Как се изправихте на крака след изневярата?

  • 17 356
  • 86
  •   1
Отговори
# 30 15 окт. 2008, 09:17 ч.
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 190
Цитат на: savina_h в вт, 14 окт 2008, 17:36
Цитат
След като разбрах за изневярата на мъжа ми просто се сринах психически-това беше човека на когото вярвах най-много,и който ВИНАГИ се кълнеше във верността и любовта си към мен.В един момент мислех,че болката е толкова силна и ще умра.Обаче оживях,след дълги дни на самосъжаление и самообвинения намерих сили и реших ,че няма да разбия семейството си-градено с години,няма да оставя дъщеря си без баща и всичко това в името на любовта.Мислех,че времето ще заличи болката и ще ми мине,защото го обичам-е не стана така.Признавам-излъгах се.

Това все едно аз съм го писала, не минава и ден без да се сетя за това вече една година. Обидата и разочарованието бяха толкова големи, че ако не беше детето нямаше да стоя и една минута повече. Боли ме не заради това че е "топнал чушката", а че се държа ужасно глупаво и безотговорно, като влюбен тинейджър ( дори презерватив не е използвал). Направи го в момент в който трябваше да е до нас повече от всякога, допусна да разбера (беше толкова очевадно, че нямам думи) и ме прави на идиот после още доста дълго време. Никога вече няма да му имам доверие.

 
Тези две мнения отразяват точно и моето състояние!
Днес 9 месеца след като разбрах - вече почти не си мисля за това, сигурна съм, че не се виждат, чуват , пишат (не съм глупава и наивна, не, че му имам 100 % доверие, по-скоро на девойката имам 100 % доверие - има нова връзка Mr. Green)
Но бях срината, не живеех, а преживявах, почти бях "изоставила" детето си (в смисъл толкова страдах физически и психически, че нямах сили да му отделям внимание след градина, слагах му просто да хапне нещо.....). Но детето е и основното, което ти дава сили да продължиш, отговаряш за друго човешко същество, не можеш да си позволиш дълго време да си апатична, безразлична към живота.
Но после реших да отделям повече време за себе си - започнах да се гримирам, посещавам 2 пъти народни танци - единственото ми лично време (освен ходенето 1 път в месеца на фризьор и козметик) откакто съм омъжена!
Чувствата към него? - не знам.....................

# 31 15 окт. 2008, 22:33 ч.
  • София
  • Мнения: 1 825
Странното е, че човек си мисли, че никога няма да му се случи. Някои /като мен/ си мислят, че са красиви, интелигентни, мили, грижовни и състрадателни и че половинката им никога няма да ги замени, в последствие се оказва, че биват замемени само защото им се е приискало да опитат нещо различно, в моя случай - трътлесто, дебело, грозно, нагло, лукаво, алчно и безскруполно. Боли ли? Боли, и то много. Но с времето болката отшумява, когато спреш да се самообвиняваш и стигнеш до заключението, че всичко се дължи на безразсъдството и глупостта на някой, чийто нереален образ ти сам си изградил в съзнанието си. Всъщност той си е бил такъв, склонен да се поддава на изкушения. Прощаваш и продължаваш, ако си мислиш, че си заслужава - в името на семейството, на костващата безброй компромиси дългогодишна връзка ... или защото близостта е единственият начин един ден да му покажеш какво е да те боли.

# 32 16 окт. 2008, 11:24 ч.
Емел, а как разбираш дали си заслужава - аз наистина не мога даже да осъзная какво ми се е случило, а камо ли да разбера какво искам, отвътре съм просто празна - вече не виждам смисъл да продължа напред - даже и заради детето ми.

# 33 16 окт. 2008, 11:44 ч.
  • София
  • Мнения: 1 825
Явно раната ти е още прясна. Много зависи и от поведението на партньора ти след като си разбрала. Ако имаш нужда от някого, с когото да поговориш, насреща съм, ще дойда където кажеш.

Редактирам: сега прочетох редовете ти по-горе. Ако продължаваш да се отчуждаваш от него, мисля, че ще стигнете до раздяла. Според мен той трябва да предприеме спешни мерки да освежи и заздрави връзката ви или това, което е останало от нея.

Последна редакция: чт, 16 окт 2008, 13:07 от Емел

# 34 16 окт. 2008, 21:08 ч.
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 190
Цитат на: Емел в ср, 15 окт 2008, 22:33
Странното е, че човек си мисли, че никога няма да му се случи. Някои /като мен/ си мислят, че са красиви, интелигентни, мили, грижовни и състрадателни и че половинката им никога няма да ги замени, в последствие се оказва, че биват замемени само защото им се е приискало да опитат нещо различно. Прощаваш и продължаваш, ако си мислиш, че си заслужава - в името на семейството, на костващата безброй компромиси дългогодишна връзка ... или защото близостта е единственият начин един ден да му покажеш какво е да те боли.
Peace
Tova se sluchi i na men. I az ne sum i predpolagala, che moje da mi se sluchi. Prostih

# 35 17 окт. 2008, 10:23 ч.
  • Мнения: 169
Ако имаш сили прощаваш и бавно продължаваш напред. Чувствата никога няма да са като преди, доверието също. Ще продължиш да се съмняваш с повод и без повод...  Hug

# 36 17 окт. 2008, 10:51 ч.
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Ами трудно - затваряш се в себе си, не допускаш никой близо до теб - при мен отне половин година. И сигурно щеше да отнеме още повече, ако не бях срещнала човека, който успя да пробие защитната ми обвивка.

# 37 17 окт. 2008, 10:58 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
Много бавно.
Първо търсиш вината в него,мразиш,отхвърляш.После започваш да обвиняваш себе си-за да те смени,значи ти не си му достатъчна,
в нея е намерил приятел,съмишленик и така нататък.Следващата фаза е-и сега какво,аз съм отвърлената,ненужната-самосъжаление.Сълзи,споделяне с приятелки,които се опитват да те успокоят,но вътрешно се радват,че не са на твоето място.
Когато и това премине се изправяш и решаваш да запазиш отломките от семейството в името на децата,на собственото си спокойствие,на навика даже.С него се отчуждавате,говорите си "служебно"-за ремонти,за пари.Никога вече не му вярваш,когато го уловиш в лъжа,просто вдигаш рамене безразлично.Ако намериш някой,който да ти върне искрицата самочуствие,се радваш,докато разбереш,че не ти е нужно.Че не ти трябва друг,а точно този,с когото си делил легло от години.Но той вече не е твой,не е същия човек,няма място в сърцето.Дори да е в същото легло.

# 38 17 окт. 2008, 12:06 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 64
Цитат на: Belle Fleur в пт, 17 окт 2008, 10:58
Много бавно.
Първо търсиш вината в него,мразиш,отхвърляш.После започваш да обвиняваш себе си-за да те смени,значи ти не си му достатъчна,
в нея е намерил приятел,съмишленик и така нататък.Следващата фаза е-и сега какво,аз съм отвърлената,ненужната-самосъжаление.Сълзи,споделяне с приятелки,които се опитват да те успокоят,но вътрешно се радват,че не са на твоето място.
Когато и това премине се изправяш и решаваш да запазиш отломките от семейството в името на децата,на собственото си спокойствие,на навика даже.С него се отчуждавате,говорите си "служебно"-за ремонти,за пари.Никога вече не му вярваш,когато го уловиш в лъжа,просто вдигаш рамене безразлично.Ако намериш някой,който да ти върне искрицата самочуствие,се радваш,докато разбереш,че не ти е нужно.Че не ти трябва друг,а точно този,с когото си делил легло от години.Но той вече не е твой,не е същия човек,няма място в сърцето.Дори да е в същото легло.
Не мога да го опиша по точно Peace  bouquet

# 39 17 окт. 2008, 12:14 ч.
  • София
  • Мнения: 1 825
Цитат на: Belle Fleur в пт, 17 окт 2008, 10:58
Много бавно.
Първо търсиш вината в него,мразиш,отхвърляш.После започваш да обвиняваш себе си-за да те смени,значи ти не си му достатъчна,
в нея е намерил приятел,съмишленик и така нататък.Следващата фаза е-и сега какво,аз съм отвърлената,ненужната-самосъжаление.Сълзи,споделяне с приятелки,които се опитват да те успокоят,но вътрешно се радват,че не са на твоето място.
Когато и това премине се изправяш и решаваш да запазиш отломките от семейството в името на децата,на собственото си спокойствие,на навика даже.С него се отчуждавате,говорите си "служебно"-за ремонти,за пари.Никога вече не му вярваш,когато го уловиш в лъжа,просто вдигаш рамене безразлично.Ако намериш някой,който да ти върне искрицата самочуствие,се радваш,докато разбереш,че не ти е нужно.Че не ти трябва друг,а точно този,с когото си делил легло от години.Но той вече не е твой,не е същия човек,няма място в сърцето.Дори да е в същото легло.

Страхотна си! Понякога е трудно чувствата да се опишат с думи, но виждаме, че не е невъзможно.

# 40 17 окт. 2008, 13:32 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
Съжалявам,че и други  хора са го изпитали.

# 41 20 окт. 2008, 22:57 ч.
  • Мнения: 63
Цитат на: Belle Fleur в пт, 17 окт 2008, 10:58
Много бавно.
Първо търсиш вината в него,мразиш,отхвърляш.После започваш да обвиняваш себе си-за да те смени,значи ти не си му достатъчна,
в нея е намерил приятел,съмишленик и така нататък.Следващата фаза е-и сега какво,аз съм отвърлената,ненужната-самосъжаление.Сълзи,споделяне с приятелки,които се опитват да те успокоят,но вътрешно се радват,че не са на твоето място.
Когато и това премине се изправяш и решаваш да запазиш отломките от семейството в името на децата,на собственото си спокойствие,на навика даже.С него се отчуждавате,говорите си "служебно"-за ремонти,за пари.Никога вече не му вярваш,когато го уловиш в лъжа,просто вдигаш рамене безразлично.Ако намериш някой,който да ти върне искрицата самочуствие,се радваш,докато разбереш,че не ти е нужно.Че не ти трябва друг,а точно този,с когото си делил легло от години.Но той вече не е твой,не е същия човек,няма място в сърцето.Дори да е в същото легло.

Точно казано!

# 42 23 окт. 2008, 22:53 ч.
И аз май не мога да го преживея ,вече 6 месеца.Сега ,когато се обръщам назад се учудвам как съм  се оцелавала тези месеци ,в които това се случваше.Сега вече знам, че  не съм същата,опитвам се да продължа заради децата  и надеждата,че нещата ще се оправят.В същото време като,че ли част от мене е умряла.

# 43 25 ноем. 2008, 14:12 ч.
  • Мнения: 13
Благодаря ба всички вас за искрените думи... Мисля, че мога да простя - дори вече съм простила, но има едно огромно съмнение, което остава. ...и май никога няма да си отиде. Дано не се превърне в проблем за връзката ни по-нататък. Всяко дребно нещо ме изправя на нокти. Опитвам се да надживея всичко по философски, да се издигна над нещата и да ги победя. Дали ще успея  Thinking
Основното, което си казвам е, че май всички са еднакви. имала съм само сериозни връзки в живота си и нито една не е минала без намесата на друга жена (била съм и в ролята на 3-тата, но в младежките години, ТОЙ не беше женен, нито пък аз), така, че вече си мисля, че не изневярата би трябвало да е решаваща за една връзка. По-скоро това, което представлява самата връзка - ако можем да я погледнем отстрани и трезво да я разгледаме - харесва ли ни; хармонична ли е; има ли развитие, как се чувстват хората в нея...   

# 44 25 ноем. 2008, 17:47 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Цитат на: аннтония в пн, 13 окт 2008, 17:37
До ден днешен не ми се е случвало аз да изневеря или на мен да изневерят. Но знам, че никога не бих простила. Никога не искам да съм в това положение...

Напълно съм съгласна! NaughtyМоже да простя, но никога не бих забравила. Щом като аз мога да не изневерявам, защо той да не може. Какво като е мъж?
А на тези, за които това не е причина за раздяла, нека да изневерят на мъжете си и да видят дали те ще са толкова толерантни. Аз не мисля. Ще те изхвърлят като стой та гледай, защото като са изгубили доверието си, поне да си запазят достойнството.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата