Това е познат до болка проблем.Миналата зима(откакто започна ясла)Маги беше с почти постоянни сополи и кашлици .Направо като чуех че и сумти носа и ми се плачеше.Аз и баба и също боледувахме доста.Проблема се реши средата на юни като се стопли
- Публикувана: 13 окт. 2008, 22:15 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2008, 18:05 ч.
Яслата ни поболя
Едно бебе на година и нещо няма кой знае каква нужда от други деца покрай себе си, освен ако не са му братя и сестри и да няма как да избяга от тях.
Приемам, че говориш за твоите деца?
Защото моето определено обожава деца. Откакто е проходила само да види през някоя от терасите дете (без значение дали го познава или не) в градинката пред блока- веднага застава на вратата и иска да излизаме. И това е постоянно явление. И е нормално. Защото всеки търси себеподобни.
Доколкото разбирам, децата ти са големи вече. Не игнорирай факта, че се "забравя" какво и как е било. Хайде да не говорим суха теория, безсмислено е.
И още нещо- пускайки дъщеря си на ясла не съм правила компромис нито с нея, нито със себе си.
Детето 1 г. и 6м. достатъчно красноречиво си показа, че иска да ходи на ясла, а не по 24 часа в денонощието да е дундуркано от мен или от баща му.
Няма опасност да забравя какво е било с поровени бебета. 
Между двете деца на такава малка възраст има повече конкуренция и ревност за внимание и играчки, отколкото прегръдки и целувки. Ако вземеш едното или се заиграеш с него веднага другото протяга ръце и надува гайдата. В редките моменти, когато отношенията са били 1:1 възрастен-дете, тогава положението е било съвсем различно. Да, още от бебета бяха привързани един към друг, но нормалното заиграване беше към третата година, когато бяха способни да се изразяват повече с думи, отколкото да се замерват с кубчета или да се удрят.
Между двете деца на такава малка възраст има повече конкуренция и ревност за внимание и играчки, отколкото прегръдки и целувки. Ако вземеш едното или се заиграеш с него веднага другото протяга ръце и надува гайдата. В редките моменти, когато отношенията са били 1:1 възрастен-дете, тогава положението е било съвсем различно. Да, още от бебета бяха привързани един към друг, но нормалното заиграване беше към третата година, когато бяха способни да се изразяват повече с думи, отколкото да се замерват с кубчета или да се удрят. 
И ние сме така и голямо боледуване пада откакто тръгна на ясла,последно дори в болница лежахме.Днес говорихме за това как една баба се върнала до вкъщи да вземе сиропчето на детето да му го дават в яслата.И така докато има "съвестни" родители които пускат децата си недоизлекувани при дузина други деца ще има постоянно боледуващи и тъжни дечица и изтерзани родители,гледащи как се мъчат техните слънца.
Ние с дъщеря ми (2 г.)си се гледаме вкъщи,нямаме баби,не ходи на ясла и е постянно хремава,честичко покашля,вече сама съобщава,че и е лошо.Това започна от около 3 месеца,след като прекара един уж лек чревен вирус.Оттогава сме си сами вкъщи или на двора,почти напълно се изолирахме от площадките и детските центрове.И без ясли и с ясли-отслабнал е имунитетът и просто не знам какво да направя,че да я позакрепя.А тя,горката,така е зажадняла вече за други деца,че направо ми се доплаква като я чуя как ги вика през оградата.
Не вярвах,че ще го кажа,но май не само децата,ходещи на ясла често боледуват.
Не вярвах,че ще го кажа,но май не само децата,ходещи на ясла често боледуват.
Защото моето определено обожава деца. Откакто е проходила само да види през някоя от терасите дете (без значение дали го познава или не) в градинката пред блока- веднага застава на вратата и иска да излизаме. И това е постоянно явление. И е нормално. Защото всеки търси себеподобни.
Това че обожава деца, съвсем не значи, че има потребност да прекарва с тези деца и без близък човек, грижещ се само за нея, 7-8 или повече чАса дневно, 5 дни в седмицата. Особено в крехката възраст под 3 години, а за момченцата дори под 4 години. Има деца, които свикват с яслата и в крайна сметка съумяват да адаптират. Това не значи, че е най-добрият вариант за гледане, дори на тези деца (мое мнение). Всеки обаче си гледа децата според своите собствени виждания, така че нека не превръщаме темата в спор "за" и "против" яслата. Авторката ясно изрази своята позиция, че иска детето и да ходи на ясла и търси начини да го предпази от боледуване, без да го спира от ясла. Споровете са безсмислени, поне в тази тема
