Здравейте на всички бъдещи маминки!Незнам дали тук е мястото ,но Ви моля за съвет.Цикълът ми закъснява ,което по принцип не се е случвало никога.Няма го 4 ден.Тестът ми е отрицателен.Възможно ли е да има грешка? 
- Публикувана: 14 окт. 2008, 09:13 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2008, 13:25 ч.
Да кажем ли на роднините, че сме бременни в началото?
Здравейте на всички бъдещи маминки!Незнам дали тук е мястото ,но Ви моля за съвет.Цикълът ми закъснява ,което по принцип не се е случвало никога.Няма го 4 ден.Тестът ми е отрицателен.Възможно ли е да има грешка?
И да и не. Купи си друг тест и пак пробвай. Или си направи кръвен тест. Следващата стъпка е да посетиш гинеколога си.
По добре пусни отделна тема, защото тук може мнението ти да остане незабелязано, покрай питането което се обсъжда.
Здравейте,
искам с две думи да разкажа, какво ми се случи миналата година и защо поставям темата.
Много исках да си имам бебче, не само защото около мен се 'заплодиха' много мои близки, но и защото искрено желаех едно мъниче вкъщи, което да сбъдне мечтите ми. Както и да е! 6 месеца се опитвахме със съпруга ми да забременея, пих фолиева киселина, пробвахме всякакви техники и накрая, на рождения ден на половинката, разбрахме, че ще ставаме родители. Всички бяха много радостни за нас и сипеха благопожелания. Малко по-късно, вече във втория месец, направих спонтанен аборт. Още със започването на 4-дневните болки и спазми, се започнаха и едни истории, едни разкази, едни чудесии. Обясняваше ми се как е нормално да не се получи от първия път (което знам, че е така, но не беше необходимо да ми се казва), как не е чак такава драма, тъй като съм в началото на бременността, как Пенка и Драганка (не искам да обидя никой, който се казва така) са имали по 3-4 аборта и нищо им няма и така нататък...
Сега, една година по-късно, пак съм бременна
, и колкото и тъпо да звучи, не съм казала на никого. Дори и на най-добрата ми приятелка. Знаят само съпругът ми, личния ми лекар и гинеколожката. Смятам да изчакам да минат още 1-2 месеца и тогава ще кажа на родата.
Моля, споделете с мен и вашите преживявания и мнения.
искам с две думи да разкажа, какво ми се случи миналата година и защо поставям темата.
Много исках да си имам бебче, не само защото около мен се 'заплодиха' много мои близки, но и защото искрено желаех едно мъниче вкъщи, което да сбъдне мечтите ми. Както и да е! 6 месеца се опитвахме със съпруга ми да забременея, пих фолиева киселина, пробвахме всякакви техники и накрая, на рождения ден на половинката, разбрахме, че ще ставаме родители. Всички бяха много радостни за нас и сипеха благопожелания. Малко по-късно, вече във втория месец, направих спонтанен аборт. Още със започването на 4-дневните болки и спазми, се започнаха и едни истории, едни разкази, едни чудесии. Обясняваше ми се как е нормално да не се получи от първия път (което знам, че е така, но не беше необходимо да ми се казва), как не е чак такава драма, тъй като съм в началото на бременността, как Пенка и Драганка (не искам да обидя никой, който се казва така) са имали по 3-4 аборта и нищо им няма и така нататък...
Сега, една година по-късно, пак съм бременна
, и колкото и тъпо да звучи, не съм казала на никого. Дори и на най-добрата ми приятелка. Знаят само съпругът ми, личния ми лекар и гинеколожката. Смятам да изчакам да минат още 1-2 месеца и тогава ще кажа на родата.Моля, споделете с мен и вашите преживявания и мнения.
Чудесно е, че ти се е случило. Дай Боже всичко да е наред сега. Стискам палци.
Наистина май е добре да изчакаш с казването - най-малко ще си спестиш разните съчувствени мисли (изказани и недоизказани).
А и не ти ли харесва идеята да запазиш чудото в тайна и да си я знаете само ти и таткото ... за кратко поне
Изобщо не съм суеверна, но рискът от спонтанен аборт през първи триместър е височък- колкото да се застреляш при игра на руска ролетка. Разбира се, най-вече става в ранните седмици, понякога преди жената да разбере, че е бременна.
Затова изчаках с казването и на родителските тела след 12 ГС и след като мина ранната диагностика за Даун (щото не съм Сара Пейлин и не бих родила дете с такова увреждане).
Засега знаят само свекърите, защото се случи да ги посетим по-рано. Моите родители не искам да им казвам по телефона. Малко ми беше болно, че те няма да разберат първи, ама айде да направим кефа. А, и да изслушаме историите на ужасите за ражданията на свеки. Не се ли сещат, че нямам нужда да слушам истории на ужасите?
Тоя уикенд казвам на моите родители, баба и брат, след това на шефа. На приятели- само най-близките, кумове и такива. Разбира се, ембарго върху информацията- само за лично ползване.
Някъде към седмия месец ще си публикувам статус във Фейсбук.
Досега съм споделяла само анонимно- на хора в градския транспорт (щото ми пада кръвното и ми се сяда, мерси на отстъпилите места).
Затова изчаках с казването и на родителските тела след 12 ГС и след като мина ранната диагностика за Даун (щото не съм Сара Пейлин и не бих родила дете с такова увреждане).
Засега знаят само свекърите, защото се случи да ги посетим по-рано. Моите родители не искам да им казвам по телефона. Малко ми беше болно, че те няма да разберат първи, ама айде да направим кефа. А, и да изслушаме историите на ужасите за ражданията на свеки. Не се ли сещат, че нямам нужда да слушам истории на ужасите?
Тоя уикенд казвам на моите родители, баба и брат, след това на шефа. На приятели- само най-близките, кумове и такива. Разбира се, ембарго върху информацията- само за лично ползване.
Някъде към седмия месец ще си публикувам статус във Фейсбук.
Досега съм споделяла само анонимно- на хора в градския транспорт (щото ми пада кръвното и ми се сяда, мерси на отстъпилите места).
Честито!
Така или иначе вече доста мами разбраха новината!
Постъпи така, както ги чувстваш нещата. Аз казах на семейството ми, че съм бременна веднага щом разбрах. Новината разпространихме по баби и лели обаче, чак след 10 г.с като чухме сърчицето на бебчо.
Постъпи според вътрешното си усещане! Лека бременност ти желая!
Така или иначе вече доста мами разбраха новината!
Постъпи така, както ги чувстваш нещата. Аз казах на семейството ми, че съм бременна веднага щом разбрах. Новината разпространихме по баби и лели обаче, чак след 10 г.с като чухме сърчицето на бебчо.
Постъпи според вътрешното си усещане! Лека бременност ти желая!
Честито!
На мен преди 5 години се случи почти същото ,като на теб.Както виждаш в подписа ми,вече имам
прекрасна дъщеря на 2 год. да ми е жива и здрава.Мисля че добре си направила,като този път не си казала на роднините.
Аз лично казах след като влязох в третия месец,преди това знаеха само родителите ни.
Леко бременеене ти пожелавам.
На мен преди 5 години се случи почти същото ,като на теб.Както виждаш в подписа ми,вече имам
прекрасна дъщеря на 2 год. да ми е жива и здрава.Мисля че добре си направила,като този път не си казала на роднините.
Аз лично казах след като влязох в третия месец,преди това знаеха само родителите ни.
Леко бременеене ти пожелавам.
В момента,в който се потвърди,че има сърдечна дейност (6 г.с.) ,излязохме от кабинета,седнахме на кафе и информирахме целия свят. Просто не се сдържахме да споделим радостта си. Но в твоята ситуация аз също бих си замълчала,докато се разбере,че всичко е наред. Леко бременеене и на финал едно здраво сладурско бебе!
Казват, че не се казва до 3-тия месец.
Съветвам те да почакаш и после да
споделиш, че си бременна!
Леко бременеене и успех
п.п. Много е важно да знаеш, че само
ти си бременна. Когато си бременна
няма "ние сме бременни". Този миг е
само за жената. Всичкото внимание
е за нея. Мъжът ти не е бременен и
той
Съветвам те да почакаш и после да
споделиш, че си бременна!
Леко бременеене и успех
п.п. Много е важно да знаеш, че само
ти си бременна. Когато си бременна
няма "ние сме бременни". Този миг е
само за жената. Всичкото внимание
е за нея. Мъжът ти не е бременен и
той
