Днес е отказала да влезне в болница и мъжа ми беше принуден да закара на място психиатър. Лекарката определя състоянието й като депресивно-параноично (на този етап само). Сега е на лекарства, които засега отказва да взима - тя на никого не вярва.
Да - болна е жената. Отделно е и черногледа, недоверчива и затворена. Според лекарката характерът й е голяма част от проблема. Нещата са навързани...
Кофти е да говоря така за болен човек (гледам да не забравям този факт, все пак), но това, което ме вбеси при последния ни разговор беше, че след като настоях, все пак, като няма избор в този момент, да приеме работата при военните, и да бъде благодарна, че хората й помагат, тя ме сръфа, казвайки, че нямало да работи там и, че ако някой наистина бил взел нещата присърце (като тези, които уж се били заинтересували след предаването по ТВ), щял наистина да й помогне - имало толкова хора с възможности в София - тя знаела как е...!!! Аз й отговорих, че има толкова други тежки случаи и някои доста по-тежки - във форума е пълно с такива! Все едно, де, стига толкова. Наистина с неадекватен човек да спориш......
Мен не ме отказа, но ме направи много по-бдителна 
