много ти благодаря ,боже боже май толкова сърца са били с моето в очакване 
,благодаря Ви от сърце... та да продължа Мохамед ме бе помолил да му пратя смс преди да излетя в случай че заспи(макар на мен да не ми се вярваше,по късно щях да разбера че има дълбок сън 
),затова преди да изключа телефона му писах "Излитам мечо,още само два часа и след толкова дълго чакане ще се видим",след което превключих на самолетен режим и мобилната ми връзка със света изчезна.Самолета започна да рулира и подхожда към пистата за излитане,този период ми се стори толкова дълъг че в един момент си помислих айде няма ли вече да летим,така ли ще я караме до Кайро ,все още беше тъмно и като на филмите видях пътеката от лампички над които щяхме да литнем,чух и усетих силен вибриращ шум и потеглихме с пълна скорост,все по бързо и по бързо докато в едни миг вече бяхме над земята,ихааа усетих бучене в ушите и натикс в главата,погледнах назади видях самолета под ъгъл който ми се стори около 45 градуса,яко си казах,идваше ми да крещя от радост 
,след малко вече бяхме в хоризонтално положение и чуството беше все едно стоим на едно място. Времето на полета мина в гледане през илюминатора на планини,облаци,море,красиви пейзажи на които направих снимки,докато най накрая я видях ........египетската земя,такава каквато я знам от google earth ,толкова се зарадвах,няма думи с които да опиша състоянието се,едвам се сдръжах да не хълцам в изблик на радост. Едни от пътуващите попита стюардесата дали ще видим пирамидите,тя отвърна че едва ли защото ще минем от лявата им страна но неееееее видях ги,първоначално едва едва различими но в един момент достатъчно видими за да снимам и тях..........е казах си това е сега остава да видя и него и мога да умра 
.Самолета се приземи плавно на летището и аз веднага включих мобилният си телефон,оператора се настрои на водафон и веднага след това получих смс че той е в хол 3 и ме чака,аз му върнах че току що сме кацнали ,минута по късно ми писа че е объркал терминалите и че ние сме на новия а той на стария,ще вземе буса между тях и пристига,оххх вече станах нервна от напрежение,облякох се,взех си ръчният багаж и поех към изхода,натикаха ми в ръцете една чек ин карта,на която да попълним данни(такава досада,абе хора казах си аз нямам време да попълвам такива неща,чакат ме от година и 7 месеца)................. 
,но не го виждах ........след около 5 минути бях готова да щурмувам паспортната проверка,следвах една двойка от самолета,седяха до мен,не исках да ги изпусна защото бях чула че сама жена без придружител може и да не я пуснат да мине а не ми се чакаше групата,нямах търпение вече,подадох си документите и пак погледнах в ляво,толкова се бях вглъбила че по едно време усетих че ми чукат на стъклото да си взема паспорта,о мерси казах и направих крачката напред и попаднах в една зала с хора -мъже и жени насядали по земята,говорейки,смеейки се .....а къде беше моя Мохаммед?!?Не го видях затова продължих след двойката,което ме отведе до друга зала с лента за багаж и едни мъж който сваляше багажа и викаше София София,добре дошли,аз се спрях за да фокусирам моя куфар но не го виждах,явно съм сумтяла защото той ме попита мога ли да ви помогна,ами да отвърнах къде ми е куфара (като че ли можеше да знае човечеца)
, а той хей вие знаете много добре английски за египтянка 
,аз не съм египтянка отвърнах,най накрая си видях багажа,грабнах го и се върнах обратно в залата,ами сега Мохаммед го нямаше,от дясно се виждаше изхода но там се бяха накачулили множество хора залепени за стъклата,всички в дълги роби,не смеех да тръгна натам,реших за кураж да звънна на майка ми че съм кацнала,казах и на две на три че съм жива и здрава и че тръгвам с групата ,затворих и в този момент той ми се обади да го ориентирам точно къде съм,обясних му и го питах да изляза ли навън ,защото ще му бъде по лесно,и докато се разберем с телефон на ухо и дърпаща куфара с ръка се насочих към изхода,веднага ме нападнаха с въпроса искам ли такси,НЕ казах аз,май по едно време се сопнах на един,не помня 
,пресякох улицата и застанах под палещото слънце да чакам на достатъчно открито пространство за да ме види,стори ми се че чаках цяла вечност когато телефона пак звънна и той ми каза "аз съм пред изхода на терминал 2 ,ти къде си,обърнах се но не го видях,не може да бъде АЗ съм пред изхода, а пък аз съм зад теб каза той,къдееееееее,обърнах се за секунда с гръб към терминала за да му обясня че пред мен виждам една оранжева сграда и на нея транспарант и т.н. и тъкмо да му кажа в телефона ти виждаш ли я?в следващият миг той беше зад мен и ми казваше нали ти казах че съм зад теб ..........боже ето го същият си е ухилен до уши,ах ти мошеник казах аз,значи през цялото време си ме виждал пък аз теб не ,това е защото буса е бил пред него,ох не знаех как да реагирам,той ме изпревари като ме прегърна през рамо и ми стисна ръката,беше дошъл с приятел,да ви кажа честно не помня после какво стана докато не влязохме в таксито,седнахме на задната седалка ,хванати за ръце(здрави,големи ръце изпотени от напрежение) и потънах в очите му,които за мен са най красивите черни бадемови очи...................
Продължи разказа, моля, а аз ще си представям, че това е моята среща.... 
ми вика "а значи и днес може да не си дойде" мале като ми го каза малко остана да припадна на летището 
разбрах, че сте се видели с Ели в събота...
та нали и мен ме чака това след някой и друг ден 