Та питането ми свързано с педагогическо захранване на алегични деца - според вас възможно ли е?
На теория страшно много ми допада идеята за педагогическо захранване, но някак не си го представям как може да стане когато детето е предразположено към алергии и новите храни трябва да се въвеждат много бавно и постепенно.
Лили е на 6 мес. и 3 седмици. Интерес към храната прояввява отдавна, но поради риск от алергии изчаках докато навърши 6 мес. и тогава й предложих оризова каша - прие я отлочно. После пробвах с печена тиква, която тотално отказа, а от няколко дни хапва картоф - с умерен интерес. Всички храни до сега ги приготвям отделно от нашата храна и някак не ми стиска да пробвам педагогическо захранване тъй като, за да избегна доколкото мога риска от алергии не бива да въвеждам повече от 1 нова храна на седмица (дори и микродоза), както и мога да давам само хипоалергенни щадящи храни.
Вчера например бях сготвила гювеч с месо и зеленчуци - от всичко в гювече можех да й предложа единствено картоф, но дори и него не пробвах, защото храната беше сготвена с картофи, купени от пазара, които не е ясно колко нитрати имат, а на нея като приготвям картофи ползвам едни домашни картофи, които ми даде съседка специално за бебето.
Та питането ми е как успявате вие да предлагате на мъничетата от вашата храна, като тя често е съставена от алергени или пък зеленчуци с недоказан произход (визирам нитратни)
Баткото на 11-12 мес. вече изцяло се хранеше от нашата храна - тогава да, храносмилателната система е вече достатъчно съзряла, но бебе на 6-8 мес. как би могло да се захранва педагогически без това да доведе до риск за здравето от гледна точка алергизиране или натравяне с нитрати?