Къде искаме да сме погребани?

Сиси, аз не споря, само споделих мнение и напълно вярвам, че каквото сте преживели е истина. Само казвах, какъв е моят опит. Исках просто да кажа, че има грубияни навсякъде и аз просто съм ги срещала в България, а не в САЩ. Абсолютно си права за последното си изречение.

Биз, аз не си помислих, че спориш.  Просто исках да уточня какво точно имах предвид с разказа си.  Преживяванията около смърттта на баща ми ми се отразиха много зле.  Чувствах се безпомощна и крайно гневна и дори имаше моменти, в които си мислех, че е по-добре това да ми се случва в БГ защото там поне бих могла да се накрещя, дори да наплюя или да ударя този, който ме е вбесил, а в Канада трябваше да потискам гнева си за да не си навлеча допълнителни неприятности. 

Първоначалният въпрос беше къде искаме да умрем и моят опит ми подсказа, че може би искам да умра в България.  Не защото смятам, че там ще се държат по-добре с мен.  А защото навсякъде има опасност да те унижат и огорчат, просто по различен начин.  А ако ще ме унижават, предпочитам, докато се опитвам да се успокоя след нечия грубост или нетактичност, да гледам софийска родна гледка през прозореца си и да слушам родна реч по радиото ... баща ми така правеше--слагаше си слушалките, слушаше любимия си "Сигнал" и сънуваше, че е в родния си Карнобат... мисля си, че ако наистина си беше в Карнобат щяха да са по-лесни последните му дни...

Извинявам се, че изместих и натоварих допълнително и без това тежката тема.  Просто я използвах като отдушник за нещо, което ме мъчи вече 5 години...

Извинявам се и аз за оффа:
Ето я клетвата....чудесен е текста,но май си остава само като част от ритуала при дипломирането на докторите(не във всички случаи Слава Богу):

А и ако сте забелязали вече не се казва МИЛОСЪРДНА сестра,а МЕДИЦИНСКА 


'В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!'

Kaлa, а имаш ли информация колко университета карат завършващите да я полагат?
Все по-малко са. И тенденцията с годините намалява. Аз съм се интересувала, защото познавам много лекари покрай съпруга ми, завършили в различни страни в Европа и САЩ и едва 2ма от 10 са я полагали.
С клетва или не, ако лекарят не е човечен и не му идва от вътре, все е тая в какво се е кълнал.

Днес е Задушница в България. (Аз не знаех, майка ми каза тази сутрин).
Поклон пред паметта на всички наши починали близки.

Както казах по- горе- не е важно къде, а в чии ръце умираш. Ще допълня, че май е най- важно- как.
Моята мила бабка почина 6 месеца след брат ми. Изчистила, сготвила, изкъпала се и легнала да почине...на рождения ден на мама. Ах, каква година беше...
И аз така искам. Да заспя и толкоз. Без тревоги за децата, без болници. Май това е най- доброто, което можем да си "пожелаем". А къде- все тая

Ох, много тъжна стана темата. И за мен тези дни са тежки. На 2/11 преди две години умря баща ми, внезапно.

И аз се надявам дане боледувам, а просто да заспя. Ако знам, че си чакам смъртта, то може би бих прекратила по-рано сама.

А за лекарите тук аз имам специално мнение. Идея нямам какви са в Бг., не съм била. Но пък тук на добър специалист не съм попадала. Имах ужасно раждане, държаха се грубо. Не грубо, нечовешки беше.
Зъболекари, докато съм под наркоза са ми разрушавали нарочно зъби, за да правят скъпи интервенции и корони после. Така ми извадиха най-големия дъвкателен зъб в устата, от алчност.
През януари тази година, две седмици преди сватбата ми, моят личен лекар ми сложи ей тъй просто диагноза "рак". Поболях се. Оттам ходих на други лекари - един казва, че не е рак, втори казва, че не знае, трети само цъка. До ден днешен незнам какво беше това. Отказвам да ходя на лекар повече.

Преди 13 години претърпях операция в България. Поради лекарска грешка изкарах 6 месеца в болницата. Видях какво преживяха близките ми. Няма да забравя сълзите в очите на майка ми и как се опитваше да ги прикрие и как побеля за 1 нощ. Няма да забравя и сълзите в очите на санитарката. Но в България поне стигнах до лекар, а тук ( в най-социалната държава) не успях. Убеждаваха ме, че всички европейки се чувствали така. Е да, но не точно. Тук чакат да станат нещата необратими и да започнат да дърпат пари от системата. Благодаря, не искам този вид лечение, не искам с усмивка да ми казват , че нищо ми няма или да ме информират, че в нета има много информация и много книги изписани (имам приятели и с такива изцепки).
За да си получиш резултатите от изследванията си плащаш допълнително и подписваш декларация че няма да ги използваш в съда.
И аз като mystic имам разрушен здрав зъб тук. Стигнахме до съд и благодарение на съсловната им организация документите ми изчезнаха. А се наложи да се върна в България за да ми оправят зъба.

Титина, взе ми мисълта! Одеве точно това щях да пиша.
С тая здравна каса правят с пациента каквото си искат. Пациентът няма лице, ами е някъв номер. И те препращат на всевъзможни лекари за да касира всеки парите. Накрая се стига до сериозна интервенция, пак за да паднат големи пари. Под претекст, че не грабят хората, ами уж касата плаща.
Това са ми на мен наблюденията.

Здравната система тук е трън в очите ми.
Онзи ден в супер маркета една жена получи епилептичен припадък. Една сестра и доктор пазаруваха в същото време и скочиха веднага да помагат. Бяха много любезни и състрадателни. Веднага се обадиха на 911. Съответно се установи, че тя е епилептик и сменила лекарствата. Първите думи излизайки от припадъка бяха - 'Не се обаждайте на 911 не искам да клеймвам, не искам 911" Ами да, защото (зависи от застраховката) ще ти струва м/у $500 и $700.
Тук Медикал Банкрупси е нещо нормално. Болниците се пазарят за пари като...
Чувам, че и в БГ тенденцията е същата, не знам дали е истина?

И американците се оплакват от същото, мили момичета.
Имам приятел в САЩ, чийто баща е над 90-годишен и много болен ... просто няма да го бъде още дълго.
Та той имаше лош опит с касата по този случай и ми обясняваше колко объркано е там и колко негодуват и неговите познати, че системата е направена някой да печели пари, а не реално да се оказва помощ.
Приятелят ми е доктор и има поглед и от тази страна на барикадата.
Не знам дали и със съд ще си получите възмездие за нанесените щети 
Извинявам се за лекия офтопик.

Не съм съгласна с написаното от щастлива, но просто не ми се обяснява отново и отново по тая тема. Всички системи са направени някой да печели пари. Въпросът е каква работа върши системата за хората. Некадърни лекари и недоволни пациенти има навсякъде. И аз съм лично пострадала, но пък чак да слагаме всичко и всички под общ знаменател...
щастлива пише за "лош опит с касата". С коя? В САЩ има стотици здравни застраховки и хиляди плана.
Уморена съм от приказки ала Майкъл Мур за това как хората умират в САЩ, ако нямат здравна застраховка, защото не са 100% верни. За общия знаменател иде реч отново. Та... вратички има, и то много. И примери в близкото обкръжение и семейството ми имам.

Едно изследване от преди 4-5 години в Европа помня. Бяха направили проучване колко професионално и бързо се поставя диагноза в различните страни, преминава се към адекватно лечение и прочие и корелацията на това със задоволството на пациентите. Здравните услуги в Германия бяха на първо място. И най-надоволните пациенти бяха... немците. Колкото повече ги обгрижваш, толкова по-недоволни и капризни стават.

Не искам да се впускаме в излишни спорове и дискусии. Просто отбелязвам.

Пожелавам на всички кадърни и отговорни лекари, но най-вече здраве.

  Да! Да и Да! То е като да работиш посмъртно в името на живота! Лишаваш подземните твари от едно угощение, а даряваш някому възможност за много угощения тук и сега!...
Аз съм си в България, но благодарение на темата Ви разбрах, че съм "гледала навън" за след като умра. Не искам да ми тежи камък на главата; не искам и да ми е безкислородно; тъмно , тясно, влажно!... Казала съм, че искам да разпръснат праха ми  от много високо, за да стигнат прашинки от него до далечни места и страни- там до дето аз не съм стигнала преживе...

Забелязвам, че в България все повече хора избират този вариант. Разпръскването на праха не е разрешено, но се намират начини (частички от петима мои познати) продължиха така живота си в нашия свят...

За сега не се страхувам от смъртта, защото я възприемам като друга форма на живот...

Две смърти няма, а без една не може!... Когато тя дойде, тогава няма накъде, но дотогава пътища много и свят широк!...

На всички желая здраве и дълга линия на живота!

Моето пожелание  за рожденичката е: Радвай се на това,което имаш, и имай това, което искаш!
 

Кюбит, далеч съм от мисълта да настоявам, че знам по-добре от вас какво е положението в САЩ.
Впечатленията ми са от разкази на хора, които живеят там.
Разбира се, че случаите са различни, всеки е с различен опит.
Просто споделям това, което знам от мой приятел американец, с който обсъждахме точно тази тема, и който е доста ядосан.
Ако правилно съм запомнила името, се оплакваше от Medicare и "глупавите им правила и практики" - цитат.
Някои са доволни, други - не ... дано недоволните са по-малко   
Приключвам темата 

Лека нощ (пак окъсняхме с това среднощно гледане на филми) 

Аз пък сега се добрах до вкъщи, халоуинско парти.

Ям сандвич и мисля за статистиките, дето вика Кюбит.

Например според статистиката стават много повече катастрофи с лек автомобил отколкото със самолет. Шансът да умра в самолет е нищожен в сравнение с това да се случи в пътна катастрофа. Но мен изобщо не ме интересува, че един самолет на милион се взривява, защото ако аз се намирам в този самолет, то статистиката и всички други булшити на света не ме топлят.
Така е и с личния ми случай с френските лекари. Може някой да се разкъса пред мен да ме убеждава колко са прекрасни, но аз знам каквото знам. Тук никаква статистика или вид изследване не може да ме убеди в нещо, което е за мен, в моите очи, в моя личен случай, напълно абсурдно.

Преди две години в Бахрейн потъна увеселителен кораб, нает от много известна южно африканска компания, да чества завършването на световния финансов център. Гостите бяха служителите със семействата си, клиенти и шефовете на компанията. Поради неизправност и невъзможност да поеме толкова много хора, корабчето потъна и в резултата се удавиха над 50 човека. Беше голяма трагедия, отразиха я всички световни медии. Вестниците месеци наред отразяваха съдбата на оставените сираци и тези  на семействата на починалите. Няма да забравя две малки момиченца, останали сирачета, бащата англичанин, майката филипинка. Роднините на бащата прибраха тялото му, тези на майката също, погребаха ги в съответните страни,  малките дълго време нямаше кой да вземе, докато на края не се появи някаква леля и ги взе със себе си в Филипините. Или бъдеща майка от Германия и съпругът й от Великобритания, същото се случи и с тях.  Все истории на хора, силно обичащи се, от различни националности, с различни паспорти, живеещи в трета държава, които едва ли са искали да бъдат разделени в смъртта. Та може би е добре човек предварително да помисли за тези неща, защото мъката и последствията за тези, които остават, в някои случаи са особено жестоки.