Публикувана: 18 окт. 2008, 11:12 ч.
Последно мнение: 26 май 2009, 18:10 ч.

Къде искаме да сме погребани?

11 015
135
1

1
2
3
4
...
10
Всички

18 окт. 2008, 11:12 ч.

Мнения: 217

Като "прабългарка" в чужбина, току що направила 10 години в America, днес ми е малко черно и се замислих - къде искам да умра?

Явно че след 10 години надали ще се върна в България, и явно детето ми ще иска да остане тук.

Днес станах на 35 и ме налегнаха ретроспекции - нали се сещате...

Та въпроса ми е - искате ли да умрете далеч от родината си или не ви пука? Бихте ли се върнали в България ако детето ви избере да остане в страната, в която сте се преселили?

Мъка ми е.. как така се случи.. и защо съм аз далеч от България.. На 35..

Вие изпадали ли сте в подобни настроения? Или е от рождения ден?

# 1 18 окт. 2008, 12:11 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 10 676

Замисляла съм се доста често и не знам защо, но искам детето ми да избере някое хубаво място, вода, върби, тишина, цветя, да ме кремира и да остави там праха ми. Не искам да ме погребва някъде, не искам да идва на гроба ми или да го свързва с мъка, а да се радва, че съм на хубаво място.
А за това, че съм далеч от родината, усетих го много силно, когато починаха дядо ми и свекърва ми и не можахме да отидем, стана ми много тежко. Надявам се някой ден да изпълнят желанието ми...
А за връщането - ако детето ми остане тук, то бих искала да съм край него, а не далеч. Защото знам сега колко ми е тежко, че сме далеч от родителите си.

# 2 18 окт. 2008, 16:18 ч.

Мнения: 3 932

На този етап ми е все едно,
там където ще е най-лесно на всички останали...
още не съм на 35, така че мнението ми подлежи на преразглеждане.

# 3 18 окт. 2008, 18:17 ч.

Германия
Мнения: 8 099

Ще впиша в завещанието си, че искам кремация и после да разсеят праха ми от някой горски връх. Гробно място и поддържането му тук струват скъпо, няма нужда да обременявам децата си с такива разходи. Стига ми да ме помнят с добро.

# 4 18 окт. 2008, 18:32 ч.

Мнения: 977

На първо място:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, pug!
bouquet

Бъди жива и здрава и не позволявай подобни черни мисли да минават през главата ти!

Нормално е около рожденния си ден да изпаднеш в "дупка".

Нормално е да се питаш: "Сгреших ли като заминах да живея толкова далеч от БГ?"

Нормално е да правиш ретроспекция, но нека тя да бъде положително преживяване! Grinning

Гледай позитивно - имаш си прекрасно детенце, предполагам и чудесно семейство и живот там, макар и далеч от .бг.

Още веднъж:
Поздравления за празника ти!
Изживей този ден усмихната, щастлива и обичана!

# 5 18 окт. 2008, 20:06 ч.

Мнения: 3 371

от рождения ден е...
честито и да си жива и здрава дълги години! и да не ги мислиш тези погребения и други такива мисли.

# 6 18 окт. 2008, 21:19 ч.

Мнения: 7 605

Мен ми е все едно. Нали Ще съм мъртва, какви претенции мога да имам тогава? Laughing

4естит рожден ден bouquet

# 7 18 окт. 2008, 23:28 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Първо, честит рожден ден! bouquet

Още много години да посрещаш този ден, и винаги с усмивка!

По темата - честно казано, не ме интересува Laughing

. Човек не може да реши кога ще умре, нито къде. Е, освен в определени случаи, но не говорим за това. По-скоро гледам работите ми да са наред, че ако се случи да изчезна неочаквано, да не оставя хаос след мен Thinking

# 8 18 окт. 2008, 23:50 ч.

Мнения: 3 425

Честит и ОТ МЕН Hug

Аз пък съм на периоди....не само рождения ми ден може д аме наведе на тази мисъл Rolling Eyes

И аз бих искала кремация и да разпилеят праха ми,ОБАЧЕ къде е законно това?!В България не е newsm78

# 9 19 окт. 2008, 02:03 ч.

Мнения: 7 914

честит рожден ден bouquet

честно казано не ми пука къде ще умра,къде ще ме погребват и тн... пука ми как живея Peace

пука ми всъщност как ще умра - искам да е внезапно и безболезнено Thinking

# 10 19 окт. 2008, 03:21 ч.

Мнения: 340

Изобщо не ми пука къде ще съм погребана. Но преди няколко години разбрах, че много ми пука къде ще умирам (е ако умра внезапно, тоя проблем отпада). Баща ми умря за 3 месеца от рак в Канада. Не каза конкретно нищо по темата за това къде иска да умре и да бъде погребан, защото имаше надежда, че ще го излекуват до деня, в който почина. Но в моментите когато я губеше споменаваше, че му иде да си се прибере в родния град в БГ, където е живял само до 14тата си година. А аз като седях при него в болницата, гледах хубавата гледка през прозореца и си мислех, че в никакъв случай не искам когато аз умирам да виждам тази гледка. Мисълта, че ще виждам тази гледка ми се струваше по ужасяваща от мисълта, че един ден може и аз да умирам бавно като него. Мислех, че искам да виждам София през прозореца си. И от тогава нещо се пречупи в мен. До преди този момент, никога за 10 години (до тогава, сега са вече повече) не бях чувствала носталгия по България и бях убедена, че ще си живея щастливо цял живот в Северна Америка някъде. Но тези чувства ги интерпретирах като подсъзнателен страх, че животът ми ще мине в Северна Америка, а не в България. Защото иначе ако животът ми тук е толкова хубав, какво ще ми пречи тук и да умирам? Та от тогава си знам, че някой ден ще се върна в България. Сега не, но някой ден. И сега в ежедневието си не чувствам носталгия, но си имам едно на ум...

Може би и при теб е така?

# 11 19 окт. 2008, 04:35 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Вземи мисли за хубави неЩа на рожденият ти ден Naughty

,какво си се замислила за умиране.
bouquet

:bouquet:4ЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,ЖЕЛАЯ ТИ ОТ ВСЕ СьРцЕ ДА МНОГО ЩАСТЛИВА И САМО ХУБАВИ МОМЕНТИ ДА ИМАç ПРЕЗ ЖИВОТА ТИ bouquet

.

В мойте буйни години като застрахователен агент Mr. Green

,си дадох сметка ,4е латиноамериканците много дьржат да бьдат погребани в тяхната дьржава,докато ние европейците не сме толкова предвидливи,не мислим за смьртта заЩото само самата мисьл ни наранява.
Мойта половинка ме е предупредил,4е иска кремация Confused

,каза ми 4е не иска да има гроб ,кьдето хората да го оплакват,иска да му се разспрьснат сениците в морето,....за да е а всякьде Cry

.Тьжно зву4и,но аз го разбирам.
Моята баба по4ина март месец,не исках да си ходя в БГ ,заЩото не исках да видя гроба и....за мен тя не е там....аз винаги казвам,4е моята баба не е в гробиЩата,а е на друго място много по хубаво.
За себе си не зная Confused

,иска ми се да сьм близко до оби4аните от мен хора в БГ когато ве4е ме няма НА този свят,но не искам децата ми да мислят,4е сьм 2 метра под земята.В сьЩото време ако децата ми са извьн БГ не искам да си мислят 4е сьм толкова дале4е от тях...Не искам и да сьм дале4е от лУбимият 4овек.......Охххх,разреШЕНИЕ НЯМА.....освен да хвана половинката и двамата кьм БГ Mr. Green

,.....детето ми е малко,все оЩе глас няма Crazy

..така Ще се реШат проблемите.

# 12 19 окт. 2008, 05:16 ч.

Мнения: 1 169

Честит Рожден Ден!

Преди време и аз бях в "черна дупка". Вчера една приятелка ми се обади от Англия и тя се наплака. Ей така без особена причина. Мъжът ми смята, че е абсолютно нормално, защото сме отделени от нашата "support system" (семейството и всички близки с които сме израснали). Има голяма истина. И в тези мигове се замисляш и става едно черно и странно и се чудиш- защо? И аз съм се питала къде искам да умра, но определено искам да съм наблизо до децата ми. Това ме кара да се замисля, какво мисли майка ми. Вероятно същото. Тъжно. Не искам да мисля повече. Макар и на 36 все още имам нужда от мама. Особено когато съм болна...ей така само да я видя, да ми направи чай с препечена филийка и сиренце. Да ме завие, да ме стопли в нейната прегръдка...

# 13 19 окт. 2008, 05:21 ч.

Мнения: 1 147

Никога не е стоял за мен въпроса. Искам да ме кремират, и да ме погребат някъде на зелено и далече..в България.
Казала съм на всички, които това засяга, и го има написано също.

# 14 19 окт. 2008, 06:00 ч.

Мнения: 613

Цитат на: pug в сб, 18 окт 2008, 11:12

Вие изпадали ли сте в подобни настроения?

Да. И интересното е, че започнах да изпадам в такива настроения, около 10-тата си годишнина в емиграция. Сега навлизам в 12-тата и става все по-трудно.

Цитат на: pug в сб, 18 окт 2008, 11:12

Та въпроса ми е - искате ли да умрете далеч от родината си или не ви пука?

До скоро не се замислях по този въпрос. С напредването на възрастта ми, все повече се усещам да мисля, че не, не бих искала да умра тук в Америка.
Бих предпочела да съм в България, но ако е невъзможно, бих се задоволила и просто с Европа.
Не знам какво и защо изобщо така го чувствам, но за тези 10 и повече години не можах да почувствам Америка като дом. Прелитайки океана и нещо се пречупва в мен. Живеейки тук, поглеждайки Европа там виждам едно цяло и моя дом. Там не се чувствам като на друго място (живяла съм в зап.европейска страна, преди да дойда в Америка).

С две думи, мисля, че за да имам духовно спокойствие, когато наближи "оня" ден, ще е добре за мен да бъда в Европа.
[/quote]

Цитат на: pug в сб, 18 окт 2008, 11:12

Бихте ли се върнали в България ако детето ви избере да остане в страната, в която сте се преселили?

Толкова ми е трудно да отговоря на този въпрос. Тази година успях да си отида в България за първи път след 7 години и оттогава разбрах, че моето място не е тук. От друга страна дъщеря ми е родена тук, тя пък за първи път пък тази година успя да види Европа и България и .... не можа да приеме и двете. Беше шокирана/изплашена от много неща, тъгуваше по Америка. На мен пък ми беше тъжно, че я виждам такава и колко различно двете виждаме двата свята и как живеейки в единия, то все някоя от нас двете ще страда по другия....
Мисля, че имам още съвсем малко време да променя нещо (тя сега е на 7). Още няколко години и наистина не знам как ще отговоря на въпроса. Май трябваше да си го задам, когато тя беше по-малка, само че тогава пък изобщо не съм имала вълненията, които имам сега....

Най-отдолу го пиша, но не последно по значение Simple Smile

Честит Рожден Ден! Много късмет, щастие и обич!!!

# 15 19 окт. 2008, 06:02 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Ай "ся"

моля ви се Crossing Arms

,Ще ревна накрая като ви 4ета Crossing Arms

# 16 19 окт. 2008, 11:52 ч.

Мнения: 106

Само да спомена ,че в Австрия това е бизнес(има само една погребална агенция за мохамедани,който ескортират починалите до техните страни и ги обгрижват по техните обичай.Погребението започва от 3000 евро.)

# 17 19 окт. 2008, 12:49 ч.

Мнения: 707

Ако ще умирам в болница със сигурност бих желала да НЕ е в БГ.
Искам да ме кремират и разпръснат праха ми в БГ. Сега съм на 36, може и на променя намеренията си един ден.

Честит рожден ден! Стига черни мисли, живей си живота!

# 18 19 окт. 2008, 13:53 ч.

Мнения: 1 242

Да си кажа честно, тези мисли ги избягвам. Но поводът ми напомни нечии думи:
"Ако някога умра да напишат на гроба ми: Тук почива Арсен Люпен - авантюрист."

# 19 19 окт. 2008, 13:55 ч.

Мнения: 2 786

Чета темата и се сещам за другия въпрос - съгласни ли сте органите ви да се използват за спасяването на човешки живот или бихте ли станали донори посмъртно?
Иначе по темата за погребенията, рано ми е да мисля по този въпрос, но предпочитам да съм там, където е семейството ми.

# 20 19 окт. 2008, 14:40 ч.

Мнения: 27 524

Ама, че тема Tired

В морето искам аз да бъде разпръснат праха ми. И определено в България, да, там е моята родина и дома ми. Къде са децата ми е отделен и коренно различен въпрос. И да, бих се върнала Peace

Цитат на: щастлива в нд, 19 окт 2008, 13:55

съгласни ли сте органите ви да се използват за спасяването на човешки живот или бихте ли станали донори посмъртно?

Разбира се, за какво ми са на мен след смъртта ми? Да ги изядат червеите или да ги изгорят? Това са двете перспективи. Ако могат да спасят и удължат човешки живот... ненормално е да се откаже. Подписала съм отдавна, че давам всичко Peace

# 21 19 окт. 2008, 16:24 ч.

Мнения: 434

Помолила съм първо да ме прекарат през огъня и после - над морето.
Не ща да ме ядат червеи.

# 22 19 окт. 2008, 16:30 ч.

Мнения: 1 761

В петък погребаха дядо ми.Той е руснак,роден е в Армавир.Отишъл на мама на гости,след 4 дни ,съвсем неочаквано почина.Погребаха го в селото, в което е роден баща ми- в града нямало свободен гроб.
Баба ми почина преди 15 години, но винаги,когато съм имала нужда от нея съм я сънувала.
Душите не си отиват след смъртта на телата.

Не искам да ме погребват.Искам тези,които са ме познавали да се съберат и да се повеселят,да им остане хубав спомен от мен.
Бих искала да ме кремират и да разпръснат праха ми в някоя планина (никога не съм си мислела,че планинските върхове така ще ми липсват в Холандия....)няма значение коя,само да е нависоко....

Не мога да дарявам ограни,понеже съм боледувала от хепатит.

# 23 19 окт. 2008, 16:44 ч.

Мнения: 2 563

Само да не е в Орландовци...

# 24 19 окт. 2008, 17:14 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: kartinka в нд, 19 окт 2008, 16:30

Не мога да дарявам ограни,понеже съм боледувала от хепатит.

И аз. Това не важи ли само за кръводаряване? Confused

# 25 19 окт. 2008, 18:09 ч.

Мнения: 3 932

Цитат на: щастлива в нд, 19 окт 2008, 13:55

....съгласни ли сте органите ви да се използват за спасяването на човешки живот или бихте ли станали донори посмъртно?

Цитат на: Блонди в нд, 19 окт 2008, 14:40

Аз пък се каня да подпиша отдавна Embarassed

. Обещала съм си докрая на годината да го сторя.
За червеите, глад Crossing Arms

# 26 19 окт. 2008, 18:45 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: МИНЕрВАта в нд, 19 окт 2008, 18:09

За червеите, глад Crossing Arms

# 27 19 окт. 2008, 20:41 ч.

Мнения: X

Аз съм подписала НЕсъгласие за даряване - тресе ме параноя за злоупотреби.
Но ако се случи, т.е когато се случи, семейството може да се съгласи.

погребение не искам
само кремация и после морето - тукашното
а от него - и във всички други морета

иначе ситуациятя и най-вече поддържането на гробищата в Бг е ужасно и в никакъв случай не искам да съм там

# 28 19 окт. 2008, 23:13 ч.

Мнения: 2 786

Два пъти посетих тукашно гробище, толкова чисто, поддържано, тревата окосена, свежи цветя пред повечето надгробни плочи - направи ми впечатление, че няма много място между гробовете, предположих, че кремирането е обичайно тук (а и имаше крематориум в непосредствена близост до гробището).
Определено много по-приветливо и уютно (доколкото може да е уютно едно такова място) и както казва една приятелка "да ти е кеф да си погребан там" newsm78

Като сравня с българските гробища и с върлуващите банди цигани, които крадат храната, цветята, металните букви и огради и изобщо се гаврят с гробовете ... някак не ми се иска да съм там Confused

В крайна сметка имаме още много време до там, все още сме млади и здрави.

# 29 19 окт. 2008, 23:40 ч.

Мнения: 7 914

не мога да се въздържа и да не пусна ето това: http://vbox7.com/play:8218946d Peace

# 30 20 окт. 2008, 00:01 ч.

Мнения: 2 907

Видът на бг. гробищата е оставил травма в мен от ранното ми детство. Затова се надявам да не мра в Бг.

Иначе ми е все тая дали ще бъда погребана или кремирана.

За донорството е дълга история - дала съм устно съгласие на близките ми, но не желая да си правя донорски паспорт, убедена съм, че някой някога може да се "възпозва" от това.

# 31 20 окт. 2008, 00:26 ч.

Мнения: 2 563

Американските гробища са си насред града, не ги крият. Няма плътни огради. Представляват поляни с паметници, няма отделни гробове. Около паметниците може да има засадени цветя. Поддържат ги много добре, нямам против да ме заровят на слънчева поляна и да садят цветя отгоре ми, а хората да живеят наоколо.

# 32 20 окт. 2008, 15:02 ч.

Мнения: 2 907

Цитат на: Hear Again в пн, 20 окт 2008, 00:26

Точно това викам и аз. Тук гробищата са като парк и съвсем не навяват такива мрачни мисли в мен като тези в Бг.

# 33 20 окт. 2008, 15:20 ч.

Мнения: 3 371

Честно казано, ако ще да изглеждат като градините на Семирамида, това са си гробища Confused

.
Няма начин да ми харесат или отсега да ме карат да се чувствам приемливо при мисълта, че някой ще е на пикник върху гроба ми Rolling Eyes

.
За мен смъртта е нещо изключително тъжно и драматично и ме кара да се чувствам дискомфортно.

# 34 20 окт. 2008, 17:02 ч.

Мнения: 2 907

Ох Палмира, несъмнено си права. Сюжетът за живота и смъртта е най-любимият на философите. Всички асоциираме смъртта с нещо изключително тъжно и драматично ( както казваш ), защото не знаем какво става с нас после. А оттам и хилядите въпроси, най-вече този - какъв е тогава смисълът да живееш. Дълга, безкрайна тема, която мен лично много ме вълнува.

Но тук ставаше по-скоро дума за практичната (+ циничната ) страна на този акт. Къде, защо и така, нали разбираш? Wink

Трябва да можем да говорим трезво за смъртта, защото тя е най-сигурното нещо на света. Колкото и да не го желаем.

# 35 20 окт. 2008, 21:53 ч.

Мнения: 3 367

Изобщо не мисля че е "рано" да се мисли по темата и че това ми пречи да си "живея живота". Не виждам нищо драматично и тъжно в това човек да е подготвен и да не товари близките си с подобни отговорности и решения.
В писмен вид сме конкретизирали че искаме да бъдем кремирани,и сме орган донори (тук се пише на шоф.книжка).

# 36 20 окт. 2008, 23:14 ч.

Мнения: 1 572

точно онзи ден се зарекохме с единствения ми приятел българин тук , да си умрем в българия ама дано да има време да ни попитат

# 37 20 окт. 2008, 23:32 ч.

Мнения: 515

Цитат на: Mma Ramotswe в нд, 19 окт 2008, 20:41

иначе ситуациятя и най-вече поддържането на гробищата в Бг е ужасно и в никакъв случай не искам да съм там

Ти да не се каниш да се разхождаш из гробището, бе жена? Grinning

Да не ти развалям кефа, ма ще си лежиш у земята и иначе няма да ти пука има ли тревичка отгоре! Grinning

Иначе се радвам да те "видя", в тази така хубава тъжно - весела тема! Hug

# 38 20 окт. 2008, 23:42 ч.

Мнения: X

Цитат на: Marjo в пн, 20 окт 2008, 23:32

Цитат на: Mma Ramotswe в нд, 19 окт 2008, 20:41

иначе ситуациятя и най-вече поддържането на гробищата в Бг е ужасно и в никакъв случай не искам да съм там

Ти да не се каниш да се разхождаш из гробището, бе жена? Grinning

Да не ти развалям кефа, ма ще си лежиш у земята и иначе няма да ти пука има ли тревичка отгоре! Grinning

Иначе се радвам да те "видя", в тази така хубава тъжно - весела тема! Hug

не
но всяко лято посещаваме с много мъка гроба на свекърва ми - цялото място е един змиярник въпреки опитите на зълва ми и мъж и да оправят малко
тъжно е, гадно е - за тези, които се опитват да си спомнят за теб (дано и за нас има кой) и да те уважат

# 39 20 окт. 2008, 23:55 ч.

Мнения: 1 572

дано да умра там където ще има кой да идва на гроба ми

# 40 21 окт. 2008, 12:22 ч.

Мнения: 3 423

Père Lachaise или Zentralfriedhof Wien.
Нашите гробища потискат и мъртвите навярно.

# 41 21 окт. 2008, 12:53 ч.

Мнения: 2 907

Цитат на: Liska в вт, 21 окт 2008, 12:22

Père Lachaise или Zentralfriedhof Wien.
Нашите гробища потискат и мъртвите навярно.

Ех, Лиска пак се натъкми на хубаво място. И аз няма да откажа на Пер Лашез. Особено ако ме сложат до Оскар Уайлд.

# 42 21 окт. 2008, 12:56 ч.

Мнения: 764

Не искам да ме погрегват,не искам изсъхнали цветя над главата си,още по-малко изкуствени.Не искам паметници,не искам полускъсан некролог да се вее на вятъра,още по-малко да се валя в калта Naughty

Погрижила съм се да се знае Wink

Искам да ме кремират и да разпръснат праха ми в морето,най-близкото.После ще мога да отида където си искам,и до България,и до Хаваите и да се върна в Тиренско море...А вси4ки,които са ме оби4али ги искам всяка година на плажа Laughing

# 43 21 окт. 2008, 17:07 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: Jeje в пн, 20 окт 2008, 23:55

дано да умра там където ще има кой да идва на гроба ми

аз пък хич не ща да идват на гроба ми, нещо повече- не ща гроб!
още по-малко български.
ужасявам се от всичките тия цветя в отрязани и зеленясали пластмасови шишета, веещи се траурни шалчета и черни гарги ровещи за раздавки в събота ли беше, неделя ли.
може да не ми дреме какво ще е след като умра, но понеже съм естет чиляк и много суетен та предпочитам моите хора да не ме виждат изкуствено напудрена и положена в сандък Rolling Eyes

затуй-тялото на пепел и някъде из българско, тъй казах аз. ужасявам се от мисълта да остана в испанско. ми де да знам пък, може да не се мре съвсем след туй-кой се е върнал та да каже...искам поне да си правя моабета на български.

никога не е рано да се мисли по този въпрос, за съжаление.

# 44 21 окт. 2008, 23:32 ч.

Мнения: 3 988

Честит рожден ден на патерици на авторката! bouquet

Звездичка, букет и на теб за Канзас. Много любима група. Hug

Много хубава тема. И за мен идва в подходящ момент. Ако внезапна загуба на член от семейството може да се нарече подходящ момент. Но... тези дни по повод на личната ми скръб имах време да мисля дълго по темата и за себе си.

Не знам къде искам да умра. Живяла съм в 3 страни, с които съм силно емоционално свързана. Не съм патриот и далеч не "всичко българско и родно любя, тача и милея". Ако ще се залежавам, НЕ искам да е в българска болница. Искам да съм при близките си. Да ги виждам.
Ако е внезапно - кой знае... както се казва може и на ваканция да се случи. Където - там.

И аз не искам гроб. О'Хара добре е синтезирала, и моето отношение е като нейното.
Казала съм на мъжа ми, че искам да бъда кремирана и праха ми да бъде разпръстнат не къде да е, а в 3 определени града, където съм преживяла най-щастливите (до сега поне) моменти от моя живот.

За донорство на органи и ние сме се разписали (anette1104 е уточнила вече - на шофьорските книжки). Мъжът ми е в трансплантационния "бизнес" и имам поглед колко хора и колко време чакат за органи и тъкани. Разказвал ми е за пациенти, за които съм плакала като умират.
Смятам се за крайно толерантен човек, но не оправдавам избор "не искам да даря". Егоистично е и обикновено слабо-информирани или силно-религиозни хора го правят. Както и да е, темата е друга...

Напоследък мен ме мъчи проблемът как да се справя с географската недостатъчност в трудни моменти? Връщане в България не е решение. Няма да го коментирам, но е комплексно обусловено и най-важното - нито аз, нито съпругът ми искаме.
Страх ме е, че няма да мога да стигна навреме, че пропускам ценно време, което искам да прекарам с родителите си. Не мога да ги видя как остаряват... Ей такива неща.

# 45 22 окт. 2008, 07:28 ч.

Мнения: 217

Много ви благодаря на всички. Чак днес отварям пак и видях колко много поздрави съм получила.

bouquet

# 46 22 окт. 2008, 13:55 ч.

Мнения: 1 783

Кремация и в Черно Море. Всеки път, като го видя това море и ми се размекват краката. Доживотна любов си е това. Дарявам и органи, нямам скрупули.
За местенето в Бг всичко зависи, бих желала да е толкова добре един ден, че да не е икономически обусловен избор къде живея, което май ще стане скоро. Но винаги има и други фактори. Детето ще си стане мъж, ще се ожени и сам ще си решава, къде да живее. И той, като мен може да отида да живее надалеч, знае ли човек...

ЧРД на патерица!

# 47 22 окт. 2008, 15:05 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Малко встрани от темата, но с толкова желаещи за кремиране и разпръсване на пепелта в море/океан, след 10-20 години, ако при плуване глътна малко вода, ще се чудя вода или пепел съм глътнала, и ако е пепел - то чия ли? Дали ще ме сложат в графа "човекоядец" тогава? newsm78

Това в кръга на шегата, разбира се Laughing

Между другото, Ганг не е ли най-мръсната река в света точно по тази причина?

# 48 22 окт. 2008, 15:13 ч.

Мнения: 1 783

Цитат на: Bec в ср, 22 окт 2008, 15:05

Между другото, Ганг не е ли най-мръсната река в света точно по тази причина?

Хахаха, едва ли е тази причината, пепелта си е пепел. Пък и те не ги ли пускат телата да плуват по реката? Но причината се нарича екскременти и то от много хора, да речем 300-400 милиона. Laughing

за втори път я виждам тази река от самолет, изключително е впечатляваща.

# 49 22 окт. 2008, 15:21 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: Кюбит в вт, 21 окт 2008, 23:32

как да се справя с географската недостатъчност в трудни моменти?

чук-чук.
като почина леля ми разбрах след месеци, бях бременна и ми го спестиха (не разбирам защо)
баба ми почина миналата година. съобщиха ми същата вечер и на другия ден беше погребението.
самолета на тръмп ако бях наела можеше и да стигна навреме, братовчедка ми от кюстендил едва успяла.
моля се да не се случват такива случки Praynig

постоянно си мисля и аз кое, как, евентуално, по принцип и ако...

аз неща да ме пръскат в море, мисля че все няма да намеря бряг където да се събера Laughing

# 50 22 окт. 2008, 16:17 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Цитат на: Biz в ср, 22 окт 2008, 15:13

То общо взето всичко там изхвърлят. Иначе, да, телата пускат. А и имат обичай поне веднъж годишно, ако не се лъжа, да се изкъпват в реката Crazy

# 51 22 окт. 2008, 19:56 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: Bec в ср, 22 окт 2008, 16:17

Цитат на: Biz в ср, 22 окт 2008, 15:13

леле хора, мръсна ще си ходя доживот, ама в ганг си не топвам и малкия пръст на крака дори... #Crazy

уф, тематично, колкото и да ми е гадна темата, не искам да ме горят. някак самата мисъл ме влудява , аз изобщо изпитвам ужас от огън. нека ме погребат на някое много слънчево място, не, че има някакво значение...нали ще съм умряла... Tired

# 52 22 окт. 2008, 20:08 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 783

Цитат на: Сиси Боата в нд, 19 окт 2008, 03:21

Все едно че съм го писала аз. За себе си знам, че трябва да се върна в България. Има едно планинско селце, там искам да е.

# 53 23 окт. 2008, 00:17 ч.

Мнения: 2 032

Там, където съм живяла по-голямата част от живота си и където ще живеят децата ми.
А във форума ще се явявам като призрак и ще плаша новаците.

# 54 23 окт. 2008, 11:38 ч.

Мнения: 3 880

Не искам да ви развалям романтиката Mr. Green

(за морето) с административни въпроси, но все пак искам да попитам това "морско погребение" позволено ли е в България (или Европа)? Защото и аз искам в Черното море, там съм израстнала и сигурно би ми харесало да се завърна един ден там, пък било то и в прахообразно състояние Wink

, но се замислих дали дават така newsm78

Иначе ми е все тая, честно да ви кажа, където им е удобно на оставащите след мен там да ме заровят.

Моята свека (само да спомена, че няма още 50 години) наскоро ми каза, че си харесали някаква поляна в гробището, където сега само зарявяли урната или разхвърляли пепелта ли newsm78

, не разбрах точно, но при всички положения няма паметници и имена отгоре, всички общо на полянката, било много евтино- 500 евро само (другите места са 4000-5000 хиляди), идеше ми да й кажа "мерси за икономията", ама се въздържах от толкова черен хумор, можеше да ме разбере неправилно Mr. Green

# 55 23 окт. 2008, 16:19 ч.

Мнения: 3 988

Biba Sparrow, административно може и да не е разрешено, но ако се кача на една лодка и платя на лодкаря да ме изведе във водата, кой администратор ще дойде да пита какво правя...

Честно казано, не знам дали е разрешено, но знам, че не е забранено. А и не ме интересува. В Германия скоро имаше морско погребение на родител на една приятелка, точно по начина, по който го описах.

По-важното е има ли къде да се направи кремацията в България?

# 56 23 окт. 2008, 16:36 ч.

Мнения: 3 880

Да, и аз съм чувала тук за морски погребения, но май са със специални разрешения и не дават на всеки. Не знам със сигурност, де.
То вярно, че можеш да разхвърляш пепелта където си искаш, но мисълта ми е дали няма някакъв закон, в който да се казва, че всеки умрял трябва да се зарови на определеното за целта място и после да те гонят (не теб, де Mr. Green

) защо този умрял няма гроб, а останките му са се изпарили някъде. Сигурно много разсъждавам Simple Smile

. Сетих се обаче, че преди време даваха една жена по телевизията, която обикаляше навсякъде да си издейства позволение да зарови урните на родителите си в градината си, и не й даваха. Тя пък от инат не ги погребваше в нормално гробище и 2 години си ги държеше в секцията в хола ooooh!

а онези от службите периодично й пращаха глоби, защото и това не било позволено. Та затова позадълбах с размишленията Wink

А в БГ кремират, но от финансова гледна точка сигурно ще е по-изгодно да се кремираш там където си, пък после каквото останало- в чантата на преносвача и готово Mr. Green

# 57 23 окт. 2008, 16:44 ч.

Мнения: 3 988

О, да, несъмнено е по-изгодно да бъдеш кремиран там, където те свари гостенката. Аз се зачудих, ако мястото е БГ има ли алтернатива, но явно има.

Иначе за кремирането в ДЕ знам със сигурност, че може да кремираш някой и да държиш урната в вас, т.е. да не го погребваш. Иначе съм ходила на гробище за урни. Представлява една стена с много вратички, зад които има ниши за урните. На вратичките се слага една табелка с име и дати и ала бала и толкова.

Тази жена с глобите в ДЕ ли е? newsm78

Отделно е, че може да погребеш урна с какъвто си искаш прах и да оставиш истинския у вас или да правиш каквото искаш с него... Имам предвид, че никой не прави разследване, какъв точно прах има в урната.

Какво и да е де... Опции има - законови или не...

# 58 23 окт. 2008, 19:18 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

Това е Божа работа къде ще те свари смъртта, но ми се иска да ме кремират и да разпръстнат праха ми на Рила...

# 59 23 окт. 2008, 20:44 ч.

Мнения: 1 550

В Холандия при кремация се дава една книжка с информация къде е разрешено да разпръснеш пепелта. Отначало урната на свеки беше също поставена в стена, която се използва за такива цели в гробището. След това и разпръснахме пепелта във Фондел Парк, Амстердам. Не беше разрешено, но тя искаше да а там. Една дъждовна сутрин, с надеждата, че няма да има много хора Crazy

и осъществихме последното желание. Сега, когато времето е хубаво ходим на пикник там. Много странно усещане е всеки път, като че ли и тя "присъства".
За себе си, не съм решила още къде, но искам също кремация.

# 60 23 окт. 2008, 22:39 ч.

Мнения: 2 907

Биба, моите свекъри и те такова " погребение" са си поръчали.
Пробиват дупка на полянката, слагат урната/праха вътре и ни чул, ни видял, всичко е анонимно и евтино Grinning

Даже и пари са си подготвили. Но дано скоро не се случва, много са ми скъпи Praynig

# 61 23 окт. 2008, 22:50 ч.

Мнения: 7 914

знам как стои въпроса с кремацията във Варна:

кремацията се извършва в София и от там пращат кутията запеатана и се слага веднага в определеното за това място... Rolling Eyes

един вид не се знае какво ти връщат от София, и нямаш право да разпръскваш прахта никъде Peace

# 62 23 окт. 2008, 23:38 ч.

Мнения: 144

Ох, мислех си че само на мен ми идват такива черни мисли.
Само от 1 година сме в Щатско ама почнах да се замисля.
... и не знам, кой беше споменал за духовното спокойствие.
Тук е хубаво ама все нещо ми е свито... сякаш не мога да дишам истински.
Много ме е затресла носталгията тия дни. Cry

# 63 23 окт. 2008, 23:50 ч.

Мнения: 2 032

Не мога да разбера защо трябва разрешение да разпръснеш пепелта след кремация? Да не стане много прашно ли, какво?
Ако има такъв закон, той наистина съвпада с виждането на шопа, че законо е като порта в широко поле....

# 64 24 окт. 2008, 00:17 ч.

Мнения: 5 710

И аз така си представям - да ме разхвърлят някъде в морето ( Черно). В района на къмпинг Градина.

# 65 24 окт. 2008, 01:19 ч.

Мнения: 2 563

Ние метнахме праха на майка ми в Черно море. За целта ни беше необходимо разрешение от община Созопол, но понеже живеем в София, нямаше как да го извадим. Затова жената от погрбалното бюро ни посъветва да извадим от някъде си разрешително (но в София е забранено разпръскване) и да й го дадем. Пък съответните власти не ги интересува къде си разпръсквал.

Канят те да присъстваш на кремацията, ако желаеш, но ние отклонихме. Взеха тялото на майка ми след службата в църквата и след 2 седмици ни дадоха урната.

Искам като почина да има максимално уважение към скръбта на близките ми и не искам махленски изпълнения.

Като почина майка ми, наехме първата агенция, която ни попадна. Аз бях ужасена, че жената, която пристигна, беше облечена като фолк певица - дълбоко деколте, злато, изрусена къдрава грива, бяло лачено палто. Беше много добра и търпелива, но облеклото ме шашна. Тялото взеха две момчета, облечени как да е. Поискаха ми одеало, за да пренесат трупа до носилката. Аз имах само едно оранжево, тоест пренесоха майка ми като вързоп, пред очите на целия квартал, в оранжево одеало.

На самото опело пак същата история, през пръсти. Чукнали ковчега някъде, излющили боята. Отделно, че го носят все едно мъкнат хладилник. Задължително е да имаш хор, който пее квото си иска, за 300 лв. Храната се внася пред очите на хората, в торбички. И прочие...

# 66 24 окт. 2008, 06:37 ч.

Мнения: 3 034

Та въпроса ми е - искате ли да умрете далеч от родината си или не ви пука?

не искам да умра тук. искам да умра в една от две европейски държави, които обичам и където съм била най-щастлива. искам да ме кремират и да ме пръснат над морето. или пък при една брезичка и един кладенец... ако има нещо след смъртта, поне ще съм пак щастлива там. но тайно се надявам след смъртта си да живея на едно съвсееем далечно и приказно място

Бихте ли се върнали в България ако детето ви избере да остане в страната, в която сте се преселили?

в България не чувствам нужда да се връщам нито с дете, нито без него, ако става дума за окончателно връщане. акос е връщам някъде изобщо, то ще е друга държава. а детето ми не мисля тук да живее, тъй че няма изгледи да се закотвим семейно, ако всичко е наред. път искам аз, пътища - много! благодаря на Господ, че ме чува

Вие изпадали ли сте в подобни настроения? Или е от рождения ден?

изпадам, да. но не ги приемам като настроения, а като размисли. все пак един ден животът свършва и няма нищо странно да се замисля и за този момент. а рожденият ден не ми влияе в тази насока.

Последна редакция: пт, 24 окт 2008, 06:55 от simplyaven

# 67 24 окт. 2008, 11:19 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Още един глас за даряването на органи и за кремацията. Но нито едно от тези две неща не съм уредила с документ. Обаче съпругът знае, а той ще е първият попитан...

Не съм се замисляла къде искам да разпръснат пепелта, но бих искала да е на място, което свързвам с хубави спомени, напр. сега съм на вълна Париж, но след години сигурно ще имам и други хубави спомени Flutter

.
Така и близките ми ще имат повод да зачестят екскурзиите до някое хубаво място Wink

# 68 24 окт. 2008, 13:15 ч.

Мнения: 2 907

Хиър, това, което си описала е ужасно. Потресена съм Sad

# 69 25 окт. 2008, 05:23 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: mystic в пт, 24 окт 2008, 13:15

Хиър, това, което си описала е ужасно. Потресена съм Sad

Сигурно има хубави агенции, ама кой седи и избира в такъв момент? При нас личния лекар на майка ми не можеше да бъде открит, за да дойде да запише смъртта. Та взехме първата агенция, която каза, че ще доведе собствен лекар. Който въобще не дойде, а изготви смъртен акт по документи.

# 70 25 окт. 2008, 18:31 ч.

Мнения: 1 169

Цитат на: Hear Again в пт, 24 окт 2008, 01:19

Hear всичкото това го преживях с погребението на брат ми. В този ред на мисли (черни)- когато отидох в залата където първо излагат труповете и помолих момчето от погребалната агенция да ме пусне вътре. Исках да бъда насаме с брат ми. Така за последно. Той каза "ОК обаче без вой и крещене щотото ще си имам проблеми".
Господи, момичета, ако знаете какво видях зад "кулисите". Не ме беше страх от мъртвите, но мръсотията буквално търкалящите се тела вътре ме потресоха. Няма да изпадам в подробности, защото не е за хора със слаби сърца. Моят брат беше най- младия в тази стая, но много ми е интересно тези хора, които са в този бизнес, какво си мислят : Че никога няма да умрат...Не зная, но неуважението към всички тези хора безмълвно лежащи там ме потресе. Те са нечий родители, баби, дядовци и пр. Те са хора, които достойно са отгледали децата си и са се трудили и допринесли за този свят..., какво получават?! Подигравка. Това е истината, която ме кара да си мисля, че по- добре да бъда погребана тук. Не искам децата ми да преживяват този ужас в БГ.
Винаги в главата ми изплува една мисъл: "Статутът на една държава се определя от отношението й към малките деца и възрастните хора. Едните са бъдещето другите са миналото на тази страна". Като започнем от родилните домове, пенсиите в нашата Родина и свършим с погребалните агенции. Ще кажа още нещо и ставам от компютъра и отивам да си поплача. Когато брат ми беше в предсмъртни мъки и с ужасно нисък хемоглобин(от химио терапията), снаха ми го заведе до болницата за още едно кръвопреливане. Една сестра в присъствието на брат ми се обърнала и казала "За кво пак го влачиш тука. Не виждаш ли, че свършва, ако ще и един тон да му прелееме". Това беше един ден преди да почине. Този ден беше помолил снаха ми да ми се обади и да ми каже, че той умира.
Извинете ме момичета, но имах нужда да споделя.

Последна редакция: сб, 25 окт 2008, 20:03 от Vanhorne

# 71 25 окт. 2008, 18:46 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: Vanhorne в сб, 25 окт 2008, 18:31

Извинете ме момичета, но имах нужда да споделя.

Няма за какво да се извиняваш! Същото отношение по болниците съм го виждала и аз. Пък в погребалния дом какво е ставало, не искам и да знам. Cry

# 72 25 окт. 2008, 19:15 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Ванхорн Cry

ужасно е това. Не че щеше да ми олекне, но щях да я питам тази сбъркала професията си жена, дали така би го казала, ако пред нея беше собствената й майка

за теб!

# 73 25 окт. 2008, 20:19 ч.

Ами аз искам, ако разбира се може, да бъда кремирана и половината от прахта ми да бъде погребана в себейния ни гроб в България, а другата да бъде разпръсната тук, където съпругът ми или децата решат.

# 74 25 окт. 2008, 22:17 ч.

Мнения: 7 914

Vanhorne

колко точно си го казала:

Цитат на: Vanhorne в сб, 25 окт 2008, 18:31

Винаги в главата ми изплува една мисъл: "Статутът на една държава се определя от отношението й към малките деца и възрастните хора. Едните са бъдещето другите са миналото на тази страна". Като започнем от родилните домове, пенсиите в нашата Родина и свършим с погребалните агенции.

# 75 25 окт. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 1 169

Цитат на: Bec в сб, 25 окт 2008, 19:15

Ванхорн Cry

за теб!

O, Вес и снаха ми я е попитала и дори е направила така, че това да се чуе и в ръководството на болницата. Обаче, познай какво получи едно голямо НИЩО. И аз когато бях там, бях потресена от безпардонието и абсолютния непукизъм на работещите там
Момичетата, които са учили медицина тук знаят, че един от най- тежките изпити тук е психология. Ако не знаеш как да помогнеш психически на един физически страдащ човек, (макар и обречен той има нужда от пълноценен живот независимо, колко и до кога) не можеш да бъдеш медицински работник.

# 76 26 окт. 2008, 01:56 ч.

Мнения: 2 786

Цитат на: Vanhorne в сб, 25 окт 2008, 18:31

Ще кажа още нещо и ставам от компютъра и отивам да си поплача. Когато брат ми беше в предсмъртни мъки и с ужасно нисък хемоглобин(от химио терапията), снаха ми го заведе до болницата за още едно кръвопреливане. Една сестра в присъствието на брат ми се обърнала и казала "За кво пак го влачиш тука. Не виждаш ли, че свършва, ако ще и един тон да му прелееме". Това беше един ден преди да почине. Този ден беше помолил снаха ми да ми се обади и да ми каже, че той умира.
Извинете ме момичета, но имах нужда да споделя.

Няма нужда да се извиняваш, аз преживях подобно нещо в ИСУЛ, когато баща ми беше там малко преди да почине и на въпроса му към доктора в мое присъствие: "Докторе, как е?", онова говедо в бяла престилка отговори нещо толкова гнусно, толкова непристойно за положението му на лекуващ, на доктор, на медик, на този, който трябва да вдъхва надежда на болните ... дори не мога да го възпроизведа, беше толкова шокиращо и невероятно нечовешко ... дано някой ден тази сестра и този доктор изпитат същото, което сме изпитали ние и нашите починали близки в тези моменти #Cussing out

И, разбира се, че никой няма да направи нищо в българска болница.
Не знам дали е изпит по Психология или изпит по човечност, който трябва да издържат, за да станат медицински работници, но в Психологията има много написано по темата как да подходи към умиращ, близките на умиращ и близките на вече починал човек.
Извинявам се за оффтопика, но поста на Vanhorne просто отвори стара рана и у мен Sad

# 77 27 окт. 2008, 13:07 ч.

Мнения: 3 521

Тъй като съвсем скоро се запознах с подробностите по транстпортиране на тленни останки от една страна в друга и се убедих, че не желая да натоварвам близките си точно с такива бюрократични детайли в подобен момент бих казала, че нямам претенции как и къде ще ме позиционират. Все пак искамдо мястото където ще лежа да има едно единствено нещо - снимка на Стария Пловдив. Това е мястото, което бих определила като мое. Не е задължително да съм там. Стига ми то да е до мен. По един или друг начин.

# 78 27 окт. 2008, 14:33 ч.

Мнения: 750

Къде искам да съм погребана newsm78

, естественно там където е семейството и децата ми Peace

# 79 28 окт. 2008, 02:09 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: pepelyashka в сб, 18 окт 2008, 18:17

Точно това ще напиша и аз в завещанието си Само с тази разлика, че ще искам да разсеят праха ми в море или океан, някъде в движеща се вода. Абсолютно няма да обременявам децата си относно поддържане и носене на цветя на някакъв си гроб, в който мен ме няма, нито телом нито духом. Важното е, че че ще ме обичат и ще ме носят в СЪРЦЕТО СИ.

Vanhorne...и от мен

Последна редакция: вт, 28 окт 2008, 02:17 от ЧервеноВинце

# 80 29 окт. 2008, 10:20 ч.

Мнения: 515

Цитат на: ЧервеноВинце в вт, 28 окт 2008, 02:09

# 81 29 окт. 2008, 19:14 ч.

Мнения: 340

Само да ви кажа, че аз и умиращия ми баща също се сблъскахме с липса на човещина, когато той умираше в Канада. Първо, постоянно му напомняха, че умира и няма никаква надежда и е безсмислено да се самозаблуждава. А той просто казваше, че не иска да обсъжда do not resuscitate orders.

Но това, което ще остави стаен гняв в мен цял живот е, че последните думи, които баща ми изрече в живота си бяха извинения към една проста сестра, която му се караше как може така невъзпитано да плюе кръв по пода, а да не изчака да му донесат панерче (това след като го докараха на носилка от операционната и той започна изведнъж да се задушава и да плюе кръв). 10 мин след като й се извини, изпадна в кома, от която не се събуди. Оказа се, че е плюел кръв защото белият му дроб е отказал да работи след интервенцията. Това човещина ли е?

Няма да ви разправям с подробности как в погребалната агенция се опитваха да изкрънкат колкото се може повече пари и как докато се возих в катафалката попа и шофьора си разказваха вицове за трафик и се смееха.

Естествено, в Канада взаимоотношенията са като цяло много по-възпитани и по-сдържани от колкото в България. Спор няма. В Канада има правила на поведение, които се спазват. Мисля, че в България просто спектъра на поведение е много по-широк. Можеш да попаднеш на медицински работник, който ще се грижи за теб/близките ти като за собствен роднина-- с цялото съчувствие и човещина на света; а можеш и да попаднеш на невероятни изроди, каквито сте описали. Просто няма правила. Докато в Канада срещаш едно рутинно, обикновено усмихнато, но лишено от чувство обслужване, което специално на мен ми беше много потискащо също. А понякога се сблъсквах и със зле прикрито пренебрежение и бездушие, което ме гневеше точно толкова колкото и когато в България някой ме напсува открито.

Мисълта ми е, че има trade off, който не е толкова прост и елементарен. В България срещаш един вид огорчения, в Канада друг. Въпросът е кои би могъл да изтърпиш по-лесно. Аз много дълго не можех да се отърся от гнева си след смъртта на баща ми...

Последна редакция: чт, 30 окт 2008, 05:05 от Сиси Боата

# 82 29 окт. 2008, 23:24 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: Сиси Боата в ср, 29 окт 2008, 19:14

Но това, което ще остави стаен гняв в мен цял живот е, че последните думи, които баща ми изрече в живота си бяха извинения към една проста сестра, която му се караше как може така невъзпитано да плюе кръв по пода, а да не изчака да му донесат панерче (това след като го докараха на носилка от операционната и той започна изведнъж да се задушава и да плюе кръв). 10 мин след като й се извини, изпадна в кома, от която не се събуди. Оказа се, че е плюел кръв защото белият му дроб е отказал да работи след интервенцията. Това човещина ли е?

Сиси Боата, това в Канада ли? чудя се дали съм разбрала...

# 83 30 окт. 2008, 00:01 ч.

Мнения: 340

Аха, в Канада. В много хубава болница (Сънибрук в Торонто), която по ирония на съдбата баща ми беше проектирал 3 години преди да умре в нея. И като казвам, че сестрата му се караше нямам предвид, че му крещеше както правят редовно в България. Но леденият и груб тон беше недвусмислен и обиден: "Sir, stop spitting on the floor, because someone has to clean after you. Would you spit like that at home? You can wait for someone to give you a tray". И това, което беше 100% сигурно е, че тази жена не изпитваше никакво състрадание към баща ми...

# 84 30 окт. 2008, 00:28 ч.

Мнения: 1 169

O man, такъв трей щях да и дам на тази... Защо не се оплака? А, защо ли те питам, то в тази мъка човек забравя и не обръща внимание на това.
Съжалявам и наистина разбирам как се чувстваш. bouquet

# 85 30 окт. 2008, 05:04 ч.

Мнения: 340

Оплаках се, но оплакването ме ядоса още повече. Оплаках се на patient advocate, която е служител на болницата. Нейният отговор беше: "Съжалявам, че смятате, че сестрата се е държала грубо" (I'm sorry you feel that the nurse was rude. Вместо: I'm sorry that the nurse was rude). И толкова. Това не е никакво извинение. А щом дори не ми се извиниха, да не мислиш, че нещо наказаха сестрата...

# 86 30 окт. 2008, 12:46 ч.

Мнения: 2 907

Разбирам Сиси, безкрайно добре я разбирам.
Баба почина във Франция. В болницата се държаха зверски с нея, чакаха я буквално да умре, не се грижеха за нея, прозяваха се с отегчение при всяка следваща манипулация, която правихме за да я задържим жива. Беше някакъв ад! Изобщо не съм сигурна, че в Бг. е по-зле. Според мен човекът, хомо сапиенсът е някаква природна грешка, която не само че не се цивилизова с вековете, ами се изражда още повече.

# 87 30 окт. 2008, 20:20 ч.

Мнения: 1 169

Явно, няма значение къде умираш...има значение в чии ръце умираш.
Не знам дали съм права и приемам забележки, но ми се струва, че болшинството от медицинските работници (най- вече сестри) с времето стават коравосърдечни. Дали е до човек или това е начин да се съхранят- нямам идея.
На времето исках да кандидатствам за мед. сестра. Майка ми ми зададе един много умен въпрос: "Можеш ли да живееш с болката и мъката на хората. Ако, да скачай, ако не дори и не опитвай". Тази професия иска Огромно сърце. Аз не мога, ще рева, ще изживявам всяка малка случка. Тази професия е от Бога - или го имаш или не. Имам честа да познавам трима такива - Акушерката и Доктора с които родих дъщеря ми и педиатърката ми в БГ. Поклон пред всички тях.
Дано не съм засегнала някой (ако има мед. работници м/у нас), но едно нещо ще помня завинаги:
Как боли когато виждаш любим човек да си отива от този свят. Как боли когато виждаш един достоен и смел човек да лежи безпомощен и да не можеш да му помогнеш. В същото време хората образовани да помагат, тези на които разчитаме да им облекчат страданието- ги нараняват, унижават и ... нямам думи.

Последна редакция: пт, 31 окт 2008, 16:38 от Vanhorne

# 88 30 окт. 2008, 21:19 ч.

Мнения: 1 783

Чета ви и се чудя, точно, заради призванието да си медицински работник. Аз работя с такива, като доброволци и не съм видяла един да е толкова груб, като тези описани от вас. Но все пак моето не е представителна извадка, защото са все детски сестри и лекари, а за такъв наистина се иска лично желание да си в педиатрия, призвание и невероятна състрадателност. В България сестрите са ужасно груби, лекарите са горе-долу, а някои са наистина добри. Иначе баща ми беше в болница няколко пъти и сестрите бяха повече от ужасни. Според мен е комбинация от ниско заплащане и неоценяване на труда от лекарите, кофти отношение от лекарите към тях и много влезли да учат за медицински сестри, колкото да да завършат нещо, а не защото са искали. Имаме чудесен педиатър и ходихме при също толкова чудесен кардиолог. За сметка на това единственият гинеколог при който ходих беше доста зле и затова реших да си ходя в САЩ, когато си се прибирам от време на време. Личният ми опит с лекари и сестри в САЩ е бил винаги много положителен - раждане, педиатри и пр. Сестрите пък, като раждах бяха невероятни. Сори за оф-а. Наистина ви съчувствам за преживяванията , мистик недей така - има повече добри хора отколкото зли.

# 89 30 окт. 2008, 22:26 ч.

Мнения: 340

Не исках с историята ми да твърдя, че в Канада е по-зле от БГ или дори, че е еднакво. Убедена съм, че в Канада има повече контрол и не се позволява такъв краен произвол и грубост каквито се срещат в БГ. Следях темата за майката от Пловдив, която отнесе какви ли не грозни обиди от лекарите само затова, че си е позволила да си търси правото да види умрялото си бебе и съм убедена, че такова поведение от лекар не би се толерирало в Канада. Не смятам, също, че масово медицинските работници са лоши и безчувствени хора където и да било. И аз като раждах в Канада останах доволна от отношението. В САЩ пък преживях спонтанен аборт и също всички се държаха учтиво и тактично.

Просто имах предвид, че и най-строгите правила на поведение не могат да принудят човек, който е безчувствен, груб и безчовечен да скрие тези си качества. Може да не ги прояви чрез крещене и обидни думи, но да предизвика точно толкова силна травма с отношението си. Затова смятам точно като Ванхорн, че е важно не къде умираш, а в чии ръце...

# 90 30 окт. 2008, 23:17 ч.

Мнения: 1 783

Сиси, аз не споря, само споделих мнение и напълно вярвам, че каквото сте преживели е истина. Само казвах, какъв е моят опит. Исках просто да кажа, че има грубияни навсякъде и аз просто съм ги срещала в България, а не в САЩ. Абсолютно си права за последното си изречение.

# 91 30 окт. 2008, 23:48 ч.

Мнения: 340

Биз, аз не си помислих, че спориш. Просто исках да уточня какво точно имах предвид с разказа си. Преживяванията около смърттта на баща ми ми се отразиха много зле. Чувствах се безпомощна и крайно гневна и дори имаше моменти, в които си мислех, че е по-добре това да ми се случва в БГ защото там поне бих могла да се накрещя, дори да наплюя или да ударя този, който ме е вбесил, а в Канада трябваше да потискам гнева си за да не си навлеча допълнителни неприятности.

Първоначалният въпрос беше къде искаме да умрем и моят опит ми подсказа, че може би искам да умра в България. Не защото смятам, че там ще се държат по-добре с мен. А защото навсякъде има опасност да те унижат и огорчат, просто по различен начин. А ако ще ме унижават, предпочитам, докато се опитвам да се успокоя след нечия грубост или нетактичност, да гледам софийска родна гледка през прозореца си и да слушам родна реч по радиото ... баща ми така правеше--слагаше си слушалките, слушаше любимия си "Сигнал" и сънуваше, че е в родния си Карнобат... мисля си, че ако наистина си беше в Карнобат щяха да са по-лесни последните му дни...

Извинявам се, че изместих и натоварих допълнително и без това тежката тема. Просто я използвах като отдушник за нещо, което ме мъчи вече 5 години...

# 92 31 окт. 2008, 12:00 ч.

Мнения: 3 425

Извинявам се и аз за оффа:
Ето я клетвата....чудесен е текста,но май си остава само като част от ритуала при дипломирането на докторите(не във всички случаи Слава Богу):

А и ако сте забелязали вече не се казва МИЛОСЪРДНА сестра,а МЕДИЦИНСКА

'В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!'

Последна редакция: пт, 31 окт 2008, 12:09 от Kaлa

# 93 31 окт. 2008, 15:44 ч.

Мнения: 3 988

Kaлa, а имаш ли информация колко университета карат завършващите да я полагат?
Все по-малко са. И тенденцията с годините намалява. Аз съм се интересувала, защото познавам много лекари покрай съпруга ми, завършили в различни страни в Европа и САЩ и едва 2ма от 10 са я полагали.
С клетва или не, ако лекарят не е човечен и не му идва от вътре, все е тая в какво се е кълнал.

# 94 31 окт. 2008, 17:05 ч.

Мнения: 1 169

Днес е Задушница в България. (Аз не знаех, майка ми каза тази сутрин).
Поклон пред паметта на всички наши починали близки.

Както казах по- горе- не е важно къде, а в чии ръце умираш. Ще допълня, че май е най- важно- как.
Моята мила бабка почина 6 месеца след брат ми. Изчистила, сготвила, изкъпала се и легнала да почине...на рождения ден на мама. Ах, каква година беше...
И аз така искам. Да заспя и толкоз. Без тревоги за децата, без болници. Май това е най- доброто, което можем да си "пожелаем". А къде- все тая

# 95 31 окт. 2008, 17:20 ч.

Мнения: 2 907

Ох, много тъжна стана темата. И за мен тези дни са тежки. На 2/11 преди две години умря баща ми, внезапно.

И аз се надявам дане боледувам, а просто да заспя. Ако знам, че си чакам смъртта, то може би бих прекратила по-рано сама.

А за лекарите тук аз имам специално мнение. Идея нямам какви са в Бг., не съм била. Но пък тук на добър специалист не съм попадала. Имах ужасно раждане, държаха се грубо. Не грубо, нечовешки беше.
Зъболекари, докато съм под наркоза са ми разрушавали нарочно зъби, за да правят скъпи интервенции и корони после. Така ми извадиха най-големия дъвкателен зъб в устата, от алчност.
През януари тази година, две седмици преди сватбата ми, моят личен лекар ми сложи ей тъй просто диагноза "рак". Поболях се. Оттам ходих на други лекари - един казва, че не е рак, втори казва, че не знае, трети само цъка. До ден днешен незнам какво беше това. Отказвам да ходя на лекар повече.

# 96 31 окт. 2008, 17:49 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 783

Преди 13 години претърпях операция в България. Поради лекарска грешка изкарах 6 месеца в болницата. Видях какво преживяха близките ми. Няма да забравя сълзите в очите на майка ми и как се опитваше да ги прикрие и как побеля за 1 нощ. Няма да забравя и сълзите в очите на санитарката. Но в България поне стигнах до лекар, а тук ( в най-социалната държава) не успях. Убеждаваха ме, че всички европейки се чувствали така. Е да, но не точно. Тук чакат да станат нещата необратими и да започнат да дърпат пари от системата. Благодаря, не искам този вид лечение, не искам с усмивка да ми казват , че нищо ми няма или да ме информират, че в нета има много информация и много книги изписани (имам приятели и с такива изцепки).
За да си получиш резултатите от изследванията си плащаш допълнително и подписваш декларация че няма да ги използваш в съда.
И аз като mystic имам разрушен здрав зъб тук. Стигнахме до съд и благодарение на съсловната им организация документите ми изчезнаха. А се наложи да се върна в България за да ми оправят зъба.

# 97 31 окт. 2008, 17:58 ч.

Мнения: 2 907

Титина, взе ми мисълта! Одеве точно това щях да пиша.
С тая здравна каса правят с пациента каквото си искат. Пациентът няма лице, ами е някъв номер. И те препращат на всевъзможни лекари за да касира всеки парите. Накрая се стига до сериозна интервенция, пак за да паднат големи пари. Под претекст, че не грабят хората, ами уж касата плаща.
Това са ми на мен наблюденията.

# 98 31 окт. 2008, 18:41 ч.

Мнения: 1 169

Здравната система тук е трън в очите ми.
Онзи ден в супер маркета една жена получи епилептичен припадък. Една сестра и доктор пазаруваха в същото време и скочиха веднага да помагат. Бяха много любезни и състрадателни. Веднага се обадиха на 911. Съответно се установи, че тя е епилептик и сменила лекарствата. Първите думи излизайки от припадъка бяха - 'Не се обаждайте на 911 не искам да клеймвам, не искам 911" Ами да, защото (зависи от застраховката) ще ти струва м/у $500 и $700.
Тук Медикал Банкрупси е нещо нормално. Болниците се пазарят за пари като...
Чувам, че и в БГ тенденцията е същата, не знам дали е истина?

# 99 1 ноем. 2008, 00:59 ч.

Мнения: 2 786

И американците се оплакват от същото, мили момичета.
Имам приятел в САЩ, чийто баща е над 90-годишен и много болен ... просто няма да го бъде още дълго.
Та той имаше лош опит с касата по този случай и ми обясняваше колко объркано е там и колко негодуват и неговите познати, че системата е направена някой да печели пари, а не реално да се оказва помощ.
Приятелят ми е доктор и има поглед и от тази страна на барикадата.
Не знам дали и със съд ще си получите възмездие за нанесените щети Sad

Извинявам се за лекия офтопик.

# 100 1 ноем. 2008, 01:27 ч.

Мнения: 3 988

Не съм съгласна с написаното от щастлива, но просто не ми се обяснява отново и отново по тая тема. Всички системи са направени някой да печели пари. Въпросът е каква работа върши системата за хората. Некадърни лекари и недоволни пациенти има навсякъде. И аз съм лично пострадала, но пък чак да слагаме всичко и всички под общ знаменател...
щастлива пише за "лош опит с касата". С коя? В САЩ има стотици здравни застраховки и хиляди плана.
Уморена съм от приказки ала Майкъл Мур за това как хората умират в САЩ, ако нямат здравна застраховка, защото не са 100% верни. За общия знаменател иде реч отново. Та... вратички има, и то много. И примери в близкото обкръжение и семейството ми имам.

Едно изследване от преди 4-5 години в Европа помня. Бяха направили проучване колко професионално и бързо се поставя диагноза в различните страни, преминава се към адекватно лечение и прочие и корелацията на това със задоволството на пациентите. Здравните услуги в Германия бяха на първо място. И най-надоволните пациенти бяха... немците. Колкото повече ги обгрижваш, толкова по-недоволни и капризни стават.

Не искам да се впускаме в излишни спорове и дискусии. Просто отбелязвам.

Пожелавам на всички кадърни и отговорни лекари, но най-вече здраве.

# 101 1 ноем. 2008, 01:47 ч.

космополитно
Мнения: 941

Цитат на: щастлива в нд, 19 окт 2008, 13:55

Чета темата и се сещам за другия въпрос - съгласни ли сте органите ви да се използват за спасяването на човешки живот или бихте ли станали донори посмъртно?

Да! Да и Да! То е като да работиш посмъртно в името на живота! Лишаваш подземните твари от едно угощение, а даряваш някому възможност за много угощения тук и сега!...
Аз съм си в България, но благодарение на темата Ви разбрах, че съм "гледала навън" за след като умра. Не искам да ми тежи камък на главата; не искам и да ми е безкислородно; тъмно , тясно, влажно!... Казала съм, че искам да разпръснат праха ми от много високо, за да стигнат прашинки от него до далечни места и страни- там до дето аз не съм стигнала преживе...

Забелязвам, че в България все повече хора избират този вариант. Разпръскването на праха не е разрешено, но се намират начини (частички от петима мои познати) продължиха така живота си в нашия свят...

За сега не се страхувам от смъртта, защото я възприемам като друга форма на живот...

Две смърти няма, а без една не може!... Когато тя дойде, тогава няма накъде, но дотогава пътища много и свят широк!...

На всички желая здраве и дълга линия на живота! Hug

Моето пожелание за рожденичката е: Радвай се на това,което имаш, и имай това, което искаш!
smile3525

# 102 1 ноем. 2008, 02:24 ч.

Мнения: 2 786

Кюбит, далеч съм от мисълта да настоявам, че знам по-добре от вас какво е положението в САЩ.
Впечатленията ми са от разкази на хора, които живеят там.
Разбира се, че случаите са различни, всеки е с различен опит.
Просто споделям това, което знам от мой приятел американец, с който обсъждахме точно тази тема, и който е доста ядосан.
Ако правилно съм запомнила името, се оплакваше от Medicare и "глупавите им правила и практики" - цитат.
Някои са доволни, други - не ... дано недоволните са по-малко bouquet

Приключвам темата Hug

Лека нощ (пак окъсняхме с това среднощно гледане на филми) bouquet

# 103 1 ноем. 2008, 05:45 ч.

Мнения: 2 907

Аз пък сега се добрах до вкъщи, халоуинско парти.

Ям сандвич и мисля за статистиките, дето вика Кюбит.

Например според статистиката стават много повече катастрофи с лек автомобил отколкото със самолет. Шансът да умра в самолет е нищожен в сравнение с това да се случи в пътна катастрофа. Но мен изобщо не ме интересува, че един самолет на милион се взривява, защото ако аз се намирам в този самолет, то статистиката и всички други булшити на света не ме топлят.
Така е и с личния ми случай с френските лекари. Може някой да се разкъса пред мен да ме убеждава колко са прекрасни, но аз знам каквото знам. Тук никаква статистика или вид изследване не може да ме убеди в нещо, което е за мен, в моите очи, в моя личен случай, напълно абсурдно.

# 104 1 ноем. 2008, 08:38 ч.

Мнения: 3 461

Преди две години в Бахрейн потъна увеселителен кораб, нает от много известна южно африканска компания, да чества завършването на световния финансов център. Гостите бяха служителите със семействата си, клиенти и шефовете на компанията. Поради неизправност и невъзможност да поеме толкова много хора, корабчето потъна и в резултата се удавиха над 50 човека. Беше голяма трагедия, отразиха я всички световни медии. Вестниците месеци наред отразяваха съдбата на оставените сираци и тези на семействата на починалите. Няма да забравя две малки момиченца, останали сирачета, бащата англичанин, майката филипинка. Роднините на бащата прибраха тялото му, тези на майката също, погребаха ги в съответните страни, малките дълго време нямаше кой да вземе, докато на края не се появи някаква леля и ги взе със себе си в Филипините. Или бъдеща майка от Германия и съпругът й от Великобритания, същото се случи и с тях. Все истории на хора, силно обичащи се, от различни националности, с различни паспорти, живеещи в трета държава, които едва ли са искали да бъдат разделени в смъртта. Та може би е добре човек предварително да помисли за тези неща, защото мъката и последствията за тези, които остават, в някои случаи са особено жестоки.

# 105 1 ноем. 2008, 18:11 ч.

Мнения: 3 425

Цитат на: Кюбит в пт, 31 окт 2008, 15:44

Нямам представа newsm78

просто отдавна си мислех за тази клетва и за докторите в Бг,които я полагат поне по мое старо инфо newsm78

Тук не знам как е newsm78

Темата няма как да е весела, но е хубаво,че има къде да си споделим и мрачните мисли Rolling Eyes

# 106 1 ноем. 2008, 19:34 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

В Испания се полага. Друг е въпроса, че за някои тя си е и си остава просто думи.

# 107 3 ноем. 2008, 12:20 ч.

Мнения: 3 425

Цитат на: mystic в сб, 01 ное 2008, 05:45

Например според статистиката стават много повече катастрофи с лек автомобил отколкото със самолет. Шансът да умра в самолет е нищожен в сравнение с това да се случи в пътна катастрофа. Но мен изобщо не ме интересува, че един самолет на милион се взривява, защото ако аз се намирам в този самолет, то статистиката и всички други булшити на света не ме топлят.

Само да допълня за статистиката: Да, по-вероятно е да катастрофираш с кола,отколкото със самолет,но катастрофираш ли със самолет вероятността да останеш жив е минимална,докато с кола шанса се увеличава,но наистина ако попадна на някой малоумен пил и взел дрога и ми връхлети....всички статистики са = 0 Peace

# 108 4 ноем. 2008, 14:11 ч.

Мнения: 117

Скоро четох в местната преса за видовете погребения тук и по-специално за заравянето на праха до някое дьрво например или разпрьсването му в Северно море. Новото за мен беше т.нар. Диамантено погребение. Швейцарска фирма се занимава с това, в Германия все още няма такава дейност. За около 4500 евро праха от тялото ти ще бьде използван за изработката на диамант, който може да бьде инкрустиран в предмет или бижу.

# 109 4 ноем. 2008, 14:46 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Цитат на: синя´гарга в вт, 04 ное 2008, 14:11

O, да, и аз четох за това, преди година може би. Гадно ми се струва. Представям си някой да разказва - този диамант на пръста ми е дядо, този на зъба ми е баба... Sick

# 110 19 май 2009, 05:01 ч.

Мнения: 1 175

Отдавна не е писано по темата, но понеже наскоро си мислех по този въпрос, ще споделя, пък който го види види Simple Smile

Не можах да изчета всички 8 страници коментари, така че предварително се извинявам ако повтарям нещо.

Аз открих идеалния вариант! Годеника ми е американец и живеем в САЩ, и на двамата ни е мило за родината като се стигне до погребения, но пък не искаме да сме разделени един от друг. Така че, сме решили да ни кремират, да разделят на всеки прахта на две, и да погребат половината в гробове един до друг в САЩ, а другата половина - в България! Така ще сме хем тук, хем там, както и в живота...

Колкото до момента на умиране, това е друго нещо... Ако не е внезапно, много би ми се искало като наближи края да ме сложат на самолета и да си ме пратят в България! На мен са ми само 6 години зад граница досега, и живота ми е много хубав в САЩ, но от време на време имам моменти на ужасна носталгия, и тогава се крия в миша дупка и си плача... Затова искам поне последното нещо, което видят очите ми, да е родината. И семейството, деца, разбира се, колкото са живи. Пък те после могат да си се върнат обратно в САЩ и да ми погребат тук другата половина от прахта Simple Smile

# 111 19 май 2009, 05:08 ч.

Мнения: 3 932

Ще спамна, ама немога да се въздържа...Дидитке, откъде ги изкопа бе тия стари теми, замалко пак да отговоря и то по различен начин Laughing

# 112 19 май 2009, 05:37 ч.

Мнения: 1 175

Хахахаха! Ами, да си призная, миналата седмица ми правиха операция и сега съм на легло, с лаптоп, и умирам от скука Grinning

А ти какво щеше да изкоментираш?

# 113 19 май 2009, 09:11 ч.

Мнения: 3 880

Дидитке, ами ако единият умре 20 години преди другия какво става? Лежи си разделен на две, в два гроба, на двата края на света и чака компания ли? Много скучно така Wink

# 114 19 май 2009, 09:12 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 10 676

Не бе, Бибс, ще седи и чака на камината другия да се присъедини към него Wink

# 115 19 май 2009, 17:16 ч.

Мнения: 1 175

Хаха. Ами така или иначе ще чака, дали ще е под земята, или на камината, на една или две части - като е умрял, какво му пука Wink

Не сме дообмисляли детайлите все още. Само това с камината не ми харесва... Човека за мене е човек докато е жив, и спомен, като си отиде - не някаква вазичка с прахоляк дето злокобно да ми виси пред очите всеки ден. С гробища съм свикнала поне, защото чичо ми само от гроба му го познавам, и винаги е имало ритуално ходене и палене на свещи за спомен, така че реших и нашите разделени останки в гроб да отидат подобаващо. А не да ги мисля, да не падне урната че после да имам умрял човек измежду дъските на пода Crazy

# 116 20 май 2009, 01:57 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Хм, не се бях замисляла по въпроса. А пък като се замислих, установих, че ми е все едно. Каквото решат близките ми.

# 117 20 май 2009, 09:47 ч.

Мнения: 7 605

Цитат на: Geia в вт, 19 май 2009, 09:12

Не бе, Бибс, ще седи и чака на камината другия да се присъедини към него Wink

Както у сем. Фокер? Laughing

# 118 20 май 2009, 10:45 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 10 676

Цитат на: Tatjana в ср, 20 май 2009, 09:47

Цитат на: Geia в вт, 19 май 2009, 09:12

Не бе, Бибс, ще седи и чака на камината другия да се присъедини към него Wink

Както у сем. Фокер? Laughing

Хм, това не съм го гледала newsm78

# 119 20 май 2009, 16:56 ч.

Мнения: 7 605

Цитат на: Geia в ср, 20 май 2009, 10:45

Цитат на: Tatjana в ср, 20 май 2009, 09:47

Цитат на: Geia в вт, 19 май 2009, 09:12

Не бе, Бибс, ще седи и чака на камината другия да се присъедини към него Wink

Както у сем. Фокер? Laughing

Хм, това не съм го гледала newsm78

Aу, пропуск. С Роберт ДеНиро и Бен Стилър, страшен е Grinning

Извинявам се за ОФФа Blush

# 120 20 май 2009, 17:05 ч.

Мнения: 3 521

Офф > Гея, гледала си го 100% - "Запознай ме с вашите" е на български Wink

(Meine Frau, ihre Schwiegereltern und ich)

# 121 20 май 2009, 18:06 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 10 676

Цитат на: surfline в ср, 20 май 2009, 17:05

Офф > Гея, гледала си го 100% - "Запознай ме с вашите" е на български Wink

(Meine Frau, ihre Schwiegereltern und ich)

Офф: Мдааа, ясно Mr. Green

# 122 21 май 2009, 05:30 ч.

Мнения: 3 932

Цитат на: Дидитка в вт, 19 май 2009, 05:37

А ти какво щеше да изкоментираш?

Че от чисто практическа гледна точка вазичката с пепелта се поддържа доста по-лесно, а пък ако се издуха нанякъде, още по-лесно...

Запознай ме с ваште Peace

(оффф)

# 123 22 май 2009, 15:51 ч.

Мнения: 801

Темата е за форум "Трета възраст". За сега само знам, какво ще стане с органите ми, ако са годни за употреба. Останалото ми е все тая, тъй или иначе тогава вече няма да ми пука.

# 124 22 май 2009, 21:33 ч.

Мнения: 1 175

Рила, хората не умират само в "трета възраст." Всеки момент може да те сполети нещо, да чукнем на дърво да не става, ама така си е. Темата е винаги актуална, за съжаление.

# 125 23 май 2009, 21:17 ч.

Мнения: 1 192

Замисляла съм се много преди 35-я ми рожден ден(който между другото беше тази година),затова и не съм напускала и не смятам да напускам Родината Peace

# 126 24 май 2009, 11:28 ч.

Deutschland
Мнения: 186

Все ми е тая къде.И да не ми харесва къде са ме погребали надали ще мога да им го рекна. Confused

# 127 24 май 2009, 11:39 ч.

Мнения: 1 192

Цитат на: divanence в нд, 24 май 2009, 11:28

Все ми е тая къде.И да не ми харесва къде са ме погребали надали ще мога да им го рекна. Confused

Ти може и да им го рекнеш,ама надали те ще те чуят Wink

Мен по-скоро ме е страх да не вземат да ме погребат жива...другото все някак се преживява newsm08

# 128 24 май 2009, 21:35 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

Цитат на: МaНЕВрата в сб, 18 окт 2008, 16:18

На този етап ми е все едно,
там където ще е най-лесно на всички останали...

На същото мнение съм, в крайна сметка гроба се посещава от живите.

# 129 25 май 2009, 01:42 ч.

Мнения: 560

В България.

# 130 25 май 2009, 02:14 ч.

Мнения: 871

А замисляли ли сте, живеещите в чужбина с възрастни родители в България, ако нямате семеен гроб някъде, да купите предварително място Sad

Логиката на такова жестоко решение е, че когато умре някой от тях, така или иначе спешно ще се връщате в България, има толкова детайли и проблеми с едно погребение, да не говорим за цените, ако няма и предварително място за целта ... това става жив ужас. Онези кутии в редове на Централните гробища са направо кошмарни, не ми се ще да мисля.

# 131 25 май 2009, 17:02 ч.

Deutschland
Мнения: 186

Цитат на: Пумукъл в нд, 24 май 2009, 11:39

Мен по-скоро ме е страх да не вземат да ме погребат жива...другото все някак се преживява newsm08

# 132 26 май 2009, 13:12 ч.

Мнения: 508

ха ха, обсъждали сме я и ние тамата в семейството ни.
Имам етърва ( жената на брата на мъжа ми ), която е също българка и е православна. Мъжете ни са немци и католици. Имаме в нашето село гробница на рода ни. Веднъж при посещение на гроба на бабата на мъжете ни, етърва ми пита девера ми, тя самата къде ще бъде погребана. А той и ка3ва, че ще я погребе 3ад църквата в двора, понеже не е католичка. А3 със гордост, голяма и ка3вам, че моя мъж ще ме погребе у нас в градината. Аааааааа, ка3ва тя, ами ние като сме на квартира?

Иначе ми е все тая. Жалко само, че едното ми дете е в Германия, а другото в България.
Да ме кремират и да си поделят праха Wink