Публикувана: 18 окт. 2008, 17:49 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2009, 00:41 ч.

да или не?!

12 863
248
1

# 210 5 ноем. 2008, 17:57 ч.

Мнения: 1 047

Първо искам да предупредя, че не съм изчел цялата тема и отговора ми е на базата на първите няколко мнения.
По странен начин изразяват любовта си дадени хора. На някои им доставя удоволствие, на други не. Въпроса е питащата от кои е.
Ако го направи веднъж, вероятността да го повтори е 99% според мен.
Ако толкова много го обичам и не ми доставя удоволствие, бих простил първия път. Но само първия.
Втория път не. И бих си потърсил късмета на друго място.

---------------------------------------
Нищо човешко не ми е чуждо.

# 211 5 ноем. 2008, 18:11 ч.

Мнения: 167

ibisa, ако искаш помоли някой модератор да заключи темата. Мисля, че се изчерпахме и няма смисъл да се пишат едни и същи неща и всеки прочел не до прочел да си изказва мнението, визирайки онези вечните три "правила". Желая ти леко и бързо решаване на проблема и много щастие. bouquet

# 212 5 ноем. 2008, 19:28 ч.

Мнения: 266

Бягай докато е време ,посегне ли ти веднъж ще се повтори пак.Не бих търпяла такъв човек до себе си.

# 213 5 ноем. 2008, 19:40 ч.

Мнения: 686

Авторката на темата мой отдавна не се е включвала.Сигурно вече е взела решение.

# 214 5 ноем. 2008, 23:12 ч.

Мнения: 173

Не!

# 215 6 ноем. 2008, 10:04 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Mr Bean в ср, 05 ное 2008, 17:57

...Ако го направи веднъж, вероятността да го повтори е 99% според мен.

...

---------------------------------------
Нищо човешко не ми е чуждо.

да , ако оставите нещата така и не промените нищо помежду си и всеки в себе си.

# 216 6 ноем. 2008, 11:13 ч.

Мнения: 3 453

Не!!!Никога!

# 217 7 ноем. 2008, 22:43 ч.

Включвам се, макар и малко късно в темата, защото мога да разкажа история, не защото мога да дам мнение. А ти си прецени.

Моят приятел също е много избухлив... точно както ти описваш мъжа си - седи си, мълчи си, в следващия момент хвърля нещо или започва да чупи (но не мен). И аз съм го томозила психически - жените знам какво да кажем и как да го кажем, така че мъжът срещу нас да го заболи, ама много. На два пъти съм го подлудявала - с думи, със жестове, с поведение, до степен, че да ме удари . И двата пъти обаче не му оставах длъжна - ако че съм по-слаба от него. Но не това е важното - в тези моменти и той е бил бесен, бесен, до степен, в която не съм виждала друго човешко същество. Виждала съм в очите му ярост, която ме е плашела до смърт. Но никога, повтарям ти НИКОГА, не се изпускал до такава степен извън контрол, както твоят мъж.

Аз имам проблеми с гнева - избухвам от малко, мога да тормозя човека срещу мен с думи, много често изпитвам желание да го ударя - но не го правя. Ако съпругът ти е изпаднал в амок (това, което описваш, е нещо подобно), то той наистина има много по-сериозен проблем от това дали си се изнесла, или ще го съдиш...

Пак казвам - мнение няма да давам, защото не познавам обстановката. Ти познаваш човека най-добре, но не се оставяй любовта да те заслепи - представи си какво щеше да напишеш, ако ти четеше тази тема, а не я беше пуснала

Пожелавам ти успех и щастие, независимо какво решение вземеш

# 218 18 ноем. 2008, 09:46 ч.

Мнения: 9 052

По повод много иzкаzвания крайни иzкаzвания от "беzгрешни" и сигурни, че никога няма да сбъркат ще напиша една случка от миналата седмица. Баща на 3 дечица , едното бебе , един ден оставен сам с бебето го пребва и в последствие то умира в болницата. Иzкаzвания на съседи са , чЕ семейството никога не е покаzвало приzнаци zа проблеми, родителите са иzлиzали с децата ръка zа ръка , децата са били добре и щстливи и пр. ... просто след някакъв натоварен период явно на бащата не му иzдържат нервите. НЕ го оправдавам, каzвам, чЕ се случВа на всеки, никой не е zатсрахован ако бъде поставен под определени обстоятелства , че ще си zапаzи zдравия раzум, което води до ... хора сме, не роботи и имаме граници .
Другото е, че непрестанно между рекламите се върти следния филм баща седи на един компютър и се опитва да работи, до компютъра бебе в кошче пищи, бащата се опитва да го успокои, после се опитва да свърш нещо и така няколко пъти, докато иzведнъж скача и се нахвърля върху бебето . При което се появява надпис СТОП , винаги имаш иzбор ... но което покаzва, че човек под напрежение е склонен да губи контрол и zатова считат zа необходимо да иzлъчват филма по гледан канал по няколко пъти на вечЕр .
Та искам да кажа , че всички сме хора и всеки може да сбърка и на повечето сбъркали може да се помогне Hug

# 219 18 ноем. 2008, 09:58 ч.

Мнения: 6 604

Примера,който си дала не знам до колко е удачен,защото имаш само гледната точка на съседите. Не знаеш какво е било в семейството. Да не забравяме колко форумки пишат как семейството им е идеално за околните,но останат ли насаме е истински ад. А и ако оправдаваме всяко посегателство или убийство с моментно изпускане на нервите,то май няма да има хора по затворите,а може и въобще хора да няма.

# 220 18 ноем. 2008, 10:05 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Midi4ka* в вт, 18 ное 2008, 09:58

Праваси раzбира се . Работата е там, чЕ тук доста ги наблюдават. Не чЕ не се случват подобни неща, но ... винаги отговарят на сигнали на съседи, оглеждат ги в градините и яслите, има zадължителни контоли при педиатрите ... службата zа децата каzаха , Еч не са имали никакъв повод да се намесят при това семейство. Никакъв сигнал, а са живели в жилищен блок с много съседи и деца приятелчета. Естествено, че ще се раzселдва ситуацията и ще се види какво е пропуснато... но може и да е било състояние на афект, моментно състояние . Като се има в предвид, чЕ майката е в психото след случката, но не е била малтретирана и е оставила детето на мъжа си беz съмнения ...

# 221 18 ноем. 2008, 11:31 ч.

Мнения: 940

И аз съм против тези изказвания от типа на: "Те са добро семейство", "Той е добър човек" (но уби трима примерно)...
Никога не се знае какво става в едно семейство, всичко е много ловко прикрито и замаскирано.
Само се чудя на жените, които стоят и търпят.
Никога не ми се е случвало, дано никога не ми се случи. Не знам как ще реагирам, но се съмнявам, че ще остана при някой да ме тормози.
От друга страна, ако видя вината си в мен, бих простила. Все пак и аз имам вина. Макар, че като се замисля--има много начини да се поспори без да се стига до такива ексцесии. За мен никога викането не е било решение. Всеки се кара за нещо, няма никой безгрешен.

# 222 18 ноем. 2008, 16:07 ч.

Мнения: 2 270

Не бих простила никога!
от семейство, в което имаше домашно насилие съм - филма със сълзите сме го гледали вече, случи ли се веднъж се повтаря, потретва и т.н.