Мама НОЕМВРИ ще чака с бебчо на топло в тумбака!

До сега гледах сладурката Анита. Пу, пу, много е сладка и не ми прилича да е толкова мъничка 

Пу,пу малката принцеска е страхотна  само мама Ели бързо да се оправя  ,че да се гледкат в къщи

Liony2000, в началото и аз имах малко по-нисък хемоглобин, но увеличих хапването на месо и яйца и той се качи на 125 - без нищо друго - така че моята препоръка е по-скоро да наблегнеш и на промяна на храната.

galisis, относно записването - наистина искат просто да предвидят колко места ще им са необходими, тъй като понякога се оказва голям напливът и да не стане неудобно - идва някой, а няма места - не че ще върнат някого де.

Liony2000, аз по- принцип съм с нисък хемоглобин и още на първите ми изследвания лъсна, дадоха ми да пия малтофер но и аз имах проблеми с посещенията в 00 и го пиех на 3,4 дни като ме загризе много съвестта Но си включих пиле в менюто всяка вечер и резултатът беше добър. Оплаках се на лекарката и тя ми го смени на ампулките тотема. С тях нямам никакъв проблем, но и да ти кажа честно ако можеш да хапваш по-често месо яйца и тн ще има по-добър ефект.
Анита е голяма сладурана, и аз очаквах по-малко бебе, а тя има такива сладки бузки. Да е жива и здрава на мама.

Да ви кажа и последната ми случка в градския транспорт. Аз се качвам сутрин, че ме мързи да ходя пеша 3 спирки. Естествено трамвая е пълен и аз заставам права и се хващам. Всички ме поглеждат и се обърщат небрежно на другата страна. Изведнъж една жена на около 40 на две седалки от мен се провиква: Ало, бременната,  жената до вас да ви отстъпи място да седнете, не трябва да стоите права...   Жената пред мен даже не ме погледна, продължи да си зяпа кротко през прозореца..... Наистина понякога нямам думи колко сме станали несъпричастни и студени...
И колкото и да ми е неприятно трябва да призная,  че ако има цигани в трамвая стават още докато се качвам...

Бубе, решението с прическата е много добро, много ти отива!

Е, и аз да споделя нещо за градския - досега с едно - две изключения са ми отстъпвали място - истината е, че го правят предимно жени, и то по-възрастни. Може би такова им е възпитанието. Мъжете може би не осъзнават и не заглеждат бременни - не знам, не че искам да ги оправдавам. Но иначе ми се случи ватман да ме пита намерилала ли съм си място или да направи нещо  - беше забавно.
Ели, имаш една страхотна сладурана - да ти е жива и здрава - и послушна.

За градския транспорт ,институциите и опашките в магазина аз или имам страхотен късмет или незнам  Никога не ми се  е случвало да седя права повече от минутка или да чакам на опашка с повече от 2ма човека .Винаги са ми давали предимство 

И аз досега гледах малката Анита, да и е жива и здрава на мама сладурката!
А за съпричастността съм напълно съгласна, мен даже веднъж една "дама" щеше да ме стъпче, за да седне, а цигани и на мен ми отстъпвали място, още не качила се в трамвая .
А пък да ви кажа, днес като си взимах резултатите от микробилогията, дамата от регистартутрата излезе, за да ми  ги даде и ми каза: "ми малко ви надвишава ...(нещо си), да не би да сте в цикъл?"  

    


На мен в градския ми правят място- вярно че само жени, ама все пак... А продавачките на билети все ми търсят къде да седна, ако е пълен автобуса, ако седна назад ме местят по- към шофьора, че да не ме друса много... Ама и аз си гледам едно нагло последния месец като се кача- то иначе никой може и да не се усети, че трябва да седна, и съм готова за скандал във всеки един момент, когато става дума за свободна седалка- аз мога да родя всеки момент, а те ми били изморени от обикаляне по пазарите... няма такива неща 

Ей, добре, че се заговорихте за хемоглобина, че отдавна не съм си пускала кръвни изследвания и не е зле да го направя. В 4-5 месец се убих да дъвча Малтофер, но полза никаква нямаше. От 106 вдигнах едва на 108.  В момента нямам представа колко е.  

Да повдигна един малко по-специфичен въпрос - подкрепят ли ви мъжете за предстоящото раждане? Или по-скоро подкрепят ли ви достатъчно? Моят мъж е много внимателен, помага ми много през цялата бременност, но въпреки всичко, когато ми се поиска да споделя нещо по-бременно имам чувството, че не ме разбира. Опитвала съм се да поговоря с него за страха от предстоящото раждане, тъй като това много ме вълнува откакто съм забременяла. Доста ми костваше да взема решение да родя нормално, след като вече знам какво е. И общо взето го направих, за да мога да бъда пълноценна за семейството си, а не да им представлявам една допълнителна грижа. В известен смисъл се гордея с това си решение.  / Майка ми е доктор и мога да избирам как да родя/.  По въпроса за страха отговора на мъжа ми беше, че всички раждали. И толкова.
Вече съм в края на осмия месец и както на всички вас с всеки изминал ден ми дотежава все повече. Преди малко споделих с мъжа си, че ми се иска вече бебето да се роди, а той отсече :"Ще се роди, когато трябва"   Все едно аз нещо друго имам предвид...

А бе, може и аз да преувеличавам ситуацията, но ми е криво.   Някак се чувствам сама. Определено не се чувствам достатъчно подкрепяна от негова страна. Някак си си представям колко сама ще бъда, когато настъпи момента и... започвам да се чудя дали ще успея да се справя...  

Ели - прекрасна малка бузанка имаш! Да я намачка човек! Като кукла е!
utro77 - ама не чакай мъжа ти да те разбере на 100%! Радвай се, че осъзнава, че ти трябва помощ, но да му обясняваш за страх от раждане, и други бременни неща - просто няма смисъл! Жалко, но факт! Нашият тати също е изключително внимателен, но каквото и да му обяснявам свързано с раждането - гледа и не вижда, слуша ама не чува.... - това е Минке положението - ако кихна изпада в ужас да не се разболея и до там!
За градският транспорт, май в София имате най-сериозен проблем с отстъпването на място! Когато бях на края на септември - това ми направи впечатление, не само, че няма да ти отстъпят място, ами и ще ти минат отгоре, за да заемат свободното преди теб! Учудих се, ама какво да се прави! По-динамичен ви е живота, хората са по-изнервени и явно поозлобени (не че в Бургас хората са цвете за мирисане, ама права в автобус не съм стояла)!

Утро, то и моят си е много загрижен, но някак си- мъж е все пак и не може да ме разбере сякаш точно както ми се иска на мен. Много е грижовен, но като че ли не изживява нещата така както аз. А и това е нормално според мен- мъжете нямат същите усещания, които ние имаме, и си мисля, че за тях бебето ще е факт едва когато могат да го държат в ръцете си- мърдането и подритването в коремите ни им е някак нереално като че ли... На моя като му говоря така се обижда, но наистина мисля, че съм права, дори да не е на 100%... След като е бил с мен и е видял беба на видеозон- говори различно, но го държи няколко дни сякаш и после му спада ентусиазмът. Но не остана много- след максимум 2 седмици ще си види детенцето живот и здраве, и се надявам вече да не се чувствам така сама в ролята си на майка.. а и се моля на мен да ми мине хиперчувствителността, че вече не се понасям- постоянно се дразня от дреболии, чувствам се самотна и ме избива на плач когато някой не е на моето мнение или не се интересува 100% от нещата, вълнуващи мен... а това вече ми е тъпо...

За татенцето и ние сме така има си приказка "като го видя и пипна тогава"сега всичко му е толкова чуждо още 
лека нощ момичета

Да и аз съм пресен пример от вчера, където никой не става, и случайно се освободи една седалка,отивам да седна и госпожата до мен, дори малко не се помести, та трябваше да се вдигна на пръсти за да се промуша да седна. Пък в болницата, чакайки пред кабинета, и на стената зад столчетата има надпис "Места за бременни", една особа, на видима възраст около 55-60 години се беше настанила, сложила чантата си на другото място, и дори не си я премести. Чакахме аз и още едно момиче прави, а тя като царска особа. Дори не беше пациентка, а придружител. Ужас направо, никаква съобразителност в хората. Само веднъж една жена в баничарницата ме пусна да мина първа, за да не чакам на опашката, много мило ми стана. 
Нямах компютър и цял ден се чудя какво става. Изпрах две бебешки перални и утре ще ги гладя. Почти всички ми е готово вече. Спокойна се чувствам, готова когато дойде момента за болницата. Док ме гледа вчера и крачетата на бебо пак излизат по-дълги, чакам дълго бебче. Аз нали съм си от по-ниските и съм много щастлива от това. В четвъртък съм на преглед и ще има после отчет.
Лека вечер на всички мами !!!!

Лелееее колко много сте изписали и докато ви изчета то ще стане утре... 

Малко отчет и от мен. Вчера се гледахме на ЖК и всичко е ОК с мен и мъжагите. Дебелеят си бавно и славно, вече са по 2.200 кг.  и за сега и двамата са седалищно, но това не ме плаши защото ще раждам секцио. 

Някой питаше за училището на "9 месеца". Аз и Сиската сме редовни посетители, веселяшко и интересно е. Записването става предварително по-телефона или по време на лекциите вторник и четвъртък. Ето и самите лекции и сайта на списанието.

Курсът се организира от списание “9 месеца”
За допълнителни въпроси и записване – 02/946 13 69
На влизане се заплаща ваучер на стойност 4 лв. включващ консумация.