Публикувана: 19 окт. 2008, 07:27 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2008, 22:55 ч.

77 американски феи чакат да орисат малката щерка на [sfkbfk]!

12 306
314
1

1
...
14
15
16
...
21
Всички

# 210 23 окт. 2008, 18:14 ч.

Мнения: 868

Кюбит, благодаря много! Пропуснала съм го това Embarassed

Просто се чудя какви биха могли да са образователните предимства. Тука не съм заслепена от системата на higher education, и бих искала да знам защо майките харесват повече тази в Европа (и къде в Европа, защото има доста разнообразие и там). Аз съм хеликоптер мом поне засега и ми се вижда трудно да позволя на 19-годишно дете да отиде само на друг континент за повече от study-abroad program.

Дженна, сега видях за постижението! Поздравления! От друга страна, разбирам те много добре. За все повече и повече хора, quality time е по-важно от заплата и престиж.

# 211 23 окт. 2008, 18:20 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Pixie в чт, 23 окт 2008, 17:56

Аз пък искам да знам защо майките сериозно обмислят Европейски университети. Знаете, че обучението там е по-добро? Смятате да се местите в Европа, или искате децата ви да намерят работа там? И това би ли им дало някакъв "advantage" ако искат да търсят работа тука след това?

Аз например не го обмислям сериозно, но и не го отхвърлям като алтернатива. Не съм правила все още дълбоко разследване на отделните университети, защото децата ми са все още в 1-ви и 3-ти клас.
Но локалните университети в нашия район и техните продукти ми създават леко клаустрофобично провинциално чувство. В големите университети пък не ми харесва практиката студенти докторанти да преподават - не знам доколко бакалавърчетата са им първа грижа (може и в Европа да е така, но поне да не е толкова скъпо).
Имам също сериозни несъгласия с постановката за underage drinking и за възрастта от 21г. Не мога да си представя 18г. момък да е наказателно отговорен за това, че е изпил чаша вино, та и родителите му покрай него. И накрая за развръзка - някакъв фратърнити ритуал в чест на достигането на 21г., където се изпонапиват, за да се доказват колко са големи, и току гръмне новина за починал младеж в резултат на алкохолно отравяне. Много провинциално и жалко, и емоционално небалансирано ми звучи.
Ще ми се моите деца, ако го добутат до колеж, да са в град, не изолирани в кампус, а европейският модел градове ми харесва.
Това за бакалавърска степен. За магистърска и докторска ми харесва идеята да е тук.

# 212 23 окт. 2008, 18:37 ч.

Мнения: 868

Блажка, много ти благодаря за подробния отговор. Наскоро точно четох за Англия какъв проблем е binge drinking сред младите мъже, особено тиинз и колидж студенти и дори вълна на побои в кръчмите. Няма гаранция никъде за добро поведение веднъж като излязат от къщи, но друг континент си е друг континент.

Аз все още избирам киндъргартен, така че университетът и за моето дете е далече. Тука има и колежи, където не само teaching assistants преподават, особено по-високите нива на undergrads. Големите институции са просто фабрики за дипломи, в това отдавна съм се убедила, но и има и по-малки, по-персонъбл колежи. Повечето от тях са частни, и не са евтини... Ако имам възможност, бих ги предпочела за undergrad studies и след това бих посъветвала някого ако иска, да ходи, в големите за граджуът скуул.

Кой знае какво ще стане дотогава...

# 213 23 окт. 2008, 18:46 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Цитат на: блажка в чт, 23 окт 2008, 18:20

.... Много провинциално и жалко, и емоционално небалансирано ми звучи.
Ще ми се моите деца, ако го добутат до колеж, да са в град, не изолирани в кампус, а европейският модел градове ми харесва.
Това за бакалавърска степен. За магистърска и докторска ми харесва идеята да е тук.

Колко си права само...

Мен ме блазни идеята заради живеене в друга среда, пък била тя киндъргардън, училище, или университет - още ми е далече.

# 214 23 окт. 2008, 18:48 ч.

Мнения: 2 185

Извинявам се, че се намесвам, но с най-добри чувства искам да попитам: Не смятате ли, че след някоя и друга година децата ви, които ще са вече големи хора, ще са в състояние, дори ще настояват Wink

да взимат сами решения за образованието си. Не искам никой да обидя, но просто не мога да си представя, как някой друг вместо мен решава къде и какво да уча...та даже за магистърска и докторска степен стана дума.

# 215 23 окт. 2008, 18:53 ч.

Мнения: 3 491

О, то и аз не знам какво ще стане дотогава, още по-малко пък аз какви ще ги мисля. Simple Smile

Но, да - някои познати с големи деца, чието мнение ценя, ги изпратиха точно в разни малки колежи, на които изобщо не съм чувала имената.
Не съвсем отдавна беше станала популярна една книга, "Colleges that change lives":
http://www.amazon.com/Colleges-That-Change-Lives-Schools/dp/0143 … 776629&sr=1-1
Тя е за някакъв такъв тип колежи.
Един от доста екзотичните (мисля, че е споменат там) е из средните щати. Няма такса за обучение, но е на самоиздръжка. Децата орат ниви и доят крави. Всичко на масата е тяхно производство. Стават в 5 да хранят животните, после на нивата, после в кухнята, после на училище - няма ни време, ни сили за фратърнити. Едно момиченце си разказваше по радиото колежанския ден.
Но като цяло успеваемостта на децата беше много голяма, поне според коментарите на националното радио.

# 216 23 окт. 2008, 19:08 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Clairette в чт, 23 окт 2008, 18:48

Ние в случая изказваме мнения. Аз не мога да си представя решенията като нещо изолирано - все пак човек разучава, пита, разпитва (включително и родители), преди да стигне до вземането на решение, и родителите е желателно да имат мнение. Особено когато те ще се окажат основните плащащи.
А ако не се лъжа, и ти се беше допитвала наскоро до този форум? Да записваш курс по печене на курабийки? Или нещо друго? Решението в крайна сметка ще е твое, но от чуждо мнение глава не боли.

# 217 23 окт. 2008, 19:20 ч.

Мнения: 2 563

Аз съм завършила малък колеж (4000 студенти), където teaching assistant не съществуваше. Всичко се правеше от професорите. И бяхме изолирани в кампус и бяха прекрасни години. Изолирането подпомага ученето. Натоварването беше голямо и за мен беше важно да няма аху-иху и изкушения. В университет в голям град бих се загубила тотално.

# 218 23 окт. 2008, 19:21 ч.

Аз така се зачетох, че за малко да ми отиде тортичката Whistling

и после с какво щях да си гощавам гостите... пък като за последно заедно всичките знам че ще се радват на домашна тортичка.

Както сте закоментирали обувки и чудесии даже не смея да погледна линковете. Тия дето сме слаби души и обичаме да пазаруваме.....много лошо. Мъжа ми ако чуе че такива информации се разменят и сигурно ще спре интернета Laughing

че аз харесам ли си нещо и си го взимам. Купих си едни ботушки, та моя приятелка след 2 години още ме яде за цената (от тогава ме обяви й за най-харчещата в нашата малка групичка.....още не съм започнала за бебчо; тогава ако може да ме види...)

Имам въпрос, понеже дебатираме у дома кога е най-добре да пътуваме с бебе до България, т.е. на каква възраст да е то за едно такова дълго пътуване? То не че се родило де, чак средата на април, ама вече си правя планове за ходене до там. Та си мислех че около или след година е добре. Мъжа ми наплашен за мен от миналата Коледа както беше обаче и не ще. Страхува се че ако на мен антибиотик при 40 градуса не щяха да ми изпишат, какво ли ще стане с детенцето ако заболее нещо;че аз може на самолечение, ама за мъник си е друго. Аз обаче си мисля и за семейството ни там....Бабите само реват за нас, а и свекър ми не е добре; последния път ми затвори телефона че не мога да разбере кой се обажда. Ами баба и дядо горките им липсвам....бабата седяла по цял ден и целувала и галела снимката от ултрасаунда. Чак аз се разревах сега от мъка.
А цените на билетите знаете....не мога всички да ги докарам тук.
Та ми е интересно да разбера вие как бяхте с пътуванията, докога чакахте..... Познати на приятели пък ходили на лекар и той дал приспивателно за детето (близо едногодишно) и пътували без проблеми. Опитвали ли сте? Какво мислите за това.

# 219 23 окт. 2008, 19:24 ч.

Мнения: 2 185

Цитат на: блажка в чт, 23 окт 2008, 19:08

Подчертах, че питам с най-добри чувства, но това явно не е от значение. Ссссаркастичния тон между другото и на мен не ми е чужд, но не смятам за необходимо да го развявам по форумите. Както и да е. Разбира се, че е желателно родителите да имат мнение, подготвено в случай, че отрочето реши да се допита, но това, че са основните плащащи не ги прави взимащи решението, особено в случаите когато се опитват да възпитат самостоятелен индивид. Лично мнение.
Въпросът ми по никакъв начин не поставя под съмнение допитването до чуждо мнение и не виждам връзката с моите въпроси във форума, затова ще подмина вметката за печенето на курабийки.

# 220 23 окт. 2008, 19:30 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Clairette в чт, 23 окт 2008, 19:24

Цитат на: блажка в чт, 23 окт 2008, 19:08

Не съм влагала саркастичен смисъл, просто уточних за какво става въпрос, защото попита и не ти беше ясно. Т.е., отговорих на въпроса. Това какви тонове ти се причуват, си е твой проблем.
Връзката между твоите въпроси и печенето на курабийки беше по повод, че каза как не може да си представиш някой да решава вместо тебе какво да учиш, а вече беше питала за мнение точно по този въпрос. Добавих - "ако не се лъжа", защото цитирах по памет.

# 221 23 окт. 2008, 19:32 ч.

Мнения: 2 185

Разбира се...освен, че пека курабийки...явно ми се причуват гласове Crazy

# 222 23 окт. 2008, 19:35 ч.

Мнения: 3 988

Еее, моля ви се. Недейте така. Confused

При толкова кокошки в един кокошарник, все има неразбрали, недоволни, несъгласни... но пък все си мисля, че толерантността не е в липса.

Да търсиш друго мнение, не означава да оставиш някой да реши вместо теб. Peace

От друга страна пък, нормално е всеки родител да се вълнува и да си прави планове за детето, това е част от живота им заедно. Не е речено и отсечено, че на родителската ще стане. Wink

# 223 23 окт. 2008, 19:35 ч.

Мнения: 1 436

Цитат на: zab4eto в чт, 23 окт 2008, 19:21

Страхува се че ако на мен антибиотик при 40 градуса не щяха да ми изпишат, какво ли ще стане с детенцето ако заболее нещо;

Че то антибиотика не лекува температура, защо да ти го изписват току тъй newsm78

?
--
Аз също бях в малък колеж (около 5000 души) и ние тийчинг асистенти не сме имали, а професорите бяха доста открити и винаги готови да помогнат. Ние бяхме в предградие на голям град. Както ме беше ударила носталгията щях да се побъркам ако бях в затворен кампус.

Цитат на: Pixie в чт, 23 окт 2008, 18:14

Аз съм хеликоптер мом поне засега и ми се вижда трудно да позволя на 19-годишно дете да отиде само на друг континент за повече от study-abroad program.

Като човек, който е дошъл на 19 години на чужд континент, да си кажа, че е много полезно за придобиване на независимост, самоусещане като голям човек и поочукване в живота. Не че тези, които не са били на другия край на света си остават зависими от мама и татко Laughing

, но друго си е усещането, че няма кой да ти помогне и трябва да си седнеш на д-то сериозно.