Родителите ми не ГО понасят, а живеем заедно!

Като се заженят преди да са пораснали...  Стъпят на криво и хукнат при мама да ги погали по главичката! Като са си отгледали мама и татко "цвете в саксия", да си го плевят, да си го торят, да си го поливат и да си му чистят въшките.  Живи и здрави бъдете, докато ги има мама и тате, после - не знам, оправяйте се някак

Това твои думи ли са или на родителите ти.
Вземи и реши какво точно искаш. Хем вълкът сит, хем агнето цяло явно не става.
Ако смяташ, че родителите ти са прави - стой си при тях. Те ще ти дават докато могат, пък после ще му мислиш.
Честно да ти кажа, много са ми смешни такива жени като теб дето все обясняват колко много били направили родителите им, пък мъжът им бил неблагодарник. А ти какво точно направи?

Животът е такъв, какъвто човек си го направи  . Не му се сърди на него...

И аз това си помислих. А се взехме и двамата на 21. Не знам дали с времето поумняхме или това, че в нито един момент не сме живели с нечии родители ни накара да станем по-отговорни, но поведението на блокче ми е напълно неразбираемо. И на мъжа и...
Блокче, момичетата ти показаха единствените две опции. От тук нататък няма какво да се оправдаваш кой е виновен, кой е нещастен, кой страда и какъв е животът. Помисли трезво кое е по-важно за теб и действай, поеми живота си в ръце.

Наистина звучиш все едно го е казал някой от родителите ти. Ако искаш да останеш с този мъж не трябва да мислиш така - не трябва да гледаш какво е било, а какво ще бъде!!!
Вашите може да са направили много за него, но замисли се - дали не са го направили защото той е с теб??? И дали той е искал тази помощ??? Ето ти още един повод за размисъл - дали пък случайно факта че вашите постоянно ви помагат не е направил мъжа ти мързелив? Нали знаеш - като може лесното, защо да се мъчим с трудното...
До колкото разбирам от историята ти, вашите много са ви помогнали, но от друга страна постоянно натякват на мъжа ти да се развива - не мислиш ли че това би могло да създаде някакъв комплекс за малоценност у него който да избива в постоянните скандали??? И защо вашите му се месят на него??? Вие сте семейство и трябва да се държите един за друг и да си помагате и най-важното - САМИ да взимате решенията които касаят вас.

Ти говориш за благодарност, но мисля че не разбираш смисъла на тази дума - за всичко което вашите са направили за ВАС(не за него, защото вие сте едно цяло!!!) вие можете да сте им благодарни, но това не означава че трябва да се обвързвате (в частност той) да правите всичко което те кажат от благодарност че са ви помогнали!!! Благодарността не обвързва със задължение да се подчиниш на човека който ти е направил услуга... това не е благодарност!!! Казвам ти го от личен опит - и аз съм благодарна за всичко което са направили нашите за мен, винаги са ми помагали и никога не са ми отказвали от нещо ако имам нужда, но има една граница която не им позволявам да преминат и това е да ми се месят какво, с кого, кога, как и т.н. да правя... а в отношенията ми с мъжа ми и семейството ми - изобщо не позволявам да се месят... няма такъв филм!!! (и това се отнася за мен... ако пък решат да се месят на мъжа ми...  /добре че те са достатъчно разумни да не го правят/)

Блокче, от една страна ни го описваш като добър човек, но онеправдан и подтиснат, а от друга- като мързелив неблагодарник
Ако и у вас често чува изказвания или намеквания от рода "дойде гол като пушка", нищо чудно в един момент да му писне много, защото дори мързеливите мъже си имат достойнство . От друга страна и родителите ти ги разбирам донякъде, защото докато те, според своите разбирания, се опитват да ви направят живота по-лесен (не казвам, че е правилно, но много родители в БГ разсъждават по този начин) мъжът ти явно не е на тяхната вълна и се дразнят. И аз да съм и аз ще се дразня, ако живея с друго семейство в една къща, пък било то и на дъщеря ми, и аз си късам д-то от работа и поддръжка, а другия ми се размотава и си гледа спокойствието. Затова нямате работа в една къща и дори в един двор, така всеки ще прави с живота и ежедневието си каквото иска и другия няма да се дразни.
Ако искаш да останеш да живееш там най-вероятно ще трябва да се огледаш за мъж по вкуса на родителите ти, защото те явно няма да се променят и винаги ще се опитват малко или много да ви "насочват" в правилната посока

А ти защо толкова упорито отказваш да се изнесете от дома на родителите ти и да опитате да живеете самостоятелно като отделно семейство?
Обмисляш всякакви други алтернативи, обвиняваш и изискваш от всички около себе си и уж търсиш решение на проблема, а отказваш дори да приемеш мисълта да се отделите от родителите ти.Защо?

Не е имал и колело, а сега си има разбито семейство. На кого точно трябва да благодари за това.
Когато правиш изказвания като горното, можеш ли да осъзнаеш и разграничиш, кои думи идват от теб и кои са на мама и тате?

hi blok4e,искренно те разбирам,защото и аз живея с родителите си и също съм поставена в такава ситуация и скандалите не са ми непознати.вече 10год сме две семейства под един покрив.при нас чешита е баща ми и непонася мъжът ми.в началото го преживявах тежко.скандали,разправии и т.н.аз също всеки път заставах на страната на мъжът ми.кошмарът си продължаваше.исках да се изнесеми.обаче бяхме много зле финасово.налягахме си парцалките.баща ми знаеше ,че нямаме пари, за да излезнеме под наем и започна да ни тормози с факта,че апартамента е негов и щял да го продава и да се махаме.не го интиресувало нищо.един път така,втори път така  докато накрая не ми писна и явно и претръпнах и му казах,че аз от тоя апартамент немърдам,защото имам дете за което трябва да мисля и няма да му разреша да попилее  парите от апартамента за неговите глупости.и че не ми пука вече какво ще каже,дали харесва или не мъжът ме и ,че не ме е страх вече от него/баща ми/.така започнахме да го игнорираме с мъжът ми предизикателствата му лека полека.започнахме да си правиме малки ремонти в нас.баща ми роптаеше ама несмееше  много да се задълбочава.така минаваха годините.сега пак мрънка отвреме навреме ама все ми е тая.все още неможеме да си позволиме да де отделиме.но все пак зада е ок едно младо семейство ,най-добре е да живее отделно. късмет ти желая и сили да си оправиш проблемите. 

Ами защо не каза тогава от самото начало в темата да се включат само тези, които са в подобна ситуация, за да си поплачете една на друга на раменете, да си пожелаете късмет и търпеливост и да продължите така в същия дух напред, а останалите, които намират подобно съжителство за ненормално и ненужно да подминават темата и да не дават акъл къде са грешките и какво може да се поправи? Защото, честно, оставам с впечатлението, че ти не искаш никаква промяна, само и единствено мъжлето да се вразуми и да продължите да си живеете в сговор и задружие, да ама това зависи само от мъжът ти, не знам как ние останалите можем да ти бъдем полезни в този случай

Моля те, обясни ни в такъв случай за какво ТОЧНО става дума.
Упорито отказваш да отговориш на въпроса защо не желаеш да заживеете отделно със съпруга ти, което оставя впечатление у всички ни, че предпочиташ удобството да живвеш с родителите си, въпреки семейните свади, пред това да се охарчиш за наем и съпътстващите отговорности, произтичащи от самостоятелността.

Юлия, как да го обясни! Иска да си е с мама и тате, мама меси, тате носи, а мъжлето -слушка и целува ръка, щото му купили колело! Ти как би го обяснила, та да изглежда нормално? Аз лично не мога.  Подозирам,че ако живееха в къщата на свекървата, а не на мама, блокчето щеше да е първа в темата за свекървите- кой какво е казал, защо е казал и да стреля на воля. Мъжът и, обаче, е неблагодарник, защото не търпи, а се кара с тъстовете.

В едно я подкрепям- мъжът и наистина явно е мързелив, щом предпочита да е "заврян зет", вместо да си плюе на ръцете и да се изнесе със семейството си!