Изолирана, извинявам се предварително за думите си, но ти си пример за комплексирана жена. Интересното в този мъж не е било нищо друго, а това,че е съпруг на шефката ти. Тя е хубава, умна , успяла в кариерата си, такава, каквато ти искаш да бъдеш, но подсъзнателно усещаш,че не можеш. Сравняваш се с нея и очевидно губиш. Едничкото, което те крепи е, че Нейният мъж "избира" теб. Това ти дава така нужното самочувствие, че все пак в нещо си и равностойна или дори по-добра. И сега смяташ,че всички са срещу вас, защото приетелите му отказват да го признаят и ви изолират. За съжаление ще трябва да свикнеш с това. Изобщо не коментирам неговото поведение и намерения-то е ясно,че не може да се говори за почтеност в случая. Ако нещата се развият наистина сериозно, роднините ви ще ви приемат, няма как, но засега са против именно защото не виждат нищо хубаво нито в неговото поведение, нито в твоето.
- Публикувана: 20 окт. 2008, 11:38 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2008, 11:43 ч.
Обичаме се,а целият свят е срещу нас!
С две думи-той е женен.Все още.Но повечето време прекарва с мен-нае ми квартира в столицата и много рядко се връща при семейството си-колкото да се види с децата си.Жена му ми беше пряк шеф и докато не напуснах работа се тресях от страх,че може да е разбрала за нас и да ми направи нещо...Разбрах от Него,че е подала молба за развод.Сега цялата ми рода се изрежда да ми налива акъл-от "ще си разбъркаш живота" до "това,което вършиш,е грозно,разбиваш семейство".А аз го обичам,обичам,обичам-не разбират ли тези хора???И той ме обича.
Пиша тук,не за да искам прогнози-знам,че ще сме заедно!Моля и да не ме съдите-всъщност те отдавна не се обичат,така,че нямам угризения,че разбивам семейство. Моля онези от вас,които са били в подобна ситуация,да разкажат успяха ли да се преборят за любовта си или щастието им бе помрачено от непрекъснатото вмешателство на близки роднини,приятели,познати...Понякога имам чувството,че сме изгнанници,почти с никого не общуваме-винаги ли ще е така???
Пиша тук,не за да искам прогнози-знам,че ще сме заедно!Моля и да не ме съдите-всъщност те отдавна не се обичат,така,че нямам угризения,че разбивам семейство. Моля онези от вас,които са били в подобна ситуация,да разкажат успяха ли да се преборят за любовта си или щастието им бе помрачено от непрекъснатото вмешателство на близки роднини,приятели,познати...Понякога имам чувството,че сме изгнанници,почти с никого не общуваме-винаги ли ще е така???
Имам два примера за бракове (втори за мъжете и първи за жените), които все още се държат. И двете жени някакси не можеха просто да си намерят мъж, те трябваше да го отнемат от някоя. Аз си го обяснявам с комплекси. И какво съвпадение - едната отне безценния си мъж от шефката си. 9 години чака развода, после сключи брак и сега си имат дете. През тези 9 години двойката беше обединнена от общият враг - постепенно превърналата се в бивша съпруга и роднините. Сега, когато вече нямат този общ враг, моята позната започна да вижда въпросния ценен мъж в една различна от предишната очарователна светлина и даже да се срамува от негото леко тъпичко поведение, особено когато той си пийне (малко като надут пуяк се държи
. Оказа се в един момент, че той я заведе, както и първата си съпруга, да живее при родителите му и че няма никакво намерение да се раздели с тях (мъжагата е на 43). Оказа се също така, че той е склонен към физическа саморазправа с благоверната си, когато тя е непослушна...Абе лъснаха едни факти, които моята позната все нямаше време да забележи преди, защото постоянно опонираше на враговете на връзката си. Та сега, след като и мина общо взето младостта в борби, тайни срещи, плачове и какво ли още не (което безспорно и е било интересно, сигурно се е чувствала като в сериал) моята позната реалността я удари по главата. Другият брак (то стана малко дълго) е по-стар. Е там нещата са по-страшни. Жената също разбрала на определен етап, че здравата се е прекарала, особено като видяла как бившата съпруга си намерила втори страхотен мъж и е супер щастлива. Ама сега не вървяло и него да и отнема
То са скандали, то са викове на обществени места, то са обидни думи, абе то е цирк. И децата са едни побъркани - и те крещят като за световно, целият квартал ги знае. И на въпроса: Защо не се развеждате? отговорът най-искрено е: Твърде много се борихме, за да сме заедно...Съжалявам, че са ми такива примерите, но други нямам. Ако намеря, ще пиша естествено.
Изводите са индивидуални.