Не мога да го забравя, а вече съм семейна жена

защо си се омъжила след като е нямало тръпка с него!
винаги това което не можеш да имаш е по желано!
живей напред и мисли за това което имаш,а не за това,което може би щеше да имаш с друг!

Аз пък не искам да си забравям предишните си  любови, които между впрочем са много. Умишлено си връщам спомените за тях, обичам просто  да живея с миналото и мечти за бъдещето. Дори не мисля, че съм скъсала с тях, чувствата дори по слаби все още ги има към някои от тях. Но това изобщо, ама изобщо не ми пречи в настоящия семеен живот, по скоро ме обогатява. Явно много успешно съм успяла да си набия в главата, че мъжът ми е дъ бест щото съм си го избрала и си е мой и не го сменям за никой. Срещам мъже, които са ми повече от симпатични, дори се влюбвам леееекичко в тях. Но нищо повече.
За мен мъжът ми е като децата, обичам си го защото си е мой.
Ама  при теб подобно самонавиване може и да не проработи, ако не си се събрала с този човек по любов, а за да си като всички останали.  Но не е сигурно, чувала съм за много случаи, особено бабите ни и тези предни поколения, които са се женели без любов, но с годините тя идвала и в един момент осъзнават колко много се обичат. Така че при положение, че настоящият ти мъж е добър с теб и задоволява потребностите ти, което да речем е 10% от любовта, а останалите 90% са главата ни, зависят от нашето самонавиване, демек са наше решение. Остава само да решиш да го заобичаш и да почнеш да се самонавиваш и мисля, че имаш реални шансове да го постигнеш.
Може и да съм мечтател и дървен философ, не знам. Но все пак допускам, че щом си родила дете на някой значи все някакви чувства си имала към него, които можеш да подклаждаш. Ако си се събрала с човек, който органически не ти понася... тогава много си се набутала и не се наемам да ти казвам как да постъпиш в такъв случай  Аз лично не мога дори да си представя да направя подобно нещо. По скоро ако искам толкова дете ще си намеря осеменител, които ми харесва по възможност и ще си родя от него дете без той изобщо да знае, че го има. Но никога не бих живяла с човек, който изобщо не обичам  само за да имам семейство и дете

Учудвам се на категоричното ви негативно мнение по въпроса как е възможно да живееш с един мъж, а да обичаш друг... Обзалагам се,че ако се огледате около вас ще откриете повече отколкото сте предполагали такива истории...
А ако трябва да изразя моето мнение, аз не бих могла да го направя, затова си стоя сама. Няма нужда да измъчвам някое човешко същество с празното си присъствие!

А като съвет, не мога да дам никакъв- еднакво безумно ми изглежда да се учиш да обичаш или да гониш вятъра. Съжалявам.

Но по-скоро бих заложила на това да запазя семейството си и да се отблагодаря на съпруга си за всеотдайността му 

Тя авторката може и да го е забравила вече, кой знае.