Ужас сега влизам и прочитам за Харем, искрено съжалявам за загубата.
А тая сесстра е направо за линчуване и пак ще и е малко.
А тая сесстра е направо за линчуване и пак ще и е малко.
- Публикувана: 20 окт. 2008, 22:20 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2008, 10:37 ч.
Алекс, всички вдъхваме ти сили, всеки твой грам прави ни щастливи - ДЕКЕМВРИ
Бъди силна! 
Дано се възстановите по скоро и да продължите напред 
Момичета, цяла вечер не мога да спра да мисля за Харем и за безхаберието на някои представители на медицинското съсловие, и реших да ви разкажа една история, която случайно чух на една от многобройните консултации. Не ми се искаше да споделям като някоя черна станция, но явно тези неща трябва да се знаят, за да бъдем особено нащрек при проблемни случаи.
Бременна жена над 40 г. преносва бебето и ходи по два пъти на ден да й записват тоновете. 3-4 дни след термина отива в една неделна сутрин за запис и уж всичко е наред. Отива следобед и няма тонове. Лекарят и сестрите й казали: "Ами то бебето сигурно спи, ама няма проблем, щом сутринта всичко е било наред. Елате пак утре сутринта." Слава Богу, същата вечер започва раждане и се оказва, че бебето се е нагълтало с околоплодни води с мекониум. Това е задръстило дробчетата му и въпреки че се ражда живо, шансовете му за оцеляване са минимални, има и рискове за мозъчни увреждания и т.н. Когато разказваха тази история, бебето беше на два дни в ковьоз на изкуствено дишане и не се знаеше какво ще стане с него.
Чудих се известно време как така бебето е нямало тонове, пък се е родило живо,
но може и разказвачката (голямата дъщеря на родилката - момиче на около 18 г.) да не е разбрала нещо. Както и да е, това е историята в общи линии.
Тогава бях шокирана и от лекарската небрежност, и от тяхната наглост, защото вместо да си признаят, че са допуснали грешка, бяха нападнали горката жена, че какво очаква, като е тръгнала да ражда над 40-те, то това не било като в първа младост, имало си рискове и т.н. А тя, милата, 9 месеца е носила това дете, треперила му е, и накрая какво? Много се бях подтиснала, както и сега с историята на Харем, защото имам чувството, че бебетата не ги броят за човешки животи, щом някой може да си позволи такива коментари и (без)действия...
Извинявайте, ако съм ви натоварила с тази случка. Не искам да ви плаша, но човек не знае кога и откъде ще му дойде...
Лека вечер и
за всички ангелчета и техните мами!
Бременна жена над 40 г. преносва бебето и ходи по два пъти на ден да й записват тоновете. 3-4 дни след термина отива в една неделна сутрин за запис и уж всичко е наред. Отива следобед и няма тонове. Лекарят и сестрите й казали: "Ами то бебето сигурно спи, ама няма проблем, щом сутринта всичко е било наред. Елате пак утре сутринта." Слава Богу, същата вечер започва раждане и се оказва, че бебето се е нагълтало с околоплодни води с мекониум. Това е задръстило дробчетата му и въпреки че се ражда живо, шансовете му за оцеляване са минимални, има и рискове за мозъчни увреждания и т.н. Когато разказваха тази история, бебето беше на два дни в ковьоз на изкуствено дишане и не се знаеше какво ще стане с него.
Чудих се известно време как така бебето е нямало тонове, пък се е родило живо,
но може и разказвачката (голямата дъщеря на родилката - момиче на около 18 г.) да не е разбрала нещо. Както и да е, това е историята в общи линии.Тогава бях шокирана и от лекарската небрежност, и от тяхната наглост, защото вместо да си признаят, че са допуснали грешка, бяха нападнали горката жена, че какво очаква, като е тръгнала да ражда над 40-те, то това не било като в първа младост, имало си рискове и т.н. А тя, милата, 9 месеца е носила това дете, треперила му е, и накрая какво? Много се бях подтиснала, както и сега с историята на Харем, защото имам чувството, че бебетата не ги броят за човешки животи, щом някой може да си позволи такива коментари и (без)действия...
Извинявайте, ако съм ви натоварила с тази случка. Не искам да ви плаша, но човек не знае кога и откъде ще му дойде...
Лека вечер и
за всички ангелчета и техните мами! 
