- Публикувана: 21 окт. 2008, 15:49 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2008, 15:13 ч.
За първа година в детската градина! - 9 част
Седя тук и си мисля, четейки постингите. Интересно би било да знам повечето дечица, дето трудно преживяват раздялата, само от майките ли са били гледани? Без чуждо участие?И може би оттам е развита силна привързаност.
Станислав е гледан от детегледачка от годинка и 4 месеца, после го поемаше баба му, а вечерта си го вземахме ние. Тоест, свикнал е да го гледат различни хора. Освен това от 2 годишна почти възраст ходи по детски клубове,та май ходенето на градина го възприема като нещо такова.
Станислав е гледан от детегледачка от годинка и 4 месеца, после го поемаше баба му, а вечерта си го вземахме ние. Тоест, свикнал е да го гледат различни хора. Освен това от 2 годишна почти възраст ходи по детски клубове,та май ходенето на градина го възприема като нещо такова.
Не, моето дете винаги е било с много хора. Основно аз съм се грижила за нея, но и майка ми и съм я оставяла често за часове в клубчета. Даже ми се е сърдела, че я взимам от там. Сега в градината е ужас. Днеска просто ми скъса сърцето. Толкова много плака, че ми идеше да си я взема
Дъщеря ми също е гледана от много хора. Върнах се на работа, когато беше на 5 месеца и до двегодишна я гледаше едно момиче на 22 /роднина/. Бях изключително доволна, малката все още пита за нея и когато има възможност се виждат. Майка ми също се включва често, понякога и брат ми. Пращаме я и два-три пъти годишно за по седмица в Бургас при другата баба. Въпреки това е много привързана към мен, твърди, че най-обича да си е вкъщи. Когато сме заедно е като залепена за мен/по-рядко за баща си/.
На две години тръгна на ясла, свикна за около седмица без да е плакала. С адаптацията в градината също нямахме никакви проблеми, само казва, че й е мъчно за мен.
На две години тръгна на ясла, свикна за около седмица без да е плакала. С адаптацията в градината също нямахме никакви проблеми, само казва, че й е мъчно за мен.
Сега ми се обади едната госпожа от градината. Моя син ревял защото искал да ходи на английски 
( не съм го записвала).Та жената ме пита дали все пак искам да го запиша. Ми ....кво да го правя, като се натиска. Съгласих се, макар, че според мен е малък още.
Всички болни дечица да оздравяват
( не съм го записвала).Та жената ме пита дали все пак искам да го запиша. Ми ....кво да го правя, като се натиска. Съгласих се, макар, че според мен е малък още.Всички болни дечица да оздравяват
Тия нашите двамата са си лика-прилика: и моята иска да ходи на английски, само това ми разправя вкъщи и ме кара да й пускам анимационни филмчета без превод.
И още една симпатична случка от вчера - разминаваме се в двора с едно момченце и майка му и чувам: "Нали ще я вземат? Да не я оставят да спи в градината?", и отговорът: "Ще я вземат, това май е майка й". За моичката ставало дума, притеснил се човекът да не сме я забравили! Не знам само дали е предложил да си я водят у тях си.
Моята щерка е гледана само от мен и 1-2 пъти седмично от една баба,която е идвала за някой и друг час ,за да излезем с мъжа ми.
Много я обича .Но иначе сме били двете като скачени съдове.На това и аз отдавам трудната адаптация.
Пробвах да я пусна на ясла на 2г2м, изобщо не се получи-рев до посиняване,викаха ме след 1-2 часа .После се разболя сериозно и влязохме в болницата на системи ....И не я пуснах повече.Значи най- много 7-8 непълни дни да и се събират в яслата.
Сега бих могла да кажа,че в градината положението е значително по-добро...Цял месец вече й се събра,но продължава сутрин да плаче- днес ревна,когато я взе лелята...
Много я обича .Но иначе сме били двете като скачени съдове.На това и аз отдавам трудната адаптация.
Пробвах да я пусна на ясла на 2г2м, изобщо не се получи-рев до посиняване,викаха ме след 1-2 часа .После се разболя сериозно и влязохме в болницата на системи ....И не я пуснах повече.Значи най- много 7-8 непълни дни да и се събират в яслата.
Сега бих могла да кажа,че в градината положението е значително по-добро...Цял месец вече й се събра,но продължава сутрин да плаче- днес ревна,когато я взе лелята...
Да се включа и аз за адаптацията.
Моето момченце съм го гледала сама.Не съм го давала нито на баби, нито на ясли,нито на детегледачки.И ссега в градината се адаптира много бързо.Всъщност първата седмица в която тръгна ... първите 2 дни всичко беше ок.На третия и четвъртия ден плака, после беше болен и една седмица си стоя вкъщи, след което се върна в градината с желание и без никакви ревове и сцени.
Моето момченце съм го гледала сама.Не съм го давала нито на баби, нито на ясли,нито на детегледачки.И ссега в градината се адаптира много бързо.Всъщност първата седмица в която тръгна ... първите 2 дни всичко беше ок.На третия и четвъртия ден плака, после беше болен и една седмица си стоя вкъщи, след което се върна в градината с желание и без никакви ревове и сцени.
Калоян са го гледали бабите, от както е станал на 9 месеца(тогава се върнах на работа), дори лятото стои по-няколко месеца при тях, виждахме го само събота и неделя. Иначе е супер комуникативен, но като че ли само с възрастните. Последния пример е от миналата седмица когато се разболя, аз имах много работа и го взех с мен в офиса - въпреки че не познава никой и никога не е идвал там не спря да говори и да разпитва колегите.Винаги е предпочитал да си играе с каки и батковци и е игнорирал децата на неговата възраст или по-малките. И сега като го взимаме и са навън той сяда до учителката и чака, не играе с децата. И плаче много сутрин и отказва да яде в градината и общо взето свиква трудно.Все още се надявам да свикне. Явно проблема е общуването с децата и храненето.
buni, довечера ще ти препиша декларацията, която попълвахме за яслата. 
В ДГ казаха, че за бабите и дядовците на децата не искат, а при нас освен тях, мъжът ми и мене няма кой друг да я взима. 
В ДГ казаха, че за бабите и дядовците на децата не искат, а при нас освен тях, мъжът ми и мене няма кой друг да я взима. 
gerygirl, при нас декларацията също е за бабата и за таткото. Явно в различните детски градини има различни изисквания.
Гери, радвам се за Васи! Дано вече престане да плаче и сутрин, а и да вземе да й хареса най-после. Знаеш ли аз вчера какво направих - купих едни ДВД-та с детски филмчета (по 1.50лв, евтини някакви) и й казах на Криси, че утре трябва да иде да ги занесе на г-жата, да може да гледат с децата. И тя даже с ентусиазъм отиде и беше много горда от себе си