Посъветвайте ме - безпричинно посяга!

Освен караницата, какво друго предприемаш? Караш ли я да се извини на ударените деца? Прибираш ли я вкъщи с думите, че който не може да играе мирно с другите деца, ще си играе сам вкъщи?
Малко твърдост би решила проблема, децата не са идиоти, бързо схващат. 

Обикновено наред с извиняването на детето, което е наранила щерка ти се предприема и същото действие спрямо нея, за да усети дали е добре на детето, което е наранила.
Знам, че звучи много грубо, но щом разговорите и убежденията не помагат обикновено следващата стъпка е точно тази. Дръпваш детето ти встрани, караш то да се извини, събираш му играчките, прибираш го вкъщи, като наказание и му обясняваш защо няма да играе с другите. После следва ответното действие - ако е оскубала - дръпваш й косичката. Е, не така, че да я скалпираш, но достатъчно силно, за да разбере. Ако пък е ударила - плесваш по горе-долу същия начин, за да осъзнае, че причинява болка на другите с действията си.
Знам, че повечето майки от форума ще скочат веднага срещу написаното от мен, но това е най-крайната мярка за действията й, за да осъзнае какво причинява самата тя.

Аз много практикувам обратното-ако не оскубе никого за 5 мин веднага хваля много,изобщо като има мир за 10 мин не пропускам да кажа" виж колко е хубаво като си мил с другите и си играете добрв" или нещо от рода,иска ми се да помнят добрия развой при добро поведение и да се стремят към него отколкото да избягват лошия при агресия..

От опит при мен вършеха работа и съветите на инка62 и на anette1104.
Трябва да има от всичко по малко- и наказания и похвали и поощрения.

И не разчитай на мигновен успех дори и да предприемеш всички тези мерки наведнъж. Децата не са идиоти, но и не бързат да се приемат съветите и заръките ни!

Според мен няма за какво да се притесняваш. Моята дъщеря се държи по същия начин. Предполагам, че в момента са в такава възраст, че осъзнават света и отношенията между хората. Не че е правилно да се държи така, но освен да й говориш не виждам какво може да направиш. Аз Карина я пляснаш веднъж - два пъти заради това, но установих, че и тя започва да прилага тази игра на "пляскането" при другите деца. Просто приеми, че детето ти е по-палаво и това да не го водиш на площадката не мисля, че е правилно  Повтаряй си, че не зависиш от другите мами там и че правиш всичко възможно за да възпиташ правилно детето си. Според мен този период отминава 

Със сигурност е период, не се притеснявай! Не е правилно да я отделяш от другите деца, защото в по-късна възраст ще и е трудно да се адаптира към тях. Повишено внимание, повечко извинения и много търпение, това е.

Това според мен е една много добра мярка - стига обаче самата ти да запазиш спокойствие. 

И аз изпадам често в твоята ситуация. Говоря му, че не е хубаво това, което прави, обяснявам му, не възприема. За това напоследък, ако изпаднем в такава ситуация, директно се изнасяме от площадката и право вкъщи.

Моята Ани използва сила срещу нас вкъщи. Хапе, бие, но на детската площадка е мирна. Какво ли не предприех да я отуча, говорех, карах се, сърдех се, карах я да се извинява, хапех я /естествено не мога да я ухапя, както тя мен  и излиза така все едно си играем/. Ако удари без да иска или нарочно /което мноооого рядко се случва/ друго дете я карам да се извини. Това лято в Гърция ненадейно постигнахме резултат с отучването да хапе. Съседско момиченце по стая, на възрастта на Ани, я ухапа зверски 2 пъти, единият път се чудехме дали да я заведем на лекар, но нямаше разкъсана тъкан и само промихме със спирт. Стана ужасно синьо на мястото на ухапването. След тези две ухапвания тя разбра как боли, всеки път когато се опитваше да ме ухапе й напомнях Ирина и колко я е боляло. Вече 2 месеца тя не е хапала силно, имаме изпуснати моменти, но нищо както преди. Научих я какво е леко и силно ухапване, пляскане, дръпване на косата и т.н. И сега ако иска да ме ухапе на игра идва при мен или при баща и казва "Може Ани леееко апе?" и наистина не ни хапе. Виждам и че желанието й да хапе и удря е много намаляло.
Не знам дали помогнах, защото на нас случайността ни помогна. Едва ли някоя майка ще може да отвърне със същата сила, за да покаже, че боли. Смятам, че към всяко дете има трябва да отделен подход. Пожелавам ти скоро да го намериш.
Стана дълго, извинявайте.

А ако беше майка на набито и тормозено дете, пак ли така щеше да разсъждаваш? Имаш ли представа какво е детето ти да те гледа жално с надежда да го защитиш от някое малко нападателче, което с нищо не е предизвикало?
Ако дадете на децата си ясно и твърдо да разберат, че общуването с връстниците им не включва бой и агресия, само тогава можете да разчитате, че "периодът" ще отмине. Повтаряйки им до припадък, че "така, мамо, не се прави" и успокоявайки се колко добри родители сте, няма да решите проблема, а може да го задълбочите. Познавам родителите на доста агресивни деца в училищна възраст, които израснаха пред очите ми и знам - свикне ли едно дете да си решава проблемите с бой, няма отучване. Най-много в по-голяма възраст да захитрее и да замени физическата агресия със словесна...
Колкото по-рано детето проумее какви са правилата на социума, толкова по-бързо и лесно ще се впише в него. От вас се иска само малко повече твърдост и отговорност, нищо повече. Дали и кога ще отмине периодът зависи само от вас.

Няма такива "периоди", както и няма удряне без причина. Какво означава без причина?? Причината децата ви да удрят е във вас самите. Моите защо не удрят, защото така са се родили, неудрящи? Когато 2-годишно дете посяга, прочувствените обяснения са последното, което върши работа. Остра забележка на по-висок тон, задължително извинение пред удареното дете и мигновено прибиране вкъщи. Ако това не помага и ако пострадалите от моето деца се множат, наред идва един хубав шамар. Аман от безпомощни родители и от изчакването на какви ли не "нормални" периоди...

  Да, това е правилното според мен  . Така постъпвах и аз. Той скубе - аз също ,до момента в който престане. За хапането беше по същия начен! Да не говорим че малкия удряше ...главички.Просто ей така си седим, играем, и в един момент - бум, в челото , или в носа... Всяко дете има такъв период ,в който скубе,хапе и удря/като по правило започва първо към хората от семейството/.
 Това, че ще отмине от самосебе си- не е вярно! Ако не се реагира адекватно и навреме, нещата се задълбочават. Да не говорим,че имам познати дечица,които на по 7-8 год. продължават да удрят, просто защото не са взети мерки .

Моето "агресивно нападателче" е още не е навършило 2 години. Не е бебе, но не е и съзнателен човек. Има и нещо друго - детето ми е много самостоятелно и като цяло гледам да не се намесвам в игрите му навън. Като падне съм я научила да стане и да продължи, а не да опищи площадката. Нея също я удряли други деца, но тя сякаш не обръща внимание на това, продължава си играта. Не мисля, че на 2 години един "хубав шамар" ще оправи нещата. Мое лично шесто чувство. Ще пробвам с наказание.

Сега пък да не отидеш в другата крайност! И наказанията са относително нещо на тази възраст, може детето да се озлоби.
Просто когато прояви агресия, я отстрани от другите деца. Кажи ѝ, че щом удря/хвърля/драска/хапе или каквото там прави, децата ги боли, ще плачат, няма да искат да играят с нея и че просто добрите деца не правят така. Като поскучае настрана или вкъщи няколко пъти, ще се научи да се въздържа. Чисто и просто става въпрос за формиране на навици, както ходенето по нужда. Не се ака в гащите, не се бият децата, не се говорят лоши думички, не се...
Така е, мамо, най-трудно се възпитава човек.

не го формулирай като наказание. просто, ако не може да играе добре с децата и да се държи мило с тях, се прибирате незабавно. това й обяснявай.
извинение на удареното дете също трябва да има.

"хубав шамар" не бих приложила. покажи му, че по-силния има властта и ела му гледай после сеира.

И докато отмине този период, мирните деца трябва да си изтърпят тормоза от вашите ли? Да не се разсърдите, когато някоя друга майка съвсем основателно се скара на децата ви вместо вас.

Ти вместо да си мислиш, че заслугата децата ти да не удрят е в твоите възпитателни мерки, се замисли, че можеше и твоите деца да са от удрящите и нищо да не можеш да направиш, за да ги спреш. Хубавия шамар, уверявам те, само им даа още една идея за нападение, след хубавия шамар ще започне да раздаа такива същите на децата и на теб самата. Много се дразня на майки на кротки деца, които си мислят, че "острата забележка" при буйните би имала вълшебен и мигновен успех. А пък може да се опиташ да си предсатвиш как се прибира "мигноено" 15 килограмово дете, тръшнато на земята, ревящо и не искащо в никакъв случай да помръдне. Или за това държание ние имаме вина

А ти нямаш буква В на клавиатурата или какво? Аз лично не мисля, че моите методи на възпитание са панацея. Но ако видя, че дъщеря  ми удря някое дете или се държи лошо с него моментално я махам оттам и я карам да се извини. Дали шамарите вършат или не вършат работа не мога да преценя, но махането от детската площадка определено върши. Тя също тежи 14 кг и определено махането не е съвсем просто, но аз тежа 54 и мога да отнеса дъщеря си, ако иска да се тръшка ако иска - на маймуна да се прави. А ако беше от удрящите деца щях да намеря начин да не го прави. Също така аз мисля, че 2 годишните деца определено са достатъчно интелигентни, за да разбират за какво става въпрос. И оправдания от рода на "ама той/тя е само на 2 години са меко казано глупави.

gadamer, много добре те разбирам. И моето дете понякога прави така. Решението за мен (в дните, когато се държи така) е да съм неотлъчно до нея и да внимавам да не пострада някое дете. Въпреки, че споделям написаното от теб да се оправя сама и като падне да става сама, но когато друго дете може да пострада, това не важи.
Друго - непрекъснато и всеки път обяснявам, че така не се прави и защо не се прави така. Ако продължи - махам я от площадката или си тръгваме. Колкото и да ти се струва, че нищо не й влиза в галавата, не е така. Просто трябва постоянство и упоритост от стана на родителите. Не може съвем нищо да не правиш и да разчиташ, че ще отмине. Не можеш и да се обвиняваш, че вината е в теб, особено щом не я удряш, както някой майки писаха, че практикуват. Според мен насилието поражда насилие и дава пример за подражание. Но все пак наказанието е приемлива форма.
Успех и да пишеш после има ли промяна! 

Днес стоях неотлъчно до нея и много внимателно я наблюдавах. Не посегна на другите деца, на няколко пъти се опитваше да заграби всички играчки в пясъка, но аз се намесвах и й обяснявах. Отварях си очите на 6 постоянно. Ще видя следобед как ще е.

П.П само да поясня, че тя не удря така всеки ден. Случва се много рядко и аз може би затова бях стъписана и не знаех как да постъпя. Естествено скарах й се, дръпнах я вчера настрани, накрая й казах, че се прибираме вкъщи и няма да играе повече, защото удря децата. А под наказание имах предвид точно това - прибиране вкъщи, вместо да играе с другите. Но ми е интересно откъде изобщо й хрумва да посяга така, особено без причина? Да кажем ако се заформи конфликт между нея и друго дете, да кажем сдърпат се за играчка, тогава примерно мога да очаквам, че ще си посегнат взаимно, но ей така просто да отиде и да удари????  Определено нито в семейството я учим да се бие, нито пък има откъде да го види, освен навън.


Не оставай с впечатлението, че не й се карам и че не се намесвам като прави така. И наистина моето дете не е от мирните, като хуна е, но самата тя неведнъж е била удряна. Но не възприемам другите деца нито като тормозители, нито като агресивни нападетели. Ако детето е голямо, естествено се очаква от него вече да разбира какво прави, но не очаквам едно двегодишно дете да осъзнава като възрастен човек какво прави. Самият факт, че посяга и пипа горещата фурна, въпреки, че й обяснявам, че пари, също че излиза на улицата, въпреки че й казвам, че  е опасно, че на пързалката безразсъдно се хвърля с главата надолу, ми говори, че не осъзнава пълноценно последствията от постъпките си. Естествено не я оправдавам в момента, мисълта ми е, че тук е ролята на родителя с възпитание да научи детето си къде са границите и исках съвет от майки с подобен проблем, които вече са го преодоляли. Винаги съм много повече толерантна към постъпките на чуждите деца, но не толкова към своето и не крещя на другите деца, особено ако са на 2 годинки (въпреки че моето дете е пострадало.)

А чия е заслугата, твоя? На Божето? Хайде стига, моля ви се, с тези деца, дето се разпределят като на лотария. Много обичам да ми се казва, че "са ми се паднали" послушни деца, просто ми е любимо. Нито са чак толкова кротки, нито прекарват деня си в ъгъла със сведена глава. Удряли са и те, хапали са също, ама по веднъж, до втори път не се е стигало и да, заслугата за това е изцяло моя и на баща им. Изумително е как най-големите привърженици на ненасилието, добротата и всеопрощаващата родителска любов са точно тези, чиито деца раздават правосъдие по площадките...

Да, и аз съм го забелязала това. 

gadamer,
просто ти се чудя, достатъчно интелигентен и фин човек си..как можа да се ръгнеш от В група да търсиш съвети.

Прекрасно дете имаш, прекрасни родители сте. И моя син удря, пробвала съм всички "методи" долуописани - нищо не помага за сега.\ Приех, че е период в израстването. \ Вече просто съм неотлъчно близо до него, за да не позволя да удари "невинно" дете и да го нарани. Не го изолирам от децата, но ако са много на площадката или в парка, определено се изнервя и предпочитам по-спокойни местенца. Хубаво е, че имаме темпераментни деца, индигови бих ги нарекла.

Чудесни съвети са ти дали някои мами тук и шапка им свалям - съвети за търпение, нежност и такт. Това с шамаренето го препоръчвам горещо на тези жени имащи нужда от подобно "внимание".

интересно ми е кака беше мярката, която така ефикасно прекъсна удрянето и хапането

Ако пък мислиш, че така от раз ще решиш проблема при всяко дете, си в голяма заблуда. Да, може да има деца, които като ги понапереш малко, дали от страх, дали от чувство на безпомощност, дали защото осъзнават какво е това болка, дали заради нещо друго, спират да удрят, но има и други, при които подобно поведение от страна на родителите може само да ги озвери още повече.

Повишаване на тон, крещене, удряне,  "Ей сега наказан си, отиваме си вкъщи!"  могат доста да влошат нещата. Извинение (от родителя), отстраняване на детето от играта или прибиране вкъщи със съвсем нормално обяснение защо се налага - хората не се удрят и ако ти го правиш, ще трябва да си играем сами  - за мен е един приемлив вариант. Плюс напомняме като се отиде на площадката, че ако посегне на някой, ще се наложи да приберете. В допълнение да се търси и причината, която предизвиква такова  поведение, защото някой път ключът от палатката е точно там. Като по-малък, големият ни син удряше мен и баща си, защото така търсеше вниманието ни. Научихме го да идва и да ни хваща за ръка или да извика "мамо" или "тате". Много често  на децата им е нужно просто да им се каже/покаже какво трябва ДА правят, а не какво НЕ трябва. В конкретната ситуация бих се замислила дали детето по този начин не се опитва да комуникира с другите деца или  търси тяхното внимание и да насоча действията си в тази насока - дали като обяснявам, че вместо да удари, може да каже "Здравей", примерно, или да подаде кофичка или лопатка, вместо удар по главата и съответно стоя до детето на площадката и помагам да го направи.

Май е характерно за 2 годишните.
Бих ти препоръчала когато направи подобно нещо - още първия път, не да изчакаш да станат повече от 1 - да я хванеш за ръчичка и незабавно да я прибереш в къщи. И да й кажеш, че й се сърдиш и си й обидена за това, което е направила, и че не искаш да излизаш с нея, ако ще се държи така. И... ами, да упорстваш в този смисъл. Все в един момент ще й писне да си седи в къщи.

ПП
Насилието на възрастен над дете е признак единствено на безсилие. И... ами, просто не съществува такова детско поведение, което да е в състояние да оправдае подобно нещо.

Е, как каква - бой до посиняване, стоене на колене върху натрошени стъкла и после глад и жажда три дни, много ясно...


Вижте сега, в заглавието горе пише "Посъветвайте ме!" и аз съветвам. След като съветът на майка, чиито деца не бият, не хапят и не опознават света посредством насилие, няма тежест, за какво е тази тема? Не е възпитано да искаш съвет, пък после да се окаже, че искаш просто съратници в схващанията си. Нямам нищо против индиговите, буйни, темпераментни или каквито-са-там деца, които са ви се паднали... говорете им мило, обяснявайте, съчувствайте им, но съветът ми в този случай е да си ги държите далеч от другите, скучни и малтретирани деца, поне докато не отмине периодът ви. Този съвет удобен ли е?


P.S. Имайте предвид, че това, родителят да се извини за постъпката на детето си, вместо то самото, е един от най-грешните подходи, който може да съществува. Само отбелязвам.

а да - задължително хвалене колко добре си играе,когато не удря децата, докато ти излязат пришки на езика.
и трябва сама да намираш тези моменти - поощряванено върши чудеса, повярвай ми.

Имай предвид, че това е просто едно твое мнение и нищо повече. За мен пък е изключително грешен подход когато родителите възпитават децата си само на думи, "Кажи Добър ден", "Кажи Извинявай", без да демонстрират съответното поведение или реакция, която изискват.  "Когато ударим някой, се извиняваме. Извинявай, Мими."  От тук се тръгва. Ако детето вече говори, подканвам да го каже и то, но без да настоявам на всяка цена, още по малко пък да се карам, да наказвам или пък да заплашвам, за да го принудя да го направи. 

Мерси на всички за съветите. Карам я да се извинява, за съжаление още не може да говори. Затова аз освен това се извинявам и от нейно име. Днес посегна на едно по-голямо дете, но то упорито я ръчкаше с една пръчка и й разваляше фигурката в пясъка, тя се опитваше да му каже да престане (мучеше сърдито, нали не може да говори още). Така че от два дни се държи добре. Иначе днес и тя получи един удар с играчка от едно момченце, но нямаше проблем - и аз, и другата майка им обяснихме да не правят така, да седнат да си играят заедно, аз й казах да помилва детето, тя го погали (научила съм я да милва)и така...

crazy chick - все пак искам да ти напомня, че искам съвет, отнасящ се за дете, а не за престъпник рецидивист. Става дума за отношения между деца, повечето 2-годишни, а не за престъпници, палачи и жертви. Също така не разбирам за какво е изказването ти, че е невъзпитано да искам съвет, а да се окаже, че си търся съратници. Не виждам къде с нещо съм оплюла даден от теб съвет. Освен това позволи ми все пак да отсявам получените съвети, както забелязваш има съвети в доста различни насоки.

Точно така е, и всички можем да разберем защо!
 Как най-лесно детето опознава света - когато му се показва нагледно кое е добро , и кое- лошо. Винаги съм учила децата си практически.Например - за гореща печка. Отиваме на село , детето - току що проходило.Как да обясниш, че пари? Ами хващам ръчичката , бавно и полека приближавам към печката. Достигме разстояние, от което ясно се усеща колко е топло . Е ,нито едно от децата ми не се е горило на гореща печка!
 Това имам впридвид, като казвам - нагледно !

Гоямата ми дъщеря и до ден днешен никога не е посягала на дете, нито си дърпа играчките само за нея и винаги се е извинявала, когато обиди другарче. Ако не се беше родил сина ми сигурно и аз щях да пиша как всичко е в родителските ръце и как един хубав шамар или друго наказание върши работа, когато детето ти не се държи добре с околните. Само че имам второ дете, което отглеждам по същия начин като първото и о, чудо небесно-то взе, че хапе, удря и скубе. И някой тук иска да ми каже, че за това съм виновна аз? Я, моля ви се! Старая се естествено да приключим с този период колкото се може по-бързо-имаме напредък, но той определено не е благодарение на шамари, крясъци и скубане. Когато детето ти реагира с агресия, едва ли е много педагогично и ти да отвърнеш със същото - по този начин то се настървява още повече и рано или късно си го връща - на теб или на друго дете.
Айде да не ни заклеймявате нас, родителите на по-агресивни деца, като провалили се във възпитанието на децата си!
И ако някой изобщо се интересува- да, допитвала съм се до психолог и неговото мнение е, че никога не трябва да реагирам с агресия. С твърдост и постоянство - да. Това е мнението и на всички други педагози, с които съм се допитвала.
Вярно е, че никак не е приятно твоето дете да е потърпевшото - изпитвала съм го неведнъж с дъщеря си, но никога не съм осъждала другите родители. Едно е две годишни деца да се държат недобре и съвсем друго хора на по 30.

В продължение на горното ми мнение, само допълвам, че още по-грешен за мен е подходът, в който има пълно разминаване между думи и действия от страна на родителите. "Хората не се удрят" и после бам! един шамар.  Изискваш от детето да се извини като удари, но не го правиш когато ти го цапардосаш.

Защо не идеш непосредствено до нея, както си играе с децата? Да усеща плътен контрол, че ще се намесиш незабавно. И след първото посягане - моменталически я вадиш от пясъка и си тръгвате. Със същата бързина и категоричност, с която би я дръпнала от контакта.

всяка майка познава най-добре детето си.имам три деца- първото беше дете мечта/казвам беше защото като порасна  и стана в трудната възраст ми го изкара през носа-в смисъл много проблеми тинейджърски ми създаваше-сега отново кротна/, второ беше - абе кротушана си беше,а третото крещеше, хапеше....при всяко от трите съм използвала метода да говоря и да му покажа ,че е збъркало и не е постъпило правилно- ще го отделя от другите деца- на достатъчно разстояние за да вижда ,че те си играят мирно и без ...шамари , но да е отделено от тях.знаете какво е да искаш нещо ,а да можеш да го гледаш отдалеч....донякъде вина имат и родителите за поведението на детето,но не забравяйте,че макар и дете то си е личност с характер,но е достатъчно малко за да не знае,че характера се възпитава...ще го разбере ако мама и тати като кажат нещо не си променят позицията след две-три минути.постоянство и много любов- това е което ще накара детето да разбере,че мама го обича,но няма да му позволи да бие другите или да се държи лошо.
а за шамарите.....и те си имат своята роля, но не бива да се прекалява-дупето е идеално място за шамар в рамките на разумното-мисля ,че това поне майките го имат-да разберат кога  и колко и как. успех

Според мен, не може 2 деца да бъдат гледани и възпитавани по един и същи начин. Казвам го от личен опит.Децата ми са коренно различни, и затова подходът ми към двамата е различен.
 Колкото до агресията ,не смятам,че едно 2 год. дете е агресивно.То сега опознава околния свят, и пробва как ще му бъде най-лесно ,и как ще постигне това,което иска.
 Не смятам, че когато детето те скубе, и ти го хванеш също за косата /за да му покажеш,че боли/, е агресия към детето.
 За съжаление, има много деца ,на които само им е обяснявано.Затова ще започна да уча детето си ,когато го бият-да бие и то !

Не е точно така. Направих същото за да избегна изгарянето, доближавах й ръчичката към котлона или фурната. Е, резултата е 2 изгаряния на пръстите с мехури на 4 пръста. Що разговори са били, що обяснения. Сега посяга към фурната с ръкохватка, но трябваше да я боли много преди това, за да разбере. То е като личния опит, докато не сам не се сблъскаш с нещо, няма да се научиш.

Сподели, ако обичаш какво точно направи след първото ухапване, та не се повтори? Явно аз нещо не правя като хората, та при моето се повтаря и потретва. Деца не удря и не хапе, много им се радва, но вкъщи ни бие подред. Нито карането с остър тон помага, нито демонстрациите колко боли, нито изолацията в кошарата (в която мрази да стои) за наказание.  А други деца не по-малко темпераментни от моето даже не повтарят Държа да знам каква е рецептата!

При моя син действаше хващане здраво на посягащата ръка, гледане строго в очите и изречено с много твърд тон "Не!". Задържах ръката до момента, в който се откаже да си мери силата с мен (усеща се по натиска). Същевременно обяснявах, че мама/тати/баба/друго дете не се удрят. Но това започнах още в много ранна възраст, при първите леки плесници или оскубвания. Никакъв смях, никакви писъци, никакво предизвикване на интереса на бебето към тези действия. Иначе се объркват - "Как може в един момент мама да се смее, а после да ми се кара?".
Това беше действащата формула при моето дете - не знам дали ще действа и при твоето. Пробвай, все ще намериш верния начин.

Не приемай думите ми чак толкова буквално-очевидно е, че при различно поведение на децата е различна е и моята реакция. Имам предвид, че основната концепция на отглеждане на децата ми не се е променила. А като не е агресия ти как го наричаш това да оскубеш детето си или да го удариш. И за да се успокоят страстите на всички, които така дълбоко съжаляват, че майките на по-агресивни (извинявай, че пак тази дума ползвам) деца само обясняваме, без да действаме, ще кажа, че и аз не съм се сдържала понякога и съм му показвала, че да те оскубят или ухапят боли. Е, и това не дава резултат, ама никакъв-след по-малко от секунда посяга отново, само че този път като отмъщение. Това ли е целта на занятието - едва ли.