Публикувана: 21 окт. 2008, 19:00 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2008, 21:54 ч.

Посъветвайте ме - безпричинно посяга!

2 274
41
1

# 30 23 окт. 2008, 12:49 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 934

Цитат на: crazy chick в чт, 23 окт 2008, 08:04

Имайте предвид, че това, родителят да се извини за постъпката на детето си, вместо то самото, е един от най-грешните подходи, който може да съществува.

Имай предвид, че това е просто едно твое мнение и нищо повече. За мен пък е изключително грешен подход когато родителите възпитават децата си само на думи, "Кажи Добър ден", "Кажи Извинявай", без да демонстрират съответното поведение или реакция, която изискват. "Когато ударим някой, се извиняваме. Извинявай, Мими." От тук се тръгва. Ако детето вече говори, подканвам да го каже и то, но без да настоявам на всяка цена, още по малко пък да се карам, да наказвам или пък да заплашвам, за да го принудя да го направи.

# 31 23 окт. 2008, 14:00 ч.

Отвъд алеята зад шкафа
Мнения: 7 333

Мерси на всички за съветите. Карам я да се извинява, за съжаление още не може да говори. Затова аз освен това се извинявам и от нейно име. Днес посегна на едно по-голямо дете, но то упорито я ръчкаше с една пръчка и й разваляше фигурката в пясъка, тя се опитваше да му каже да престане (мучеше сърдито, нали не може да говори още). Така че от два дни се държи добре. Иначе днес и тя получи един удар с играчка от едно момченце, но нямаше проблем - и аз, и другата майка им обяснихме да не правят така, да седнат да си играят заедно, аз й казах да помилва детето, тя го погали (научила съм я да милва)и така...

crazy chick - все пак искам да ти напомня, че искам съвет, отнасящ се за дете, а не за престъпник рецидивист. Става дума за отношения между деца, повечето 2-годишни, а не за престъпници, палачи и жертви. Също така не разбирам за какво е изказването ти, че е невъзпитано да искам съвет, а да се окаже, че си търся съратници. Не виждам къде с нещо съм оплюла даден от теб съвет. Освен това позволи ми все пак да отсявам получените съвети, както забелязваш има съвети в доста различни насоки.

# 32 23 окт. 2008, 14:43 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Цитат на: Как' Сийка в ср, 22 окт 2008, 19:34

Цитат на: crazy chick в ср, 22 окт 2008, 19:21

Изумително е как най-големите привърженици на ненасилието, добротата и всеопрощаващата родителска любов са точно тези, чиито деца раздават правосъдие по площадките...

Да, и аз съм го забелязала това. Thinking

Точно така е, и всички можем да разберем защо!
Как най-лесно детето опознава света - когато му се показва нагледно кое е добро , и кое- лошо. Винаги съм учила децата си практически.Например - за гореща печка. Отиваме на село , детето - току що проходило.Как да обясниш, че пари? Ами хващам ръчичката , бавно и полека приближавам към печката. Достигме разстояние, от което ясно се усеща колко е топло . Е ,нито едно от децата ми не се е горило на гореща печка!
Това имам впридвид, като казвам - нагледно !

# 33 23 окт. 2008, 14:55 ч.

Мнения: X

Гоямата ми дъщеря и до ден днешен никога не е посягала на дете, нито си дърпа играчките само за нея и винаги се е извинявала, когато обиди другарче. Ако не се беше родил сина ми сигурно и аз щях да пиша как всичко е в родителските ръце и как един хубав шамар или друго наказание върши работа, когато детето ти не се държи добре с околните. Само че имам второ дете, което отглеждам по същия начин като първото и о, чудо небесно-то взе, че хапе, удря и скубе. И някой тук иска да ми каже, че за това съм виновна аз? Я, моля ви се! Старая се естествено да приключим с този период колкото се може по-бързо-имаме напредък, но той определено не е благодарение на шамари, крясъци и скубане. Когато детето ти реагира с агресия, едва ли е много педагогично и ти да отвърнеш със същото - по този начин то се настървява още повече и рано или късно си го връща - на теб или на друго дете.
Айде да не ни заклеймявате нас, родителите на по-агресивни деца, като провалили се във възпитанието на децата си!
И ако някой изобщо се интересува- да, допитвала съм се до психолог и неговото мнение е, че никога не трябва да реагирам с агресия. С твърдост и постоянство - да. Това е мнението и на всички други педагози, с които съм се допитвала.
Вярно е, че никак не е приятно твоето дете да е потърпевшото - изпитвала съм го неведнъж с дъщеря си, но никога не съм осъждала другите родители. Едно е две годишни деца да се държат недобре и съвсем друго хора на по 30.

# 34 23 окт. 2008, 15:48 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 934

В продължение на горното ми мнение, само допълвам, че още по-грешен за мен е подходът, в който има пълно разминаване между думи и действия от страна на родителите. "Хората не се удрят" и после бам! един шамар. Изискваш от детето да се извини като удари, но не го правиш когато ти го цапардосаш.

# 35 23 окт. 2008, 15:56 ч.

Мнения: 5 877

Защо не идеш непосредствено до нея, както си играе с децата? Да усеща плътен контрол, че ще се намесиш незабавно. И след първото посягане - моменталически я вадиш от пясъка и си тръгвате. Със същата бързина и категоричност, с която би я дръпнала от контакта.

# 36 23 окт. 2008, 16:04 ч.

Мнения: 293

всяка майка познава най-добре детето си.имам три деца- първото беше дете мечта/казвам беше защото като порасна и стана в трудната възраст ми го изкара през носа-в смисъл много проблеми тинейджърски ми създаваше-сега отново кротна/, второ беше - абе кротушана си беше,а третото крещеше, хапеше....при всяко от трите съм използвала метода да говоря и да му покажа ,че е збъркало и не е постъпило правилно- ще го отделя от другите деца- на достатъчно разстояние за да вижда ,че те си играят мирно и без ...шамари , но да е отделено от тях.знаете какво е да искаш нещо ,а да можеш да го гледаш отдалеч....донякъде вина имат и родителите за поведението на детето,но не забравяйте,че макар и дете то си е личност с характер,но е достатъчно малко за да не знае,че характера се възпитава...ще го разбере ако мама и тати като кажат нещо не си променят позицията след две-три минути.постоянство и много любов- това е което ще накара детето да разбере,че мама го обича,но няма да му позволи да бие другите или да се държи лошо.
а за шамарите.....и те си имат своята роля, но не бива да се прекалява-дупето е идеално място за шамар в рамките на разумното-мисля ,че това поне майките го имат-да разберат кога и колко и как. успех

# 37 23 окт. 2008, 17:18 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Цитат на: Ma4o в чт, 23 окт 2008, 14:55

Само че имам второ дете, което отглеждам по същия начин като първото и о, чудо небесно-то взе, че хапе, удря и скубе.

Според мен, не може 2 деца да бъдат гледани и възпитавани по един и същи начин. Казвам го от личен опит.Децата ми са коренно различни, и затова подходът ми към двамата е различен.
Колкото до агресията ,не смятам,че едно 2 год. дете е агресивно.То сега опознава околния свят, и пробва как ще му бъде най-лесно ,и как ще постигне това,което иска.
Не смятам, че когато детето те скубе, и ти го хванеш също за косата /за да му покажеш,че боли/, е агресия към детето.
За съжаление, има много деца ,на които само им е обяснявано.Затова ще започна да уча детето си ,когато го бият-да бие и то !

# 38 23 окт. 2008, 20:47 ч.

София
Мнения: 1 230

Цитат на: Ali_sun в чт, 23 окт 2008, 14:43

Точно така е, и всички можем да разберем защо!
Как най-лесно детето опознава света - когато му се показва нагледно кое е добро , и кое- лошо. Винаги съм учила децата си практически.Например - за гореща печка. Отиваме на село , детето - току що проходило.Как да обясниш, че пари?Ами хващам ръчичката , бавно и полека приближавам към печката. Достигме разстояние, от което ясно се усеща колко е топло . Е ,нито едно от децата ми не се е горило на гореща печка!
Това имам впридвид, като казвам - нагледно !

Не е точно така. Направих същото за да избегна изгарянето, доближавах й ръчичката към котлона или фурната. Е, резултата е 2 изгаряния на пръстите с мехури на 4 пръста. Що разговори са били, що обяснения. Сега посяга към фурната с ръкохватка, но трябваше да я боли много преди това, за да разбере. То е като личния опит, докато не сам не се сблъскаш с нещо, няма да се научиш.

# 39 23 окт. 2008, 20:59 ч.

Мнения: 1 121

Цитат на: crazy chick в ср, 22 окт 2008, 19:21

Удряли са и те, хапали са също, ама по веднъж, до втори път не се е стигало и да, заслугата за това е изцяло моя и на баща им.

Сподели, ако обичаш какво точно направи след първото ухапване, та не се повтори? Явно аз нещо не правя като хората, та при моето се повтаря и потретва. Деца не удря и не хапе, много им се радва, но вкъщи ни бие подред. Нито карането с остър тон помага, нито демонстрациите колко боли, нито изолацията в кошарата (в която мрази да стои) за наказание. А други деца не по-малко темпераментни от моето даже не повтарят newsm78

Държа да знам каква е рецептата!

# 40 23 окт. 2008, 21:51 ч.

Мнения: 25 660

Цитат на: Rylie в чт, 23 окт 2008, 20:59

Деца не удря и не хапе, много им се радва, но вкъщи ни бие подред. Нито карането с остър тон помага, нито демонстрациите колко боли, нито изолацията в кошарата (в която мрази да стои) за наказание. А други деца не по-малко темпераментни от моето даже не повтарят newsm78

Държа да знам каква е рецептата!

При моя син действаше хващане здраво на посягащата ръка, гледане строго в очите и изречено с много твърд тон "Не!". Задържах ръката до момента, в който се откаже да си мери силата с мен (усеща се по натиска). Същевременно обяснявах, че мама/тати/баба/друго дете не се удрят. Но това започнах още в много ранна възраст, при първите леки плесници или оскубвания. Никакъв смях, никакви писъци, никакво предизвикване на интереса на бебето към тези действия. Иначе се объркват - "Как може в един момент мама да се смее, а после да ми се кара?".
Това беше действащата формула при моето дете - не знам дали ще действа и при твоето. Пробвай, все ще намериш верния начин.

# 41 24 окт. 2008, 21:54 ч.

Мнения: X

Цитат на: Ali_sun в чт, 23 окт 2008, 17:18

Цитат на: Ma4o в чт, 23 окт 2008, 14:55

Не приемай думите ми чак толкова буквално-очевидно е, че при различно поведение на децата е различна е и моята реакция. Имам предвид, че основната концепция на отглеждане на децата ми не се е променила. А като не е агресия ти как го наричаш това да оскубеш детето си или да го удариш. И за да се успокоят страстите на всички, които така дълбоко съжаляват, че майките на по-агресивни (извинявай, че пак тази дума ползвам) деца само обясняваме, без да действаме, ще кажа, че и аз не съм се сдържала понякога и съм му показвала, че да те оскубят или ухапят боли. Е, и това не дава резултат, ама никакъв-след по-малко от секунда посяга отново, само че този път като отмъщение. Това ли е целта на занятието - едва ли.

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Бързи въпроси и отговори деца -6

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: