И аз съм убедена, че мъж не може да си разкаже историята по подобен начин, дори наистина да го мисли.
- Публикувана: 22 окт. 2008, 15:43 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2008, 16:54 ч.
Да намериш половинката си!!!
Тъжна е. Защото години наред сме имали един нещастен мъж и две нещастни жени, и две деца, които търпеливо чакат "големите" да намерят себе си, плюс куп излъгани надежди и очаквания. Освен това, ако разпадането на едно несполучливо семейство е продължително, това не го прави по-малко болезнено.
Аз хепиенда не го отричам.
Аз хепиенда не го отричам.
За мен още по тъжното е, че много хора живеят по този начин, заради децата, заради хората!
Всеки е загубил себе си , някъде из опитите да се преструва на щастлив, само не разбирам на кого е нужно!
Дали от втори или трети път, всеки има право да намери любовта и да я изживее с цялото си същество!
Винаги има цена която се заплаща, но никой няма да дойде и да ти благодари един ден, че си загубил себе си
заради неговото щастие!
Аз пък ти вярвам.
Покрай всичката мръсотия наоколо имам нужда да прочета нещо слънчево и позитивно.
И аз смятам, че съм от щастливците открили своята половинка. Пожелавам го на всичките си приятелки.
Наистина смятам, че е много важен момент в съзнателния живот.
И аз го открих от 2-я път, добре, че първия път нямаше брак, ама то беше защото не го чувствах като моя половинка
И вие!
Покрай всичката мръсотия наоколо имам нужда да прочета нещо слънчево и позитивно.
И аз смятам, че съм от щастливците открили своята половинка. Пожелавам го на всичките си приятелки.
Наистина смятам, че е много важен момент в съзнателния живот.
И аз го открих от 2-я път, добре, че първия път нямаше брак, ама то беше защото не го чувствах като моя половинка
Бъдете щастливи!!!
tobeornottobe, върви на темата "Липсата на любов достатъчно основание ли е ..." - да се разведете?
Просто ще останеш учудена колко много хора предпочитат да останат с настоящия/та,дори без любов...както и автора на тази тема ...в началото просто се е примирил,може би мислейки и той,че в брака става така...хората престават да се обичат ,приемат едно положение на "уважение" и така до....докато на един от двамата му писне и намери любовта си.
А колко са можели да спестят на децата си ,ако са се разделили още когато са разбрали ,че не се обичат вече?!
tateto, надявам се много хора да прочетат темата ти.Защото тя е още едно потвърждение ,че без любов не можеш да изкараш до старини...и че само уважение и разбирателство не стигат...
Просто ще останеш учудена колко много хора предпочитат да останат с настоящия/та,дори без любов...както и автора на тази тема ...в началото просто се е примирил,може би мислейки и той,че в брака става така...хората престават да се обичат ,приемат едно положение на "уважение" и така до....докато на един от двамата му писне и намери любовта си.
А колко са можели да спестят на децата си ,ако са се разделили още когато са разбрали ,че не се обичат вече?!
tateto, надявам се много хора да прочетат темата ти.Защото тя е още едно потвърждение ,че без любов не можеш да изкараш до старини...и че само уважение и разбирателство не стигат...
Мерси, че ми спести писането! 
) половинката.Много сме щастливи(аз не съм му също първа булка 
).За мен той също не е първи(нямала съм брак преди това ,но семейни начала да)..Много се обичаме,и се надявам да сме заедно до края 
Направо ми е чудно... Всеки втори или трети брак се разтрогва. Всеки или почти всеки брак се сключва от любов и за да трае, докато "смъртта ни раздели". Е... Обичаме се, после идва ежедневие, привикване, деца, навлизане в коловоз, проблеми. После пак срещаме някой друг, пак любов, пак минава време, пак идва ежедневието, може и още едно детенце, навлизане в коловоз, проблеми...
И това би бил един безкраен кръговрат, ако не пораствахме и поостарявахме ... Критериите за едно добро съжителство се променят с времето, искаме различни неща, поразочаровали сме се от минали любови, изживели сме самотни моменти и по друг начн оценяваме настоящето. За това и вторите бракове са по-успешни. Така поне мисля.
Не вярвам в теорията за половинките. По-точно вярвам, че на всеки 7 години можеш да намериш по една нова половинка за себе си. Но нужно ли е това?
И това би бил един безкраен кръговрат, ако не пораствахме и поостарявахме ... Критериите за едно добро съжителство се променят с времето, искаме различни неща, поразочаровали сме се от минали любови, изживели сме самотни моменти и по друг начн оценяваме настоящето. За това и вторите бракове са по-успешни. Така поне мисля.
Не вярвам в теорията за половинките. По-точно вярвам, че на всеки 7 години можеш да намериш по една нова половинка за себе си. Но нужно ли е това?
Само че тази тема НЕ Е пусната от мъж, и нищо не може да ме убеди в противното 
Ха-ха-ха, абсолютно подкрепям!
Аз смятам,че никой,който не го е преживял не може да го разбере.Много пъти съм се влюбвала и всеки път си мислех,че това е човекът.Но когато срещнах НЕГО,аз самата се изумих как може да има такова чувство.Вече 6 години сме заедно и сме много щастливи.Поздрави на tateto и на другите щастливци,които знаят за какво говоря.А на всички останали пожелавам да го разберат!