"ТАЙНАТА"...

да, според мен има значение как е настроен човек-както казваше симеон  : "дайте да гледаме позитивно!"
пък и като си зареден с положителни емоции - по-весело ти минава денят!
весел ден

Реалист съм.
В живота ми се случват и хубави и лоши неща-като на всеки човек.
Убедена съм, че добронамерените хора с положителна нагласа живеят по-лесно и щастливо от останалите, които непрекъснато се терзаят от негативни мисли и емоции.

Песимист съм. И доста лоши неща ми се случват- може пък сама да го предизвиквам?
Обаче ми се случват и разни чудеса, дето ми трябва цяла вечност, за да повярвам, че ми се е случило, точно на мен. Значи все пак има Господ, който не се съобразява с негативната ми нагласа към живота.

Споделям, снощи за пръв път разбрах какво означава това. Сбъдна ми се нещо, което съм желала с години, нещо конкретно, но от него вече нямаше смисъл.
За това предпочитам да живея с настоящето, с това, което чувствам в момента и мога да му се радвам, каквото и да е то, а не да лелея по големи неща, да живея в търсене на идеалното щастие.
Понеже знам, че авторката основно има предвид любовта, ще кажа, че за мен да обичам не е утъпкана пътека и не мога да вкарвам любовта в рамки, особено пък в чужди. Любовта е различна за всеки.

pasinet ,нямам предвид само любовта.Затова и препоръчах филма.Любовта е само един от аспектите на живота.
Става въпрос изобщо за негативните и позитивните мисли.Как искаш да ти се случи нещо хубаво ако само си мислиш:
Работата ми е досадна,тъпо ми е.
Децата ми са мързеливи,не учат и пр...
Съседката ме ядосва всеки ден...
Тая продавачка мрази ли ме,че ме гледа така злобно...
Гледаш поредната катастрофа по новините и чуваш ,че има загинало дете и си казваш"Боже,дано не се случи с моите..."
И още,и още...да не ставам досадна...
Това са все лоши мисли.
А може да е така:
Работата ми е добра за момента,защото ми носи доходите,които ми трябва.Но търся по-добра.
Децата ми са добри,здрави, е не са Айнщайн,но и колко хора са...
Съседката си има и добри страни-сигурна съм,че етака.А и в крайна сметка живота си е неин...
Продавачката едва ли има нещо против мен,сигурно и на нея не й е лесно...
Гледайки катастрофата."Благодаря,че децата ми живи и здрави."

Всичко опира до начина на мислене.
Ulia, съгласна съм с теб.
Може би човек трябва да види филма,за да разбере какво имам предвид.

Аз съм от оптимистичните реалисти
А филмът е като екранизация на книжките от типа 'как да станем щастливи' Като проповед. А аз по проповеди не си падам. Мое мнение.

Аз много искрено и силно си пожелавам да имам дете, но вече 4 години не мога да го постигна. Не съм от хората дето потъват в самосъжаление и започват да се вайкат, но си признавам, че започва да се прокрадва в мен мисълта, че може това никога да не се случи (моля, не ми излизайте с вариантите за осиновяване  )
Как да погледна толкова позитивно на това, че да вземе да ми се случи? Какви да са ми мислите? 

краси.мира, примерите за позитивни мисли, които си написала, ми звучат като мисли на...в най-добрия случай-глупак.
Сори. 

Не исках аз да го кажа, но това е и моето мнение.
Хубаво е човек да може да се радва на малките неща, смея да кажа, че съм такъв човек, но тенденциозно да си затварям очите пред реално случващи се лоши неща , не е здравословно.
И не, хубавите копнежи не винаги водят реализация на същите.
Как си го обяснява авторката това, една майка очакваща бебето си с най хубави позитивни мисли за него и желание и то да се роди с проблеми. Нима иска да каже, че майките с проблемни деца са някакви негативистки, не мисля.
Хубаво е за виждаме добрите неща и същевременно да не забравяме, че живота не е просто приказка.

Аз съм го гледала много ми хареса и ме зареди положително ,лошото е ,че това беше отдавна, записала съм си го,но нямам време да го гледам често ,а според мен трябва поне на три-четири дни да го гледам, по принцип съм песимист и ми действа добре

GeoNadin , нека да е така .Но аз предпочитам да съм ЩАСТЛИВ глупак,отколкото НЕЩАСТЕН умник.

BAN ,ако това е най-голямото ти желание,то ще се случи.Убедена съм и ти го пожелавам от все сърце!   Просто не допускай мисли като "Защо аз нямам?" Винаги мисли какво имаш и искаш да имаш.

doby80 , може на някой и така да му прозвучи.Все пак сме различни и не можем да харесваме едно и също. Всеки има право да избира интересите си.
Не се обиждам на никого.Просто филмът ми даде отговори,които съм търсила и не съм могла да облека в думи.

Няма да давам примери с моя живот ,за да не решите ,че темата е за да се хваля...но общо взето повечето от нещата ,които съм искала или мечтала,са се сбъднали.И може би защото съм щастлива,позитивна ,усмихната глупачка.  

pasinet , последното ,което исках да кажа ,е че една майка умишлено би навредила на детето си.Нямам обяснение за всичко.Но точно този филм на мен ми обясни много неща.
Аз също не живея в някакъв идеален свят,където не се случват лоши неща.И през изпитания съм минала.Важното е как ще излезеш от тях и какви ще са следващите ти стъпки.
Не е необходимо ,когато ни се случи нещо лошо,да го предъвкваме отново и отново...То вече се е случило...Или променяме нещата ,ако е възможно,или забравяме и продължаваме напред. Това за мен е оптимизъм.
Макар че и аз имам нещо,което не мога да преодолея...

А защо при мен нещата, които съм пожелала с цялото си сърце и съм ги желала достатъчно дълго се случват когато се откажа от тях? ?

  И аз съм реалист, по принцип до последно се надявам на добро развитие и положителен краен резултат за всяко едно нещо, но знам, че в живота има някакво равновесие, случват се добри и лоши неща!
Убедена съм обаче, че добрите хора страдат повече в живота си, не знам защо е така!  Човек трябва да е и малко егоист. Не ме нападайте!

Гледала съм филма, вярвам, че положителната нагласа е задължителна, трябва винаги да се надяваме, но трябва и да сме подготвени за ударите на живота, защото колкото и да сме оптимисти, в един момент те са неизбежни. На който не му се случват кофти работи, значи просто е роден под щастлива звезда! 

оптимист...
Вярвам, че след всяко лошо нещо идва и нещо много, много хубаво...
Не допускам черни мисли, пускам си музика, танцувам, чета книги или просто бъбря с приятели...
Никакъв песимизъм!!!!

Аз съм от позитивно настроените към живота хора. Дори на моменти съм си и откровен мечтател.
Никога не допускам да мисля, че ще се случи най-лошото от всички възможни варианти. Напротив - мисля, че нещата винаги се нареждат, че за всичко си има време и прочие.
Мога да кажа че са ми се случвали и чудеса - естественно, не вярвам че са плод само на положителната ми нагласа и начин на мислене, но смятам че те имат някакъв принос към това.
Живея в настоящото, не мечтая за неща отдавна загубили своята стойност във времето. Просто мисля, че бъдещето което очаква мен и семейството ми ще е това, за което мечтая. Дори на моменти да ми се случи да се отчая, позволявам си това чувство да ме обземе само за час, след това вдигам глава, избърсвам сълзите и си казвам "Майната му, каквото било - било. От утре всичко ще бъде наред."

Преди време в една тема много се спори за позитивната и негативната нагласа. Накрая имаше едно чудно мнение, че постоянната еуфория от живота била болестно състояние, на което трябва да се обърне внимание. Веднага си представих как трябва да започна прием на медикаменти, за да се озъбя достатъчно и да заприличам на масата от озъбени хора, които срещам всеки ден. Както и да, лирично отклонение. 

Вярвам в силата на мисълта. Тя определя 100% от живота ни, от това което имаме или нямаме. По-добре да опиташ и да сбъркаш, отколкото да не опитваш и да се оплакваш, че нещо няма да стане. Важи за абсолютно всичко. Всеки, който знае какво иска, може и да го постигне. Естествено, когато го прави с ума си и с реална преценка. Да, утре можеш да умреш или да загубиш близък или да фалираш или каквото и да е гадно нещо. Някои неща ги предизвикваме сами, други просто се случват свише. Въпросът е, че ако постоянно мислим за тях и се страхуваме, не можем да живеем пълноценно. Ако всеки ден се страхувам, че ще загубя близък човек, това няма да промени нещата. Да, може и да го загубя, но може да е след 1 година, може да е след 10 години, може да ме надживее. През това време имам два избора - да се страхувам и да си отровя живота или да живея пълноценно и да се радвам, че сме заедно.

Този филм го гледах миналата година, започнах да спазвам указанията от него и смело бих казала че работи.Разликата се вижда веднага щом свикнете да прилагате посочените в него съвети.

Как точно се казва филма, за да мога да го потърся по-конкретно във филмовите сайтове.
Темата много ме заинтригува и много искам да го гледам.
Ако някой може да ми даде линк -още по-добре.

malko_mishlence , точно това се изтъква във филма.Че дори когато се страхуваме,ние по някакъв начин предизвикваме нещата да се случват.Затова трябва да се мисли положително.
Радвам се ,че и други хора са в групата на щастливо мислещите.
Един прост и лесен начин да проверите как реагират хората на положителното и отрицателното...
Поставете си за цел един ден да сте ведри и усмихнати с всички хора,с които влизате в контакт, на работа ,в магазина,на пазара...
А на следващия-точно обратното,дръжте се така ,сякаш са ви потънали гемиите...
И ще видите огледален образ срещу вас.Т.е. ,получавате реакция според нагласата ви.
Така е и с всичко останало.

Филма се казва "Тайната" -"The sekret".
Съжалявам,но отдавна го свали мъжа ми,дори не знам от кой сайт,май от Замунда,но не съм сигурна.

Ще взема да го гледам този филм, много ме заинтригува.

Миличка , във филма се казва , че за да получиш нещо не само трябва да го искаш , а да си представиш, да мислиш, че го имаш, да усетиш тръпката от него, един вид визуализация на събитията. Сигурна съм че ще ти се случи и ще бъдеш майка     
Филмът се припокрива почти с книгата" Подсъзнанието може всичко" На Джон Кехоу

краси.мира,
Знаеш ли кое е най-голямата лъжа, ами тази която най-много се доближава до истината...
Няма да ти казвам от къде е крадната идеята за позитивното мислене, надявам се сама да се досетиш...
Но бих ти отговорила с това което е казал Соломон "слънцето грее и за добрите и за злите...злия ден идва и за добрите и за злите". Не отричам, че не трябва да гледаме оптимистично, че е много важно какво мислим. Но повярвай ми това което излиза от нас е отражение на това което има в сърцата ни... А позитивното мислене трудно може да ги очисти. Няма начин да семе съвършени и безгрешни...
Как мислиш тази "терапия" може ли да те научи да обичаш враговете си, тези които са те наранили, теб, детето ти...? Защото колкото и да е щастлив човек и колкото да е добър винаги идват трудни времена, важно е как ще постъпим тогава, ще можем ли да простим или ще се направим, че няма проблем и ще скрием болката в някое чекмедже в душата си и ще сложим маската "всичко ми е наред, аз мисля позитивно"...
Нашето сърце и душа не може да го изчисти никоя психо терапия, повярвай ми пробвала съм ги повечето, имаме нужда от свръхестествена намеса.

този ми излиза само по име, а ми стана интересно

migito, в твоя случай явно филмът няма да помогне, ти гледаш другаде (ако мога така де се изразя...)  

Това, което краси.мира иска да каже е, че ако изначало мислите ти и подсъзнанието ти подхождат с оптимистична увереност и позитивност към всичко, то тогава тези негативни неща няма да ти се случват. Само дето е трудно да го постигнеш...

Редактирам за да добавя линка: http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=122230&hit=1. О'Хара, цъкай тук. 

Гледала съм филма .. впечатли ме 
Не ми хареса естествено американското неистово желание да смилат и предъвкват всяка идея, до степен да може да се разбере и от пълен идиот. Прекалено опростенчески подход има този филм.

Основната идея е не да мислиш за това, което искаш да имаш, а да си представяш че го имаш. Не да се концентрираш върху това как нямаш пари и всеки ден идват неплатени сметки в пощата ти, а да визуализираш например - извлечението на банковата ти сметка с 2-3 нули повече 
Твърдението е да не мислим че сме против нещо - например против войната, а за - напр за мира. Накратко - привличаш в живота си това, което визуализираш.

Концепцията е доста ефективна, предполагам с упражненията посочени във филма ще има ефект дори и може би засилено отделяне на хормона на щастието, кой знае...
Едно време си четяхме книжки за НЛП, ама явно са били доста трудно смилаеми...

Гледайте филма, не е изгубено време. Теориите в него имат доста привърженици в Холивуд, може да стане новата религия на богатите, кой знае 

Филма се казва The Secret - http://kolibka.com/download.php?mid=4581 субтритри http://kolibka.com/download.php?sid=4581
На тези които са заинтригувани препоръчвам:
What the Bleep!?: Down the Rabbit Hole:
сд1 http://kolibka.com/download.php?mid=4358 суб  http://kolibka.com/download.php?sid=4358
сд2 http://kolibka.com/download.php?mid=4359 суб http://kolibka.com/download.php?sid=4359

Аз лично бях много впечатлена от филмите. Но за съжеление показват само една страна от универсалната истина. Напоследък мисля, че Тайната представя изцяло погрешна концепция. Подкрепям migito в това, което е казала, защото също мисля, че филми като този ни учат само как да получаваме. Не съм съгласна с концепцията, че Вселената стои и чака да си пожелаеш нещо и да го даде. Вселената стои и чака да се научим да обичаме другите като себе си. Този филм екплоатира природния закон - че еквивалентните форми се привличат. Вярно е това, което казват, но  не е вярно, че винаги работи. Да, винаги можете да се каже, че когато не работи било, защото не вярваш. Истината е, че този закон е само част от едно друго духовно познание, от което всички имаме нужда. И по - добре да търсим Истината вместо да я заместваме с теории. Лично мен обясненията във филма не ме задоволяват. За съжеление познавам положителни хора, обичащи себе си и света, на които им се случват тъжни неща.

краси.мира  
Аз наскоро гледах филма, препоръчан ми от приятелка. Открих че без да съм го гледал винаги съм живял по начина по който се описва там. Черногледието отчаянияето, хленченето и оплакването, обвиняването на другите за собственото ти нещастие - със сигурност не е начина да постигнеш онова вътрешно равновесие и спокойствие, което те кара да изпиташ удоволствието от живота.
Естествено, нещата не са толкова опростени, не бива да се гледат буквално, а като начин на мислене.

Оптимист съм.Винаги ми се случват хубави неща.

Ще гледам филма с удоволствие.

А замисляла ли си се защо ти звучат така?И какво би означавало, ако съвсем съвсем случайно ти в случая не си права? Не искам да ми отговаряш, просто помисли какво печелиш и дали не губиш нещо с подобно светоусещане
Успех и усмивки!   

www.emozdrave.info

Разгледайте този сайт. Ходих на семинар, защото ми стана много интересно. Говорихме си и за доста други подобни теории за живота и емоционалната свобода. Основата на всичко е първо да се научим да се обичаме, да уважаваме себе си, да се приемаме такива каквито сме, без да се срамуваме или укоряваме за грешки или липси. Това отключва позитивната нагласа за живота, мотивацията да променяме нещата, които не ни харесват или ни пречат. Ако се замислим защо не постигаме или нямаме нещо, то е винаги защото не вярваме, че можем да го имаме, или някой ни е казал, че не сме достатъчно добри, умни, богати или т.н., за да го имаме. Или умираме от страх да опитаме, защото от деца са ни учили, че няма смисъл да опитваме - няма да успеем или това не е за нас, а е само за богатите, известните, красивите, хората с парите и т.н. И най-лесното е да обвиним околните, света, средата, вселената, че нещо не ни се получава. Така несъзнателно сваляме вината от себе си и ни е по-лесно. Когато се научим да се приемаме безрезервно, да си простим старите грешки и да се обичаме, независимо какви сме, се отключва точно тази емоционална свобода. А когато се освободиш емоционално, вече нямаш пречки да променяш себе си, живота си, да вървиш напред без да се страхуваш.

Ели,не съм съгласна.Така като аз го разбрах филма,вселената ти дава това,което ти даваш на другите .Ако ти се обичаш,излъчваш любов и получаваш любов.Ако ти се мръщиш , и човека срещу теб няма да се усмихва широко.Идеята е според мен,че получаваш това,което даваш.
Ако мразиш съседа,че постоянно ти тропа на главата,не можеш да очакваш той да те обича,нали?

migito, аз също не съм съвършена и безгрешна,съмнявам се ,че има такива хора.И на мен ми се е случвало да се ядосам на някого,дори да направя скандал...все пак живеем с реални хора,не с теории.Но...разликата между песимиста и оптимиста е :песимиста ще премисля събитието още дни и нощи,ще се вайка защо така е станало или не е станало,а оптимиста излиза от конфликта и забравя.На него му е ясно ,че нищо не може повече да направи и че няма смисъл да си трови нервите.И продължава напред към следващото предизвикателство.
Тази "терапия",както я наричаш не може да ме научи да обичам враговете си,просто защото аз не ги мразя.Просто съм ги зачеркнала от живота си.За мен те не съществуват.Не ги мисля.
Никой досега не ме е наранил толкова дълбоко,че да заема голяма част от живота ми.Може би точно затова,защото вярвам в доброто и не мисля за лошото.Надявам се и да не ми се случи.
Всъщност като се замисля,май нямам такива отявлени врагове.Не живея с илюзията,че всички ме харесват,но ако има такива,това си е тяхна позиция.Щом на мен не ми пречи,какво ме интересува дали някой ме харесва,обича или не?!

malko_mishlence, сега прегледах и тази статия.Така е.Запомних буквално едно изречение от филма:"Щастливите мисли водят до щастлива биохимия на тялото."
И след като знаем ,че всички болести идват от главата /разбирай мисленето/ ,защо си го причиняваме?

Мисля, че смисълът на филма е да ни покаже, че трябва пъърво да дадем, за да получим. Че когато даваме хубави неща, получаваме такива. Че заслужаваме тези хубави неща (за съжаление много хора се самонаказват, подценяват и не могат да си простят).
Просто той ни помага да виждаме нещата откъм светлата страна, включително и  нас самите.
Той не е идеология, за да търсим в него отговорите на всички въпроси.
Показва ни една насока на мисъл и поведение, която води към по-добро. А оттам нататък всеки продължава да гради живота си по своему.
Норбеков поставя като най-важна задача на всекиго просто да се усмихва, дори и само механично в началото. Само след няколко минутки усмивката отива и в сърцето.

Ами аз съм гледала филма, около три пъти и много ясно си спомням как обясняват, че Вселената си има каталог със желания и ние все си представяме, че разглеждаме този каталог и си избираме какво искаме да изживеем. Основното във филма е точно това, че вселената винаги отвръща "You wish is my command".  Твоето желание е заповед за мен. Никъде не говорят за това, че получаваш това, което даваш, обясняват, че получаваш това, което наистина желаеш със сърцето си, това, за което си мечтаеш и визуализираш. Както и да е, аз не отричам силата на природния закон, казвам, че е грешно според мен да си впрегнем силата в това по цял ден да визуазираме нови къщи, коли и всякакви такива неща. Това пак ни превръща в консуматори, превръща ни в получатели. Мисля, че човек трябва да си носочи силата към това да дава на другите и както е написала migito да се учи да обича и тези, които го нараняват. Иначе ок - който иска нова къща и кола, повече пари, уважение и както казват във филма другите да му се възхищават - какъв прекрасен живот има  - може да прилага описаните методи. Аз лично мисля, че смисъл е другаде.
А и този закон не е валиден винаги, има неща, които ни се случават и които са неизбежни и предопределени.

 Гледах филма скоро и си дадох сметка, че винаги съм правила описаните в него неща.За себе си винаги съм вярвала в силата на положителното мислене и силата на желанието.

Още малко примери...
Двама души вървят по улицата...единият си мисли :"Боже,колко боклук.Няма ли да изчистят този град от мръсотията!"А другият :"Колко красиви листа.Есента е прекрасен сезон."

Детето получава двойка в училище.Единият тип родител си мисли:"Моят некадърник/ца за нищо не става."А другият:"Случва се.Другият път ще се подготви по-добре."

Автобусна спирка.Един си мисли:"Този автобус няма ли да дойде най-после " и гледа намръщено. Друг заговаря продавача на вестници...и оползотворява по-приятно времето си.

Това имах предвид.Че начина на мислене определя какъв ще е живота ни ,как ще го възприемаме.
И че за едните живота е мръсотията,гадната учителка или мързеливото дете,а за другите живота е красивите сезони,щастието ,че имаш дете...

И аз в началото бях много ентусиазирана, дори го препоръчах на някои от познатите ми, но все нещо ми се струваше, че не е наред. Често когато си задавам въпроси, по един или друг начин получавам отговорите (не зная как го предизвиквам, но се случва).
И отговорът не закъсня, беше следния:
 "Злоупотребил със Силата... Това трябва да се изплати."

Който както иска да си го обяснява. Мен това ме стопира да се възползвам от "Закона на привличането". Мисля, че филма може да доведе до негативни последствия, тъй като в стремежът да се "привлекат" някои неща се изразходва огромна енергия и време. Отделно когато човек си пожелае нещо, никога не може да разбере какви ще са последиците от сбъдването на желанието му.
Загатва и за много положителни неща, но акцентът основно пада, както е написала и Ели, върху консуматорското мислене.
И в този ред на мисли мога доста неща да напиша, но да не ви отегчавам.

Така е. С това съм съгласна.

краси.мира, много хубави примери си дала. Само искам да допълня, че човек за да прави всички тези неща, които си изброила по хубавия начина трябва да има Любов в себе си. Ако той има любов към хората и света в душата си никога няма да мисли, че учителката е гадна, детето мързеливо и улиците гадни и мръсни. Лично аз мисля, че това положително мислене не става просто ей-така да си налагаш - сега ще виждам само хубавите нещо и ще се усмихвам. Трябва да ти идва отвътре, да има нещо, което да го предопределя - и това според мен е Любовта, която човек носи в себе си. За това и няма резултат от насила наложено положително мислене. И за това, когато ни е трудно да мислим за нещо положително, не трябва да избягваме да мислим за него, както препоръчват във филма, а според мен трябва да седнем и да се поровим в себе си - да си зададем въпроси, да получим отговори и да се променим. Това е лично мое мнение и не ангажирам никой с него.

Passiflora, лично мен не ме отегчаваш. Напротив инетересно ми е всичко, което казваш по темата, така, че не се спирай, а ни сподели всичко, което можеш да напишеш по нея. 

Даааа,гледах го.По принцип вътрешно си ги знаем тези неща,но в ежедневието забравяме да мислим всякаш мн. положително в някои моменти.Трябва да си сложим нещо,което да ни напомня често за филма и да ни ориентира в положително мислене.

аз съм оптимист, харесвам живота си, настолна книга ми е "Подсъзнанието може всичко" на Кехоу 

Не съм гледала филма , но аз винаги съм го знаела това ... И наистина , колкото и невероятно да звучи - няма нещо , което да съм си пожелала и то да не се е случило ... дори и неща , които в началото са изглеждали , като безумни фантазии 
Аз категорично съм позитивен човек , не мрънкам и не се оплаквам , но вечно искам нещо и вярвам , че ще се случи ...

Това носи и проблеми обаче ... Убедих се каква истина е "Внимавай какво си пожелаваш ... " 
Последното нещо , което си пожелах беше най - невъзможното , лудо , безумно , прекрасно нещо ... Получих го ! Бързо при това ...
И сега в чудо съм се видяла какво да правя ...

Аз съм реалист, оптимист. Обичам позитивните хора. Носят настроение и усмивки. Това ме радва. Прави ме щастлива, а щастлива ли съм, означава, че хубавите неща, в които вярвам, се случват!

veni9, точно това е идеята.Да се чувстваш щастлив,за да привличаш щастието към себе си. 

Pipinka ,ами възползвай се ...или му се радвай...ако е възможно,сподели го с някой...за да получиш още... 

marisasav ,май трябва да я прочета тази книга...

краси.мира ... радвам му се... даже повече от нормалното .
Никога не бих могла да го споделя с друг . Откачам само при мисълта за това  просто не е възможно ...
Повече от това не бих могла и не бих искала да получа и не бих могла да понеса ...

п.п. Страхотна тема    Точно в този момент имах огромна нужда от нея .

Ето това са моите мисли ама едно към едно.
 И все пак почти винаги ако нещо ми предстои , като се замисля за това как ще се случи и дали ще се получи, то винаги вкарвам и лоши мисли. Ако си мисля само за хубавата страна на  нещата , то обикновено винаги нещо се обърква и после си казвам ето пак не става както се надявах. Например казвам си:"за това не бях си помислила че може да се обърка" и разни други от сорта.

Pipinka , радвам се за теб и ти пожелавам всичкото щастие на земята.

Аз ти благодаря!   Щастлива съм,че съм помогнала в точния момент!  

И аз така. И изводиде до които съм стигнала с течение на времето, също присъстват във филма. Явно без да искам съм открила тайната сама за себе си  .

  И аз ти пожелавам същото 

При мен обаче нещата заплашват да излязат извън контрол  Затова човек не трябва да си пожелава такива неща 

Краси,много хубава тема .Ама искам да ти кажа,че много ме кефиш .Толкова позитивен и приятен човек си(поне това показваш тук във форума )
Ами,аз мога да кажа,че бях голям песимист,преди да срещна съпругът ми.Той ме научи да гледам по съвсем различен начин на живота,за което съм му много благодарна .Той е един от най слънчевите и позитивно мислещи хора,които познавам.Много съм щастлива,че съдбата ме събра с него ....сега мога да кажа,че и аз съм един позитивно мислещ дух .
Ужасно си права,за желанията .И при мен става така, каквото съм мечтала се сбъдва.

Pipinka , не знам какво толкова си си пожелала ....но в определен момент много си го искала.И някой,някъде е решил,че ти наистина имаш нужда от него.И ти го дава.Малко ми е трудно да си представя какво бих поискала и да не мога да го контролирам.

Но ти пожелавам да овладееш ситуацията или ...каквото е там.
Аз съм си измислила една такава максима ..."Няма невъзможни неща,има страхливи хора."
А ти,щом си имала смелостта да си пожелаеш нещо толкова ...неконтролируемо,значи имаш смелостта и да се справиш с него!
УСПЕХ!  

megan79, и при мен се получи нещо подобно.Не че преди това съм била суперпесимистка,но някак си бях по-мнителна и скептично настроена и към хора и към събития.Моята половинка е обаче най-позитивният,най-усмихнатият и най-добър и наивен човек,който съм срещала досега.
Прякорът му в казармата е бил ...Хихо.Защото е винаги усмихнат.Дори когато е трудно.

megan79 

Ели_ , Passiflora , ще се радвам да споделите повече   . Много интересни неща споделяте и ме карате да се замисля.

Много е трудно човек да прецени дали това, което иска, е добро за него... Заради това аз винаги прибавям към желанието си ` Ако е по Божията воля`.

Аз отдавна съм гледала филма и впечатленията ми не са много пресни...

Да, Любовта и Мира озаряват отвътре човек и той започва естествено да мисли позитивно. Но може би, ако му липсва този позитивизъм, той може да го придобие и с външни средства. Например утвърждения, да се стреми да поддържа хубаво настроение... Защото всъщност нали всички религии казват, че душите ни са частичка от Бога. Който мисли негативно, не е загубил тази частичка, тя просто е затрупана от разни преживявания и емоции. И като се държи усмихнато и позитивно, той помага да се разкрие полека лека вътрешната му същност.
Вие как мислите, аз не зная дали е така, само се чудя...

 

Лошите неща които правим ни отделят от Бога. Как може да заличиш нещо вече направено с усмивка...?

Страхотно си го написала ! Аз наистина ти благодаря   

migito, права си,разбира се, само че аз нямам предвид да заличиш лошата постъпка с усмивка. Просто съвсем в друг смисъл го казах това за усмивката.   
С много голямо уважение към убежденията на всички  искам да ви помоля - искате ли просто всеки да сподели и да сме полезни един на друг. Вече се страхувам, че в един момент темите се превръщат в спор за религиите, а така никой не се научава на нищо.

 

oblacheto hey ,мисля,че си много права.Като се замисли човек,малките деца всички са позитивни.
Винаги са готови да се усмихнат...аз например се усмихвам на всички бебета в количка ,които срещам.Много малко деца не се усмихват в отговор.
И после,точно след разни преживелици и емоции губим това чувство у себе си.А не би трябвало.Аз се повтарям,но ...винаги е най-тъмно преди зазоряване...и слънцето винаги изгрява,дори и през облак,но го има...ако можем да направим такава метафора с живота.
и на мен миналата година ми се случи нещо,което ме разтърси ...и още не съм го превъзмогнала... всъщност не знам дали е възможно...понякога се прокрадва идеята,че Господ ме наказва за нещо... но това са мимолетни мисли.Опитвам се да ги загърбвам и да не обвинявам целия свят за това.Трудно е ,но не е невъзможно.
migito, като се опитваш да не правиш лоши неща. 

И аз много искам да го гледам, но не мога да се регистрирам в замунда.

вилия, по нагоре в темата съм дала линкове за филма от http://kolibka.com/ .

Знаете ли, аз много съм разсъждавала над въпроса, защо на хората им се случват тези неща, които ги разтърстват, неизбежните неща, които попарват живота ни и ни променят завинаги. Мислила съм си дали наистина е така, че ние ги предизвикваме сами с негавитвното мислене, липсата на оптимизъм и вяра в светлото бъдеще? Но съм наблюдавала около себе си и в живота си съм усещала, че има една Сила, която е по - силна от нас и от начина, по който мислим. Тя нас определя, а не ние нея. Също варианта бях лош и Господ ме наказа или Господ наказва родителите ми чрез мен, също не ме задоволява, защото знам, че Бог обича хората и неговата цел е да не ги наказва, а да ги поправя и лекува от болките. Едиснтвения отговор, който ме задоволя по темата, е че Бог е като родителя, който промива раната на детето си с риванол. Знае, че го боли, но знае, че ако не я промие, ще стане по - голяма инфекция. За съжеление ние не винаги осъзнаваме необходимостта от промивки и дезинфекции и си мислим, че сме наказвани и не осъзнаваме, че целта е да се променим, а не да страдаме.  От всичките въпроси, които съм си задавала и отговорите, които съм намирала съм стигнала до извода, че в природата има скрити закони, които ние не познаваме. И живеем почти като слепи само с 5 сетива, които не ни стигат, за да усетим цялата реалност около нас. Това е все едно да живеем и да не знаем за закона да гравитацията и като паднем от високо да се сърдим, че ни е заболяло. Каква е целта точно да не знаем цялата истина аз лично незная, все още не съм намерила задоволителен отговор за себе си. Може би наистина е единствения начин да изсрастнем духовно...


Да и на мен ми харесва, когато споределяме мнения и не спорим кой е прав и кой е крив.  Наистина темата е супер позитивна, както й приляга да е. Аз не ангажирам никой с моето мнение, споделям какво съм разсъждавала по темата и ми е интересно да чета до какви изводи са стигнали и другите като мен, които са си завали тези върпоси.
Между другото гледайте и  другия филм What the Bleep!?: Down the Rabbit Hole. И там обясняват много хубави неща и е малко по задълбочен. Лично аз го харесвам повече от The Secret.

Гледала съм филма няколко пъти, изчела съм адски много книги на подобна тематика..
При мен просто не се получава. Силно писимистично настроена съм към всички неща.
За много неща ми е ясно, че ще имат хубава развръзка.
Конкретен пример: Чакаме гости в къщи и аз до последния момент си мисля как някой няма да доиде или нещо ще се обърка и т.н., но накрая всичко е ок и тогава съм адски доволна.Дори съм по-доволна от колкото да съм с нагласата как всичко ще е ок и то наистина е така.
Така няма вариянт да остана разочарована от нещо.

И аз винаги съм гледала на живота позитивно.
Филма беше само систематизиране, на нещо което знам, или поне винаги съм усещала.
Никога не съм искала нещо материално. Пожелавам си само много здраве и любов в семейството.
Останалото идва само, когато човек е щастлив и положително настроен.
Разбира се понякога изпадам в мрачни настроения, но гледам бързо да се измъкна, защото повлече ли те негативизма веднъж, после трудно се връщаш в "правият" път.
За мен този филм е нещо подобно на историята "кой ми взе сиренцето"
Не бива да се оплакваш за това което нямаш, или си загубил. Ако искаш нещо, трябва да се постараеш да го намериш или придобиеш!

Claudia_Spensar , а не ели по-лесно изобщо да не мислиш за това?!
Ти си направила каквото зависи от теб:приготвила си ястия,подредила си масата,погрижила си се за музиката и всичко каквото си трябва за една добра вечеря...За какво има да се притесняваш? Дали някой ще дойде или не,тя вечерята така или иначе ще си мине.Забавлявай се ,забавлявай  и дошлите.Другото е излишна тревожност,особено ако може и без нея.

Тук говоря най-общо. Вечерята е прост пример.Естествено, ако някой не се появи няма да ми е особено приятно, или пък, ако храната не е наред. Това си е моя начин..тръгвам с отрицателна нагласа, но накрая всичко е положително и тогава съм доволна.
Ето и още примери: "ще закаснея, ама не закъснявам", "еди кой си няма да ми се обади, ама ми се обажда", "това няма да стане, но то става"

Единственото нещо което ми се е случило по логиката на филма е следното: Дълго време си представях и мислих единствено за това/в следствие на много неуспешни връзки/ как ще си намеря приятел, който ще е много хубав, мил, богат и всички жени ще ми завиждат, но той ще си е само за мен. И така стана
Но искам да кажа, че и при запознанството ми с него подходих с голям песимизъм, как нещата няма да тръгнат, как той в следствие на това, че е богат, ще търси други жени и т.н. но всичко е наред доста време и аз съм доволна.
това си го приемам за чиста проба късмет..всичко друго което съм искала и съм си представяла не е станало. Дори смея да твърся, че е станало точно обратното

Извинявай, не разбрах какъв спор започнах...но няма значение.
Може би опита на един християнин не би научил никого на нищо...
Между другото идеята за позитивното мислене е взета от Библията но Бог е махнат от картинката, както и това, че единствения начин да изчистим душите си и съответно да можем да даваме Неговата Любов на хората е пак чрез него...
Без да започваме спорове, това от мен.   

Не го казвам лично към теб. Имам предвид, че много теми тук за съжаление се превръщат в спор на християните с останалите, не споделяне, а точно спор.    И много хора се отказват да пишат и четат именно заради този тон на нетърпимост...

И аз смятам, че без Бог нищо не може да се направи и постигне, колкото и да се напъваме и стараем. Че чрез него идва при нас прошката, любовта и мира.
Може би това е по-различното във филма Тайната... Ако я гледа един будист, или мюсулманин, ще може да извлече нещо положително за себе си без да влиза в конфликт със своите убеждения, традиции и възпитание.

Не си го спомням филма добре, но лично у мен остана впечатлението, че там се акцентира на това първо да дадеш, а после да получиш. Но не съм сигурна, може би това впечатление съм изградила под влияние на нещо прочетено преди.

В оздравителния курс на Норбеков всичко започва от прошката, да простим и да забравим своите грешки и грешките към другите, очакванията и негативните емоции...

migito - без да започваме спорове и аз искам да помоля да не разваляш прекрасната тема с твоите проповеди . От много време те наблюдавам и следя писаното от теб - правиш опити да пробутваш религиозните си убеждения навсякъде  Не мисля , че тук е подходящата трибуна и е крайно време да се примириш , че има хора , които не могат да се съгласят с теб !

Уповавай се в Бог , изчисти душата си - ОК ! Но не  ми го пробутвай на мен примерно ...

С огромно извинение към авторката на темата   

migito, последното ,което съм искала,е да убеждавам някого в нещо.
Причината да пусна темата беше,че този филм много ме впечатли и даде ясен отговор на въпроси, които са ме вълнували дълго време.Реших ,че си струва да го споделя и с други.Не съм искала да убедя всички да го харесат или да повярват в него.То всъщност е и невъзможно.Достатъчно съм "пораснала" ,за да съм наясно ,че хората са различни и вярват в различни неща.
Ако ти вярваш в нещо друго,без значение религия или не,о. к. това е твое право.И никой не го оспорва.Но и ти също не очаквай,че с две изречения ще промениш моите или на някой друг убеждения.
Предпочитам темата да е за споделяне на опит,мисли,преживявания,а защо не и религиозни убеждения,но без да влизаме в някакви задълбочени спорове кое е правилното или не.Защото колкото хора,толкова и правилни позиции ще има.

Pipinka   

 

... и така всеки ще може да открие по нещичко ценно за себе си     

Е, чакай де, има време и това да стане. Спокойно!

Какъв е този филм? Може ли линк, тъй като намерих доста филми с това заглавие.

еееееее

Шегичка, бе. Забравих емотикон да лепна.
Освен това мацката има някаква теория, че каквото иска - не става и обратното. Няма да я стресирам. Затова се пошегувах.

Не съм гледала филма "ТАЙНАТА"
Не съм и чела "Подсъзнанието може всичко". В момента чета "Успехът и парите" на Кехоу. Казват, че принципа бил един и същ. Чета я много бавно, когато имам настроение и свободно време едновременно. Допада ми.

Но друго искам да споделя
Преди месеци преживях тежка операция и от тогава гледам на живота с повече усмивка.
Лошите неща са неизбежни но не може да стоим и да казваме "Защо на мен" или "Защо точно аз". Проблема съществува и просто се живее с него. Освен случилото ни се нещастие има и много хубави неща около нас, които ние интуитивно пропускаме вглъбени в проблемите си.
Може би по-добре е да имате "глупавото звучене на Краси.мира" вместо "негативното и стресиращо поведение на Claudia_Spensar" или пък "враждебния тон на  Мigito"

Не ме разбирайте погрешно не искам да обидя никой. Била съм като Claudia_Spensar години наред, понякога съм била враждебна като Мigito.
От известно време съм позитивна като Краси.мира и единственото нещо което искам е да остана такава. Умирам само от един страх да не стана същата като преди.
Лично мога да противопоставя и едното си и другото си поведение и смятам, че е по добре да звуча "глупаво като Краси.мира", защото това ме прави някакси щастлива.

Не ме стресираш както вече казах съм песимистично настроена и очаквам най-лошото.
По теорията на филма трябва да си мисля и да си представям как с него сме заедно завинаи и някви други такива неща. Предпочитам да се пусна по течението дори и със страх, че един ден може да се разделим и т.н. и дори това да стане ще го приема по различен от колкото, ако само си втълпявам как ще сме заедно завинаги и т.н.
Това си е моето лично мнение.

angelary,     пожелавам ти много радост, мир и усмивки! И аз се опитвам да съм "глупава" , но понякога съм враждебна и ядосана на хората, а понякога невярваща в успеха. Явно става бавничко това преобразуване. Но пък човек като го е започнал веднъж, и все го влече натам и някакси нещата вървят. Много по-лесно е, когато се общува с позитивни хора и "глупави"  .

И аз дълги години съм очаквала лоши неща, за да не остана неподготвена, ако се случат , и после съм се успокоявала, че всъщност не са се случвали. Знам за какво става въпрос, разбирам това усещане да съм подготвена за лошото, пък да стане по-доброто.  Само че всички тези негативни преживявания - страх, несигурност, съмнение, тревожност, всичко това се трупа в подсъзнанието ни, обърква здравето и настоението ни.
Изобщо не е безобидно да очакваме по-лошото, за да изпитаме после облекчение, ако не се случи. Душата си измъчваме сами така, заслужава ли си? С какво е заслужила тя такъв тормоз?

В една статия на един православен психолог бях прочела, че грехът е не само лошата постъпка, но и всички тези негативни чувства са грях....

Стресиращо или не факт...такова ми е мисленето и не бих го променила.
Темата се заформи в посока " Аз мисля положително и ми се случват само хубави неща".
Мисля, че дори и на най-положително настроения човек му се случват лоши неща и има проблеми. Въпроса е как ще ги приеме и как ще гледа на тях.
Никога не съм си задавала въпроси от рода на "защо на мен", "защо точно аз". Когато ми се случи нещо лошо го приемам като даденост, а не мисля, че ми се е случило заради отрицателната/положителна ми нагласа. Да чукна на дърво съм в много добро здраве и нямам никакви оплаквания, тъй като по-нагоре прочетох някакъв парадокс, че болестите идва ли от мозъка и съответно се случвали на хората, които мислят лошо, отрицателно и песимистично.

Аз не бих казала, че съм оптимист, по скоро много се притеснявам и предврително преживявам нещата и обикновено не ми се случва това, за което се притеснявам.
Когато много искам нещо, много често то се реализира, но в момент, когато не мисля за вече за него. В живота ми доста неща бих нарекла чудо, и те са ставали все по тази схема

Claudia_Spensar, за мен ти си един прикрит оптимист 
Просто знаеш, че нещата ще се наредят, ако ти мислиш негативно, но под съзнателно очакваш нещо позитивно.
Поне така ми изглежда от писаното, може и да бъркам

Много точно го каза 

Значи аз не съм разбрала. При мен преди беше така, както съм го описала по-горе. 
Един вид опитваш се да не "урочасаш" нещата, така ли?

Хм, много интересно ми стана. Аз още не съм гледала филма, но относно страха от загубата на един мъж... Може би една раздяла няма да е тежка и човек няма да чувства страх, ако си отговори на няколко въпроса: Какво би станало, ако не съм с този човек? Защо толкова ме е страх да го загубя? Как ще се почувствам - изоставена, сама, уплашена, унизена, предадена, без грам идея как ще продължа напред, че не заслужавам хубав, богат мъж, приятелките ми няма да ми завиждат, ще се чувствам неудачница и т.н. Ако си отговорим защо ни е страх от тези последствия, можем да се освободим от подобен страх. Защото, ако разбереш откъде идва страха и елиминираш причините за него, връзката ти и отношението към нея ще е различно. Да, гадно е да се разделяме, но е добре да не приемаме разделите като тежък удар или да живеем в страх да не се случат, до степен в която ни пречат да живеем пълноценно.

Аз не изпитвам страх, че ще го загубя! Но си го помислям, а филма учи как трябва да мислим в обратна насока, един вид да мисля, че с него никога няма да се разделим. А всичко се случва..и всичко е възможно. За мен този филм и този вид книги са пълна глупост специално за България. Тук начина на живот е коренно различен и хората са съвсем други. Винаги ще има песимисти и винаги ще има оптимисти. Но този филм едва ли не ни казва "слагай те розовите очила и света ще стане розов". Примерите във филма за мен лично са абсурдни...да си седиш на стело и да си представяш, че караш последен модел Бентли примерно и да въртиш въздуха все едно въртиш кормилото. И след време това ще ти се случи и ти ще караш това Бентли. За мен това е абсурдно ...ако незнаеш как да си изкараш парите или нещо друго от небето ли ще ти падне това Бентли..

Claudia_Spensar, не няма да падне от небето.Но ако толкова много искаш точно това,и мечтаеш за него,може би на подсъзнателно ниво ти ще търсиш начини да спечелиш пари за него,ще търсиш подходяща работа или бизнес...за да реализираш мечтата си.
Не приемам филма буквално-искам къща и трябва да я получа,или искам 1 000 000 евро и трябва да ги получа.
За мен идеята на филма е да не се отдаваме на негативни мисли до степев да ни обсебват.На мен също ми минават черни мисли през главата, едва ли някой си мисли и представя,че вървя през живота с розовите очила и само се усмихвам и видите ли ,всичко ми е о.к.
Но се опитвам да не се поддавам на тези мисли.В живота на човек има толкова много ситуации,в които могат да ме изкарат извън релси,че ако се поддавам на всяка ,досега да съм се побъркала.
Аз дадох някои примери ,но ...ако детето ми получи двойка ,не правя от това световен проблем, не го изкарвам некадърник, не го мисля 2 седмици,докато я поправи,просто се разбираме ,че ще учи повече и толкова.
Ако има проблем,го разрешаваш.Ако не можеш или не зависи от теб,го забравяш.Но да го мислиш още половин година или повече,да го предъвкваш и преосмисляш,няма смисъл.Само загуба на време,енергия,нерви и здраве.

Имам питане има ли отговор на въпроса филма, "ако детето ти е с проблеми, за които медицината казва, че не могат да се решат, има ли начин за повлияване?" За да знам дали си струва да се гледа това. Защото разбираемо е , че да живееш с нещо подобно , няма как просто да забравиш.

Claudia_Spensar, защо имам чувството, че превръщаш темата в бойно поле
Ако нещо не ти харесва, дай си мнението и бягай
Или може би си толкова, нещастна, че това вече те прави щастлива. И се чудиш как така някой друг може да е щастлив. Извини ме но твоя тон говори точно това.
А и защо ли ми се струва, че мреш от страх да не загубиш този мъж и то май поради причините посочени от malko_mishlence, защото само това е причината да те е шубе че ще изгубиш един мъж.

 Смисъла не е в това да гледаш в розово, а да се научиш да примаш света такъв какъвто е. Лоши неща се случват, просто трябва да се приемат и да не смяташ, че света е свършил. Това, че филма и книги от този сорт не помагат на теб, не значи че не помагат на други.
Има един стар български филм "Адаптация", бих го нарекла шедьовър. Този филм е за една психиатрична клиника. Лекаря казва на пациента, че няма сега с него да променят света, а ще направят адаптиране на пациента той да приема света т.е. да се адаптира да свикне с околните и нещата такива каквито са..

pasinet, не знам какво да ти отговоря...Сигурно е ,че ако има такъв проблем,няма как да забравиш.
А и доколкото разбирам,нищо не може да се промени.
Каквото и да кажа,сигурно ще прозвучи проповеднически,назидателно,настойнически...клиширано,а аз не искам.А и нямам отговори на всички въпроси...
Казват ,че в кризисни моменти на човек му идва голяма сила-физическа или душевна...И е така, повярвай.Казвам го опит.Просто човек преподрежда приоритетите си .

Ами има няколко примера - за една жена излекувана от рак и един мъж преживял тежка катастрофа, за който казвали, че няма да стане от леглото и той се амбицирал и си казал до Коледа ще изляза вървейки от тази болница и успял. Идеята, която застъпват във филма е - че за около три месеца всички клетки в тялото се били  сменяли и ние сме имали абсолютно нови тела и мозъка бил този, който определял и ръководел всичко това. Аз лично в тази им теория намирам общо с ГНМ /Германска нова медицина/, но е много повърхностно застъпено всичко във филма според мен.

"Тайната" е нюейдж боза за отчаяни домакини. А Германската нова медицина си е направо престъпно шарлатанство- едва ли си чела истории на жени, умрели от напреднал рак, отказали лечение. Защото тях ги изписват, преди да умрат. В тия клиники смъртност няма. Обикновено излекуваните от рак се оказват със сгрешена диагноза или тайничко ползват и стандартно лечение. Пък и зависи от вида рак.

Но така е- истинските вярващи не искат да четат нищо срещу идеите си, предпочитат блаженото невежество.

Именно този страх отключва много болести, блокира съзнанието ни и може би тук започваме да си викаме лошите неща.
И аз дълго време ползвах този страх за да се презастраховам и да съм подготвена. Но подготвен няма. Един проблем трябва да се мисли когато дойде, когато стане проблем, а не когато е вероятен проблем.

Когато човек гледа позитивно е и по-приятна компания за другите. Когато човек е негативен, действа стресиращо на околните. Затова напоследък се старая да общувам само с позитивни хора.

Рasinet гледай го филма, сигурно има смисъл. Препоръчан ми е от жена, чието детенце е със здравословни проблеми. Така, че има смисъл, само трябва да не приемаш всичко буквално.

 
Ели защо даваш за пример жена с РАК. Рака е личим в много случай, единствено трябва да е открит на време. Подобен пример с РАКА може да дадеш само ако е в напреднал стадии и има много разсейки. Но да и в такива случаи понякога стават чудеса, които са необясними от медицината.

angelary, не давам никакви примери - казвам какви примери са дадени във филма в частта му тайната за здравето, защото Рasinet питаше какво се казва филам за медицината. Изобщо не твърдя нищо - разказах филма и казах, че лично аз намирам допирни точки с ГНМ.
Mamacita Bandida не е тука мястото да спорим дали ГНМ е вярна или не, има си тема за това, можеш там да си напишеш мнението има компетентни хора по върпоса те ще ти отговорят. Аз нищо не твърдя дали е вярно или казах само, че откривам общо.
Нещо много сме настръхнали всички в тази тема и ми се струва, че вече се нападаме неоснователно.

Комерсиален филм, подкрепящ комерсиална теория.
В цялата работа е вярно това, че хората, които имат положителна нагласа към света, не са конфликтни, в някакъв смисъл са пердета, та не им пука от много неща, затова винаги изглеждат щастливи. Освен това, такива хора не размишляват над проблема за евентуален провал, което ги парви и по-пробивни, по-целеустремени, естествено и по-успешни.Разбира се, хората също ги харесват повече, защото не реагират на собственат им грубост, не са тънкообидчиви, не натоварват с мрачни мисли и т.н.
Това не е нито някакво чудо, нито някакво тайнствено откритие. Такива хора има. Както има и хора тип "щастливото овчарче".
Нито има метод, нито начин, нито филм, нито книга, нито техника, която да накара един човек, склонен да обмисля събитията и техните последствия от всички възможни ъгли, да спре да го парви, нито нещо е в състояние да контролира подсъзнанието на човека. Колкото и да го тренираш.
Ако някой застане и ми каже - 100 пъти на ден ще си представяш нещо конкретно и ще го изричаш на глас и то ще те споходи, без разни уловки от рода - трябва да постигнеш обаче някакво вътрешно убеждение, да го почувстваш като свое и т.н. и аз видя с очите си, че това сработва, тогава ще зная, че има ТАЙНА.
Засега - нищо ново под слънцето.Нищо, приложимо в практиката.
Предполагам никой от нас не визуализира по цял ден някакво нещастие, нито го желае, нито трябва да "работи", за да го сполети. Ама то се случва.
Същата работа и с щастието.
Абсолютно съм сигурна, че в лудниците изобилства с хора, силно вярващи, че са Наполеон, визуализиращи и повтарящи дълбоко убедени тая работа, ама няма как да стане.
Не може мен сега спонтанно да ме осени идеята, че искам да съм балерина. Мога до безсъзнание да прилагам "Тайната", ама няма никакъв, абсолютно никакъв шанс да стана Плисецкая.
Убедена съм, че всяка гимнастичка, всеки спортист в мислите си е олимпийски шампион, ама не всички стават такива.

Абсолютно съм за всякакви техники, които ни правят по-спокойни, по-уверени, по-ведри, вдъхват ни надеждата, че можем да завлядеем света. Много съм ЗА.
Това наистина са много полезни неща за нас самите, за собствената ни хармония. Но вероятността с такова нещо да постигнем нещо, надхвърлящо нашите възможности, е абсолютно невъзможно.
Според мен. А и досега не съм видяла жив пример в обратната посока.

Mamacita Bandida ,аз съм домакиня,но не съм отчаяна.
Това,че не гледам новини всяка вечер,за да не се натоварвам с негативни емоции,не чета вестници по същата причина,избягвам контакти с вкиснати и вечномрънкащи хора,предпочитам да се усмихвам вместо да се зъбя на хората прави ли ме отчаяна?Не мисля.Просто искам животът ми да е колкото се може по-лек.Достатъчно неща ни натоварват всекидневно,за да си създавам негативи допълнително.
Колкото до медицината...не съм се интересувала и нямам конкретно мнение.Чувала съм за плацебото,че хора които го пият без да знаят,имат подобрение на симптоми.Т.е. това се обяснява със силата на подсъзнанието-вярваш,че пиеш лекарство и получаваш подобрение.Не знам дали е така.Имаше и подобен филм по Дискавъри отдавна.

Сякаш съм до по-голяма степен оптимист, но често сгъвам за съжаление.

Kasidy, важното е да не е много често.  Видях лентичката ти...желая ти спокойни 8 месеца и най-сладкото бебе!

клонка, интересен анализ. От написаното оставам с впечатлението, че хората, които имат положително мислене са склонни да не мислят особено с главите си и аналитичния ум не им е много присъщ. За да се справиш със страховете си, например, си трябва доста работа върху себе си, не просто да се правиш, че ги няма. Да, филмът е направен като за американци, но това си е част от консуматорската им култура - всичко да е поднесено лесно и смляно, като за децата.

Интересни са примерите тук. Бентли, казвате. Да, не е нужно да се правиш на идиот и да въртиш кормило, но ако имаш желание и цел да караш някой ден Бентли, ще стане. Дали ще изкараш парите, дали ще се омъжиш за богаташ, дали ще направиш нещо друго - Бентли ще караш. Въпрос на цел и мотивация.

А примерът за Мая Плисецкая и възможностите... Много хора се провалят в начинанията си, точно защото в главата им набиват, че има неща, които не могат да постигнат, нямат талант и просто има велики хора и това е. Културата на търсенето на златната среда е натиск да те направят посредствен. От дете ти се набива, че ти не можеш това или онова и цял живот вярваш, че нямаш талант за нещо си. Ако се замислим кои хора са на върха в която и да е област - спорт, музика, политика, изкуства... Това не са безпорните таланти или гениите /освен 2-3-ма, които са феномени/. Това са упоритите и тези, които цял живот се движат към целта.  Но много често срещано е точно талантите да се провалят, защото не са достатъчно мотивирани или се разглезват - нали са таланти. Няма невъзможни неща, наистина. Всичко е въпрос на съзнание и психика.

 

С подобни мисли съм се нагледала на безумни хора, вярващи в себе си - без капка талант, без минимална възможност да се превърнат в образа, който дори не преследват,а вярват, че са.

Пред очите ми е един кандидат в шоуто "Мислят си, че могат да танцуват" - изумително посредствен танцьор. Всъщност, той дори не се движеше координирано по сцената. Отгоре на това беше безкрайно невзрачен, даже грозноват и последното нещо, което можеше да се каже за него, е, че е секси. Та въпросният се явяваше за втори път. Превдонимът му беше Секаса и когато комисията отново му даде "не" и го посъветва да потърси изява на друго поприще, от залата се изправи майката, която им заяви, че са идиоти, че нищо не разбират, че детето й/поне на23/ е най-талантливият танцьор и един ден ще бъде звезда, а те му скършват мерака и подрязват крилцата, разбрах до каква степен мозъкът на човек може да бъде промит с теории за неограничените ни възможности. Въпросният Секса също вярваше, че е прекрасен танцьор, мечтата му била да танцува на професионална сцена, освен това беше убеден в неотразимия си сексапил.
И освен ако всички почитатели на танците не си направят лоботомия, този човек може по цял ден да си вярва, визуализира и изобщо прилага всякакви техники, довели го до една видима загубана на връзка с реалността, но няма начин да стане звезда в танците. Няма даже шанс да стане постредствен танцьор. Казаха му го онези, които решават тези неща. Тези, които наемат танцьори и им дават работа. И дори аз да съм лаик, просто нямам причина да не вярвам и на очите си, и на специалистите, обладана от фанатична вяра, че щом Секса иска, значи ще стане. Е, няма. Може и да стане звезда - нейде там, в онова съзнание, което уж ще му помогне. И да - в такъв смисъл човекъ си е звезда. Ако говорим за това един ден да изкукаш от визуализации и да заживееш в паралелен свят, в който караш Бентли, ама само ти и вълшебното ти съзнание го виждате, то съм съгласна, че това е някаква велика тайна. За лекарите си е просто диагноза.

Така че - да - няма невъзможни неща, но не всичко е възможно за всеки. За един е по силите едно, за друг - друго. Освен това е нужна и много работа.
Всяка загуба на връзка с реалността ми изглежда патологично отклонение. Защото аз може и да мечтая да съм 180 см, мога да си представям, че ходя по подиума, мога даже да го почувствам, ама...наистина няма как да стане. Освен ако на другите манекенки някой не им отреже краката до колената, което вярвам никоя не е визуализирала, та надали ще се случи

Клонка, не разбирам защо смесваш здравия разум с патологичните отклонения. Мога да ти дам хиляди примери и аз за хора, които си въобразяват, че са нещо, но не са. Значи, всеки, който се опитва да танцува, но не е Мая Плисецкая, е идиот?! Интересно, дали и на нея са й обяснявали, че няма смисъл да опитва, защото е пълно с идиоти без реална преценка колко са луди?

Започвам да си мисля, че всеки, който вярва, че може да постигне нещо и работи в тази насока, е по-често причисляван към лумпените, само защото се отличава от масата, възпитавани да са земни, неопитващи и вярващи, че са нормални. И така си живеят спокоен и средностатистически живот, без някакви отличаващи ги успехи и постижения. Няма да станат богати, успели или нещо друго, просто няма смисъл да опитват. Така поне никой няма да им се смее, ако се издънят. Ако си го пожелаят дори, са луди или идиоти, които нямат преценка за реалния живот...

Ако всички мислехме така, щяхме да стоим в каменната ера. Но е хубаво да има скептици, които само се съмняват, че някой може да постигне нещо. 

Честно казано, предпочитам 100 пъти да опитам нещо и да вярвам в себе си, отколкото 100 пъти да си кажа, че това, което ми се иска е тъпо и няма смисъл да опитвам. Предпочитам да направя 100 глупости, отколкото да повярвам в думите на хора, които ме натискат, че не мога, няма смисъл, ще ме сметнат за луда или не знам си какво... Интересните неща се случват на смелите, а не на философите и скептиците.

Юлиана , самоцитирам се, за да не се повтарям пак с линковете.

Здравейте, момичета,
Като ви четях толкова се бях навила за този филм, че очаквах нещо наистина велико, тайна за цял живот или нещо такова, а останах  крайно разочарована.
Първо и най-важното - къде остава Божията воля в "мантрите" дето ни учат да повтаряме? Какво ще стане ако в резултат на филма една камара народ почва да си седи в хола и да си мисли за изключително материални неща?
Мисля, че филмът учи на мързел също така.
Да не говорим, че има хиляди книги, много по-интелигентно поднесени, и всъщност филма нищо ново не казва.
А как го бяха барнали откъм режисура Дето моя приятел вика - все едно гледаш реклама на Вейс Телешоп. Бързо сменяните кадри помагат директно да ти втълпят на подсъзнателно ниво дори идеите на авторите. Човек няма време да осмисли това, което му се казва. А това което му се казва, може да се вмести в пет изречения - всичко друго са локуми.

Но най-силно ме разочарова проповядването на истинския консуматор - поискай кола - имаш я, поискай къща - имаш я  и т.н. Много, много плоско.

Аз пък ще кажа за филма, че бях очарована от него, имайки предвид, че още преди да го гледам и да знам за него съм имала положителна нагласа към живота...аз съм голям оптимист и всички около мен го усещат... и това, че наистина когато си мислиш хубави неща ти се случват е вярно...не казвам, че не са ми се случвали лоши неща, но просто ги приемам като част от живота, а не като трагедия...ако имаше повече хора, които да повярват в ТАЙНАТА сврта щеше да е друг...и още нещо относно последния пост...за това къде остава божията воля...изгледай ДУхът на времето (Zeitgeist) и пак помисли...