"ТАЙНАТА"...

Ето това са моите мисли ама едно към едно.
 И все пак почти винаги ако нещо ми предстои , като се замисля за това как ще се случи и дали ще се получи, то винаги вкарвам и лоши мисли. Ако си мисля само за хубавата страна на  нещата , то обикновено винаги нещо се обърква и после си казвам ето пак не става както се надявах. Например казвам си:"за това не бях си помислила че може да се обърка" и разни други от сорта.

Pipinka , радвам се за теб и ти пожелавам всичкото щастие на земята.

Аз ти благодаря!   Щастлива съм,че съм помогнала в точния момент!  

И аз така. И изводиде до които съм стигнала с течение на времето, също присъстват във филма. Явно без да искам съм открила тайната сама за себе си  .

  И аз ти пожелавам същото 

При мен обаче нещата заплашват да излязат извън контрол  Затова човек не трябва да си пожелава такива неща 

Краси,много хубава тема .Ама искам да ти кажа,че много ме кефиш .Толкова позитивен и приятен човек си(поне това показваш тук във форума )
Ами,аз мога да кажа,че бях голям песимист,преди да срещна съпругът ми.Той ме научи да гледам по съвсем различен начин на живота,за което съм му много благодарна .Той е един от най слънчевите и позитивно мислещи хора,които познавам.Много съм щастлива,че съдбата ме събра с него ....сега мога да кажа,че и аз съм един позитивно мислещ дух .
Ужасно си права,за желанията .И при мен става така, каквото съм мечтала се сбъдва.

Pipinka , не знам какво толкова си си пожелала ....но в определен момент много си го искала.И някой,някъде е решил,че ти наистина имаш нужда от него.И ти го дава.Малко ми е трудно да си представя какво бих поискала и да не мога да го контролирам.

Но ти пожелавам да овладееш ситуацията или ...каквото е там.
Аз съм си измислила една такава максима ..."Няма невъзможни неща,има страхливи хора."
А ти,щом си имала смелостта да си пожелаеш нещо толкова ...неконтролируемо,значи имаш смелостта и да се справиш с него!
УСПЕХ!  

megan79, и при мен се получи нещо подобно.Не че преди това съм била суперпесимистка,но някак си бях по-мнителна и скептично настроена и към хора и към събития.Моята половинка е обаче най-позитивният,най-усмихнатият и най-добър и наивен човек,който съм срещала досега.
Прякорът му в казармата е бил ...Хихо.Защото е винаги усмихнат.Дори когато е трудно.

megan79 

Ели_ , Passiflora , ще се радвам да споделите повече   . Много интересни неща споделяте и ме карате да се замисля.

Много е трудно човек да прецени дали това, което иска, е добро за него... Заради това аз винаги прибавям към желанието си ` Ако е по Божията воля`.

Аз отдавна съм гледала филма и впечатленията ми не са много пресни...

Да, Любовта и Мира озаряват отвътре човек и той започва естествено да мисли позитивно. Но може би, ако му липсва този позитивизъм, той може да го придобие и с външни средства. Например утвърждения, да се стреми да поддържа хубаво настроение... Защото всъщност нали всички религии казват, че душите ни са частичка от Бога. Който мисли негативно, не е загубил тази частичка, тя просто е затрупана от разни преживявания и емоции. И като се държи усмихнато и позитивно, той помага да се разкрие полека лека вътрешната му същност.
Вие как мислите, аз не зная дали е така, само се чудя...

 

Лошите неща които правим ни отделят от Бога. Как може да заличиш нещо вече направено с усмивка...?

Страхотно си го написала ! Аз наистина ти благодаря   

migito, права си,разбира се, само че аз нямам предвид да заличиш лошата постъпка с усмивка. Просто съвсем в друг смисъл го казах това за усмивката.   
С много голямо уважение към убежденията на всички  искам да ви помоля - искате ли просто всеки да сподели и да сме полезни един на друг. Вече се страхувам, че в един момент темите се превръщат в спор за религиите, а така никой не се научава на нищо.

 

oblacheto hey ,мисля,че си много права.Като се замисли човек,малките деца всички са позитивни.
Винаги са готови да се усмихнат...аз например се усмихвам на всички бебета в количка ,които срещам.Много малко деца не се усмихват в отговор.
И после,точно след разни преживелици и емоции губим това чувство у себе си.А не би трябвало.Аз се повтарям,но ...винаги е най-тъмно преди зазоряване...и слънцето винаги изгрява,дори и през облак,но го има...ако можем да направим такава метафора с живота.
и на мен миналата година ми се случи нещо,което ме разтърси ...и още не съм го превъзмогнала... всъщност не знам дали е възможно...понякога се прокрадва идеята,че Господ ме наказва за нещо... но това са мимолетни мисли.Опитвам се да ги загърбвам и да не обвинявам целия свят за това.Трудно е ,но не е невъзможно.
migito, като се опитваш да не правиш лоши неща. 

И аз много искам да го гледам, но не мога да се регистрирам в замунда.

вилия, по нагоре в темата съм дала линкове за филма от http://kolibka.com/ .

Знаете ли, аз много съм разсъждавала над въпроса, защо на хората им се случват тези неща, които ги разтърстват, неизбежните неща, които попарват живота ни и ни променят завинаги. Мислила съм си дали наистина е така, че ние ги предизвикваме сами с негавитвното мислене, липсата на оптимизъм и вяра в светлото бъдеще? Но съм наблюдавала около себе си и в живота си съм усещала, че има една Сила, която е по - силна от нас и от начина, по който мислим. Тя нас определя, а не ние нея. Също варианта бях лош и Господ ме наказа или Господ наказва родителите ми чрез мен, също не ме задоволява, защото знам, че Бог обича хората и неговата цел е да не ги наказва, а да ги поправя и лекува от болките. Едиснтвения отговор, който ме задоволя по темата, е че Бог е като родителя, който промива раната на детето си с риванол. Знае, че го боли, но знае, че ако не я промие, ще стане по - голяма инфекция. За съжеление ние не винаги осъзнаваме необходимостта от промивки и дезинфекции и си мислим, че сме наказвани и не осъзнаваме, че целта е да се променим, а не да страдаме.  От всичките въпроси, които съм си задавала и отговорите, които съм намирала съм стигнала до извода, че в природата има скрити закони, които ние не познаваме. И живеем почти като слепи само с 5 сетива, които не ни стигат, за да усетим цялата реалност около нас. Това е все едно да живеем и да не знаем за закона да гравитацията и като паднем от високо да се сърдим, че ни е заболяло. Каква е целта точно да не знаем цялата истина аз лично незная, все още не съм намерила задоволителен отговор за себе си. Може би наистина е единствения начин да изсрастнем духовно...


Да и на мен ми харесва, когато споределяме мнения и не спорим кой е прав и кой е крив.  Наистина темата е супер позитивна, както й приляга да е. Аз не ангажирам никой с моето мнение, споделям какво съм разсъждавала по темата и ми е интересно да чета до какви изводи са стигнали и другите като мен, които са си завали тези върпоси.
Между другото гледайте и  другия филм What the Bleep!?: Down the Rabbit Hole. И там обясняват много хубави неща и е малко по задълбочен. Лично аз го харесвам повече от The Secret.

Гледала съм филма няколко пъти, изчела съм адски много книги на подобна тематика..
При мен просто не се получава. Силно писимистично настроена съм към всички неща.
За много неща ми е ясно, че ще имат хубава развръзка.
Конкретен пример: Чакаме гости в къщи и аз до последния момент си мисля как някой няма да доиде или нещо ще се обърка и т.н., но накрая всичко е ок и тогава съм адски доволна.Дори съм по-доволна от колкото да съм с нагласата как всичко ще е ок и то наистина е така.
Така няма вариянт да остана разочарована от нещо.

И аз винаги съм гледала на живота позитивно.
Филма беше само систематизиране, на нещо което знам, или поне винаги съм усещала.
Никога не съм искала нещо материално. Пожелавам си само много здраве и любов в семейството.
Останалото идва само, когато човек е щастлив и положително настроен.
Разбира се понякога изпадам в мрачни настроения, но гледам бързо да се измъкна, защото повлече ли те негативизма веднъж, после трудно се връщаш в "правият" път.
За мен този филм е нещо подобно на историята "кой ми взе сиренцето"
Не бива да се оплакваш за това което нямаш, или си загубил. Ако искаш нещо, трябва да се постараеш да го намериш или придобиеш!