Здравейте на всички, които четат това!
Намирам се в труден момент, нещо съм се отчаяла, не знам как да постъпя. Искам всички да са щастливи, но не и за моя сметка. Не искам никого да нараня, но в крайна сметка наранената съм аз. Ще се постарая да бъда максимално кратка, но ясна.
Останах вдовица преди почти четири години. Имах невероятен съпруг, но се разболя и след 5 мъчителни години на лечение тук и в чужбина си отиде завинаги. Момичетата тогава бяха на 7 и на 13 години. Загубих него, приятелите, работата си, но продължех и смея да кажа, че се справям достатъчно добре, макар и с цената на огромни ограничения и лишения.
За толкова време мъж не съм си търсила, даже бях сигурна, че мечтата ми да имам семейство ще си остане химера. Преди година и половина срещнах "един мъж съвсем забравен, а някога обичан може би". Познавам го от дете, на 11 той беше обекта на първите ми любовни тръпки. И нещата се случиха. Влюбих се, обикнах... Децата ми видяха в него бащата. Никой отстрани не би повярвал, че не са роден баща и дъщери. Имат доста силна връзка помежду си. (Надявам се, че ме разбирате, за да не влизам в подробности.)
Още в началото на връзката ни каза, че съм жената, с която ще изживее остатъка от живота си. Междувременно сложи официално край на брака си. Категорично заявявам, че причината не е в мен и съм спокойна, защото неговите приятели, близки и колеги знаят това. Купи малък апартамент, ремонтира го и го по обзаведе и зачака денят, в който ще се пренесем при него. Да казвам ли, че голямата ми дъщеря го направи преди месец? С малката оставаме за по няколко дни, но окончателно не сме се настанили. Истината е, че чакаме обзавеждането на детската стая, което пожелах да бъде мой ангажимент (т.е. ще го плащам аз).
Какво обаче се случва? Започна да ми прави впечатление, че храната в тази къща май купувам само аз. Тук е мястото да вметна, че моята заплата е 3 пъти потиска от неговата. Да, има кредит, плаща издръжка, дава всеки ден пари на сина си. ОК! Плащам вноската за гражданската, химическото, врънкаме само моята кола, продуктите за зимнината от мен, изнесох всичко, каквото имах у дома. Купувам му непрекъснато всякакви дреболии- я бокс ери, я чорапи, я някоя резка.... Той обаче нищо. В същото време човекът, който мъкне торби, готви, слага, вдига, мие, пере, простира, глади, чисти съм само АЗ! И като прибавим ревността му, за която никой не е открил лек, това, че е ченге, онова дето непрекъснато натяква и подмята с повод и без за минали или небе без значение. И се питам, мили дами, след всичко, което съм преживяла имам ли нужда точно от това. Освен здраве и късмет за децата си искам да живея щастливо и спокойно, доколкото ситуацията, в която се намира държавата позволява това.
Всъщност дилемата се предопределя от силните чувства, които имам към този мъж и желанието ми с децата да имаме истинско семейство. Но за да стане това ще трябва да направя много компромиси, което не е по силите ми.
Приемам всякакви мнения и съвети, може и лични.
Благодаря за търпението и се надявам наистина да сте ме разбрали правилно!
А ако някой не е разбрал нещо, може да пита. Ще отговоря на всички въпроси.
Намирам се в труден момент, нещо съм се отчаяла, не знам как да постъпя. Искам всички да са щастливи, но не и за моя сметка. Не искам никого да нараня, но в крайна сметка наранената съм аз. Ще се постарая да бъда максимално кратка, но ясна.
Останах вдовица преди почти четири години. Имах невероятен съпруг, но се разболя и след 5 мъчителни години на лечение тук и в чужбина си отиде завинаги. Момичетата тогава бяха на 7 и на 13 години. Загубих него, приятелите, работата си, но продължех и смея да кажа, че се справям достатъчно добре, макар и с цената на огромни ограничения и лишения.
За толкова време мъж не съм си търсила, даже бях сигурна, че мечтата ми да имам семейство ще си остане химера. Преди година и половина срещнах "един мъж съвсем забравен, а някога обичан може би". Познавам го от дете, на 11 той беше обекта на първите ми любовни тръпки. И нещата се случиха. Влюбих се, обикнах... Децата ми видяха в него бащата. Никой отстрани не би повярвал, че не са роден баща и дъщери. Имат доста силна връзка помежду си. (Надявам се, че ме разбирате, за да не влизам в подробности.)
Още в началото на връзката ни каза, че съм жената, с която ще изживее остатъка от живота си. Междувременно сложи официално край на брака си. Категорично заявявам, че причината не е в мен и съм спокойна, защото неговите приятели, близки и колеги знаят това. Купи малък апартамент, ремонтира го и го по обзаведе и зачака денят, в който ще се пренесем при него. Да казвам ли, че голямата ми дъщеря го направи преди месец? С малката оставаме за по няколко дни, но окончателно не сме се настанили. Истината е, че чакаме обзавеждането на детската стая, което пожелах да бъде мой ангажимент (т.е. ще го плащам аз).
Какво обаче се случва? Започна да ми прави впечатление, че храната в тази къща май купувам само аз. Тук е мястото да вметна, че моята заплата е 3 пъти потиска от неговата. Да, има кредит, плаща издръжка, дава всеки ден пари на сина си. ОК! Плащам вноската за гражданската, химическото, врънкаме само моята кола, продуктите за зимнината от мен, изнесох всичко, каквото имах у дома. Купувам му непрекъснато всякакви дреболии- я бокс ери, я чорапи, я някоя резка.... Той обаче нищо. В същото време човекът, който мъкне торби, готви, слага, вдига, мие, пере, простира, глади, чисти съм само АЗ! И като прибавим ревността му, за която никой не е открил лек, това, че е ченге, онова дето непрекъснато натяква и подмята с повод и без за минали или небе без значение. И се питам, мили дами, след всичко, което съм преживяла имам ли нужда точно от това. Освен здраве и късмет за децата си искам да живея щастливо и спокойно, доколкото ситуацията, в която се намира държавата позволява това.
Всъщност дилемата се предопределя от силните чувства, които имам към този мъж и желанието ми с децата да имаме истинско семейство. Но за да стане това ще трябва да направя много компромиси, което не е по силите ми.
Приемам всякакви мнения и съвети, може и лични.
Благодаря за търпението и се надявам наистина да сте ме разбрали правилно!
А ако някой не е разбрал нещо, може да пита. Ще отговоря на всички въпроси.
После и двамата ще се чувствате по-добре 
Важното е да не му го поднесеш като упрек, защото ще се обиди.
Може да съм наивна, но ще ми е под достойнството ако още преди да се събера с някой, когото твърдя, че обичам, започна да пресмятам какво ще спечеля и какво ще загубя, ако се разделим. Много тънки сметки за материалното. Твърде жалко. Имам чувството, че някои хора се събират като съквартиранти да им легнат по тънко разходите.
