Обичам ги и го искам, но нещо не се получава....

Казах, че с малката не сме се нанесли окончателно, което не означава, че не сме всички в този дом. Иначе ни бих имала основание да споделя проблема относно разходите. Чакам обзавеждането на детската за да пренеса всичко, което мисля че ще ми бъде необходимо. Така или иначе няма да изнеса цялата си покъщнина. На голямата й идваше далече училището и все закъсняваше сутрин. Това беше основната причина да се пренесе. А и детското ще стане до броени дни. Явно или не съм се изразила добре или не сте ме разбрали.
Аз не очаквам от този мъж да ме издържа. Глава на семейство съм от 2000г., когато се разболя съпругът ми и винаги съм се справяла. Апартаментът, който е 60 кв, той купи след като се разведе и остана на улицата. Надали го е купил за мен и децата ми. И през ум не ми минават каквито и да било претенции. Един ден, живот и здраве, ако не сключим брак, той ще остане на негови син, а не на моите деца. С това съм напълно наясно. Аз приех поканата да живеем заедно, защото го обичам, защото децата го обичат и защото искам да живеят в нормално семейство. Не се съмнявам и за миг в неговите чувства към мен и към тях. Но наистина ме притеснява факта, че неговите пари са само негови, а моите са общи. Например забравя, че съм платила гражданската, химическото, че е взел от моя портфейл за да даде пари на сина си. Ту к съм две седмици и не помня да е купил нещо повече от един хляб и кило кайма. Моля да ме извинят всички, които си мислят, че си правя тънки сметки, но за мен това не е нормално. Предишната му съпруга не е работила и един ден, парите вкъщи е носил единствено той, той е пазарувал и плащал всички сметки, а тя никога не е била без джобни и водка. Да ме прощавате! Той пари на жена не давал, ми каза веднъж. ОК! Макар, че и това не разбирам. Тук ще вметна, че заплатата на съпруга ми навремето идваше по моята сметка. Аз се грижех изцяло за домакинството. Парите ни винаги са били общи и винаги достатъчни за нуждите ни. И тези съвременни семейства, дето всеки си харчи заплатата хич, ама хич не ги разбирам. Или както доста съм чела споделено от жени по форумите той да си има за пиене с колеги и приятели, а тя бельо да не може да си купи. Но това са подробности от живота....

Не, Захир. След смъртта на съпруга ми останах да живея в семейното ни жилище, което представлява малък етаж от къща. Две спални и кухня, да бъде по-конкретна. На долният етаж живее свекърва ми, която остана вдовица две седмици преди мен. Така си живеехме четирите до сега. А може би и занапред. Наистина не зная. Този дом не е мой, но мисля, че никой не може да лиши децата ми от него. Та конкретно на въпроса ти - няма да се дава под наем. Ако голямата ми дъщеря след година реши да отиде да живее там, аз няма да я спра.