Стига вече са приемали болни деца в яслата/градината!

Ако повечето майки развиваха въпросният "грижовно-болестен синдром" на Луда, досега нямаше да има болни деца по градините и яслите или поне щяха да са единици.

Съчувствам на авторката, но това е n-тата тема по въпроса и винаги се разгарят люти спорове за това как всички трябва да ходят на работа и как децата не са недоизлекувани или болни, а сополите им не са зелени. Ако иска да си отвори старите теми. Или трябва да се примири с боледуването и воденето на болни деца, или да търси други хора или детски заведения да се грижат за детето. Това е положението.
Сега ще се включат примери с това как при западняците няма проблеми да си заведеш детето болно по нашенските стандарти, а по тамошните всичко е наред.

От зор става така, да не мислиш, че е от хубаво  Получава се така, че децата с по-крехко здраве трябва да си стоят вкъщи, защото за тях средата в градината е нездравословна и могат да си докарат хронични заболявания за цял живот. Всеки си избира - познавам деца, които си ходят на градина, пият си поддържащи лекарства и пак са все болни, тъжна работа.


Дам, по описнаията на техните градини оставам с впечатлението, че си водят децата в кочини и са доволни от това.

Всеки развива такъв синдром, какъвто може да си позволи.
Ако бяхме със стандарти, близо до западните, изключение щяха да бъдат майките, които работят, а не тези които си стоят вкъщи.

Тогава нямаше да има болни деца в групите, защото и без това майките си стоят у дома, защо да не си гледат болното дете, вместо да го водят на градина.

Дори нуждата от ясли и градини щеше напълно да отпадне и нямаше десетки майки да се ръфат като зверове и да драпат с нокти, за да влезе детето им в прословутата държавна ясла или градина. А после да реват с горчиви сълзи, как видите ли, боледува непрекъснато.

И като цяло, абсолютно съм категорична, че държавната детската ясла не е подходящо място за децата ни. Нито е подходяща за здравето им, нито е подходяща за възпитанието им, нито пък за социални им контакти.
След като някои са толкова добри и любвеобвилни майки, защо въобще си дават децата на такова място.

Подкрепям това, но темата е друга май

А къде да го дадат??? В нашия град частна ДГ няма, а и с бюджетна заплата, дори и да имаше нямаше да можем да си го позволим. Детегледачка не е най-уместния вариант, защото за детето е най-добре да е сред връстниците си.

По-скоро детегледачките са скъпо удоволствие, а не че е добре едно дете под 3 години да е сред връстници.

Поне за едно нещо да сме на едно мнение. 

Да се твърди, че дете под три години трябва да е сред връстниците си заради социалните контакти е доста, хм, необмислено и показва непознаване на детската психология.
А говорех за държавните градини и ясли, именно защото те са основните детски заведения, в които даваме децата си. Частните такива са твърде малко и, или са ужасно скъпи, или са някакви коптори. В този смисъл е по-добре да не ги вземаме под внимание.

Ама тя искаше да каже точно обратното  че в другите държави децата си ходят болни на градина. Естествено не става дума за бактериални инфекции и подобни, а за вирусите.

Много мразех градината като дете, но сега просто няма за какво да се хвана  държавна квартална градина, приеха я без никакъв проблем, перфектна директорка, перфектен персонал, перфектно обучение, перфектни битови условия. Боледува рядко, миналата година реално веднъж (за разлика от мен ), но пък има родители, които не са доволни 

Иначе за децата под 3 и аз съм категорична, че мястото им е у дома, стига да не става дума за финансово притиснати родители. Социални контакти бол, поне пред моя блок, + това е прилично място, чисто, с играчки и т.н., идват и деца от съседни квартали, който търси - намира.

Зная, че в предишните теми се разискваше въпроса, че в западните градини сополите и кашлицата не се смятат за болест, просто тук се заговорихме за "видимо болни деца" с температура и т.н.
И нямам категорично мнение по въпроса.
Знам, че има сополи и кашлица, вследствие на заразен грип/вирус.  Че някои хреми са заразни.
Но зная и че моето дете цяла зима има кашлица и носа й тече, защото не й понася въздуха на София. Щом я заведа на село, всичко отшумява за ден-два, щом я върна, започва наново.
Какво сега, да седна да рева по форумите, че я заразяват в яслата ли? Или пък да го намирам за трагедията на света?
Приела съм, че трябва да ходи на градина, защото аз трябва да работя, за да им осигуря бъдещето. Приела съм, че това има известни неудобства, които трябва да се преживеят. Това е.
Обвиненията и обидите към другите майки няма да ми помогнат.

Пък и не мисля, че коя да е майка нарочно би завела видимо болното си дете на градина, просто ей така, за да си угоди и да се излежава цял ден.

Понятието "болен" съставлява съществено отклонение от нормалното здравословно състояние, което се установя по съответен ред от съответен специалист, с предварително предполагаема продължителност на състоянието.
Когато големият ми син се разболяаваше толкова често просто го спрях от градина, поработих над имунитета му, поизчаках да изразстне и да реши сам този въпрос по естествен път, след което /при него това стана на 4 годишна възраст/ до момента, почти е на девет, не е боледувал от нещо, което да е налагало престой у дома с лечение. Никога не ми е минавало през ум, че са виновни останалите деца, които подсмърчат. Сега около него е пълно с такива и винаги ще е пълно с такива.
Малкият е на близо 2, 5 години. Големият води редовно гости у нас. Преди месец редовно гостуваше едно  често кашлящо дете, което се оказа с пневмония и отиде за лечение в болница. Никое от другите деца, гостуващи у нас, както и моите две, не се разболя, включително и малкият. Не бяха дори хремави.
Системата от причини, дадена от Никол, я приемам отдавна точно по този начин.
Ако детето ми има само една хрема определено няма да го спра от  градина. Няма да искам това и от родителите на другите деца.
Ако децата ми са сериозно болни разбира се, че ще си тоят в къщи, но това не се случва често. И хремата не е болест, за нея нормално болничен не се дава.
До три години за мен също е задължително бебетата и децата да са си в къщи- с мама, баба или бавачката и общуването с другите деца е някакъв мит, от който отдавна сме се оттървали. Бих се примирила с ясли само ако нямах никакви пари да осигуря на децата си нормално, спокойно и здравословно отглеждане в къщи минимум до тази възраст.

Мислите ли, че е възможно да се предприеме някаква по-сериозна публична кампания по този повод? Смятам, че ако достатъчно често се поставя въпроса, и пред ХЕИ, все някога ще тръгнат нещата към по-добро.

А някой ще даде ли определение на "болно дете"?

Кашлица, хрема, гнойни сополи, повръщане, диария, висока Т.......
Какво значи определението "болно дете"?! За едни родители едно кихане означава, че детето им е сериозно болно, а за други и 38 градуса Т не означава спиране от ДГ.
Говорила съм и с учителите и с медицинските сестри в ДГ на детето ми, самите те казват, че има много случаи, когато родителите сутрин дават нещо понижаващо Т и пращат детето. Обаче към обяд то вече е вдигнало отново висока Т. Има и родители, които си вземат бележки от ЛК, че детето им е здраво при положение, че то видимо е зле. Ако тук в този форум няма такива родители или поне не си признават, то не си мислете, че всички родители са съвестни.

Не винаги причината за честото боледуване на децата, е контакта с друг болен. Ако детето е със слаб имунитет, ще боледува по-често. Така че, не бързайте да търсите вината  в "лошите" родители, които си оставят децата болни и тичат на работа.