Не се притеснявай, и аз бях в същото състояние. Всичко ще отшуми. Нормално е да се чувстваш така, това е следродилна депресия.
- Публикувана: 26 окт. 2008, 16:14 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2008, 13:36 ч.
непрестанно притеснение!! моля помогнете
Първо:успокой се, знаеш ли колко мами се чувстват като теб?Всъщност едва ли има мама, която да не е минала този период и е нормално. Тревогата и грижата няма да те напуснат, защото това е майчинско чувство, особено засилени в първите дни на мъничето. Но постепенно се учиш и мъничето те учи, само по-спокойно. А и много е важна и ролята на таткото-като отмяна, опора и ти я имаш. Моята бебка направи 40 дни вчера, само таткото ми помага и вярвай ми не ми е лесно, но гушна ли я всичко си минава.
Дали се справяш добре като мама?Разбира се!Само това, че правиш всичко за детенцето си и си го обичаш е част от добрата грижа. Повече увереност и по-спокойни дни!
Дали се справяш добре като мама?Разбира се!Само това, че правиш всичко за детенцето си и си го обичаш е част от добрата грижа. Повече увереност и по-спокойни дни!
Благодаря ви за бързите отговори. Надявам се да отшуми бързо, но лошото е, че дори най-добрите си приятели не съм в състояние да виждам в момента. А по повод помощта – да са живи и здрави мъжа ми и майка ми. Помагат както могат. Но това вътрешно усещани никой неможе да оправи. Сама ще трябва да се справям.
Ели, родили сме почти заедно. Така е мила, и аз съм така.Постоянен шаш.Но забелязвам че от ден на ден става по-добре, но и аз си налагам постоянно да я карам по-спокойно. Така е, бебетата реват, и ние с тях. Ако не реват, пак ще се притесняваме, защото не е нормално да не реват. Радвай се че има кой да ти помага.При мене бабите липсват и е по-трудно.
Че си има депресия,си има.В един от моите изблици на нестъбилно психическо състояние-плач и окайване как не ставам за майка,не мога да си нахраня детето(не искаше да яде много,то и сега е така де),или че много плаче и не мога да го успокоя,мъжът ми ми каза:"я се стегни!Някой друг ще може ли да го нахрани или да го успокои?!!!"Ами замислих се малко и стигнах до извода,че който и да е няма да успее и до там приключих с депресиите 
Следродилната депресия си има ясни харектеристики и ти не си там 
Твоето се нарича baby blues - и е съвсем нормално и поправимо Случва се защото не си била подготвена (и вината не е твоя!) и намяш помощ, на която да разчиташ. Ето какво можеш да направиш:
1) ако кърмиш, давай на детето по колкото иска да суче и когато иска, особено вечер, и го оригвай след вясако хране, може и да прекъсваш за да го оригнеш
2) Спи, когато бебето спи, независимо дали е ден или нощ и
3) намери помощ!!! Не се шегувам. Намери кой да готви, да чисти, да гледа детето докато спи (то сега спи поне по 2-3 часа накуп), за да можеш ти да излезеш сама да напазаруваш или просто да се помоташ сама!
3) използвай максимално хубавото време и прекарвай повече време с детето навън в някой парк. Пази го от непознати, не го товари с много впечатления.
4) за успокоявенето - виж тук http://xedra.wordpress.com/Животът-с-бебето/Да-излекуваме-коликите-четвъртият-тр/
Ще се справиш със сигурост - въпросът е това да не те стресира излишно.
Твоето се нарича baby blues - и е съвсем нормално и поправимо Случва се защото не си била подготвена (и вината не е твоя!) и намяш помощ, на която да разчиташ. Ето какво можеш да направиш: 1) ако кърмиш, давай на детето по колкото иска да суче и когато иска, особено вечер, и го оригвай след вясако хране, може и да прекъсваш за да го оригнеш
2) Спи, когато бебето спи, независимо дали е ден или нощ и
3) намери помощ!!! Не се шегувам. Намери кой да готви, да чисти, да гледа детето докато спи (то сега спи поне по 2-3 часа накуп), за да можеш ти да излезеш сама да напазаруваш или просто да се помоташ сама!
3) използвай максимално хубавото време и прекарвай повече време с детето навън в някой парк. Пази го от непознати, не го товари с много впечатления.
4) за успокоявенето - виж тук http://xedra.wordpress.com/Животът-с-бебето/Да-излекуваме-коликите-четвъртият-тр/
Ще се справиш със сигурост - въпросът е това да не те стресира излишно.
Честито бебче мила! 
Не се тревожи и аз съм същата ... Откакто се е родило за мен няма спокойствие, постоянно съм на тръни. Но първите 1-2 седмици беше най-зле, с времето минава и сега съм малко по-добре. В началото майка ми седеше при мен, таткото също - аз съм със секцио и още не се бях възстановила. После като останах 2-3 дена по цял ден сама ... ужасс ... то плаче и аз плача 
Мислех си постоянно, че не знам какво да го правя, че е много трудно, че не се справям ..... Като се прибави умората от недоспиването, това че не ядях защото стоях постоянно до него и бях започнала да залитам и да ми се вие свят. А детенцето ми е много кротко, почти не плаче, но аз все стоях над креватчето му - и денем и нощем. Сега съм малко по-добре, измислих си разни неща да си улеснявам живота, пък и свикнах малко с него и съм по-спокойна. Взех си бебефон, ползвам кенгуру и си го разнасям с мен като си върша нещо, не му се връзвам толкова като плаче и гледам да си почивам повече.
Не се тревожи и аз съм същата ... Откакто се е родило за мен няма спокойствие, постоянно съм на тръни. Но първите 1-2 седмици беше най-зле, с времето минава и сега съм малко по-добре. В началото майка ми седеше при мен, таткото също - аз съм със секцио и още не се бях възстановила. После като останах 2-3 дена по цял ден сама ... ужасс ... то плаче и аз плача Мислех си постоянно, че не знам какво да го правя, че е много трудно, че не се справям ..... Като се прибави умората от недоспиването, това че не ядях защото стоях постоянно до него и бях започнала да залитам и да ми се вие свят. А детенцето ми е много кротко, почти не плаче, но аз все стоях над креватчето му - и денем и нощем. Сега съм малко по-добре, измислих си разни неща да си улеснявам живота, пък и свикнах малко с него и съм по-спокойна. Взех си бебефон, ползвам кенгуру и си го разнасям с мен като си върша нещо, не му се връзвам толкова като плаче и гледам да си почивам повече.
Успокой се и спри да питаш всеки за когото се сетиш как се греда бебе, кое, как и кога и защо и то сега ама това прави, онова прави и сега защо така плаче, сега пък защо не плаче. Няма как да не минеш през това, имай предвид само, че единственото и най-важно нещо за детето е спокойствието и увереността на неговата майка или въобще на хората, които се грижат за него. И аз бях като теб, докато две седмици след раждането не ми писна и както се казва теглих една ...... на всички. Ще видиш как когато се успокоиш инстинктът те води, а и по-добър учител от самото дете няма, то само си показва.
Честито бебче! 
И аз бях кято теб,тази следродилна дапресия при мен беше около 20 дни поне, като си спомня какви мисли ми минаваха през главата първите дни ........
но всичко се нареди, когато след 15 дни моите родители си отидоха в къщи и ние останахме сами всичко си дойде на място,явно се мобилизирах и разбрах,че мога да се справя със всичко по-добре от всеки друг.Скоро ще ти мине.
И аз бях кято теб,тази следродилна дапресия при мен беше около 20 дни поне, като си спомня какви мисли ми минаваха през главата първите дни ........
но всичко се нареди, когато след 15 дни моите родители си отидоха в къщи и ние останахме сами всичко си дойде на място,явно се мобилизирах и разбрах,че мога да се справя със всичко по-добре от всеки друг.Скоро ще ти мине. 
Честито бебче и от мен.
И аз бях като теб и този период продължи около 1 месец. После започнах да разпознавам сигналите на детето, понатрупах опит и започнах постепенно да ставам все по-уверена. И при теб ще дойде този момент.
Иначе и моят малчуган спеше мнго неспокойно и аз нощем се будех по 100 пъти от него - пуфка, пъшка, провиква се, проплаче и т.н. и бях много раздразнена, защото не можех да се наспя. Така че правилно са те посъветвали - спи, когато спи и бебето, независимо ден или нощ е, използвайте хубавото време да излизате, че сам в къщи постоянно много депресира, понякога, ако е възможно, го оставяй на някой и отивай да се разходиш навън и се срещай с приятели, когато е възможно (напр. вечер за 40 мин, докато мъжът ти гледа детето). Ще се справиш. Успех!
И аз бях като теб и този период продължи около 1 месец. После започнах да разпознавам сигналите на детето, понатрупах опит и започнах постепенно да ставам все по-уверена. И при теб ще дойде този момент.
Иначе и моят малчуган спеше мнго неспокойно и аз нощем се будех по 100 пъти от него - пуфка, пъшка, провиква се, проплаче и т.н. и бях много раздразнена, защото не можех да се наспя. Така че правилно са те посъветвали - спи, когато спи и бебето, независимо ден или нощ е, използвайте хубавото време да излизате, че сам в къщи постоянно много депресира, понякога, ако е възможно, го оставяй на някой и отивай да се разходиш навън и се срещай с приятели, когато е възможно (напр. вечер за 40 мин, докато мъжът ти гледа детето). Ще се справиш. Успех!
Препоръчани теми