- Публикувана: 26 окт. 2008, 20:00 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2009, 11:25 ч.
хоби:гадаене-хаиде да се пробваме...2 част
Това е сребърното съкровище от Борово
Тракийското сребърно съкровище от Борово е открито при разораване на земята в местността "кадията" в гр. Борово. Ценната находка се състои от ритони, каничка-ритон, купа от сребро с позлата и датира от първа половина на ІV в. пр. Хр. Съхранява се в историческия музей гр. Русе. Това съкровище представлява два счупени ритона и част от разлат съд. При допълнителни разкопки под ръководството на Димитър Иванов, археолог от историческия музей гр. Русе се намират още: ритон с крилат сфинкс, напълно запазен, каничка, също запазена и частите от повредените ритони и разлатия съд. Ритоните са с форма на продълговат рог, извит под прав ъгъл, завършваш с фигури на кон, бик и крилат сфинкс. Телата им са украсени с вертикални или хоризонтални канелюри, а над тях - пояс от стилизиран геометричен орнамент или бръшлянови клонки. Частите им са позлатени. Античният съд има форма на дълбока купа с диаметър 28 см и две дръжки, завършващи с позлатени глави на силени. Надписите с гръцки букви на два от ритоните и каничката се тълкуват като име на тракийски владетел и името на майстора, изработил предметите. Това съкровище обиколи Европа и света, разнасяйки славата на тракийските майстори от преди векове.
Тракийското сребърно съкровище от Борово е открито при разораване на земята в местността "кадията" в гр. Борово. Ценната находка се състои от ритони, каничка-ритон, купа от сребро с позлата и датира от първа половина на ІV в. пр. Хр. Съхранява се в историческия музей гр. Русе. Това съкровище представлява два счупени ритона и част от разлат съд. При допълнителни разкопки под ръководството на Димитър Иванов, археолог от историческия музей гр. Русе се намират още: ритон с крилат сфинкс, напълно запазен, каничка, също запазена и частите от повредените ритони и разлатия съд. Ритоните са с форма на продълговат рог, извит под прав ъгъл, завършваш с фигури на кон, бик и крилат сфинкс. Телата им са украсени с вертикални или хоризонтални канелюри, а над тях - пояс от стилизиран геометричен орнамент или бръшлянови клонки. Частите им са позлатени. Античният съд има форма на дълбока купа с диаметър 28 см и две дръжки, завършващи с позлатени глави на силени. Надписите с гръцки букви на два от ритоните и каничката се тълкуват като име на тракийски владетел и името на майстора, изработил предметите. Това съкровище обиколи Европа и света, разнасяйки славата на тракийските майстори от преди векове.
Да запиша и моето мъжле тогава - 16.05.1983г. 
Добро утро хубавици!!!
Ама и аз съм срам за местния патриотизам. Ще се поправя. Публикувам снимки на най-старото обработено злато в Европа - Варненското
5то хилядолетие преди христа
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. пр.н.е. Смята се, че Варненското злато е най-старото обработено злато, намирано в Европа, причислявано към т. нар. Култура Варна. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образувание и се е появила царската институция.
В гроб №4 са открити два съда с геометрична декорация нанесена със златна боя.
Гроб №43 е на мъж с ръст 1,70 м. В него са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин), глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург.
Ама и аз съм срам за местния патриотизам. Ще се поправя. Публикувам снимки на най-старото обработено злато в Европа - Варненското
5то хилядолетие преди христаВарненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. пр.н.е. Смята се, че Варненското злато е най-старото обработено злато, намирано в Европа, причислявано към т. нар. Култура Варна. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образувание и се е появила царската институция.
В гроб №4 са открити два съда с геометрична декорация нанесена със златна боя.
Гроб №43 е на мъж с ръст 1,70 м. В него са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин), глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург.
Рогозенското съкровище
Рогозенското съкровище е открито в село Рогозен, което се намира на 43 километра северно от Враца. Проучването на мястото убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстремни обстоятелства и вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см. дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.
Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр.н.е до 40-те години на IV в. пр.н.е. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете.
Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траките както и от гръцката митология.
Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище. Изложено е в залите на Националния Исторически музей в София.
Летнишко съкровище
Откриването на съкровището от Летница става съвсем случайно. През 1963 година работници от селското стопанство в село Летница решили да си построят нов овчарник. Когато започнали да копаят основите му, на дълбочина 50-60 сантиметра попаднали на един бронзов съд обърнат с устието надолу и когато го вдигнали, намерили в него много малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които поделили. Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в. пр.н.е., находката съдържа и една добре запазена юзда.
Интерес предизвиква илюстративния цикъл за подвизите на героя, изграден от група пластинки. В някои пластинки той е представен като конник, който се бори и побеждава мечки и вълци, в други хвърля копие следван от слугата си.
Съкровището от Летница е изложено в галериите на Националния Археологически музей в София.
Луковитско съкровище
Луковитското съкровище е тракийско съкровище от втората половина на IV в.пр.н.е. изровено случайно през 1953 г. в района на Луковит от местен орач. Състои се от 15 сребърни съда, принадлежности към конски амуниции и голям брой различни апликации с животински мотиви и изображения на стилизирани конници, повечето от които са и позлатени.
Рогозенското съкровище е открито в село Рогозен, което се намира на 43 километра северно от Враца. Проучването на мястото убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстремни обстоятелства и вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см. дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.
Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр.н.е до 40-те години на IV в. пр.н.е. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете.
Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траките както и от гръцката митология.
Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище. Изложено е в залите на Националния Исторически музей в София.
Летнишко съкровище
Откриването на съкровището от Летница става съвсем случайно. През 1963 година работници от селското стопанство в село Летница решили да си построят нов овчарник. Когато започнали да копаят основите му, на дълбочина 50-60 сантиметра попаднали на един бронзов съд обърнат с устието надолу и когато го вдигнали, намерили в него много малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които поделили. Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в. пр.н.е., находката съдържа и една добре запазена юзда.
Интерес предизвиква илюстративния цикъл за подвизите на героя, изграден от група пластинки. В някои пластинки той е представен като конник, който се бори и побеждава мечки и вълци, в други хвърля копие следван от слугата си.
Съкровището от Летница е изложено в галериите на Националния Археологически музей в София.
Луковитско съкровище
Луковитското съкровище е тракийско съкровище от втората половина на IV в.пр.н.е. изровено случайно през 1953 г. в района на Луковит от местен орач. Състои се от 15 сребърни съда, принадлежности към конски амуниции и голям брой различни апликации с животински мотиви и изображения на стилизирани конници, повечето от които са и позлатени.
Гутен морген!Намерих една статия, която може да се хареса на дамите, пишещи тук.
Лиана Фероли: 500 свръхчовеци населяват Земята
Няма страна и период в историята на човечеството, в който хората да не са се занимавали с окултизъм
Размер на шрифта:
Статията е видяна 4572 пъти В природата на човека е да търси обяснение на това, което не разбира. И тук на помощ му идва “магичното”, което по думите на писателя Артър Кларк може да бъде използвано за обяснение на почти всичко. Дори различните религиозни системи са възникнали от паранормалните способности, а някои вярвания се основават на обредността и включват свръхестествени явления като различни страни на религиозната дейност. В природата на човека е заложена жизнената сила на самоозарението, а чрез развитието на нравствената и физическата му сила се стига и до управление на безсмъртния човешки дух. Тази способност е особено силна в т. нар. от траките свещено време, когато божеството периодически се презарежда с енергия. Именно тогава по-лесно се преодоляват вещественоенергийните проявления на биологичните процеси и има много повече начини за навлизане в абстрактното, безкрайното, за навлизане в дълбочините на хипсосъзнанието за мислене не чрез структури, а чрез процеси.
Най-благодатното време
за навлизане в “работилницата на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди, са дните на пролетното равноденствие и на лятното слънцестоене и най близкия до него Еньовден, най-магичния и любовен ден. Не случайно магията и любовта са свързани, защото всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с разцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение. А тази възбуждаща енергия на силовите полета се казва любовен диалог
Няма страна и период в историята на човечеството, в който хората да не са се занимавали с магия. Дори и сега в Тибет, Япония и Китай хората се учат на същото, което са учили жреците в древна Халдея. Думата “магия” достига до нас чрез латински и гръцки, а произлиза от персийска дума, обозначаваща делата на жреците и шаманите. А един съвременен посветен в Свещената терапия /бялата магия/ - Зор Алеф, който има български произход, твърди, че латинската дума MAGUS – маг, а оттам и магия, идва от съчетаването на трите начални вида информационен заряд, използвани в класическата магия – MENS, ANIMA, CORPUS – дух, душа, тяло. Кабалистичните им съответствия са MENS, ASTRA-CORPUS, GAPH.
Символично това означава
пълнота на човешката истина и природа в троицата, т. е. постигане на всички видове информационен заряд, проникване в същността на нещата чрез триединството на духа, душата и тялото.
Постигане на еталона на човешката същност чрез изравняване на информационните заряди на трите звена. Това е т. нар. състояние “терция” – изравняване на висшето духовно състояние /mens/, душевно-чувственото състояние /anima/ и първичните инстинкти на тялото /corpus/. Много рядко може да се срещне човек, у когото всичките три информационни звена да имат еднаква стойност. Руският зналец С. Н. Лазарев нарича тези хора прагматични светци. Това са носителите на висшата магия, която е вид гениалност, в най-висока степен резонанс с енергията на висшия разум. А знаем, че геният прави това, което иска, докато талантът – това, което може. Смята се, че в нашата цивилизация има около 500 такива гении и те са свръхчовеци, посланици на други светове, изпратени с определени цели и дела. Смята се също, че вероятността да се роди такъв гений е 1: 10 000 000.
По какво могат да се разпознаят тези носители на знанието на душата? Преди всичко по това, че те се държат като най-простодушни хора, като деца. Те не искат нищо повече и нищо по-малко от това да могат да виждат и им стига да знаят, че виждат свръхматериалния свят. Защото свръхземната сфера може да се постигне само в състояние на
съвършен наивитет,
а не по пътя на аналитичния стремеж към знание, в който се съзира “злото”, прогонило човека от “рая”.
Това са майсторите – строители на храма, намиращи се в една духовна плоскост на всеобщото братство в чисто духовен порядък, където няма място за разрушителни тенденции, за привилегии, предразсъдъци по отношение на народи, нации, раси, учения и по отношение на възприемане на духовната светлина. Това са майсторите на светлината или малцината посветени, махатми и знаещи, светещите на прасветлината. Постигнали спойката на отделния индивид с вечния праиндивид като
единствена обща основа на всеки проявен индивидуален живот
и имащи за мисия да я направят достояние на всяко божие творение, да покажат пътя към висшата духовност, дала начало на всеки живот, за да се постигне съединение на душата с напуснатия от нея източник на живот.
Малцина са и са били майстори от възвишения кръг, т. е. великите вдъхновени, какъвто е бил нашият Петър Дънов, а сега е Ваклуш Толев. А всяка велика душа един ден влиза във връзка с центъра на всички братя тук, на земята, след като премине през спиралите на духовното обучение, и в един момент се събужда като законен приемник и наследник на един преминал в отвъдното майстор. Така се съединява с духа на своя приемник, който му предава по този начин своето усъвършенствано вече майсторство. Едва тогава роденият да бъде майстор осъзнава своя висш ранг като
свещеник “по чина Мелхиседеков”
Но точно тогава той е изправен и пред най-важния си избор – да стане факир или духовен майстор. Дали да остане на нивото на делничните всекидневни “чудеса”, или да дири и оповестява извечните духовни принципи и закони. Ако устои на изкушението да доказва силите си в невероятните за хорските очи “чудеса”, значи е повишил себе си в другия ранг, този на избраника за всеобща полза. Този, който принадлежи на една високо етична и кореняща се изцяло в духовния живот на Космоса общност.
Докато факирът обявява на всеослушание своя суверенитет върху природните закони за разлика от майстора, на когото не са нужни външни проявления на силата му, дори доброволно се е отказал да ги използва. Факирът използва своето “вълшебничество” и за сдобиване със слава, а оттам до черната магия има само една крачка. И точно по този начин постепенно прекалено сериозното магично действие, извършвано за благото на човечеството, впоследствие е извратено и очернено. Превърнато е в суеверие и зловредие поради робуване на подражание и предразсъдъци А спекулациите, самозванството в тази област още повече подронвали вярата в магията и я правили обект на всеобща ненавист.
Но всички видове магии се допускат до живот и на земен, и на космически план, тъй като са част от взаимното преливане на съзиданието и разрушението. Пък нали и няма съзидание без разрушение. А тяхното взаимно проникване винаги
следва законите и вибрациите на предварително заложения еволюционен план
Най-често се допуска разрушаването на формата, на физиологичното здраве, за да се опази съдържанието, духът, когато и той е застрашен от залиняване.
Така че, както отдавна знаем, няма нищо случайно под небето. Всичко следва своя целесъобразен и предзададен ход. В този вървеж напред магичната реалност приближава енергията на съзнанието ни към космическата вибрация, т. е. към онази степен на усвояване на определена духовност, която ни извежда на трансценденталното ниво на първичната, а може би и единствената реалност. Магията пък е учението, което ни казва как, кога и при какви обстоятелства човек може максимално да реализира волевите си възможности, които са извънредно големи, тъй като човекът се равнява по звездите със своята мисъл, воля и творчество.
Доказателства, че ангелите съществуват
АНГЕЛИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА
Размер на шрифта:
Статията е видяна 1147 пъти Съгласно религиозните учения ангелите са създания Господни, надарени с разум и воля безплътни същества, по-съвършени от хората. Всевишният ги предоставил на човека за негова охрана.
Чудеса по пътищата
Много хора вярват, че всеки има ангел-пазител, но малко са тези които са го видели. Един от тези случаи е станал през 1991 г. с англичанката Кейт Бриджер. На този ден, както винаги, тя пътувала с автобус към работата си в Чентъм Кент. Когато той се спускал по доста стръмен хълм, Кейт чула отчаяния вик на шофьора, че са отказали спирачките. Набрал скорост, автобусът се носел към стена на завоя. Катастрофата била неминуема.
Неочаквано Кейт видяла няколко фигури, които прелетели зад прозореца. Били красиви светлокоси същества в дълги дрехи. Тя веднага решила, че това са ангели. Те застанали между автобуса и стената и той от само себе си спрял. И съществата веднага изчезнали. Благодарение на свръхестествената намеса всички пътници се отървали без сериозни травми и нито един не загинал.
По-късно, когато закарали автобуса на ремонт, механиците били озадачени: спирачките били напълно излезли от строя и никой не можел да обясни как автобусът е спрял по стръмния хълм.
Молитва пред лицето на смъртта
Джесика Белман от Лос Анжелис пътувала с майка си по многолентова скоростна магистрала в околностите на Холивуд. В час-пик трафикът бил много натоварен, автомобилите с голяма скорост се движели броня до броня. Изведнъж огромен фургон, движещ се пред тях, загубил управление, завъртял се и застанал напряко на пътя. От аварийното платно “Форд”-а на Джесика го деляли три реда бързодвижещи се автомобили с голяма скорост. Ударът бил неизбежен... Но се случило чудо! Някакси времето се забавило и настъпила странна тишина. На Джесика й се сторило, че нейната кола е в дълбок кладенец. Контактът с външния свят изчезнал напълно.
Джесика си спомня, че страстно се молела за помощ – такава молитва се изрича само пред лицето на смъртта. Спомня си очите на майка си, застинали от ужас. След това се появила гигантска човешка фигура, която повдигнала нейния “Форд” буквално като детска играчка и започнала плавно да го премества настрани. В този момент момичето видяло като в мъгла в едър план двама мъже в автомобил, които се смеели и изобщо не забелязвали, че колата й преминава покрай тях. Чул се силен удар и “Форд”-ът на Джесика се оказал на банкета.
В образа на майка
Безплътните спасители много рядко са видими. Най-често ги виждат парашутисти, на които не се е отворил парашута. По думите на спасилите се, около тях изниквали човешки фигури, които забавяли полета и изменяли траекторията му така, че парашутистите да се приземят по някакъв наклон във водоем, купчина сено или купчина сняг.
Веднъж отказал парашутът на руския полярник Пьотр Задиров. Той падал от височина 800 метра към заледената земя, когато върху нея видял човешка фигура в която познал собствената си майка. Тя свалила от себе си пухкава оренбургска кърпа и я проснала пред себе си. Пьотър паднал върху нея и не почувствувал болка. Оказало се, че Пьотр се е приземил на огромна снежна купчина, образувала се от снегопочистващата машина, която чистила пистата на летището. Ако Пьотр беше паднал половин метър по-настрани е щял да се разбие в бетона.
След случилото се, той със свои пари построил две дървени църкви на името на Светата Троица – едната в родината, другата в…Антарктида.
Усмивки
Най-поразителното ангелско видение се случило в космоса. През 1985 г., когато съветската космическа програма била във възход, а за необичайни произшествия в космоса предпочитали да не съобщават, на космическата станция “Салют-7” се случило непредвиденото. Течал 155–тият ден от полета. Екипажът от трима космонавти - Олег Атко, Владимир Соловьов и Леонид Кизим – се занимавали с планирани експерименти и изследвания. Изведнъж станцията била залята от ослепителна оранжева светлина, която заслепила космонавтите. Не било взрив, нито пожар. Оказало се, че светлината прониква отвън станцията, от космоса, през абсолютно непрозрачните стени на станцията. За щастие, зрението им се върнало почти веднага. Наклонилите се към илюминаторите космонавти не повярвали на очите си: от другата страна на стъклата се виждал оранжев светещ облак със седем гигантски фигури в него! Имали човешки лица и тела, но зад гърба им се забелязвало нещо прозрачно, подобно на криле. И тримата космонавти имали здрава психика и преминали по време на подготовката си всевъзможни тестове. За религиозни суеверия и дума не можело да става. Но на всички им минала една и съща мисъл: в космоса, редом с тях, летяли ангели! Почти като хората, но въпреки това изглеждали другояче. Главната разлика била в изражението на лицата им. “Те се усмихваха” разказват по-късно космонавтите. “Но тази усмивка не беше приветствена, а усмивка на възторг. Ние хората, не можем да се усмихваме така”. В продължение на 10 минути ангелите съпровождали “Салют-7” със същата скорост, повтаряйки маневрите на кораба, а след това изчезнали.
Свидетелствата на “Хъбъл”
Няколко снимки, направени от орбиталния телескоп “Хъбъл”, предизвикали сензация. На фотографиите отчетливо се виждали седем летящи ангелоподобни фигури! Учените все още не са установили истинската им същност. Но с това “ангелският проблем” не свършил. По-късно телескопът “Хъбъл” поднесъл още една загадка. По време на изследванията на галактиката NGG-3532, сензорите на “Хъбъл” зафиксирали появата на седем ярки обекта в орбитата на Земята. Според първите предадени снимки, учените били готови да предположат, че телескопът е запечатал няколко НЛО-та, летящи в група. Но на по-късно получените снимки се виждали леко размити, не по-малко различими, фигурите на светещи крилати създания, напомнящи на библейските ангели!
“Те бяха около 20 метра високи”, разказва пред журналистите инженерът на проекта “Хъбъл” Джон Пратчерс. “Крилете им в размах достигаха дължината на съвременните аеробуси. Тези създания излъчваха силна светлина. Все още не можем да кажем, защо се явяват”. Ангели са наблюдавали и няколко екипажа на американските совалки. Но до неотдавна сведенията за тези наблюдения преднамерено се премълчавали.
Съвпадение или ...
Във феномена “космически ангели” трябва да обърнем внимание на техния брой. Безпристрастната техника на „Хъбъл” фиксирала седем “ангелоподобни фигури”. Съветските космонавти също са видели седем фигури. И в евангелските откровения на свети Йоан Богослов също се говори за седем ангела, “върховни пазители на славата Божия. Малко вероятно е всичко това да е съвпадение.
Лиана Фероли: 500 свръхчовеци населяват Земята
Няма страна и период в историята на човечеството, в който хората да не са се занимавали с окултизъм
Размер на шрифта:
Статията е видяна 4572 пъти В природата на човека е да търси обяснение на това, което не разбира. И тук на помощ му идва “магичното”, което по думите на писателя Артър Кларк може да бъде използвано за обяснение на почти всичко. Дори различните религиозни системи са възникнали от паранормалните способности, а някои вярвания се основават на обредността и включват свръхестествени явления като различни страни на религиозната дейност. В природата на човека е заложена жизнената сила на самоозарението, а чрез развитието на нравствената и физическата му сила се стига и до управление на безсмъртния човешки дух. Тази способност е особено силна в т. нар. от траките свещено време, когато божеството периодически се презарежда с енергия. Именно тогава по-лесно се преодоляват вещественоенергийните проявления на биологичните процеси и има много повече начини за навлизане в абстрактното, безкрайното, за навлизане в дълбочините на хипсосъзнанието за мислене не чрез структури, а чрез процеси.
Най-благодатното време
за навлизане в “работилницата на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди, са дните на пролетното равноденствие и на лятното слънцестоене и най близкия до него Еньовден, най-магичния и любовен ден. Не случайно магията и любовта са свързани, защото всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с разцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение. А тази възбуждаща енергия на силовите полета се казва любовен диалог
Няма страна и период в историята на човечеството, в който хората да не са се занимавали с магия. Дори и сега в Тибет, Япония и Китай хората се учат на същото, което са учили жреците в древна Халдея. Думата “магия” достига до нас чрез латински и гръцки, а произлиза от персийска дума, обозначаваща делата на жреците и шаманите. А един съвременен посветен в Свещената терапия /бялата магия/ - Зор Алеф, който има български произход, твърди, че латинската дума MAGUS – маг, а оттам и магия, идва от съчетаването на трите начални вида информационен заряд, използвани в класическата магия – MENS, ANIMA, CORPUS – дух, душа, тяло. Кабалистичните им съответствия са MENS, ASTRA-CORPUS, GAPH.
Символично това означава
пълнота на човешката истина и природа в троицата, т. е. постигане на всички видове информационен заряд, проникване в същността на нещата чрез триединството на духа, душата и тялото.
Постигане на еталона на човешката същност чрез изравняване на информационните заряди на трите звена. Това е т. нар. състояние “терция” – изравняване на висшето духовно състояние /mens/, душевно-чувственото състояние /anima/ и първичните инстинкти на тялото /corpus/. Много рядко може да се срещне човек, у когото всичките три информационни звена да имат еднаква стойност. Руският зналец С. Н. Лазарев нарича тези хора прагматични светци. Това са носителите на висшата магия, която е вид гениалност, в най-висока степен резонанс с енергията на висшия разум. А знаем, че геният прави това, което иска, докато талантът – това, което може. Смята се, че в нашата цивилизация има около 500 такива гении и те са свръхчовеци, посланици на други светове, изпратени с определени цели и дела. Смята се също, че вероятността да се роди такъв гений е 1: 10 000 000.
По какво могат да се разпознаят тези носители на знанието на душата? Преди всичко по това, че те се държат като най-простодушни хора, като деца. Те не искат нищо повече и нищо по-малко от това да могат да виждат и им стига да знаят, че виждат свръхматериалния свят. Защото свръхземната сфера може да се постигне само в състояние на
съвършен наивитет,
а не по пътя на аналитичния стремеж към знание, в който се съзира “злото”, прогонило човека от “рая”.
Това са майсторите – строители на храма, намиращи се в една духовна плоскост на всеобщото братство в чисто духовен порядък, където няма място за разрушителни тенденции, за привилегии, предразсъдъци по отношение на народи, нации, раси, учения и по отношение на възприемане на духовната светлина. Това са майсторите на светлината или малцината посветени, махатми и знаещи, светещите на прасветлината. Постигнали спойката на отделния индивид с вечния праиндивид като
единствена обща основа на всеки проявен индивидуален живот
и имащи за мисия да я направят достояние на всяко божие творение, да покажат пътя към висшата духовност, дала начало на всеки живот, за да се постигне съединение на душата с напуснатия от нея източник на живот.
Малцина са и са били майстори от възвишения кръг, т. е. великите вдъхновени, какъвто е бил нашият Петър Дънов, а сега е Ваклуш Толев. А всяка велика душа един ден влиза във връзка с центъра на всички братя тук, на земята, след като премине през спиралите на духовното обучение, и в един момент се събужда като законен приемник и наследник на един преминал в отвъдното майстор. Така се съединява с духа на своя приемник, който му предава по този начин своето усъвършенствано вече майсторство. Едва тогава роденият да бъде майстор осъзнава своя висш ранг като
свещеник “по чина Мелхиседеков”
Но точно тогава той е изправен и пред най-важния си избор – да стане факир или духовен майстор. Дали да остане на нивото на делничните всекидневни “чудеса”, или да дири и оповестява извечните духовни принципи и закони. Ако устои на изкушението да доказва силите си в невероятните за хорските очи “чудеса”, значи е повишил себе си в другия ранг, този на избраника за всеобща полза. Този, който принадлежи на една високо етична и кореняща се изцяло в духовния живот на Космоса общност.
Докато факирът обявява на всеослушание своя суверенитет върху природните закони за разлика от майстора, на когото не са нужни външни проявления на силата му, дори доброволно се е отказал да ги използва. Факирът използва своето “вълшебничество” и за сдобиване със слава, а оттам до черната магия има само една крачка. И точно по този начин постепенно прекалено сериозното магично действие, извършвано за благото на човечеството, впоследствие е извратено и очернено. Превърнато е в суеверие и зловредие поради робуване на подражание и предразсъдъци А спекулациите, самозванството в тази област още повече подронвали вярата в магията и я правили обект на всеобща ненавист.
Но всички видове магии се допускат до живот и на земен, и на космически план, тъй като са част от взаимното преливане на съзиданието и разрушението. Пък нали и няма съзидание без разрушение. А тяхното взаимно проникване винаги
следва законите и вибрациите на предварително заложения еволюционен план
Най-често се допуска разрушаването на формата, на физиологичното здраве, за да се опази съдържанието, духът, когато и той е застрашен от залиняване.
Така че, както отдавна знаем, няма нищо случайно под небето. Всичко следва своя целесъобразен и предзададен ход. В този вървеж напред магичната реалност приближава енергията на съзнанието ни към космическата вибрация, т. е. към онази степен на усвояване на определена духовност, която ни извежда на трансценденталното ниво на първичната, а може би и единствената реалност. Магията пък е учението, което ни казва как, кога и при какви обстоятелства човек може максимално да реализира волевите си възможности, които са извънредно големи, тъй като човекът се равнява по звездите със своята мисъл, воля и творчество.
Доказателства, че ангелите съществуват
АНГЕЛИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА
Размер на шрифта:
Статията е видяна 1147 пъти Съгласно религиозните учения ангелите са създания Господни, надарени с разум и воля безплътни същества, по-съвършени от хората. Всевишният ги предоставил на човека за негова охрана.
Чудеса по пътищата
Много хора вярват, че всеки има ангел-пазител, но малко са тези които са го видели. Един от тези случаи е станал през 1991 г. с англичанката Кейт Бриджер. На този ден, както винаги, тя пътувала с автобус към работата си в Чентъм Кент. Когато той се спускал по доста стръмен хълм, Кейт чула отчаяния вик на шофьора, че са отказали спирачките. Набрал скорост, автобусът се носел към стена на завоя. Катастрофата била неминуема.
Неочаквано Кейт видяла няколко фигури, които прелетели зад прозореца. Били красиви светлокоси същества в дълги дрехи. Тя веднага решила, че това са ангели. Те застанали между автобуса и стената и той от само себе си спрял. И съществата веднага изчезнали. Благодарение на свръхестествената намеса всички пътници се отървали без сериозни травми и нито един не загинал.
По-късно, когато закарали автобуса на ремонт, механиците били озадачени: спирачките били напълно излезли от строя и никой не можел да обясни как автобусът е спрял по стръмния хълм.
Молитва пред лицето на смъртта
Джесика Белман от Лос Анжелис пътувала с майка си по многолентова скоростна магистрала в околностите на Холивуд. В час-пик трафикът бил много натоварен, автомобилите с голяма скорост се движели броня до броня. Изведнъж огромен фургон, движещ се пред тях, загубил управление, завъртял се и застанал напряко на пътя. От аварийното платно “Форд”-а на Джесика го деляли три реда бързодвижещи се автомобили с голяма скорост. Ударът бил неизбежен... Но се случило чудо! Някакси времето се забавило и настъпила странна тишина. На Джесика й се сторило, че нейната кола е в дълбок кладенец. Контактът с външния свят изчезнал напълно.
Джесика си спомня, че страстно се молела за помощ – такава молитва се изрича само пред лицето на смъртта. Спомня си очите на майка си, застинали от ужас. След това се появила гигантска човешка фигура, която повдигнала нейния “Форд” буквално като детска играчка и започнала плавно да го премества настрани. В този момент момичето видяло като в мъгла в едър план двама мъже в автомобил, които се смеели и изобщо не забелязвали, че колата й преминава покрай тях. Чул се силен удар и “Форд”-ът на Джесика се оказал на банкета.
В образа на майка
Безплътните спасители много рядко са видими. Най-често ги виждат парашутисти, на които не се е отворил парашута. По думите на спасилите се, около тях изниквали човешки фигури, които забавяли полета и изменяли траекторията му така, че парашутистите да се приземят по някакъв наклон във водоем, купчина сено или купчина сняг.
Веднъж отказал парашутът на руския полярник Пьотр Задиров. Той падал от височина 800 метра към заледената земя, когато върху нея видял човешка фигура в която познал собствената си майка. Тя свалила от себе си пухкава оренбургска кърпа и я проснала пред себе си. Пьотър паднал върху нея и не почувствувал болка. Оказало се, че Пьотр се е приземил на огромна снежна купчина, образувала се от снегопочистващата машина, която чистила пистата на летището. Ако Пьотр беше паднал половин метър по-настрани е щял да се разбие в бетона.
След случилото се, той със свои пари построил две дървени църкви на името на Светата Троица – едната в родината, другата в…Антарктида.
Усмивки
Най-поразителното ангелско видение се случило в космоса. През 1985 г., когато съветската космическа програма била във възход, а за необичайни произшествия в космоса предпочитали да не съобщават, на космическата станция “Салют-7” се случило непредвиденото. Течал 155–тият ден от полета. Екипажът от трима космонавти - Олег Атко, Владимир Соловьов и Леонид Кизим – се занимавали с планирани експерименти и изследвания. Изведнъж станцията била залята от ослепителна оранжева светлина, която заслепила космонавтите. Не било взрив, нито пожар. Оказало се, че светлината прониква отвън станцията, от космоса, през абсолютно непрозрачните стени на станцията. За щастие, зрението им се върнало почти веднага. Наклонилите се към илюминаторите космонавти не повярвали на очите си: от другата страна на стъклата се виждал оранжев светещ облак със седем гигантски фигури в него! Имали човешки лица и тела, но зад гърба им се забелязвало нещо прозрачно, подобно на криле. И тримата космонавти имали здрава психика и преминали по време на подготовката си всевъзможни тестове. За религиозни суеверия и дума не можело да става. Но на всички им минала една и съща мисъл: в космоса, редом с тях, летяли ангели! Почти като хората, но въпреки това изглеждали другояче. Главната разлика била в изражението на лицата им. “Те се усмихваха” разказват по-късно космонавтите. “Но тази усмивка не беше приветствена, а усмивка на възторг. Ние хората, не можем да се усмихваме така”. В продължение на 10 минути ангелите съпровождали “Салют-7” със същата скорост, повтаряйки маневрите на кораба, а след това изчезнали.
Свидетелствата на “Хъбъл”
Няколко снимки, направени от орбиталния телескоп “Хъбъл”, предизвикали сензация. На фотографиите отчетливо се виждали седем летящи ангелоподобни фигури! Учените все още не са установили истинската им същност. Но с това “ангелският проблем” не свършил. По-късно телескопът “Хъбъл” поднесъл още една загадка. По време на изследванията на галактиката NGG-3532, сензорите на “Хъбъл” зафиксирали появата на седем ярки обекта в орбитата на Земята. Според първите предадени снимки, учените били готови да предположат, че телескопът е запечатал няколко НЛО-та, летящи в група. Но на по-късно получените снимки се виждали леко размити, не по-малко различими, фигурите на светещи крилати създания, напомнящи на библейските ангели!
“Те бяха около 20 метра високи”, разказва пред журналистите инженерът на проекта “Хъбъл” Джон Пратчерс. “Крилете им в размах достигаха дължината на съвременните аеробуси. Тези създания излъчваха силна светлина. Все още не можем да кажем, защо се явяват”. Ангели са наблюдавали и няколко екипажа на американските совалки. Но до неотдавна сведенията за тези наблюдения преднамерено се премълчавали.
Съвпадение или ...
Във феномена “космически ангели” трябва да обърнем внимание на техния брой. Безпристрастната техника на „Хъбъл” фиксирала седем “ангелоподобни фигури”. Съветските космонавти също са видели седем фигури. И в евангелските откровения на свети Йоан Богослов също се говори за седем ангела, “върховни пазители на славата Божия. Малко вероятно е всичко това да е съвпадение.
Ето нещо за косата - къде занимателно, къде интересно, къде малко измислица. 
Според една легенда до грехопадението човекът бил без коса - главата му украсявал блестящ ореол. Но щом нашите прародители съгрешили, космическите лъчи около главата им натежали и се превърнали в... косми. Този нов ореол бил предназначен да пази човека от тъмните вибрации на Космоса и да го свързва с по-фините. Косата е ценна част от нас не само защото ни прави по-красиви или ни предпазва от студ и пек - с нея е свързана хилядолетна магическа култура. Девойките сплитали от своите коси гривни и ги подарявали на любимите си като защитен талисман. Той пазел възлюбения им не само от случайна смърт, но и от съблазни и изневяра. По-късно започнали да скриват къдриците си в медальони, които подарявали на избраниците си, за да ги носят близо до сърцето си. Във всички предметни магии, които се правят за зло, се слагат човешки косми, по възможност от мъртвец.
Фризьорът влияе върху аурата на човека, подбирайте го внимателно
Днешните жени, които ходят с пуснати дълги гриви, не подозират колко близо са до омагьосването - те по-лесно урочасват или се поддават на "зли очи". Неслучайно нашите баби и прабаби са ходели със сплетени коси, а в арабския свят и до днес жените се забраждат. Разпуснатата женска коса се е считала за знак на разюзданост, на поквара и прекалена чувственост, с една дума - на неприлична покана за секс. В правилата за служене в ашрам (будистки манастир) е и жените, и мъжете да се подстрижат нула номер, за да калят волята си и да преодолеят суетата си.
От друга страна, предните ни вярвали, че чрез косата душите на мъртвите, на демоните и вампирите могат да проникнат в аурата на човека и да го обсебят. Защото косата е антена към Отвъдното -тя улавя сигнали от света на невидимото, а те могат да бъдат както позитивни (от ангелите пазители), така и негативни (от демоните).
Според парапсихолози-те човек трябва много да внимава, когато реши да се подстригва, за да опази светла аурата си (ореола около главата). Ето и няколко съвета в тази връзка.
■ Не забравяйте, че фризьорът променя биополето ви. Избирайте жизнерадостен майстор, със самочувствие - тогава животът ви ще се промени към по-добро. Ако е мрачен и сърдит, то във вашето биополе ще влезе неговата енергия и ще ви "зарази" с негативизъм. Колкото по-възрастен е майсторът на ножиците, толкова по-силно ще е неговото влияние върху вашата аура. Ако сте щастливи и не желаете да променяте сегашното си положение, по-добре седнете при по-млад фризьор или на вашата възраст. Но ако на душата ви е неспокойно и унило, изберете стар професионалист.
■ Ако не искате мъжът ви да започне ни в клин, ни в ръкав да ви ревнува, желателно е да се подстрижете при жена. Харесвате ли мъжа, който ви прави прическата, флиртувате ли с него, ще започнат проблеми в личния ви живот. Защото косата "запечатва" силно вашите емоции и вътрешни нагласи и няма да можете да ги скриете от половинката си.
■ За да расте по-бързо косата ви, подстригвайте се при пълна или растяща Луна. Когато Луната намалява, посетете фризьор, ако искате да заздравите корените на коса-си, да се предпазите от косопад или пък да под-късите фризурата си. Не се подстригвайте в т. нар. сатанински лунни дни (9-ия, 15-ия, 23-ия и 29-ия ден според лунния календар), а също в дните на слънчево и лунно затъмнение.
■ Никога не си режете косата сами - така позволявате на завистниците и недоброжелателите си да пробият аурата ви и да ви прчинят куп проблеми, а фризьор не се ходи, когато човек се чувства зле физически и душевно. В противен случай това състояние ще продължи по-дълго, а може и да влоши още атмосферата около вас.
Повечето хора посещават фризьорския салон, именно когато не се чувстват добре и искат да променят нещо в живота си. Ето как дните от седмицата влияят върху магическия ритуал, наречен оформяне на прическа.
ПОНЕДЕЛНИК
Благоприятен ден за подстригване и боядисване. Освобождава от отрицателни емоции и тежестта на нерешените проблеми. Ако сте родени в понеделник, освен тогава посещавайте фризьорския салон и в четвъртък. Неблагоприятен за вас ден е неделя.
ВТОРНИК
Много подходящ ден да сложат в ред косите си за тези, които се чувстват физически отпаднали, на които не им стига воля да решат проблемите си или ги тормози монотонният ритъм на живота. Родените във вторник са в съзвучие с енергията на съботата и неделята. Забранен за тях е петък.
СРЯДА
Подстригването в този ден спомага за нови познанства, обещава интересни пътувания и придобиване на знания. Независимо кога сте родени, в сряда можете да посетите вашия салон - на добро е.
ЧЕТВЪРТЪК
На тези, които го изберат, ще донесе промяна във взаимоотношенията с най-близките, ще засили интереса на противоположния пол и ще привлече към тях късмета и благополучието. Родените в четвъртък могат да посягат на косата си и в понеделник. Неблагоприятен ден е вторник.
ПЕТЪК
Този ден е за консервативните - тези, които не обичат промените. Ако сте доволни от досегашната си прическа, изберете петъка за посещение на салона.
СЪБОТА
Ден за укрепване на косата, за освобождаване от кармични дългове и родови грехове. Родените в събота могат да използват и петък, но да избягват неделята.
НЕДЕЛЯ
В неделя изобщо не е подходящо да се пипа косата, но пък това може да се окаже положително за абсолютните неудачници. Именно на този ден те имат шанс да преобърнат енергиите си и да сменят гнева с удовлетвореност.
Според една легенда до грехопадението човекът бил без коса - главата му украсявал блестящ ореол. Но щом нашите прародители съгрешили, космическите лъчи около главата им натежали и се превърнали в... косми. Този нов ореол бил предназначен да пази човека от тъмните вибрации на Космоса и да го свързва с по-фините. Косата е ценна част от нас не само защото ни прави по-красиви или ни предпазва от студ и пек - с нея е свързана хилядолетна магическа култура. Девойките сплитали от своите коси гривни и ги подарявали на любимите си като защитен талисман. Той пазел възлюбения им не само от случайна смърт, но и от съблазни и изневяра. По-късно започнали да скриват къдриците си в медальони, които подарявали на избраниците си, за да ги носят близо до сърцето си. Във всички предметни магии, които се правят за зло, се слагат човешки косми, по възможност от мъртвец.
Фризьорът влияе върху аурата на човека, подбирайте го внимателно
Днешните жени, които ходят с пуснати дълги гриви, не подозират колко близо са до омагьосването - те по-лесно урочасват или се поддават на "зли очи". Неслучайно нашите баби и прабаби са ходели със сплетени коси, а в арабския свят и до днес жените се забраждат. Разпуснатата женска коса се е считала за знак на разюзданост, на поквара и прекалена чувственост, с една дума - на неприлична покана за секс. В правилата за служене в ашрам (будистки манастир) е и жените, и мъжете да се подстрижат нула номер, за да калят волята си и да преодолеят суетата си.
От друга страна, предните ни вярвали, че чрез косата душите на мъртвите, на демоните и вампирите могат да проникнат в аурата на човека и да го обсебят. Защото косата е антена към Отвъдното -тя улавя сигнали от света на невидимото, а те могат да бъдат както позитивни (от ангелите пазители), така и негативни (от демоните).
Според парапсихолози-те човек трябва много да внимава, когато реши да се подстригва, за да опази светла аурата си (ореола около главата). Ето и няколко съвета в тази връзка.
■ Не забравяйте, че фризьорът променя биополето ви. Избирайте жизнерадостен майстор, със самочувствие - тогава животът ви ще се промени към по-добро. Ако е мрачен и сърдит, то във вашето биополе ще влезе неговата енергия и ще ви "зарази" с негативизъм. Колкото по-възрастен е майсторът на ножиците, толкова по-силно ще е неговото влияние върху вашата аура. Ако сте щастливи и не желаете да променяте сегашното си положение, по-добре седнете при по-млад фризьор или на вашата възраст. Но ако на душата ви е неспокойно и унило, изберете стар професионалист.
■ Ако не искате мъжът ви да започне ни в клин, ни в ръкав да ви ревнува, желателно е да се подстрижете при жена. Харесвате ли мъжа, който ви прави прическата, флиртувате ли с него, ще започнат проблеми в личния ви живот. Защото косата "запечатва" силно вашите емоции и вътрешни нагласи и няма да можете да ги скриете от половинката си.
■ За да расте по-бързо косата ви, подстригвайте се при пълна или растяща Луна. Когато Луната намалява, посетете фризьор, ако искате да заздравите корените на коса-си, да се предпазите от косопад или пък да под-късите фризурата си. Не се подстригвайте в т. нар. сатанински лунни дни (9-ия, 15-ия, 23-ия и 29-ия ден според лунния календар), а също в дните на слънчево и лунно затъмнение.
■ Никога не си режете косата сами - така позволявате на завистниците и недоброжелателите си да пробият аурата ви и да ви прчинят куп проблеми, а фризьор не се ходи, когато човек се чувства зле физически и душевно. В противен случай това състояние ще продължи по-дълго, а може и да влоши още атмосферата около вас.
Повечето хора посещават фризьорския салон, именно когато не се чувстват добре и искат да променят нещо в живота си. Ето как дните от седмицата влияят върху магическия ритуал, наречен оформяне на прическа.
ПОНЕДЕЛНИК
Благоприятен ден за подстригване и боядисване. Освобождава от отрицателни емоции и тежестта на нерешените проблеми. Ако сте родени в понеделник, освен тогава посещавайте фризьорския салон и в четвъртък. Неблагоприятен за вас ден е неделя.
ВТОРНИК
Много подходящ ден да сложат в ред косите си за тези, които се чувстват физически отпаднали, на които не им стига воля да решат проблемите си или ги тормози монотонният ритъм на живота. Родените във вторник са в съзвучие с енергията на съботата и неделята. Забранен за тях е петък.
СРЯДА
Подстригването в този ден спомага за нови познанства, обещава интересни пътувания и придобиване на знания. Независимо кога сте родени, в сряда можете да посетите вашия салон - на добро е.
ЧЕТВЪРТЪК
На тези, които го изберат, ще донесе промяна във взаимоотношенията с най-близките, ще засили интереса на противоположния пол и ще привлече към тях късмета и благополучието. Родените в четвъртък могат да посягат на косата си и в понеделник. Неблагоприятен ден е вторник.
ПЕТЪК
Този ден е за консервативните - тези, които не обичат промените. Ако сте доволни от досегашната си прическа, изберете петъка за посещение на салона.
СЪБОТА
Ден за укрепване на косата, за освобождаване от кармични дългове и родови грехове. Родените в събота могат да използват и петък, но да избягват неделята.
НЕДЕЛЯ
В неделя изобщо не е подходящо да се пипа косата, но пък това може да се окаже положително за абсолютните неудачници. Именно на този ден те имат шанс да преобърнат енергиите си и да сменят гнева с удовлетвореност.
Послания на водата
Голямо объркване сред историците предизвикват предмети, за които не може да се установи точно за какво са служели на нашите предци и кога са изобретени. Такъв е случаят с кристалните черепи...
Кристален череп
Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат около 5,2 килограма. Единият - черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият - Черепът на Проклятието - в Музея на американските индианци в Ню Йорк.
Произходът на първия е неизвестен. Знае се само, че е закупен от бижутерската фирма Тифани през 1898 година. И до днес не може да се установи откъде фирмата се е сдобила с него. Според някои източници е бил спечелен като трофей от неизвестен наемник в Мексико през деветнадесети век.
За втория череп се знае доста повече. Той е открит от Ана Мичъл-Хеджис на 17-ия си рожден ден, когато от върха на една пирамида в древния град на маите Лубаантун забелязва в една цепнатина нещо да блещука. Какво е правило младото момиче в днешната държава Белийз, тогава Британски Хондурас? Тя била твърде млада за археоложка, но достатъчно смела, за да не се страхува от отровните паяци и змии.
Археолог любител бил вторият й баща Фредерик А. Мичъл-Хеджис, иначе банкер и борсов посредник. Не разполагал с много средства, но бил човек с богато въображение, жаден за пътешествия, изследователски подвизи и авантюри. Намерил спонсори за стъкмяване на научна експедиция и заминал с кораб от Ливърпул за пристанището Пунта Горда.
В експедицията взели участие също доведената му дъщеря Ана и аристократичната лейди Ричмънд Браун - приятелка и спонсорка на Фредерик. В многобройните писания за намирането на кристалния череп съществуват някои незначителни различия. Според едни автори местните работници от племето кекчи, потомци на маите, копаели в пирамидния комплекс и изровили кристалния череп без долната челюст. Други източници предлагат същата история, но с повече романтични подправки. Ана се изкачила на доста порутена пирамида. От върха й се наслаждавала на прекрасна гледка. Зелена джунгла като безкраен килим се простирала пред очите й. Ненадейно погледът й попаднал на нещо блещукащо през един процеп във вътрешността на пирамидата. Ана слязла и събудила баща си, за да му съобщи новината. Разчистването на тежките каменни блокове не било лесна работа и затова чак след няколко седмици упорит труд кристалният череп се намерил в ръцете на младото момиче.
Интересна била реакцията на около тристата работници кикче.Щом видели черепа, индианците паднали на колене, започнали да целуват земята и две седмици прекарали в плач и молитва. Разкопките продължили и едва след три месеца открили долната подвижна челюст на черепа.
Находката в Лубаантун е истинска загадка, която може да се сравнява само с кристалната топка от Бермудския триъгълник. Кристални черепи са били намирани и другаде и днес може да се видят в престижни музеи в Европа и Америка. Но въпреки това черепът се смята за уникален. Изработен е от цял прозрачен къс планински кристал, в който се виждат вътрешни вени и мехурчета. Само иронична усмивка предизвикват твърдения на онези експерти, според които кристалът е шлифован с пясък. Те стигат до това заключение, след като изследванията под микроскоп не са намерили следи от метални инструменти. За да се обработи ръчно, с пясък или с нещо по-твърдо, са необходими най-малко 150 години по 12 часа упорит дневен труд на много занаятчии. Някои изчисляват, че за постигането на този резултат ще бъдат необходими 800, 1000 или 1500 години. Не вярвам, че ще се намерят майстори, които да се заемат с толкова тънка и продължителна работа.
Скулите и очните кухини на черепа са обработени по такъв начин, че като отразяват светлината, създават впечатление на блясъци, на някакво вътрешно движение. Ефектът се подсилва и от една призма, оформена в основата на черепа. Кристалното творение тежи 5,3 кг, високо е 13 см, широко също 13 см и дълго 18 см.
Съдейки по някои анатомични особености, специалистите са на мнение, че кристалът е моделиран по черепа на жена. Един факт особено тормози експертите: ако е вярно, че целият предмет е изработен от един кристален къс - а това означава и подвижната долна челюст, - как е бил разрязван този къс? Планинският кварцов кристал не може да се реже и всеки опит би завършил с натрошаване. Освен това майсторите по шлифоване знаят, че кварцовият кристал расте спираловидно около невидими оси. Те могат да се видят само при определени условия и силно увеличение. Обработката може да се извършва само по посока на тези оси. И най-незначителното отклонение веднага би го натрошило на малки късчета. А кристалът на маите е обработен тъкмо по този невъзможен начин.
Това дава повод на един учен да възкликне: "Проклетото нещо не би трябвало да съществува!" Ана Мичъл-Хеджис e предоставила за шест години "проклетото нещо" на Франк Дорланд - известен реставратор и консерватор на произведения на изкуството. Той e открил и описал някои свойства на черепа, които напомнят за кристалната топка на д-р Браун. Веднъж за няколко минути около черепа се появил ореол, аура или сияние. В дома на реставратора, докато черепът бил у него, понякога се чували звънчета. Усещала се и някаква неопределена миризма. Имало моменти, когато в кристала се забелязвали странни сенки и светлини, образи на други черепи, човешки лица, разни предмети. Както Дорланд, така и собственичката му Ана Мичъл-Хеджис не се съмняват, че кристалният череп оказва някакво влияние върху хората, които са близо до него, върху техните чувства, настроения и мисли.
Според сп. "Нешънъл инкуайърър" не една или две холивудски звезди са посещавали дома на Ана в Кичънър, провинция Онтарио - Канада, за да се усамотят с черепа, да му се помолят или да медитират в негово присъствие. Самата дама - щастливата собственичка на такава необикновена скъпоценност - изглежда добре на 90-годишна възраст. С кристала се е разделила за по-продължителен срок само когато го е дала на реставратора. Втори път се е лишила от него, когато го е предоставила за една година на Музея на американския индианец в Ню Йорк.
По този повод някои автори иронично подмятат: що се отнася до предполагаемите окултни качества на кристалния череп, те кой знае защо не се проявиха в този музей. Ще обърна внимание на някои сходни черти в кристалните предмети, притежавани от д-р Рей Браун и Ана Мичъл-Хеджис. Те са различни по форма и все още никой не е в състояние да каже какво е било предназначението им. В Мексико, а и на други места в Америка има много черепи, изработени от камък, глина, благородни метали, и дори от кристал. Но черепът от Лубаантун е уникален по начина на изработка, по размерите и по приписваните му окултни свойства. И двата кристала са намерени в пирамида. И в двата случая находките не са били веднага обявени по сходни причини.
Д-р Рей Браун се e страхувал, че ще му бъде отнета. Фредерик Мичъл-Хеджис e изпитвал същите опасения и e съобщил за кристалния череп чак през 1935 г. със статия в сп. "Ню Йорк америкън". Статията му e предизвикала сензация и гневна реакция от страна на Нормън Хамънд, който дълго време извършвал археологически проучвания в Белийз. Археологът заявява на всеослушание, че Фредерик Мичъл-Хеджис е нарушил законите на Англия, присвоявайки си находката, без да я опише и регистрира. Нещо повече: в гнева си Хамънд се нахвърля и срещу невинните маи от древността, които според него не били способни да направят такъв череп. Археологът е категоричен: черепът не е на маите, не е намерен в Лубаантун или другаде в Централна Америка.
И ето главния му аргумент: маите не са използвали планински кристал. Черепът не е изработен в стила на маите. И още една любопитна прилика в двата кристала: те не могат да бъдат датирани. Кой би дръзнал да каже кога е направена кристалната топка на д-р Браун? Ако е принадлежала на древната Атлантида, тогава може да се мисли за някакъв период от десетина хиляди години пр. н. е. Но коя е гаранцията, че самите атланти са нейните майстори и че не са я получили от друга цивилизация, по-стара и от тяхната? Или от някакви извънземни богове?
Специалистите признават, че със сегашните методи за датиране не е възможно да се определи възрастта на кристалния череп. Те не могат да отрекат, че е намерен в Лубаантун, но хвърлят съмнения върху способността на маите да изработват с примитивните си инструменти нещо с такова високо качество. Остава ни да насочим поглед отново към загадъчната Атлантида.
Кристалните черепи
Голямо объркване сред историците предизвикват предмети, за които не може да се установи точно за какво са служели на нашите предци и кога са изобретени. Такъв е случаят с кристалните черепи...
Кристален череп
Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат около 5,2 килограма. Единият - черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият - Черепът на Проклятието - в Музея на американските индианци в Ню Йорк.
Произходът на първия е неизвестен. Знае се само, че е закупен от бижутерската фирма Тифани през 1898 година. И до днес не може да се установи откъде фирмата се е сдобила с него. Според някои източници е бил спечелен като трофей от неизвестен наемник в Мексико през деветнадесети век.
За втория череп се знае доста повече. Той е открит от Ана Мичъл-Хеджис на 17-ия си рожден ден, когато от върха на една пирамида в древния град на маите Лубаантун забелязва в една цепнатина нещо да блещука. Какво е правило младото момиче в днешната държава Белийз, тогава Британски Хондурас? Тя била твърде млада за археоложка, но достатъчно смела, за да не се страхува от отровните паяци и змии.
Археолог любител бил вторият й баща Фредерик А. Мичъл-Хеджис, иначе банкер и борсов посредник. Не разполагал с много средства, но бил човек с богато въображение, жаден за пътешествия, изследователски подвизи и авантюри. Намерил спонсори за стъкмяване на научна експедиция и заминал с кораб от Ливърпул за пристанището Пунта Горда.
В експедицията взели участие също доведената му дъщеря Ана и аристократичната лейди Ричмънд Браун - приятелка и спонсорка на Фредерик. В многобройните писания за намирането на кристалния череп съществуват някои незначителни различия. Според едни автори местните работници от племето кекчи, потомци на маите, копаели в пирамидния комплекс и изровили кристалния череп без долната челюст. Други източници предлагат същата история, но с повече романтични подправки. Ана се изкачила на доста порутена пирамида. От върха й се наслаждавала на прекрасна гледка. Зелена джунгла като безкраен килим се простирала пред очите й. Ненадейно погледът й попаднал на нещо блещукащо през един процеп във вътрешността на пирамидата. Ана слязла и събудила баща си, за да му съобщи новината. Разчистването на тежките каменни блокове не било лесна работа и затова чак след няколко седмици упорит труд кристалният череп се намерил в ръцете на младото момиче.
Интересна била реакцията на около тристата работници кикче.Щом видели черепа, индианците паднали на колене, започнали да целуват земята и две седмици прекарали в плач и молитва. Разкопките продължили и едва след три месеца открили долната подвижна челюст на черепа.
Находката в Лубаантун е истинска загадка, която може да се сравнява само с кристалната топка от Бермудския триъгълник. Кристални черепи са били намирани и другаде и днес може да се видят в престижни музеи в Европа и Америка. Но въпреки това черепът се смята за уникален. Изработен е от цял прозрачен къс планински кристал, в който се виждат вътрешни вени и мехурчета. Само иронична усмивка предизвикват твърдения на онези експерти, според които кристалът е шлифован с пясък. Те стигат до това заключение, след като изследванията под микроскоп не са намерили следи от метални инструменти. За да се обработи ръчно, с пясък или с нещо по-твърдо, са необходими най-малко 150 години по 12 часа упорит дневен труд на много занаятчии. Някои изчисляват, че за постигането на този резултат ще бъдат необходими 800, 1000 или 1500 години. Не вярвам, че ще се намерят майстори, които да се заемат с толкова тънка и продължителна работа.
Скулите и очните кухини на черепа са обработени по такъв начин, че като отразяват светлината, създават впечатление на блясъци, на някакво вътрешно движение. Ефектът се подсилва и от една призма, оформена в основата на черепа. Кристалното творение тежи 5,3 кг, високо е 13 см, широко също 13 см и дълго 18 см.
Съдейки по някои анатомични особености, специалистите са на мнение, че кристалът е моделиран по черепа на жена. Един факт особено тормози експертите: ако е вярно, че целият предмет е изработен от един кристален къс - а това означава и подвижната долна челюст, - как е бил разрязван този къс? Планинският кварцов кристал не може да се реже и всеки опит би завършил с натрошаване. Освен това майсторите по шлифоване знаят, че кварцовият кристал расте спираловидно около невидими оси. Те могат да се видят само при определени условия и силно увеличение. Обработката може да се извършва само по посока на тези оси. И най-незначителното отклонение веднага би го натрошило на малки късчета. А кристалът на маите е обработен тъкмо по този невъзможен начин.
Това дава повод на един учен да възкликне: "Проклетото нещо не би трябвало да съществува!" Ана Мичъл-Хеджис e предоставила за шест години "проклетото нещо" на Франк Дорланд - известен реставратор и консерватор на произведения на изкуството. Той e открил и описал някои свойства на черепа, които напомнят за кристалната топка на д-р Браун. Веднъж за няколко минути около черепа се появил ореол, аура или сияние. В дома на реставратора, докато черепът бил у него, понякога се чували звънчета. Усещала се и някаква неопределена миризма. Имало моменти, когато в кристала се забелязвали странни сенки и светлини, образи на други черепи, човешки лица, разни предмети. Както Дорланд, така и собственичката му Ана Мичъл-Хеджис не се съмняват, че кристалният череп оказва някакво влияние върху хората, които са близо до него, върху техните чувства, настроения и мисли.
Според сп. "Нешънъл инкуайърър" не една или две холивудски звезди са посещавали дома на Ана в Кичънър, провинция Онтарио - Канада, за да се усамотят с черепа, да му се помолят или да медитират в негово присъствие. Самата дама - щастливата собственичка на такава необикновена скъпоценност - изглежда добре на 90-годишна възраст. С кристала се е разделила за по-продължителен срок само когато го е дала на реставратора. Втори път се е лишила от него, когато го е предоставила за една година на Музея на американския индианец в Ню Йорк.
По този повод някои автори иронично подмятат: що се отнася до предполагаемите окултни качества на кристалния череп, те кой знае защо не се проявиха в този музей. Ще обърна внимание на някои сходни черти в кристалните предмети, притежавани от д-р Рей Браун и Ана Мичъл-Хеджис. Те са различни по форма и все още никой не е в състояние да каже какво е било предназначението им. В Мексико, а и на други места в Америка има много черепи, изработени от камък, глина, благородни метали, и дори от кристал. Но черепът от Лубаантун е уникален по начина на изработка, по размерите и по приписваните му окултни свойства. И двата кристала са намерени в пирамида. И в двата случая находките не са били веднага обявени по сходни причини.
Д-р Рей Браун се e страхувал, че ще му бъде отнета. Фредерик Мичъл-Хеджис e изпитвал същите опасения и e съобщил за кристалния череп чак през 1935 г. със статия в сп. "Ню Йорк америкън". Статията му e предизвикала сензация и гневна реакция от страна на Нормън Хамънд, който дълго време извършвал археологически проучвания в Белийз. Археологът заявява на всеослушание, че Фредерик Мичъл-Хеджис е нарушил законите на Англия, присвоявайки си находката, без да я опише и регистрира. Нещо повече: в гнева си Хамънд се нахвърля и срещу невинните маи от древността, които според него не били способни да направят такъв череп. Археологът е категоричен: черепът не е на маите, не е намерен в Лубаантун или другаде в Централна Америка.
И ето главния му аргумент: маите не са използвали планински кристал. Черепът не е изработен в стила на маите. И още една любопитна прилика в двата кристала: те не могат да бъдат датирани. Кой би дръзнал да каже кога е направена кристалната топка на д-р Браун? Ако е принадлежала на древната Атлантида, тогава може да се мисли за някакъв период от десетина хиляди години пр. н. е. Но коя е гаранцията, че самите атланти са нейните майстори и че не са я получили от друга цивилизация, по-стара и от тяхната? Или от някакви извънземни богове?
Специалистите признават, че със сегашните методи за датиране не е възможно да се определи възрастта на кристалния череп. Те не могат да отрекат, че е намерен в Лубаантун, но хвърлят съмнения върху способността на маите да изработват с примитивните си инструменти нещо с такова високо качество. Остава ни да насочим поглед отново към загадъчната Атлантида.
Здравейте, девойки 
В момента в Националния исторически музей е показано златно съкровище от Бронзовата епоха. Съкровището е намерено в село Изворово, община Харманли
Археолозите твърдят, че откритието е ценно не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.
А това е накит с елементи във формата на пшеничени зърна За ІІІ-ІІ в. пр. Хр. иде реч ... Уникални майстори
С пожелания за много топлина в днешния ден
В момента в Националния исторически музей е показано златно съкровище от Бронзовата епоха. Съкровището е намерено в село Изворово, община Харманли
Археолозите твърдят, че откритието е ценно не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.
А това е накит с елементи във формата на пшеничени зърна
За ІІІ-ІІ в. пр. Хр. иде реч ... Уникални майсториС пожелания за много топлина в днешния ден
Аз Панагюрското златно съкровище съм го виждала на живо в панаира.
Дори го имам снимано на телефона, но няма как да кача снимката тук.
Сайт със снимки от Родопите - http://hotelvillaviel.com/hotel/bg/index.html
Една статия, която може да ни отговори на въпроса - Има ли Бог?
Спящият пророк отговаря на най-важните въпроси в живота
Размер на шрифта:
Статията е видяна 9177 пъти ВИНАГИ СЪМ ЗАВИЖДАЛ на „истинските вярващи" - хората с чиста, безрезервна, непреклонна вяра. Натъквал съм се на много такива. Макар да им завиждах, те ме озадачаваха и предизвикваха моя скептицизъм. Това определено важи за едни мисионери, с които някога се срещнах в самото сърце на Екваториална Африка.
В затънтеното селце Ласа в Нигерия се беше появила нова, мистериозна вирусна болест. Кръвната проба на един мисионер, починал от нея, беше изпратена за изследване В Йейлския университет. Десет дни след изследването няколко учени починаха. Кръвта беше сметната за толкова опасна, че се наложи да бъде изгорена. По-късно в докладите от Нигерия се казваше, че мисионерите медици умирали десет дни след дори бегъл контакт с жертвите.
Запленен, аз тръгнах да направя материала и изминах с ленд роувър хиляда и петстотин мили, за да стигна до Ласа, макар че, бидейки хипохондрик до мозъка на костите, се страхувах до смърт. Не можех да разбера как мисионерите продължават да си вършат работата, Когато около тях другарите им измират като мухи. Отговорът, който ми дадоха, беше прост: „Ние вярваме в Бог, вярваме, че нашето призвание е да помагаме на другите, и няма да се откажем. Оставяме се изцяло в Божиите ръце."
Но откъде намираха сили? Не знаех. Нямах търпение да се махна от това място - и го направих най-бързо.
Ала тяхната непоклатима вяра не ми излизаше от ума. Бях озадачен и им завиждах, понеже не виждах начин да придобия такива възгледи. Човек не може просто да си заповяда да вярва; трябва да го усеща вътре в себе си.
Затова няма нищо чудно, че сред многото въпроси в потока от писма, на които Едгар Кейси е отговарял, един от най-често срещаните, независимо дали е формулиран простичко, или с повече думи, е прямото и директно: „Има ли Бог?"
Въпросът не е толкова абстрактен, колкото изглежда на пръв поглед. За повечето от подателите на писмата той е имал пряка връзка с ежедневието им. А и както ще открием, отговорите на Кейси на този първи въпрос са източник на отговори на останалите въпроси, които следват в тази книга. Бог -и природата на Бог - съвсем осезателно прониква във всеки аспект от живота на хората. За Кейси първопричината за съществуването на вселената -Бог - е не само всеведущ и вездесъщ, но и бездънен резервоар от божествена енергия, от която можем да черпим, за да решаваме всякакви проблеми.
Това не бива да се превръща в преграда за онези от вас, които не са набожни. Схващането на Кейси за Бог е толкова широко, че обхваща както религиозното, така и светското; то въздейства еднакво на вярващия, на озадачения, на съмняващия се и на невярващия. Материалите на Кейси ми помогнаха най-сетне да си обясня как и защо се е появил Великият Създател, Който е привел всичко останало в действие. Кейси успя да убеди неподатливия ми ум, че духовната същност е нещо реално и може да властва над материалния свят, възприеман чрез петте ни ограничени сетива.
За всеки, който като мен е обичал да вдига врява в неделното училище, това е огромно постижение.
Премахване на пречките
Тъй като се чувствам повече като ваш другар, отколкото като водач в това пътешествие из мистериозното съзнание на Едгар Кейси, може би ще е добре да цитирам някои от трудностите във възприемането на духовните идеи, с които се сблъсках, в случая - дори да приема, че Бог съществува, и, разбира се, да споделя кое ми помогна да го направя.
Най-ранните ми духовни търсения бяха заглушени в зародиш от един презвитериански проповедник, който така преливаше от енергия, че блъскаше с юмрук по амвона. В по-късните ми години моята привързаност към гастрономските вечери, освежителните сухи мартинита и периодичните плътски забежки ме снабдиха със здрава защита срещу слабите проблясъци на духовна светлина, които може да съм имал. За човек с донякъде „езически" възгледи като моите, е доста по-лесно да вярва в измеримите научни концепции, отколкото да направи огромен скок в убежденията си и да повярва в божественото.
Кейси ни помага да направим този скок, като ни позволява да погледнем Бог под няколко ъгъла.
Но преди да ми покаже как да обясня какво всъщност е Бог, Кейси ме освободи от погрешните ми представи за това, какъв би трябвало да бъде Създателят... но не е.
За да отговорим на въпроса: „Има ли Бог?", първо трябва да си представим онзи негов образ, който ще ни даде задоволителен отговор. Той трябва да ни се струва правдоподобен. Докато проучвах възгледите на Кейси, неведнъж откривах, че разчитам на този визуален образ, за да разбера и приема космическите идеи; понякога ми се струва, че с космическото се общува по-ефикасно с метафори, отколкото със студен, логически език. Открих, че по същия начин има образи, които могат да ни попречат.
Въпреки невероятния художествен гений на Микеланджело ми трябваха много време и енергия, докато се отърся от товара на неговия антропоморфен образ на Бог - Внушителен старец с дълга бяла брада, който се носи като мъглявина в едно твърде реалистично небе. Сигурен съм, че Бог е потупал великия художник по рамото за това благородно усилие, но не съм убеден, че е бил особено доволен да го напъхат в такова съвсем човешко тяло. За нещастие логиката на Микеланджело не е можела да се мери с феноменалното му майсторство с четката. Ако Бог е всеведущ и вездесъщ и надхвърля незначителните граници на времето и пространството, той едва ли може да бъде затворен в едно човешко тяло - пък било то внушително като фигурата на тавана в Сикстинската капела. Както ще видим по-късно, Кейси наистина казва, че човекът е създаден по божи образ и подобие, но в абстрактен, далеч не толкова ограничен смисъл.
Един Бог, с когото мога да живея
Тогава кой - или какво - е Бог?
Първопричината, Силите на вселената, Съзидателната сила - това са някои от термините, с които Едгар Кейси изразява същността на Бог. Всички те са просто различни подходи към основната му идея, че Всичко е Едно.
Представата на Кейси за Бог като за Първопричината ми се струва убедителна, понеже е съвместима с лансираната от учените теория за произхода на космоса, наречена „големия взрив" - огромна експлозия от енергия, която е задействала всичко останало. Приемам го и на метафизично ниво, защото все нещо трябва да е първопричина, иначе нямаше да ни има, Слънчевата система нямаше да я има, живота нямаше да го има и ние с вас също нямаше да сме тук.
Кейси използва и наименованието Първоначалната съзидателна енергия: необятен вир от енергия, който е навсякъде - независимо дали го искаме. Следователно, ако тази огромна енергия е навсякъде, ако обхваща всичко, няма начин ние с вас да не сме част от нея, дори и да не ни е приятно, и всъщност няма значение как я наричаме - просто на света няма нищо друго. Разглеждани така, тези сили са Божии продължения или проявления, а това свидетелства за убеждението на Кейси, че всичко е едно в Бог. Или, по думите на библейското учение, в Бог пребъдваме, движим се и съществуваме и Бог е този, „чрез когото и за когото всичко съществува".
А сега да изнесем довода с една крачка напред. Ако тази Първоначална съзидателна енергия е първоизточник на всичко съществуващо, тогава животът и съзнанието, включително самосъзнанието, също произлизат от нея. И от тази концепция идва простичкото определение на Кейси за самия живот: „Животът е съзнанието на съществуванието."
Нашата връзка с първопричината
Както ще видим от отговорите на Кейси на най-великите въпроси на живота, много от проблемите ни като човешки същества идват от това, че сме си позволили да се отделим от Първопричината. Сега тя е нещо далечно за нас и първостепенната ни задача е отново да се съберем с нея, както е било, преди да придобием съзнание. Трябва да се върнем в това състояние и да се слеем с него, да запазим самосъзнанието си, но да съгласуваме целта си с великия замисъл на вселената.
„Но възможно ли е това?" - пита моят скептичен ум, имайки предвид плътността на физическите ни тела. В този момент един от мисловните ми образи се намесва и ми помага да си го представя. Тялото - или всяко парче физическа материя - не е толкова плътно, колкото си мислим. Атомите, от които се състоим, са най-вече празно пространство. В това няма спор. оказва се, че тухлите, от които е изградена материята, не са никаква материя. Те са съставени от фотони, а фотоните са не друго, а светлина или енергия.
Айнщайн пръв е изтъкнал, че материята изобщо не е материя; тя е повече или по-малко замръзнала светлина под формата на „силови полета". Погледнато по този начин, е 6ъзможно да си представим вселената и нейните безбройни фотони като чиста енергия и следователно пропускливи като слънчев лъч. Това показба, че плътното човешко тяло също може да се разглежда като облак от фотони, като облак светлина, която е в състояние да се придвижи и съедини отново с Първопричината и това да стане плавно, сякаш два пухкави облака се сливат и образуват един.
Помислете си само колко приятно би било да си почиваме в утробата, от която сме произлезли, да се сливаме без усилие с нея и да живеем в хармония с устройството и посоката на силите на вселената, вместо да „проглушаваме небесата с безполезните си викове", както се е изразил Шекспир.
„Ами цел? - пита скептикът в мен. - Имат ли наистина цел тези Съзидателни сили? Някакъв грандиозен план и неизменни закони за хармония?" Откривам, че не ми е чак толкова трудно да погледна на това прагматично. Един такъв механизъм като несметния брой галактики, звезди и планети с положителност не би могъл да съществува без непоклатими закони. Нито пък милиардите клетки във физическите ни тела. Без закони щеше да има само хаос. Така че не ми е трудно да приема твърдението на Кейси, че всичко е съгласувано от Божията воля и разум и че ние можем да намерим мир и спокойствие, като им се подчиним, а не като им се съпротивляваме.
Можем да го направим, учи ни Кейси, защото всичкото знание, цялата информация на вселената е там. Тя съществува. Тя е съвършена като закони-те на математиката, които просто ни чакат да ги разгадаем. Нужно е само да се настроим на вълните й, като поставим своето „аз" в абсолютна хармония с нея.
Наистина ли е възможно да се направи това? През цялата си кариера на изследовател на паранормалното съм усещал нуждата да се обръщам към изтъкнати, обективно мислещи хора - учени и традиционни философи, - за да намеря подкрепа за неясните теории, с които съм се сблъсквал. По същия начин действах и докато изследвах материалите на Кейси, така че съм включил мислите на учените и философите, които са ми помогнали да приема тези неща.
Един от тези учени е Дейвид Бом - физик, чиято работа в Лондонския университет му е спечелила международно признание и Нобелова награда. В своята знаменателна книга „Целостта и естественият порядък", в която намеква, че е възможно науката и мистицизмът да са свързани, той допуска съществуването на „един очевиден ред във вселената, където всичко е взаимно свързано". Представя ни тази концепция и нагледно, като я сравнява с холограма - фотографна снимка, в която всяка частица от диапозитива съдържа цялата информация за картината. Натрошете диапозитива на малки парченца, а след това пуснете холографен лазерен лъч през едно от тях - и ще се появи цялата Картина. По подобен начин всяка основна частица от материята мигновено разбира какво става с нейното „другарче" - в която и точка на вселената да се намира то. За мен доводите на Бом са си чиста научна обосновка на възгледа на Кейси за единството на нещата, че «всичко е едно", и на идеята, че действително можем да се настроим на хармония с това Всичко.
Според Кейси съзнанието е затворено във физическото тяло, така че само несъзнателното може да прескочи тази преграда. За да постигнем това, трябва да имаме безкористното градивно намерение да излезем от границите на обичайното, ограничено съществуване. Нужно е искрено желание да се слеем с единството на вселената, с Всичкото в нея. Това Всичко е представата на Кейси за Бог.
В такъв случай наша задача и отговор на проблемите ни е да осъзнаем, че наистина сме част от Бог и можем да се върнем при него, да се оставим на този велик източник на сила и да накараме човешката си воля да работи в хармония с неговата. Трябва да се настроим на царството на необятния Бог; то е царство на чистия дух, където е „истинската" действителност.
Бог, създателят и родителят
Все пак казаното по-горе не означава, че Кейси е смятал Господ за някаква безлична сила. Тъкмо обратното. Когато е пуснал в ход съществуването и ни е създал като част от своя разум, той е дал на всеки човек по една уникална душа, която е истинската му духовна личност и надхвърля рамките на физическото тяло, но въпреки това е част от него по време на пребиваването му на Земята. Ние винаги оставаме част от Божията цел и следователно - негови сътрудници, и следваме великия Му план за вселената. Но като наш Създател Бог ни е родител в буквалния смисъл на думата и - естествено - ни обича, както родителят обича децата си. Божията любов към сътворението е осезаема, а универсалната любов си остава същината на цялото съзнание. Наш синовен дълг е да отвръщаме на любовта Му, като обичаме ближния си и Бог, който ни е създал. Следователно убеждението на Кейси има двойна основа: Бог е Едно, но и: Бог е Любов.
А сега да Видим как са изразени тези идеи в думите на Кейси. В едно от писмата до него е зададен следният въпрос: „Как е правилно да мислим за Бог в молитвите си - като за безлична сила или енергия, която е навсякъде, или като за постоянно слухтящ разум, който съзнава съществуването на всеки човек на Земята, познава в подробности нуждите му и знае как да ги задоволи?"
Кейси отговаря в обичайния си библейски тон: „И двете! Защото Той е енергията в ограниченото движение на материалното, Той е и безграничното в съзнанието. Така че, когато настроиш своя ум, своето съзнание, разкриването на присъствието отвътре свидетелства за присъствието отвън. И както Синът е казал: „Отец и Аз едно сме", така и ти ще разбереш, че ти и твоят Отец сте едно, като пребъдваш в него." Тук Кейси говори за желанието на Исус и ние като Него да се настроим на Съзидателните сили вътре в нас.
Това, че Бог обича нас, душите, които е сътворил и които са част от него, обяснява Кейси и продължава: „Ала когато се вгледаме в безкрайността на пространството и времето, ние осъзнаваме, че съществува и онази сила, онова влияние, което също съзнава нуждите; съществува и онази воля, онзи избор, даден на човешките души, за да могат да бъдат използвани, да могат да бъдат едно, да могат да ги прилагат, макар слабо и несигурно, според силите си; но това все пак идва да каже, идва да изрази, идва да разкрие в живота на онези, които са загубили посоката, същото онова влияние, което търсите в познанията за Господ."
Но Кейси няма предвид само Божията любов към нас; той говори и за любовта и загрижеността, които ние - като част от Него - трябва да проявяваме към душите на ближните - нещо, което Кейси обяснява, продължавайки: „Защото, докато не станеш спасител, докато не помогнеш на някоя душа, загубила надежда, загубила пътя си, значи не разбираш напълно Господа в теб, Господа извън теб."
Идеята, че чрез любовта си към ближния опознаваме Бог, който е във всички нас, е още по-ясно изразена в тълкувание 262-130. Направено е през 1юли 1942 година на едно събиране на първата от групите, поставили си за цел изучаването на ученията на Кейси. В офиса във Вирджиния Бийч присъствали петима членове на групата, включително съпругата на Кейси - Гъртруд, синът му Хю Лин Кейси и неговата секретарка, която записвала казаното на заседанието.
Когато Кейси изпаднал в своето променено състояние на съзнанието и бил готов да отговаря от дълбините на несъзнателното, госпожа Кейси започнала с обичайните думи:
„Пред теб ще застанат тук присъстващите членове на група номер едно и тяхната работа върху урока Бог-Любов-Човек. Ще продължиш беседата върху този урок и ще дадеш предложения как да се завърши."
Кейси започнал с обичайното си кратко предисловие: „Да, имаме групата, събрана тук - Като група и като отделни личности, - и тяхната работа върху урока..."
„Истина ли е, продължил той, че Бог е любов? Истина ли е, че Той е като баща за всеки от нас? Истина ли е, че Той е като закон за всеки от нас? Истина ли е, че всички ние познаваме това влияние, този закон, тази любов като нещо лично в живота си; и по този начин Той се превръща в един личен Бог - не личност, а Бог, когото азът познава, който може да се прояви в живота на човека?...
Любовта е характерно свойство на тази сила, власт или влияние, известно като Бог. Така, богато човек прилага любовта в ежедневието си, той вижда Господ като свой личен Бог."
Кейси добавя следното: „Нека следващият урок бъде „Връзката на човек с човека", и уверението:
„Отче наш! Позволи на мен, Твоето дете, да видя в ближния си божественото, на което се кланям в Теб."
Кейси постоянно повтаря да търсим божественото в другите, „като се пазим да не осъждаме ни себе си, ни тях".
Джон Дж. Фулър
Приятно четене.
Дори го имам снимано на телефона, но няма как да кача снимката тук.
Сайт със снимки от Родопите - http://hotelvillaviel.com/hotel/bg/index.html
Една статия, която може да ни отговори на въпроса - Има ли Бог?
Спящият пророк отговаря на най-важните въпроси в живота
Размер на шрифта:
Статията е видяна 9177 пъти ВИНАГИ СЪМ ЗАВИЖДАЛ на „истинските вярващи" - хората с чиста, безрезервна, непреклонна вяра. Натъквал съм се на много такива. Макар да им завиждах, те ме озадачаваха и предизвикваха моя скептицизъм. Това определено важи за едни мисионери, с които някога се срещнах в самото сърце на Екваториална Африка.
В затънтеното селце Ласа в Нигерия се беше появила нова, мистериозна вирусна болест. Кръвната проба на един мисионер, починал от нея, беше изпратена за изследване В Йейлския университет. Десет дни след изследването няколко учени починаха. Кръвта беше сметната за толкова опасна, че се наложи да бъде изгорена. По-късно в докладите от Нигерия се казваше, че мисионерите медици умирали десет дни след дори бегъл контакт с жертвите.
Запленен, аз тръгнах да направя материала и изминах с ленд роувър хиляда и петстотин мили, за да стигна до Ласа, макар че, бидейки хипохондрик до мозъка на костите, се страхувах до смърт. Не можех да разбера как мисионерите продължават да си вършат работата, Когато около тях другарите им измират като мухи. Отговорът, който ми дадоха, беше прост: „Ние вярваме в Бог, вярваме, че нашето призвание е да помагаме на другите, и няма да се откажем. Оставяме се изцяло в Божиите ръце."
Но откъде намираха сили? Не знаех. Нямах търпение да се махна от това място - и го направих най-бързо.
Ала тяхната непоклатима вяра не ми излизаше от ума. Бях озадачен и им завиждах, понеже не виждах начин да придобия такива възгледи. Човек не може просто да си заповяда да вярва; трябва да го усеща вътре в себе си.
Затова няма нищо чудно, че сред многото въпроси в потока от писма, на които Едгар Кейси е отговарял, един от най-често срещаните, независимо дали е формулиран простичко, или с повече думи, е прямото и директно: „Има ли Бог?"
Въпросът не е толкова абстрактен, колкото изглежда на пръв поглед. За повечето от подателите на писмата той е имал пряка връзка с ежедневието им. А и както ще открием, отговорите на Кейси на този първи въпрос са източник на отговори на останалите въпроси, които следват в тази книга. Бог -и природата на Бог - съвсем осезателно прониква във всеки аспект от живота на хората. За Кейси първопричината за съществуването на вселената -Бог - е не само всеведущ и вездесъщ, но и бездънен резервоар от божествена енергия, от която можем да черпим, за да решаваме всякакви проблеми.
Това не бива да се превръща в преграда за онези от вас, които не са набожни. Схващането на Кейси за Бог е толкова широко, че обхваща както религиозното, така и светското; то въздейства еднакво на вярващия, на озадачения, на съмняващия се и на невярващия. Материалите на Кейси ми помогнаха най-сетне да си обясня как и защо се е появил Великият Създател, Който е привел всичко останало в действие. Кейси успя да убеди неподатливия ми ум, че духовната същност е нещо реално и може да властва над материалния свят, възприеман чрез петте ни ограничени сетива.
За всеки, който като мен е обичал да вдига врява в неделното училище, това е огромно постижение.
Премахване на пречките
Тъй като се чувствам повече като ваш другар, отколкото като водач в това пътешествие из мистериозното съзнание на Едгар Кейси, може би ще е добре да цитирам някои от трудностите във възприемането на духовните идеи, с които се сблъсках, в случая - дори да приема, че Бог съществува, и, разбира се, да споделя кое ми помогна да го направя.
Най-ранните ми духовни търсения бяха заглушени в зародиш от един презвитериански проповедник, който така преливаше от енергия, че блъскаше с юмрук по амвона. В по-късните ми години моята привързаност към гастрономските вечери, освежителните сухи мартинита и периодичните плътски забежки ме снабдиха със здрава защита срещу слабите проблясъци на духовна светлина, които може да съм имал. За човек с донякъде „езически" възгледи като моите, е доста по-лесно да вярва в измеримите научни концепции, отколкото да направи огромен скок в убежденията си и да повярва в божественото.
Кейси ни помага да направим този скок, като ни позволява да погледнем Бог под няколко ъгъла.
Но преди да ми покаже как да обясня какво всъщност е Бог, Кейси ме освободи от погрешните ми представи за това, какъв би трябвало да бъде Създателят... но не е.
За да отговорим на въпроса: „Има ли Бог?", първо трябва да си представим онзи негов образ, който ще ни даде задоволителен отговор. Той трябва да ни се струва правдоподобен. Докато проучвах възгледите на Кейси, неведнъж откривах, че разчитам на този визуален образ, за да разбера и приема космическите идеи; понякога ми се струва, че с космическото се общува по-ефикасно с метафори, отколкото със студен, логически език. Открих, че по същия начин има образи, които могат да ни попречат.
Въпреки невероятния художествен гений на Микеланджело ми трябваха много време и енергия, докато се отърся от товара на неговия антропоморфен образ на Бог - Внушителен старец с дълга бяла брада, който се носи като мъглявина в едно твърде реалистично небе. Сигурен съм, че Бог е потупал великия художник по рамото за това благородно усилие, но не съм убеден, че е бил особено доволен да го напъхат в такова съвсем човешко тяло. За нещастие логиката на Микеланджело не е можела да се мери с феноменалното му майсторство с четката. Ако Бог е всеведущ и вездесъщ и надхвърля незначителните граници на времето и пространството, той едва ли може да бъде затворен в едно човешко тяло - пък било то внушително като фигурата на тавана в Сикстинската капела. Както ще видим по-късно, Кейси наистина казва, че човекът е създаден по божи образ и подобие, но в абстрактен, далеч не толкова ограничен смисъл.
Един Бог, с когото мога да живея
Тогава кой - или какво - е Бог?
Първопричината, Силите на вселената, Съзидателната сила - това са някои от термините, с които Едгар Кейси изразява същността на Бог. Всички те са просто различни подходи към основната му идея, че Всичко е Едно.
Представата на Кейси за Бог като за Първопричината ми се струва убедителна, понеже е съвместима с лансираната от учените теория за произхода на космоса, наречена „големия взрив" - огромна експлозия от енергия, която е задействала всичко останало. Приемам го и на метафизично ниво, защото все нещо трябва да е първопричина, иначе нямаше да ни има, Слънчевата система нямаше да я има, живота нямаше да го има и ние с вас също нямаше да сме тук.
Кейси използва и наименованието Първоначалната съзидателна енергия: необятен вир от енергия, който е навсякъде - независимо дали го искаме. Следователно, ако тази огромна енергия е навсякъде, ако обхваща всичко, няма начин ние с вас да не сме част от нея, дори и да не ни е приятно, и всъщност няма значение как я наричаме - просто на света няма нищо друго. Разглеждани така, тези сили са Божии продължения или проявления, а това свидетелства за убеждението на Кейси, че всичко е едно в Бог. Или, по думите на библейското учение, в Бог пребъдваме, движим се и съществуваме и Бог е този, „чрез когото и за когото всичко съществува".
А сега да изнесем довода с една крачка напред. Ако тази Първоначална съзидателна енергия е първоизточник на всичко съществуващо, тогава животът и съзнанието, включително самосъзнанието, също произлизат от нея. И от тази концепция идва простичкото определение на Кейси за самия живот: „Животът е съзнанието на съществуванието."
Нашата връзка с първопричината
Както ще видим от отговорите на Кейси на най-великите въпроси на живота, много от проблемите ни като човешки същества идват от това, че сме си позволили да се отделим от Първопричината. Сега тя е нещо далечно за нас и първостепенната ни задача е отново да се съберем с нея, както е било, преди да придобием съзнание. Трябва да се върнем в това състояние и да се слеем с него, да запазим самосъзнанието си, но да съгласуваме целта си с великия замисъл на вселената.
„Но възможно ли е това?" - пита моят скептичен ум, имайки предвид плътността на физическите ни тела. В този момент един от мисловните ми образи се намесва и ми помага да си го представя. Тялото - или всяко парче физическа материя - не е толкова плътно, колкото си мислим. Атомите, от които се състоим, са най-вече празно пространство. В това няма спор. оказва се, че тухлите, от които е изградена материята, не са никаква материя. Те са съставени от фотони, а фотоните са не друго, а светлина или енергия.
Айнщайн пръв е изтъкнал, че материята изобщо не е материя; тя е повече или по-малко замръзнала светлина под формата на „силови полета". Погледнато по този начин, е 6ъзможно да си представим вселената и нейните безбройни фотони като чиста енергия и следователно пропускливи като слънчев лъч. Това показба, че плътното човешко тяло също може да се разглежда като облак от фотони, като облак светлина, която е в състояние да се придвижи и съедини отново с Първопричината и това да стане плавно, сякаш два пухкави облака се сливат и образуват един.
Помислете си само колко приятно би било да си почиваме в утробата, от която сме произлезли, да се сливаме без усилие с нея и да живеем в хармония с устройството и посоката на силите на вселената, вместо да „проглушаваме небесата с безполезните си викове", както се е изразил Шекспир.
„Ами цел? - пита скептикът в мен. - Имат ли наистина цел тези Съзидателни сили? Някакъв грандиозен план и неизменни закони за хармония?" Откривам, че не ми е чак толкова трудно да погледна на това прагматично. Един такъв механизъм като несметния брой галактики, звезди и планети с положителност не би могъл да съществува без непоклатими закони. Нито пък милиардите клетки във физическите ни тела. Без закони щеше да има само хаос. Така че не ми е трудно да приема твърдението на Кейси, че всичко е съгласувано от Божията воля и разум и че ние можем да намерим мир и спокойствие, като им се подчиним, а не като им се съпротивляваме.
Можем да го направим, учи ни Кейси, защото всичкото знание, цялата информация на вселената е там. Тя съществува. Тя е съвършена като закони-те на математиката, които просто ни чакат да ги разгадаем. Нужно е само да се настроим на вълните й, като поставим своето „аз" в абсолютна хармония с нея.
Наистина ли е възможно да се направи това? През цялата си кариера на изследовател на паранормалното съм усещал нуждата да се обръщам към изтъкнати, обективно мислещи хора - учени и традиционни философи, - за да намеря подкрепа за неясните теории, с които съм се сблъсквал. По същия начин действах и докато изследвах материалите на Кейси, така че съм включил мислите на учените и философите, които са ми помогнали да приема тези неща.
Един от тези учени е Дейвид Бом - физик, чиято работа в Лондонския университет му е спечелила международно признание и Нобелова награда. В своята знаменателна книга „Целостта и естественият порядък", в която намеква, че е възможно науката и мистицизмът да са свързани, той допуска съществуването на „един очевиден ред във вселената, където всичко е взаимно свързано". Представя ни тази концепция и нагледно, като я сравнява с холограма - фотографна снимка, в която всяка частица от диапозитива съдържа цялата информация за картината. Натрошете диапозитива на малки парченца, а след това пуснете холографен лазерен лъч през едно от тях - и ще се появи цялата Картина. По подобен начин всяка основна частица от материята мигновено разбира какво става с нейното „другарче" - в която и точка на вселената да се намира то. За мен доводите на Бом са си чиста научна обосновка на възгледа на Кейси за единството на нещата, че «всичко е едно", и на идеята, че действително можем да се настроим на хармония с това Всичко.
Според Кейси съзнанието е затворено във физическото тяло, така че само несъзнателното може да прескочи тази преграда. За да постигнем това, трябва да имаме безкористното градивно намерение да излезем от границите на обичайното, ограничено съществуване. Нужно е искрено желание да се слеем с единството на вселената, с Всичкото в нея. Това Всичко е представата на Кейси за Бог.
В такъв случай наша задача и отговор на проблемите ни е да осъзнаем, че наистина сме част от Бог и можем да се върнем при него, да се оставим на този велик източник на сила и да накараме човешката си воля да работи в хармония с неговата. Трябва да се настроим на царството на необятния Бог; то е царство на чистия дух, където е „истинската" действителност.
Бог, създателят и родителят
Все пак казаното по-горе не означава, че Кейси е смятал Господ за някаква безлична сила. Тъкмо обратното. Когато е пуснал в ход съществуването и ни е създал като част от своя разум, той е дал на всеки човек по една уникална душа, която е истинската му духовна личност и надхвърля рамките на физическото тяло, но въпреки това е част от него по време на пребиваването му на Земята. Ние винаги оставаме част от Божията цел и следователно - негови сътрудници, и следваме великия Му план за вселената. Но като наш Създател Бог ни е родител в буквалния смисъл на думата и - естествено - ни обича, както родителят обича децата си. Божията любов към сътворението е осезаема, а универсалната любов си остава същината на цялото съзнание. Наш синовен дълг е да отвръщаме на любовта Му, като обичаме ближния си и Бог, който ни е създал. Следователно убеждението на Кейси има двойна основа: Бог е Едно, но и: Бог е Любов.
А сега да Видим как са изразени тези идеи в думите на Кейси. В едно от писмата до него е зададен следният въпрос: „Как е правилно да мислим за Бог в молитвите си - като за безлична сила или енергия, която е навсякъде, или като за постоянно слухтящ разум, който съзнава съществуването на всеки човек на Земята, познава в подробности нуждите му и знае как да ги задоволи?"
Кейси отговаря в обичайния си библейски тон: „И двете! Защото Той е енергията в ограниченото движение на материалното, Той е и безграничното в съзнанието. Така че, когато настроиш своя ум, своето съзнание, разкриването на присъствието отвътре свидетелства за присъствието отвън. И както Синът е казал: „Отец и Аз едно сме", така и ти ще разбереш, че ти и твоят Отец сте едно, като пребъдваш в него." Тук Кейси говори за желанието на Исус и ние като Него да се настроим на Съзидателните сили вътре в нас.
Това, че Бог обича нас, душите, които е сътворил и които са част от него, обяснява Кейси и продължава: „Ала когато се вгледаме в безкрайността на пространството и времето, ние осъзнаваме, че съществува и онази сила, онова влияние, което също съзнава нуждите; съществува и онази воля, онзи избор, даден на човешките души, за да могат да бъдат използвани, да могат да бъдат едно, да могат да ги прилагат, макар слабо и несигурно, според силите си; но това все пак идва да каже, идва да изрази, идва да разкрие в живота на онези, които са загубили посоката, същото онова влияние, което търсите в познанията за Господ."
Но Кейси няма предвид само Божията любов към нас; той говори и за любовта и загрижеността, които ние - като част от Него - трябва да проявяваме към душите на ближните - нещо, което Кейси обяснява, продължавайки: „Защото, докато не станеш спасител, докато не помогнеш на някоя душа, загубила надежда, загубила пътя си, значи не разбираш напълно Господа в теб, Господа извън теб."
Идеята, че чрез любовта си към ближния опознаваме Бог, който е във всички нас, е още по-ясно изразена в тълкувание 262-130. Направено е през 1юли 1942 година на едно събиране на първата от групите, поставили си за цел изучаването на ученията на Кейси. В офиса във Вирджиния Бийч присъствали петима членове на групата, включително съпругата на Кейси - Гъртруд, синът му Хю Лин Кейси и неговата секретарка, която записвала казаното на заседанието.
Когато Кейси изпаднал в своето променено състояние на съзнанието и бил готов да отговаря от дълбините на несъзнателното, госпожа Кейси започнала с обичайните думи:
„Пред теб ще застанат тук присъстващите членове на група номер едно и тяхната работа върху урока Бог-Любов-Човек. Ще продължиш беседата върху този урок и ще дадеш предложения как да се завърши."
Кейси започнал с обичайното си кратко предисловие: „Да, имаме групата, събрана тук - Като група и като отделни личности, - и тяхната работа върху урока..."
„Истина ли е, продължил той, че Бог е любов? Истина ли е, че Той е като баща за всеки от нас? Истина ли е, че Той е като закон за всеки от нас? Истина ли е, че всички ние познаваме това влияние, този закон, тази любов като нещо лично в живота си; и по този начин Той се превръща в един личен Бог - не личност, а Бог, когото азът познава, който може да се прояви в живота на човека?...
Любовта е характерно свойство на тази сила, власт или влияние, известно като Бог. Така, богато човек прилага любовта в ежедневието си, той вижда Господ като свой личен Бог."
Кейси добавя следното: „Нека следващият урок бъде „Връзката на човек с човека", и уверението:
„Отче наш! Позволи на мен, Твоето дете, да видя в ближния си божественото, на което се кланям в Теб."
Кейси постоянно повтаря да търсим божественото в другите, „като се пазим да не осъждаме ни себе си, ни тях".
Джон Дж. Фулър
Приятно четене.
Ето една интересна статия ,за растенията и действието им върху негативните ни емоции 
Д-р Бах казва: „Цветовете на растенията са средство, което добрият БОГ е подарил на всички живи същества, за да могат да извлекат полза от тях”. Не се базирайте на физическите болежки, а на особеностите на характера си. Всеки цвят излъчва един вид вибрация, подходяща да коригира дадена дисхармония в личността ни и да я превърне в нещо позитивно, развивайки потенциала, който е заложен в нас. Д-р Бах е искал да създаде лечебен метод, който да може да се използва безопасно от всеки човек. Ето защо неговите лекарства могат да се ползват не само от лекар, но и от всеки човек за себелечение, защото всеки познава най-добре себе си.
Разбира се просто се налага да бъдем честни със себе си.
Цветята на д-р Бах и основните негативни тенденции, при които могат да се ползват
1. бутрак/агримония – за неспонтанни хора, които крият проблемите си
2. трепетлика – хора, измъчвани от страхове и предчувствия
3. бук – за онези, които компенсират вътрешното си критикарство с външна толерантност
4. червен кантарион – за добродушни хора, които позволяват всеки да им се качи на главата
5. церато – нерешителни хора, които не са сигурни дори в собственото си мнение
6. джанка – за хора пред нервен срив
7. пъпка от конски кестен – за разсеяни, които повтарят една и съща грешка
8. синя жлъчка(цикория) – за хората, които се стараят да привържат другите с натрапливите си грижи
9. повет – за витаещите в облаците
10. киселица – за изчистване на отрови
11. бряст – за отговорни, претоварени хора, които губят куража си
12. тинтява – за малодушните, огъващи се пред всяка трудност
13. улекс – за изгубилите вяра
14. калуна – честолюбиви, егоцентрични, искащи да са център на внимание
15. джел – за злобните, раздразнителните, ревнивците, агресивните, недоверчиви, завистливи
16. нокът – за витаещите в миналото
17. габър – уморени от работата си, от сивото ежедневие
18. слабонога – за нетърпеливите бързаци
19. лиственица – за липса на самочувствие
20. мимулус – за страх
21. синап – за депресия, лошо настроение
22. дъб – за тези, които не се предават и в безисходица
23. маслина – за физическо и духовно изтощение
24. бор – вина и нечиста съвест
25. червен конски кестен – за тези, които се безпокоят за другите
26. желтак – страх до паника
27. изворна вода – самодисциплина, ригидност в поведение
28. хрущялка – лабилност, люшкане
29. гарвански лук – шок, ужас, несправяне с живота
30. сладък кестен – отчаяние, безисходица
31. върбинка – екзалтация, проповядване
32. лоза – натрапващите мнението си на другите
33. орех – адаптация,отстояване себе си
34. блатна перушина – дистанцирани горделивци
35. бял конски кестен – натрапливи мисли
36. див овес – не знаеш от къде да започнеш
37. шипка – разочарование, пълна апатия
38. върба – разгневени или унизени от другите,роптаещи срещу съдбата
Спасителна смес:
* Желтак
* Гарвански лук
* Джанка
* Слабонога
* Повет
КОГА се използва спасителната смес: при страх, възбуда, ужас, изпит, започващ грип или разболяване
Всички знаем, че всеки метод има ограничения и няма такова нещо като панацея, но най-важното е познанието за пътя към изцелението, или към Добруването, а нашите болести , ежедневни трудности, катастрофи, болки и нещастия всъщност помагат да намерим пътя.
Д-р Бах казва: „Цветовете на растенията са средство, което добрият БОГ е подарил на всички живи същества, за да могат да извлекат полза от тях”. Не се базирайте на физическите болежки, а на особеностите на характера си. Всеки цвят излъчва един вид вибрация, подходяща да коригира дадена дисхармония в личността ни и да я превърне в нещо позитивно, развивайки потенциала, който е заложен в нас. Д-р Бах е искал да създаде лечебен метод, който да може да се използва безопасно от всеки човек. Ето защо неговите лекарства могат да се ползват не само от лекар, но и от всеки човек за себелечение, защото всеки познава най-добре себе си.
Разбира се просто се налага да бъдем честни със себе си.
Цветята на д-р Бах и основните негативни тенденции, при които могат да се ползват
1. бутрак/агримония – за неспонтанни хора, които крият проблемите си
2. трепетлика – хора, измъчвани от страхове и предчувствия
3. бук – за онези, които компенсират вътрешното си критикарство с външна толерантност
4. червен кантарион – за добродушни хора, които позволяват всеки да им се качи на главата
5. церато – нерешителни хора, които не са сигурни дори в собственото си мнение
6. джанка – за хора пред нервен срив
7. пъпка от конски кестен – за разсеяни, които повтарят една и съща грешка
8. синя жлъчка(цикория) – за хората, които се стараят да привържат другите с натрапливите си грижи
9. повет – за витаещите в облаците
10. киселица – за изчистване на отрови
11. бряст – за отговорни, претоварени хора, които губят куража си
12. тинтява – за малодушните, огъващи се пред всяка трудност
13. улекс – за изгубилите вяра
14. калуна – честолюбиви, егоцентрични, искащи да са център на внимание
15. джел – за злобните, раздразнителните, ревнивците, агресивните, недоверчиви, завистливи
16. нокът – за витаещите в миналото
17. габър – уморени от работата си, от сивото ежедневие
18. слабонога – за нетърпеливите бързаци
19. лиственица – за липса на самочувствие
20. мимулус – за страх
21. синап – за депресия, лошо настроение
22. дъб – за тези, които не се предават и в безисходица
23. маслина – за физическо и духовно изтощение
24. бор – вина и нечиста съвест
25. червен конски кестен – за тези, които се безпокоят за другите
26. желтак – страх до паника
27. изворна вода – самодисциплина, ригидност в поведение
28. хрущялка – лабилност, люшкане
29. гарвански лук – шок, ужас, несправяне с живота
30. сладък кестен – отчаяние, безисходица
31. върбинка – екзалтация, проповядване
32. лоза – натрапващите мнението си на другите
33. орех – адаптация,отстояване себе си
34. блатна перушина – дистанцирани горделивци
35. бял конски кестен – натрапливи мисли
36. див овес – не знаеш от къде да започнеш
37. шипка – разочарование, пълна апатия
38. върба – разгневени или унизени от другите,роптаещи срещу съдбата
Спасителна смес:
* Желтак
* Гарвански лук
* Джанка
* Слабонога
* Повет
КОГА се използва спасителната смес: при страх, възбуда, ужас, изпит, започващ грип или разболяване
Всички знаем, че всеки метод има ограничения и няма такова нещо като панацея, но най-важното е познанието за пътя към изцелението, или към Добруването, а нашите болести , ежедневни трудности, катастрофи, болки и нещастия всъщност помагат да намерим пътя.
Флоротерапията - да се лекуваме с цветя?!
Студените цветове намаляват възбудата, а топлите тонове повишават тонуса. Изхвърляйки изсъхналия букет, ние "изхвърляме" с него и своите ненужни проблеми. Цветята ни даряват с хармония и енергия, толкова необходими за преодоляване на стреса и напрежението, твърдят флоротерапевтите - представители на най-модното направление във фитотерапията.
Озеленявайки своята градина или стая, човек е движен от естествената потребност за приближаване до природата. Затова и привържениците на лечението с живи цветя и други растения го смятат за "красиво средство, което ни помага да станем по-чисти : физически и духовно".
За първи път терминът "флоротерапия" е използван от доктор Едуард Бах. Той е смятал, че цветята, подобно на батериите, трупат в себе си енергия, докато растат. След тяхното откъсване те отдават тази енергия около себе си, като по този начин нормализират енергийното пространство.
Всъщност в тази идея няма нищо толкова странно - отдавна е доказано, че ароматите на растенията оказват положително въздействие на нервната система и поддържат защитните сили на организма. А по състоянието на саксиите в дома може да се съди за емоционалния фон, за физическото и душевно състояние на техния стопанин.
Така например, според флоротерапевтите: * Ароматът на мушкатото успокоява и способства за добрия сън.* Миризмата на мента премахва умората и притежава съдоразширяващ ефект.* Розмаринът помага на хората със заболявания на дихателната система.
Много психологични експерименти доказват, че различно въздействие върху човека оказват и различните цветове.
Жълтото ние възприемаме като цвят на то, новия ден, бъдещето. Това е също цветът на очакването, щастието, топлината и уюта. Жълтите и пъстри цветя се препоръчват при инфекциозни заболявания.
Червеното се асоциира с кръвта, с първобитния инстинкт на ловеца. То стимулира нервната и хормоналната активност, стремежа към лидерство, волята за победа. Цветята с червен оттенък помагат при болести на вътрешните органи. А малък ален букет в кухнята може да повиши апетита.
Зеленият цвят пробужда качества като целеустременост и упоритост. Растенията с широки листа и наситено зелен цвят способстват за логическото мислене.
Синият цвят, който се смята за символ на нощта, предизвиква умиротворение, отпускане и покой. Той настройва хората към съзерцание. Затова "студените" оттенъци на цветята помагат да се намали агресивността, флоротерапевтите препоръчват да се поставя букет от светлосини цветя в стаята, където човек прекарва най-много време.
Белият цвят е въздух, вода, чисти помисли и дела. Съответно белите цветя се препоръчват на хората, които страдат от различни емоционални проблеми.
Ако не искате чак толкова да задълбавате в алтернативите на флоротерапията, за избирането на подходящия букет ще ви помогне елементарното правило: цветята със студени тонове намаляват възбудата, а с топли тонове - повишават тонуса.
+добави в любими.ком
Студените цветове намаляват възбудата, а топлите тонове повишават тонуса. Изхвърляйки изсъхналия букет, ние "изхвърляме" с него и своите ненужни проблеми. Цветята ни даряват с хармония и енергия, толкова необходими за преодоляване на стреса и напрежението, твърдят флоротерапевтите - представители на най-модното направление във фитотерапията.
Озеленявайки своята градина или стая, човек е движен от естествената потребност за приближаване до природата. Затова и привържениците на лечението с живи цветя и други растения го смятат за "красиво средство, което ни помага да станем по-чисти : физически и духовно".
За първи път терминът "флоротерапия" е използван от доктор Едуард Бах. Той е смятал, че цветята, подобно на батериите, трупат в себе си енергия, докато растат. След тяхното откъсване те отдават тази енергия около себе си, като по този начин нормализират енергийното пространство.
Всъщност в тази идея няма нищо толкова странно - отдавна е доказано, че ароматите на растенията оказват положително въздействие на нервната система и поддържат защитните сили на организма. А по състоянието на саксиите в дома може да се съди за емоционалния фон, за физическото и душевно състояние на техния стопанин.
Така например, според флоротерапевтите: * Ароматът на мушкатото успокоява и способства за добрия сън.* Миризмата на мента премахва умората и притежава съдоразширяващ ефект.* Розмаринът помага на хората със заболявания на дихателната система.
Много психологични експерименти доказват, че различно въздействие върху човека оказват и различните цветове.
Жълтото ние възприемаме като цвят на то, новия ден, бъдещето. Това е също цветът на очакването, щастието, топлината и уюта. Жълтите и пъстри цветя се препоръчват при инфекциозни заболявания.
Червеното се асоциира с кръвта, с първобитния инстинкт на ловеца. То стимулира нервната и хормоналната активност, стремежа към лидерство, волята за победа. Цветята с червен оттенък помагат при болести на вътрешните органи. А малък ален букет в кухнята може да повиши апетита.
Зеленият цвят пробужда качества като целеустременост и упоритост. Растенията с широки листа и наситено зелен цвят способстват за логическото мислене.
Синият цвят, който се смята за символ на нощта, предизвиква умиротворение, отпускане и покой. Той настройва хората към съзерцание. Затова "студените" оттенъци на цветята помагат да се намали агресивността, флоротерапевтите препоръчват да се поставя букет от светлосини цветя в стаята, където човек прекарва най-много време.
Белият цвят е въздух, вода, чисти помисли и дела. Съответно белите цветя се препоръчват на хората, които страдат от различни емоционални проблеми.
Ако не искате чак толкова да задълбавате в алтернативите на флоротерапията, за избирането на подходящия букет ще ви помогне елементарното правило: цветята със студени тонове намаляват възбудата, а с топли тонове - повишават тонуса.
+добави в любими.ком
Едно съчинение, което много ми хареса и ме накара да помисля какво всъщност е човешкия живот и какви трябва да бъдем.
Ако бях ангел
27.02.2008 | Вяра Апостолова
Вяра Апостолова е уеничка в училище "Веда". Тя е на 12 години и се интересува от спорт.
Категория: До 18 години.
Ако бях ангел, сигурно щях да съм на много по-хубаво място от земята. Щях да съм на място, където няма злини, болести и лоши хора. В рая всичко ще бъде прекрасно. Ако бях ангел, щях да гледам земята отгоре и да се възмущавам от злините, които правят хората. Аз все още съм на земята. За жалост никой не се замисля как това, което той върши, се отразява на другите. Всеки човек мисли само за себе си. За един човек е важно само на него да му е добре. Не го интересува как ще се чувства другият.
Има една поговорка: Не прави това, което не искаш да ти се случи на теб. Когато ти се подиграват, не ти е приятно, но в следващия момент ти правиш същото на свой приятел.
Хората не обръщат внимание на дребните неща. Понякога тези неща са най-важните. Да дадеш на гладния дори и къс хляб, той пак ще ти е много благодарен. Този хляб за теб може да не означава нищо, но за гладния е много. Ангелите обръщат внимание на тези на вид дребни неща, но значещи много. За тях всички хора са равнопоставени. Бедни и богати са едни и същи за тях. Те съдят за човека от неговите постъпки.
А как човек да стане ангел?
Всеки ангел, преди да стане такъв, е бил човек и го е заслужил с нещо. Заслужил го е с доброта. Да направиш някому добро, означава, че след като си му помогнал, да не се хвалиш с това. След като помогнеш не трябва да търсиш отплата. Пример затова е разказът на Йордан Йовков „Серафим“. Там Серафим дава пари на Павлина, без да мисли как ще изкара зимата със старото палто.
Той е видял, че жената е в нужда и и помогнал. Той не търси отплата. Това се казва да направиш истинско добро.
Тук трябва да се помисли дали има хора-ангели, свободни от обичайните пороци и злини. Никой човек не е безгрешен, но има хора, се които стараят да бъдат такива. Всеки човек прави греши, волни или неволни, но трябва да се старае да не ги повтаря. Ако всички хора се поучават от грешките си, то тогава светът ще бъде по-добър.
Ако искаме да бъдем ангели в рая, нека да бъдем ангели на земята!
Ако бях ангел
27.02.2008 | Вяра Апостолова
Вяра Апостолова е уеничка в училище "Веда". Тя е на 12 години и се интересува от спорт.
Категория: До 18 години.
Ако бях ангел, сигурно щях да съм на много по-хубаво място от земята. Щях да съм на място, където няма злини, болести и лоши хора. В рая всичко ще бъде прекрасно. Ако бях ангел, щях да гледам земята отгоре и да се възмущавам от злините, които правят хората. Аз все още съм на земята. За жалост никой не се замисля как това, което той върши, се отразява на другите. Всеки човек мисли само за себе си. За един човек е важно само на него да му е добре. Не го интересува как ще се чувства другият.
Има една поговорка: Не прави това, което не искаш да ти се случи на теб. Когато ти се подиграват, не ти е приятно, но в следващия момент ти правиш същото на свой приятел.
Хората не обръщат внимание на дребните неща. Понякога тези неща са най-важните. Да дадеш на гладния дори и къс хляб, той пак ще ти е много благодарен. Този хляб за теб може да не означава нищо, но за гладния е много. Ангелите обръщат внимание на тези на вид дребни неща, но значещи много. За тях всички хора са равнопоставени. Бедни и богати са едни и същи за тях. Те съдят за човека от неговите постъпки.
А как човек да стане ангел?
Всеки ангел, преди да стане такъв, е бил човек и го е заслужил с нещо. Заслужил го е с доброта. Да направиш някому добро, означава, че след като си му помогнал, да не се хвалиш с това. След като помогнеш не трябва да търсиш отплата. Пример затова е разказът на Йордан Йовков „Серафим“. Там Серафим дава пари на Павлина, без да мисли как ще изкара зимата със старото палто.
Той е видял, че жената е в нужда и и помогнал. Той не търси отплата. Това се казва да направиш истинско добро.
Тук трябва да се помисли дали има хора-ангели, свободни от обичайните пороци и злини. Никой човек не е безгрешен, но има хора, се които стараят да бъдат такива. Всеки човек прави греши, волни или неволни, но трябва да се старае да не ги повтаря. Ако всички хора се поучават от грешките си, то тогава светът ще бъде по-добър.
Ако искаме да бъдем ангели в рая, нека да бъдем ангели на земята!
