Е хайде по-смело,я се огледай всички хора около теб се излезнали от там.Защо трябва да намагнетизираш отрицателната енергия и тя да се връща като бумеранг при теб.Е и аз първият път отидох да раждам със сълзи на очи,а и втория ме беше шубе,но и двата пъти родих нормално без усложнения и шевове.А тази литература където я четеш е много излишна.По-добре си купи и прочети някое клюкарско списание или изгледай някой готин филм.ще видиш че всичко ще бъде наред!
- Публикувана: 27 окт. 2008, 13:40 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2008, 19:59 ч.
Страх ме е!!!!
След 3 дена успях да прочета цялата тема "смешно" ли е раждането и наистина се превивах от смях,но там ясно личи майките се смеят на раждането си доста след като всичко е минало,но по време на самото раждане на никой не му е било до смях,а пък такива като мен на които им е за пръв път да не говорим.От страни си е страшно смешно,ама като ти доъде до дупето........ 
Ам като чак толкова пък те е страх що не родиш с упойка или пък секцио....то бива паника, бива...ама чак пък толкова....и аз съм раждала 1 път само, ама и преди да родя такъв страх не съм брала....пък на ужасии се наслушах - дори от собствената ми майка и за двете й раждания...
Бъркането за разкритие е малко неприятно, но не е болезнено. Само лек дискомфорт. Като обикновен гинекологичен преглед е. Така напипват шийката колко см се е отворила. Не знам как по - точно да го обясня, но не е страшно
на мен бъркането за разкритие ми беше пириятно
някак успокояващо през контракциите. миличка, на магарето има колани, но тене са за връзване, а за да си слагаш в тях стъпалата - да ти е по-лесно да напъваш.
аз родих естествено и трите си деца. никога не съм ходила на училище за раждане (нито пък майка ти е ходила
), никога съм нямала уговорка с лекар. имала съм еписиотомия, дори три 
и са ме шили в пълно съзнание - не боли толкова. мястото долу е толкова изтръпнало от напъването, че почтни не го усещаш. а усещането, когато бебето излиза от теб е най-якото усещане на света! една такава смес м/у щастие и облекчение...не знам защо и как толкова си се наплашила, но това да имаш дете от човека, който обичаш наистина е най-хубавото нещо на света. аз се надявам да мога да имам поне още едно преди да ми е изтекло времето
брой ме и мен към мамите, които ти стискат палци
Ам като чак толкова пък те е страх що не родиш с упойка или пък секцио....то бива паника, бива...ама чак пък толкова
Подкрепям! Не че не боли това секцио, ама поне боли пред свършен факт... Не че знам как боли при нормално раждане 
Не ме е било страх толкова, колкото теб. Даже повече се шашнах при заключението, че ще бъде секцио... Ама хора разни
Ам като чак толкова пък те е страх що не родиш с упойка или пък секцио....то бива паника, бива...ама чак пък толкова
Подкрепям! Не че не боли това секцио, ама поне боли пред свършен факт... мда а и мъжо ще е наоколо за подкрепа и помощ
))Можеш и във вода да пробваш - било доста по-безболезнено.
А ако все пак искаш да останеш на естествено. поне се уговори с лекаря ти ако наистина не се налага да не ти пуска системи, защото от тях обикновенно става доста по-болезнено отколкото би било иначе.
До преди смятах че да дадеш живот,да родиш бебе от любовта на живота си е най-хубавото на Света...
За мен така беше.
Чела си погрешните истории
Тази сутрин бях на ЖК,даоха ми болничния и лист с последните изседвания които трябва да си направя.На 10.11 съм за последно при гинеколога ми,за последно ще гледа бебка на видеозон и ще ми връчи документите за болницата. Думите му бяха :
Др път ти давам документите да са при теб за да бъдеш в бойна готовност,а ти до тогава крепи леглото пий си магне-то и желязото,че бебчо е по-мъничък и трябва още малко да порасте!!!! 
Стискайте палци!!!!!
Др път ти давам документите да са при теб за да бъдеш в бойна готовност,а ти до тогава крепи леглото пий си магне-то и желязото,че бебчо е по-мъничък и трябва още малко да порасте!!!! Стискайте палци!!!!!
Миличка, прочети темата за Смешното раждане и ще се убедиш, че няма страшно, даже е голям купон. 
Съвсем сериозно - казва ти го най - голямата шубелийка, дето като видеше болница и направо се изприщваше... Не е страшно, това е най - великото преживяване за една жена.
Настрой се, че ще мине леко и наистина ще бъде такова. Стискам палци.
Съвсем сериозно - казва ти го най - голямата шубелийка, дето като видеше болница и направо се изприщваше...
Не е страшно, това е най - великото преживяване за една жена.Настрой се, че ще мине леко и наистина ще бъде такова. Стискам палци.
Здравейте на всички.Реших и аз да се включа,какво да ви кажа,аз съм в 34 г.с. големия ден наближава,а аз вместо радост и нетърпение съм в панически страх от предстоящото раждане.За нула време изчетох сума ти списания,книги,форуми за това което ми предстои и освен суха теория друго не получих.Процеса ве4е ми е ясен но ме ужасява 
Всичко което чета е косонастъхвателно-епизиотомии без упойки,както и последващи шевое пак на живо,форцепси от които "адски боляло" вакууми,които са много опасни за малкото 4ове4е,разкъсвания отдоло....До преди смятах че да дадеш живот,да родиш бебе от любовта на живота си е най-хубавото на Света,а сега взех да си мисля.....даже не смея да го напиша.Страх ме е от всички ужасни и болезнени неща,които съпровождат раждането.Единственото,което искам е бебка да се роди жива и здрава и всичко това да е зад гърба ми.Толкова ме е страх от болници,игли и т.н.Страха е по-страшен и от самия страх!!!!
Спокойно и аз бях така.Това е нормално състояние - съвета ми е да спреш да четеш каквото и да било, свързано с раждането.До колкото знам форцепс и вакуум отдавна не се ползват.На мен ми правиха епизиотомия, шевове имах много ,но преди това ми биха местна упойка и почти нищо не усетих.И аз бях без избор на екип и всички други екстри, родих без проблеми, всички бяха много мили. Раждах в Света София(бившата Тина Киркова). Не се притеснявай всичко ще мине успешно.
Напоследък пък ме избива само на плач,постоянно плача и от всичко,май имам предродилна депресия,или не знам.За самото раждане уговорки нямам,нямам доверен лекар,нямам нищо подсигурено и това много ме подтиска и стресира.Единствено знам че бебчо като ме напъне отивам в болницата,ама как,при кой,какво следва -Божа работа?!
Моля ви дайте ми съвти как да се справя и как да преживея този момент,защото се чувствам уморена и изтормозена още преди всичко да е почнало?Имам чувството че ще полудея,а на мъжо не казвам за да не ме вземе за някоя лигла и да му дотегна,а ми иде да не се откъсна от връта му до самото раждане,а и по време! Моля ви майчета дайте съвт!!!!!!!!!!! 
Всичко което чета е косонастъхвателно-епизиотомии без упойки,както и последващи шевое пак на живо,форцепси от които "адски боляло" вакууми,които са много опасни за малкото 4ове4е,разкъсвания отдоло....До преди смятах че да дадеш живот,да родиш бебе от любовта на живота си е най-хубавото на Света,а сега взех да си мисля.....даже не смея да го напиша.Страх ме е от всички ужасни и болезнени неща,които съпровождат раждането.Единственото,което искам е бебка да се роди жива и здрава и всичко това да е зад гърба ми.Толкова ме е страх от болници,игли и т.н.Страха е по-страшен и от самия страх!!!!
Спокойно и аз бях така.Това е нормално състояние - съвета ми е да спреш да четеш каквото и да било, свързано с раждането.До колкото знам форцепс и вакуум отдавна не се ползват.На мен ми правиха епизиотомия, шевове имах много ,но преди това ми биха местна упойка и почти нищо не усетих.И аз бях без избор на екип и всички други екстри, родих без проблеми, всички бяха много мили. Раждах в Света София(бившата Тина Киркова). Не се притеснявай всичко ще мине успешно.
Напоследък пък ме избива само на плач,постоянно плача и от всичко,май имам предродилна депресия,или не знам.За самото раждане уговорки нямам,нямам доверен лекар,нямам нищо подсигурено и това много ме подтиска и стресира.Единствено знам че бебчо като ме напъне отивам в болницата,ама как,при кой,какво следва -Божа работа?!
Моля ви дайте ми съвти как да се справя и как да преживея този момент,защото се чувствам уморена и изтормозена още преди всичко да е почнало?Имам чувството че ще полудея,а на мъжо не казвам за да не ме вземе за някоя лигла и да му дотегна,а ми иде да не се откъсна от връта му до самото раждане,а и по време! Моля ви майчета дайте съвт!!!!!!!!!!!
Ох с тези цитати пак се омотах 
Спокойно и аз бях така.Това е нормално състояние - съвета ми е да спреш да четеш каквото и да било, свързано с раждането.До колкото знам форцепс и вакуум отдавна не се ползват.На мен ми правиха епизиотомия, шевове имах много ,но преди това ми биха местна упойка и почти нищо не усетих.И аз бях без избор на екип и всички други екстри, родих без проблеми, всички бяха много мили. Раждах в Света София(бившата Тина Киркова). Не се притеснявай всичко ще мине успешно.
Спокойно и аз бях така.Това е нормално състояние - съвета ми е да спреш да четеш каквото и да било, свързано с раждането.До колкото знам форцепс и вакуум отдавна не се ползват.На мен ми правиха епизиотомия, шевове имах много ,но преди това ми биха местна упойка и почти нищо не усетих.И аз бях без избор на екип и всички други екстри, родих без проблеми, всички бяха много мили. Раждах в Света София(бившата Тина Киркова). Не се притеснявай всичко ще мине успешно.
И друго не чети, че май не се отразява добре
В една мед. книга прочетох нещо,в което аз лично не откривам логика,и се надявам че някоя от вас знае.Епизиотомия се прави при:
-голям плод и риск от разкъсвания
-преждевременно раждане или недоносено бебе?!?!?!?!?!
Е добре,за големия плод ясно,че би те разкъсал,ама кое е опасното при два пъти по-малко бебе примерно.Не разбирам!
-голям плод и риск от разкъсвания
-преждевременно раждане или недоносено бебе?!?!?!?!?!
Е добре,за големия плод ясно,че би те разкъсал,ама кое е опасното при два пъти по-малко бебе примерно.Не разбирам!