Какво ще кажеш да си ги разменим,поне само за раждането де 
Шегичка!
Шегичка! - Публикувана: 27 окт. 2008, 13:59 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2008, 21:50 ч.
Влияе ли?
Мен ме разколебаха филмчетата с истинското раждане, просто след тях реших, че не желая мъжът ми да е при мен. Но си умирах от кеф да го тормозя до край. Казвах - щеш не щеш ти ще си до мен, така каза докторът и така ще е. 
Горкият, така се шашкаше, че даже не питаше самия доктор защо за бога трябва да е до мен. Накрая го съжалих 
и му казах добре няма. Е все едно камък му падна от сърцето. Но ние често се бъзикаме и сега като си спомняме, той си признава, че понякога се е връзвал. 
Не го тормози **Rbaby1** хубост на сила не става, но виж базикай го - това ще му държи влага. Не смятам, че е чак толкова важно дали ще е до теб или пред вратата. При моето раждане хич не ми беше до него, най- много да го бях пребила. Все ми беше тая, исках да съм си самичка, даже гонех акушерката и доктора.
Горкият, така се шашкаше, че даже не питаше самия доктор защо за бога трябва да е до мен. Накрая го съжалих и му казах добре няма. Е все едно камък му падна от сърцето. Но ние често се бъзикаме и сега като си спомняме, той си признава, че понякога се е връзвал. Не го тормози **Rbaby1** хубост на сила не става, но виж базикай го - това ще му държи влага. Не смятам, че е чак толкова важно дали ще е до теб или пред вратата. При моето раждане хич не ми беше до него, най- много да го бях пребила. Все ми беше тая, исках да съм си самичка, даже гонех акушерката и доктора. Rbaby1, мислила ли си дали някой друг може да е с теб и да те подкрепя в този момент? Майка ти, примерно?
**Rbaby1** не се настройвай негативно, ако мъжът ти не желае да сподели раждането с теб. На сила хубост не става. Нали знаеш, че преди всичко, най-важното е да родиш едно здраво и хубаво бебе! Спри да мислиш за присъствието. Остави мъжа си на спокойствие, пък току виж, той сам решил да дойде. Успех!
Мъжа ми беше плътно до мен откакто бяхме влязли в болницата .. видя как се поизмъчих от контракциите, които в моя случей боляха повече от самото раждане... но той беше там, до мен, през цялото време, с изключение на 10тте минутки , в които беше същинското раждане - остана зад вратата на стаята, на 2 м от мен в буквалния смисъл и чу доста добре какво е да раждаш. За мен лично директната гледка е кофти дори и за самата жена... но пък си права, че трябва да знаят през какво минава тяхната любима Но и друго ще ти кажа, като се започне, последното за което ще си мислиш е как не ги познаваш тези хора и т.н. единствената ти мисъл ще е "кога ще свърши всичко и да си гушна бебчето след толкова чакане" 
От друга страна не бива на сила да го караш. Всеки е различен, може би като започнеш да раждаш, ще те разбере повече и ще присъства на раждането, кой зане? Успех и хубаво, здраво бебче декември!
Но и друго ще ти кажа, като се започне, последното за което ще си мислиш е как не ги познаваш тези хора и т.н. единствената ти мисъл ще е "кога ще свърши всичко и да си гушна бебчето след толкова чакане" От друга страна не бива на сила да го караш. Всеки е различен, може би като започнеш да раждаш, ще те разбере повече и ще присъства на раждането, кой зане? Успех и хубаво, здраво бебче декември!
Благодаря ти за милите думи,знам че си права и когато всичко започне нямя да имам търпение да свърши по-бързо и да си гушна беба,но времето до тогава....Много се изнервям!Надявам се на чудо и моя мъж да размисли за присъствието си до мен,защото истината е че от както сме заедно не сме се разделяли по никакъв повод (като изключим ноща преди сватбата 
),всичко сме посрещали заедно и винаги това ме е успокоявало.Викала съм си "каквото и да става Бисер е с мен,няма страшно!" Да ама сега дойде момент в който Бисер не иска да е до мен и се налага да бъда сама.Първия в живота ни,и най-важния!!! 
Това ме плаши!
),всичко сме посрещали заедно и винаги това ме е успокоявало.Викала съм си "каквото и да става Бисер е с мен,няма страшно!" Да ама сега дойде момент в който Бисер не иска да е до мен и се налага да бъда сама.Първия в живота ни,и най-важния!!! Това ме плаши! Благодаря ти за милите думи,знам че си права и когато всичко започне нямя да имам търпение да свърши по-бързо и да си гушна беба,но времето до тогава....Много се изнервям!Надявам се на чудо и моя мъж да размисли за присъствието си до мен,защото истината е че от както сме заедно не сме се разделяли по никакъв повод (като изключим ноща преди сватбата ),всичко сме посрещали заедно и винаги това ме е успокоявало.Викала съм си "каквото и да става Бисер е с мен,няма страшно!" Да ама сега дойде момент в който Бисер не иска да е до мен и се налага да бъда сама.Първия в живота ни,и най-важния!!! Това ме плаши!
),всичко сме посрещали заедно и винаги това ме е успокоявало.Викала съм си "каквото и да става Бисер е с мен,няма страшно!" Да ама сега дойде момент в който Бисер не иска да е до мен и се налага да бъда сама.Първия в живота ни,и най-важния!!! Това ме плаши! Искрено ти пожелавам да си промени мнението. Може да се уговорите да дойде с теб в началото и в процеса на раждане ако реши, че не му понася и иска да напусне може да го направи във всеки един момент.
Разберете се на компромисен вариант - да бъде с теб само по време на контракциите. Там няма от какво да се плаши, защото нищо видимо не се случва. По време на самото раждане със сигурност няма да ти е до него и ще трябва да слушаш какво ти казват акушерките и докторът, а и ще имаш работа да вършиш 
Пробвай на това да го навиеш.
Пробвай на това да го навиеш.
Цялата кръв от лицето му беше изчезнала........ представям си, ако беше вътре 
**Rbaby1** поговорихте ли си ?
Да,поговорихме!!!Примирих се,че няма да е с мен на самото раждане.Каза че ако го пуснат в предродилна ще влезе (но в това се съмнявам-да го пуснат) но на самото раждане не иска по никакъв начин.Каза ми точно и ясно "ти ще пищиш,ще те боли,аз нищо няма да мога да направя,нито да ти помогна,доктора ще ти се скара,аз ще се скарам на доктора,ти ще се скараш на мен и ще забравим за какво сме отишли!!!"Ясно ми е,мъжо няма да изържи на гледката,а и вероятноста да припадне е голяма!!!
Питам се,как мъжете които са присъствали на вашите раждания са понесли безпомощността си да ви облекчат страданието????
**Rbaby1**, няма да пищиш бе, това само по филмите го има. По време на напъните не се пищи. А и в предродилна зала се стои много по-дълго, може да продължи часове, а накрая изгонването е между 5 и 30 минути. Така че ако е с теб в предродилна, ще сте заедно през повечето време.
Не знам къде ще раждаш. Аз се гласях за Вита. Там родилката си стои с таткото в собствената стая, без други хора наоколо и чак като стане време за напъните, преместват я в родилна зала, изваждат бебето и след малко ги връщат обратно. Аз лично си представях, че таткото ще е с мен и той също имаше желание, но накрая се стекоха по друг начин нещата.
Ако е склонен да е с теб в предродилна зала, мисля че това е един добър компромисен вариант и за двамата.
Помисли си и за епидурална упойка.
Не знам къде ще раждаш. Аз се гласях за Вита. Там родилката си стои с таткото в собствената стая, без други хора наоколо и чак като стане време за напъните, преместват я в родилна зала, изваждат бебето и след малко ги връщат обратно. Аз лично си представях, че таткото ще е с мен и той също имаше желание, но накрая се стекоха по друг начин нещата.
Ако е склонен да е с теб в предродилна зала, мисля че това е един добър компромисен вариант и за двамата.
Помисли си и за епидурална упойка.