Какво си причиняваме сами /неангажиращо мнение на авторката/

Ще понеса да ме упрекваш в разводняване .
50% от инфото идва не от самите думи, а и от това кой го казва.

Не отговаря на истината, че не оказваш влияние и не се намесваш в темата. Ти пускаш темата и след като не коментираш или поне не се разграничаваш от явните крайни (неприлични, невъзпитани и други, за които нямам думи) мнения, това навежда всеки следващ на идеята, че те хармонират  с въпроса ти и са в духа на идеята ти.

Цитирам:

[/quote]
ами, знам ли

има тук една девойка, която води хорото. за първичната рана. хубав човек е, харесвам я, ама малко и тракат чакрите.
хубаво пише. хубаво се чете....................
когато я чета имам дежаву в кафка и морфей.
отказвам обаче да се срещам с тях в този живот.
това, че други и пригласят е похвално.
отказвам да обричам детето си на обреченост."

От тук става ясно, че някой луд е бил и достатъчно недобросъвестен, та е и заблудил доста мами, а вие с Мата искате малко разум, че сте направо заплашени.

Това е директен и грозен упрек, а с бисерите на Дарена няма смисъл да се цапам.
Имам страх и почит и няма да споменавам повече.

А следващите ти мисли са видимо продиктивани от неточно четене. Ти казваш: "В ничий дом не съм влязла, за да тормозя никого."
Няма смисъл и да коментирам явна грешка.

А от идеята за "дозирането на инфото" до другата за това, че не вярваш нищо да било продиктувано от случилото се, докато децата не говорели и пр., има океан разлика.
Казали са ти го хората доста деликатно.
Вече не вярвам, че не намираш разлика.

А ако темата е нещо като вид интелектуална собственост на задалия темата, то моля, казвайте предварително за кой кръг форумци е темата. Идейка : "Запитване към мамите : Какво си ..... ". 

самоцитирането ми беше Първо
Второ - Спри да търсиш личностно отношение към теб във всички постове - на мен ми писна, не знам на другите. Никой, никъде не визира теб, или другите осиновени деца които пишат във форума. В момента ровим в собствените си действия, чувства и усещания.
Не се разграничавам от ничие мнение, защото имам собствено, което съм написала. То също е по-скоро крайно, но уважавам мнеията на другите и съм пуснала темата за да ги прочета, а не да ги критикувам.
Мата, Дарена, както и другите мами писали във форума си имат глави на раменете и нито аз съм им адвокат, нито искам адвокатстване от някого.

Мираето, ако продължаваш в тоя дух, ще дойда лично да те набия
не се шегувам.
и то по стария, изпитан начин. по дупето.
вземи се стегни и излез от фазата на втеляването, щото такава не те обичам.
хау.
пък ако щеш после се оплаквай на арменския поп. пий едно, хапни нещо и дишай.Д Ъ Л Б О К О.

престани бе жена, рано ти е още за климактериума.
теб ли ще те боли по-малко или мене. не, нали.
казах ти да не ми обявяваш война, защото няма да я получиш. донт ме дразни. щото ще се ядосам. и ще те засипя с безразличие.

Отново декларирам добрите си отношения към всички пишещи.  Нищо лично и дебело подчертавам не се заяждам. Нали темата е да разсъждаваме заедно?

Кой определя кога е неподходящо и кога е подходящо време да се говори искрено с детето? Едни родители възпитават по един начин, други - по друг. Всеки според собствените си нагласи към живота. За едни едно е подходящо, за други - друго. За това, че съдбата на всяко дете е уникална вече стана въпрос.

Аз там в клубчето нещастни и стресирани деца не видях. И незагрижени за децата си родители също не видях... Всички сме големи и разумни хора - четем, наблюдаваме, преценяваме кое е подходящо за нашия начин на възпитание и конкретно за някое от децата ни и го прилагаме на практика. Всеки е прав за себе си, защото наистина не ходим по къщите си, за да видим кой на какъв огън точно се пече.

Поздравявам всички с прекрасния ноемврийски ден!    

Ганката, в интерес на истината, трябва да се отбележи, че в клубчето имаше един отбор усмихнати вилнеещи фурии, в чието поведение по никакъв начин не се забелязваше треската, дето ни тресе от сраниците на форума 


Абсурд! Аз лично се опасявам, че го правим неволно и че се престараваме в стремежа си всички да се чувстват комфортно.

А, намерих го!

Исках да илюстрирам колко различно гледаме на някои неща... Оттам и недоразуменията...

Цитат на Мама Галя от друга тема:

"Всъщност разговора започна с "Мамо, всички деца ли идват от коремите на майките си" което корегирах автоматично "не на майките си, а на жените, които са ги родили"....."

Никога не бих могла да кажа такова нещо на моето дете, защото според моите възгледи създаването на живот е велико тайнство и не бих искала да обърквам представите на децата си за това. Аз считам, че не е това начинът да избегна евентуалната болка от казването на истината. Не казвам, че съм права, не съдя никого, просто аз чувствам нещата така.

именно там е поантата. в това, което всеки чувства и в това, да следва усещанията си, дори и от чужда гледна точка да са неправилни.
липсата на рецепта е най-добрата рецепта.
отричането на първичната рана, болката и мислите за нея е еднакво опасно, както и фетишизирането и.
не знам как да обясня, че аз ще постъпвам както аз намеря за добре, пък другите да го правят също. всеки сам гради съдбата си, добра или лоша и е господар на чувствата си.

не ми се иска след години да казвам-аз казах ли ви. на ви сега. в никакъв случай. надявам се всички да се окажем прави. за своите деца. и всеки да е намерил верния път. за своето дете.

няма как да се сравняваме с повечето майки на порасналите осиновени деца. други времена са били, други предрасъдъци. за жалост можем само да се учим от техните грешки, жалко че цената за това е болката на децата им.

мисля, че и манталитетът ни допринася за ситуацията. чета от известно време в немски форуми за осиновени и осиновители и просто е различно. много различно. може би, защото са преживели активно една война и е имало много деца без родители, може би защото като цяло са по-практична и не толкова емоционална нация.

считам обаче, че просто темата за осиновяването е еволюирала, а не деградирала.
първичната рана не се отрича, но и не се издига в култ. тя просто се приема като част от цялото. апропо, почти няма пораснали осиновени, на които е била спестена истината за произхода им.

ето например ганката има своите виждания за раждането и създаването на живот. аз не бих чакала много с обясненията как става това, тя има по-различно виждане. но това за мен не е повод да я нападам. просто това са нейните деца.

според мен, за моето дете това е неподходяща опция, но за нейните е най-доброто.
и това, че го казвам за нея не е причина да ми обяснява колко не съм права.

привърженик съм и толерирам всякакви решения, които са продиктувани от обич и грижа към децата.
отказвам обаче да възприемам за своето дете рецепти и методи. само това е.

като цяло децата ни имат едно общо нещо, това, че не сме биологичните им родители. но приликите са дотам. пак повтарям, според мен. и това, че отказвам да приема чуждото мнение е само дотам, че отказвам да го приема за моето дете.
искам да постъпвам според характера на детето ми, а не според това, че в началото е била болката. не искам да я изхвърлям от живота ни, но не искам да я правя неин център.

ако някой решава, че това е неговия път, добре. въпросът е обаче да не търси последователи, а да говори само от свое име.
това, че ще има хора, които постъпват по неговия начин, не дава гаранция, че той е правилния и количеството ще се превърне в качество. дори да воюваме за гледните си точки, нещата няма да се променят и жервти винаги ще има.
за съжаление. при всякакви методи. защото сме различни, макар да има неща, които са общи.

Е знаете вече със сигурност, че съм гад, така че:


това как се връзва с:


Не го казвам с укор, заяждане или самодоволство, просто искам да намекна, че може би не трябва да сме толкова категорични с "отказвам да приема..."



Аз лично много внимавам, да не вменя мое личното желание (тип лично състезание) в главата на Никола. Ако аз кажа това изречение аз си го тълкувам като все едно да му кажа:

"Не наричай жената която те е родила - майка. Аз съм ти майка, разбери и запомни!" -
Не мога да кажа такова нещо на сина ми, така омаловажавам и принизявам както самия него, така и фактът на раждането му, така и неговата лична историял

Моят отговор е "Да - всички бебета излизат от коремчетата на майките си" - следва обяснение........


Идеята ми е - преди да гледаме децата, нека се вгледаме първо в себе си и да видим собствените си страхове и комплекси в най уродливия им вид и да ги наречем с най-жестоките им имена.  Да се приемем такива каквито сме и тогава вече не е страшно  

честно казано, това че говорим и не само това, ами това че мислим как първичната рана се отразява на нашите деца е стъпка в павилната посока. Може би истината е някъде по средата.Ще си позволя да цитирам matakosmata , защото мисля че е права. Няма една рецепта за всички, защото няма и еднакви хора, всеки човек е уникален и съдбата ни също е различна, най-малко сме поставени в различни ситуации, в различен бит ако щете. Аз не отричам първичната рана и понякога това ми помага да разбера по-адекватно детето си, в същото време обаче се старая да му помогна да изживее щастливо детството си, защото си мисля че колкото повече пораства тази болка за него ще е по осезаема. Ще ми се след години  да може моето пораснало момче да каже "мамо ти постъпи правилно" ето това ще означава че съм намерила вярната посока, лошото е че не мога са спретна каруцата пред коня и да разбера предварително какво точно да направя за да не объркам посоката.

Цитат
""Мамо, всички деца ли идват от коремите на майките си....."

Аз също често слушам този въпрос, но като Fussii, отговарям че всички бебета излизат от коремчетата на майките си, по различни причини мисля, че това е точният отговор.

Съгласна съм,че раждането е тайнство и чудо, може би най голямото.
Затова и въпроса за образа на биологичната майка е важен.


Но лично аз не бих акцентувала на него. Веднага отбелязвам, не защото ме е страх или не го приемам, напротив.
Ако той нарече жената, кято го е родила майка, не бих го поправила, но аз не бих я нарекла така.
 
 Ако му създам един образ, според мене той може да се вкопчи в него , да го абсолютизира, да канализира всичките си емоции. Не ме плаши това, че може да ме елиминира емоционално, а това, че може да си създаде измислен образ, който да не издържи в даден момент. Иконите могат да дават сила, но не забравям, че един ден, той сигурно ще я срещне и има голяма вероятност,  реалният човек да е съвсем различен.
  Предпочитам да вярва в реални неща, да се опира на хората около него и да се стреми да се изразява така, че да могат да го разберат и приемат, а не да се затваря и да се чувства различен.
  

Започнах отново да чета, стигнах до трета страница. И накрая се загубих от въпросите и споровете

Във всяко мнение има много истина.

Съгласна съм, че информацията трябва да е дозирана - според възрастта, възприятията, темеперамента, преживяванията на детето. И най-вече - съобразена с конкретния въпрос на детето.

Наистина - децата питат нещо по детски, със своя детски поглед към света, а ние големите - веднага го пречупваме през нашите очи и уши и често го чуваме по различен начин.

Някъде из първите страници прочетох - какви са осиновените деца, изоставени или намерени. Мисля, че отговорите в живота ни рядко са в крайностите ИЛИ-ИЛИ.

Осиновеното дете е И изоставено, И намерено.

И именно тук сте вие - техните родители, които да сте заедно с тях при приемането и интегрирането на "изоставянето" и "намирането", двете майки, двете семейства, двете реалности.

Това е един от ключовите неща при осиновените - присъствието на тази двойственост в живота им.

Предлагам да направим сравнение с:

http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&task=view&id=61 (Деси, благодаря!!)

Хайде, чакам да се зарадвате на този меморандум, както се зарадвахте на Еднократно, че така ви е отворила очите и толкова невероятно точно е открила ........ Америка!!

(Еднократно, ако си истинска, моля за извинение, то никога не е късно човек да си открие Америката де, и аз съм го правила...)

Та така, момичета, тук някои мами ми напомнят на вица ..... "Чукча не читатель, чукча - писатель!!!"

Обаче лицемерието ми идва малко в повече, често казано... Затуй, "развод, развод ми дай" в отделен подфорум!

Апропо, много се извиняваме, че не сме имали майки психоложки, та да ни наместят навреме мозъците и емоциите (хм, и чакрите), та сега да сме напълно щастливи и безметежни! Затова, че не сме - само ние сме си виновни!!!

Иначе, нищо лично - Love&Peace 

Уф, много се изчанчи темата, та за малко само ще ви чета.
Относно тайнството на раждането - въпрос на виждане и на усещане. Лично мнение.
И в други теми съм го писала - родилката за мен не е майка, така че като ще ми вадите думите от различни постове в различни теми, да бяхте извадили и това 
След като аз го виждам по този начин, естествено по този начин ще науча и децата си да го виждат. Поне ще се опитам.
По същия начин, по който ще се опитам да им предам усмивката си, безгрижното си настроение и усещането си за живота.
А как ще го интерпретират те зависи от не само от мен. И аз го приемам.
А сега дочетете тоя моя пост, дето сте го задъвкали и дочетете, че целта на въпроса му не е бил чий е корема, а нещо съвсем друго. НЕ ЧЕТЕТЕ ПО ТРИ ДУМИ ОТ РЕД, ЧЕТЕТЕ ИЗРЕЧЕНИЯТА.
Е, в момена в който той мисли за нещо друго, според вашето наскачане аз би трябвало да спра въпроса му и да му накова изоставянето в мозъчето.
Е, сори, не става.

Благодаря на Теа за компетентното и безпристрасно относно развихрилите се страсти мнение!

Дано намира време и за този форум. От това, което изчетох, помощта й наистина е безценна за мамите и децата тук.   

Теа, благодаря!