Някой сблъсквал ли се е с този проблем от ДГ...и как да се справим

Ами и аз питам за майки с подобен проблем и как са се справили, нали това е целта на темата ми.
- не мисля, че проблемът е в бебето. Това го преодоляхме, тя е вече на 7 месеца, освен това той си мисли, че аз ходя на работа (не се е сетил да пита бебето какво прави през това време )
- не мисля, че проблемът е в персонала. Хората са доста грижовни и се справят учудващо добре с огромния брой деца. В началото имахме 2-3 пъти опишкване на гащите, защото докато кажат и вече пишкат. Сега ходим с дънки/анцунг на ластик по съвет на госпожите и няма проблем по друго време. То е логично, ама на мен не ми беше дошло наум, че не могат сами да си оправят копчетата.
Така че за мен е от стрес. Въпросът е какво да се направи.

                        Хайде,стига с подмятанията за проблеми с персонала.Аз работя в същото ДЗ където ходи внучката ми на ДЯ и плаче,и не иска изобщо да я сложат на гърне,иска си памперса и не иска да я сложат да спи и.....проблеми каквито ви дойдат на ум.Мога всеки миг да вляза в групата ,в която е и сестрите са ми колежки как смятате,че не я гледат ли? Ами гледат я ,но тя си иска в къщи и това си е.Днес става на 2 години и пак се налага,чудя се какво ще правим на 3. Говори като професор и разказва всичко случило се през деня в яслата,но всичко става по нейната гайда и хич не се съобразява с никой.Някои неща върши нарочно наобратно и на инат.
                        Освен всичко всяко дете си е една неповторима индивидуалност и трудно се прилагат общи правила за адаптация.Не се конфронтирай , а поговори с персонала да му обърнат специално внимание и да проследят от какво се притеснява и защо не ползва тоалетната.Мисля,че проблема ще се разреши със съвместни усилия , а не с отказване и неходене на ДГ.След това ще е още по-трудно.Така,че помоли да обърнат повече внимание на взаимоотношенията между децата,дали се справя със заниманията / и това може да го стресира/ С една дума една седмица да е под специално наблюдение и то дали преди да легне ходи до тоалетна.Много от напишкващите се деца не ходят,а като са големи и малки ,а и много може да се пропусне някое.

Между другото децата са много досетливи. Знаят неща, които дори не предполагаме, че знаят.
А относно бебето - нашето вече е на 2г и 3 месеца и ревността все още си я има малко или много  !
Колкото по-голямо е детето, толкова по-лесно ще може да се адаптира - не е вярно, че ако спре да ходи на градина сега, после ще е по-трудно. Едно детенце на наши приятели ходи и на ясла и на градина, сега е на четири годинки и започна да плаче и не иска.
Децата в различна възраст преминават през различен етап от развитието си. Нормално е едно две годишно дете да е егоцентрично, нормално е да расте в семейството си - яслата не е нормалната среда за развитието му.
А детската градина си има своите плюсове, но и минуси....
Все пак ти ще си решиш кое е най-добро за твоето детенце. Желая ви бързо преодоляване на проблема   

Мисля, че разговор с персонала на детската градина може да ти помогне.    Говори с тях да го подсещат през час и половина - два да ходи до тоалетната или лично да го водят до там.  Да го следят когато се събуди след следобедния сън и веднага да го вдигат да ходи до тоалетната, за да не се изпусне по-късно в леглото.
Не мисля, че със спирането от детската градина ще решиш проблема. 
Чисто и просто в момента детето ти наистина е едновременно в стрес от адаптацията и от промяната, а от другата страна е ревността към бебето. Този ревност не е преодоляна, както ти мислиш, може да не я преодолее и още дълги години, а само да се примири с присъствието му.
Малкият те опитва, за да те провокира и да види докъде ще ти стигне търпението. Вижда те, че се притесняваш и е напипал слабото ти място и в момента продължава да те изтезава и тероризира кротичко, по възможно най-лесния за него начин, като нарочно се напишква в леглото или в панталонките си. Той даже те и предупреждава да му дадеш дънките, за да се напишка в тях.
Търпение и повече отделено внимание към младежа е нужно за преодоляване на това изпитание. Как?
Това знаеш ти най-добре. Гушкайте го повече, казвайте му непрекъснато колко много го обичате и че точно заради това го пращате на градина, за да си играе с децата, не да седи сам вкъщи, отделяйте му нарочни 15-20 минути внимание всеки ден, за да ви сподели нещо от деня или нещо от мислите си, или да нарисувате нещо или ..... все неща, които ще направите заедно, без присъствието на бебето около вас.

Успех!   

Ревността не се преодолява толкова бързо и лесно. Не стига, че се е родило някакво бебе, а и са го изолирали в градината (баткото, не бебето). Не се опитва да те тормози, а да си спечели внимание и първенството.

 

Мойта щерка имаше 2-3 напишквания миналата година в първа група точно поради тази причина. След като стане следобед, се облича по - бавно и докато се натутка децата сядат на масата. Тя също и забравяше да мине през тоалетната. След това пък почваха игра и... следваше напишкване. Като помолих госпожите да следят дали след сън ходи до тоалетната, вече нямаше проблеми.

И не трябва да има детето никакво чувство за вина! Станалото - станало, на всеки може да се случи.

инка62, мисленето ми като че ли най-много се доближава до твоето. Той в никакъв случай не е лишен от своето си специално внимание, даже в един момент прекалихме и се доста поразлигави. Притеснява ме да не се травмира от другите деца. Иначе това да пускам перални всеки ден не ми е проблема...
Всъщност в градината се е случило досега само вчера, останалите пъти са всичките вкъщи, даже и на обяд като спи събота-неделя. Като пробвам да го вдигам да ходи до вц-то обаче настава такава олелия и викове и НЕ ИСКА да отиде, овиква целия блок през нощта...съседите 100% ни благославят
И за ревността съм наясно, имах предвид, че не е в бурната си първоначална фаза...

Сега като каза за дънките, се сетих, че и моят син имаше няколко такива напишквания. Така и не разбрах от какво бяха провокирани, но бяха при странни обстоятелства. Първите пъти в леглото, преди да заспи, имах чувството, че го беше направил в процес на самоизследване - малко преди това го гледах, че си бърка в гащите. А след това имаше още няколко пъти, станал, гледайки филмче примерно, като дори един-два пъти ме уведоми "мамо, сега ще се напишкам". И това беше, мина и замина. Чудех се дали е стрес, беше месец-два след тръгване на нова градина, разни проблеми на плуването, отделно казусът "ревност" у нас винаги е на дневен ред и така и не съм се оправила... Но дойдоха напишкванията абсолютно изневиделица, 2 години след като бяхме махнали нощния памперс и не бяхме имали никакви инциденти в тази насока.
Та ако Инка62 е права и те е изловил в 'слабост', много е важно да демонстрираш, че по никакъв начин този проблем не те вълнува. Напишква се, преобуваш (или му даваш сам да се преобуе) и без повече коментар. Аз мисля, че при нас сигурно и по-бързо щеше да размине, но аз изразих такова искрено учудване, когато се случи първият път, че явно провокирах продължението. И след като спрях да обръщам внимание, дойде елементът на учудване "Какво става, че вече мама не и е интересно", респективно "Мамо, сега ще се напишкам".

Чак сега попаднах на темата.
Аз имах абсолютно същият проблем със сина ми.Тръгна на градина и започна да се напикава.Понякога е стигал и до 5 напишквания в градината.Вкъщи изпескаше само капчици и се усещаше.Имаше много трудна адаптация-плачеше сутрин, неспокойни нощи...Трудно беше.Това, което аз направих:отидох в градината и говорих с госпожите.Обясних, че досега не е имал проблем с това и явно става дума за психичен, а не за физиологичен проблем.Занесох в градената непромокаеми чаршафи за леглото/за всеки случай/, един голям пакет найлонови торби-да му събират напишканите дрехи и помолих да се постараят другите деца да не разбират за проблема.Все пак те са на три години и това може да стане и да се избегнат подигравките.После в седмицата веднъж провеждах по-дълги разговори с госпожите как вървят нещата.При първото по-сериозно разболяване го оставих дълго време у дома и му обясних, че мама ходи на работа, сестричката му тръгва на ясла и вкъщи няма никого.Като го пуснах през април, проблемът изчезна.Аз лично смятам, че той го правеше от ревност-мислеше, че е отритнат в градината, а аз с бебето съм вкъщи.Казах му, че първо ще водим него, защото по-рано затварятг градината, после сестра му на ясла и аз на работа.Татко им излиза по -рано и той вижда, че го няма.Сега даже много бързаме за градината, да не вземе да остане сам вкъщи...