Искам бебе,но се страхувам.

Миличка, освен да ти пожелая сили, за да се справиш с този страх - друго не мога!
 (зная как се чувстваш)

Кураж, miminca !
Сложи случилото се в миналото.Знам,че сигурно никога няма да го забравиш, но се опитай да гледаш само напред и да се заредиш само с положителни мисли!
Вярвай, че следващият път всичко ще бъде наред и то наистина ще бъде!
Пожелавам ти много скоро да си бременна и да родиш живо и здраво дете  

За съжаление навярно страхът винаги ще е у теб,но нямаш избор-трябва да рискуваш!И бъди сигурна,че нещата ще се наредят,колкото и глуповато оптимистично да ти звучи!Желая ти успех

Кураж и от мен, miminca!
Да, страхът ще е с теб винаги, за жалост! Но погледни на нещата така - ако никога не се престрашиш? Какво? Ще съжаляваш, че може би си изпуснала най-хубавото за една жена - да дари живот. Мисли си за една прекрасна малка усмивка и за две очички, които те гледат с обожание!
Искрено ти пожелавам сили да продължиш напред!

Ако не сега, рано или късно трябва да преодолееш страха си. Има жени, преодолели много по-страшни неща от твоето. Мисли положително.

Докато не опиташ няма да разбегеш.Имаи вяга и всичко ще е наред.Успех

Трябва ти врме да преодолееш този страх.Има много по-страшни неща от това.

Кураж.Трябва да преодолееш страха.Успех.

Зная как се чувстваш(3спонтанни аборта имам) и в мен бушуват подобни чувства,но както момичетата са писали има и по лошо,но всичко се преживява.Длъжни сме да се изправим и да продължим.Много важен е и човекът до теб,надявам се да те подкрепя и окуражава!Успех!

Вече и аз не знам коя тема за къде е. Обърках се. За сега ще я оставя тук.
Искам да кажа на авторката на темата, че страхове ще има винаги...сега, след година, след две.
Имах спонтанен аборт в петия месец - преди 6г....още не съм го забравила и още го сънувам. Имам успешна бременност след това....През цялата бременност не се отпуснах, нямах време да се насладя на нея усещайки сянката на първата си бременност.

Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички вас.Вярно е,че страха винаги ще го има.Знам,че има момичета преживели по-големи загуби и им съчувствам от сърце.По принцип съм силна личност ,но това ме събори.Наистина искам една малка усмивка и две греещи очички и ще ги имам,наистина.Благодяра,че ме подкрепихте и ми дадохте кураж,сега повече от всичко ще се моля     скоро да видя двете чертички и да си износя здраво и силно бебче.Пожелавам Ви здраве,късмет,любов и нека всички които като мен се борите за детенце да го имате в най-скоро време. :*

(Pretty,Dorait бяхме в една отчетна темичка)

Да,Миминка,аз напуснах отчетните преди вас и се молех никой да не ме последва,но за съжаление животът ни поднася понякога ужасни изненади.Препъваш се,падаш,ставаш,поотупваш се и продължаваш!Успех!

Пожелавам ти да преодолееш страха и скоро да се насладиш на майчинството!

Не трябва да се спираш пред нищо,падаш,ставаш и пак продължаваш,това е положението, няма друг вариант,желая ти сили да се справиш със страховете си. 

Няма рецепта... стегни се,вдигни глава и ще успееш!

 

кураж и най -вече вяра !има много по страшни неща аз съм минала през много но нямам намерение да се отказвам стискам ти палци. Не се отказвай за нищо на света- ЗАСЛУЖАВА СИ да гушнеш един сладък бебчо и той да е твоят 

Миминца съжалявам за това което си преживяла,но вдигни глава стисни зъби и се бори.Бори се момиче за твоето си щастие.Опитай да бъдеш положително настроена и да се надяваме че скоро ще успееш.Нормално е да си отчаяна и да те преследват страхове,но ти опитай.Късмет и успех.
М_миленка,съжалявам за случилото ти се,но защо мислиш че ние знаем по-добре от гинеколога ти.Щом той така е преценил значи така трябва да е.Или просто искаш да ти напишем това което ти се иска да чуеш.

Здравейте, и ние искаме бебе, но съвсем наскоро разбрах че аз съм кръвна група А (-), а той е 0 (+), възможно ли  е заради това да не можем да имаме бебе? Знам, че е лошо когато майката е с отрицателен резус фактор, а таткото е с положителен. Изчетох доста неща от форума и за ваксините с гамаглобулин, дали е препоръчително да си направя такава докато правим опити? А той много иска да си имаме едно момиченце, не съм му казвала че се съмнявам, че това е причината, защото ми стана много болно, като разбрах, че за майката не е хубаво да е с (-) резус фактор.

аз съм 0- а мъжа ми е А+ и имаме дете.

А имаше ли някакви проблеми по време на  твоята бременност?

Сигурно някой специалист ще ти обясни всичко научно, но аз ще ти дам примера от живота. Аз съм със същата кръвна група като теб, мъжът ми е А (+). Имам две деца - и двете със секцио. И двете са с А (+). И след двете ми сложиха специалните инжекции за антитела. След второто се колебаех дали има нужда - все пак след две секцио каквото и да ми хрумва, е доста рисковано, казват. Лекарят ми каза да си сложа при това двойна доза, тъй като при операция вероятността от смесване на кръвта на майката и на бебето - аз го послушах - платих 340 лева за инжекциите, тогава толкова струваха, майка ми обиколи София, за да ги намери и да ми ги сложат в срока от 72 часа.

И не е само това. Като четох темата дотук ми се върнаха старите спомени. И аз преживях "кухо яйце". И лекарката ми каза да внимавам да не забременявам 1 година. Една акушерка обаче ми каза да не чакам. Беше ми много криво, задавах си много въпроси, но някак си тези 30% ме извадиха от мъката. Една жена, която лежеше в отделението, ми показа книжка, в която пишеше, че 30% процента всички бремености завършват неуспешно - понякога толкова рано, че дори не разбираме, че сме бременни, а си мислим, че закъснява. Сега има интернет и вие знаете, че не сте изключение - тогава нямаше. Онази жена, с книжката - спаси мислите ми, душата ми от излишните съмнения и въпроси. Някак си приех, че се случва, че не съм изключение, не съм наказана, не съм дамгосана. Просто се случва. Природата знае как да запази читавото и да се освободи от дефектното. Преживях го като благодарих, че природата ме е спасила.

Пет месеца по-късно забременях отново. Установих със сигурност седмица преди дълго пътуване - реших да не се отказвам и заминах. Летях над 50 часа със самолети, над 5000 км с автомобил. Като се върнах, веднага отидох при лекарката. Тя се ужаси от километрите с кола, не й казах за часовете в самолета - вече бях в 10тата седмица. Един месец ме остави в болница за изследвания. Благодарна съм й. Навън върлуваше грип - а аз идвах от 40 градуса на минус 15. По-нататък всичко беше нормално, с изключение на един лекар, от тези дето си плещят каквото им хрумне. Но такива май все се явяват - тогава друга жена почти пред раждане ми разказа как нея я стресирал лекар, който й казал, че бебето в корема й било с диабет. Жената роди съвсем нормално бебе още докато лежах в болницата. Тогава си казах, че ще вярвам само в едно - че всичко ще е наред.  Все пак май не успях да се насладя на бременността си - бях решила да не я обсъждам с никого, не исках никой с нищо да ми влияе - нито с хубаво, нито с притеснения. Два дни преди термина ми синът ми се роди с планирано секцио.

След няколко години забременях отново - този път съвсем си спестих първоначалните стресове (не че го препоръчвам, но аз така се справих). Няма да казвам кога, но първо реших да изчакам трите месеца, после се оказа, че пак трябваше да пътувам и чак когато се върнах отидох на специално подбрана лекарка. Обясних й причините толкова да се забавя, тя напълно прояви разбиране, прегледа ме внимателно и отхвърли всякаква възможност да има проблеми. Оттам нататък изкарах съвсем нормална бременност, която както първия път не че криех, но и не демонстрирах. Шефката, която често пътуваше и не се засичахме, ме видя в шестия месец, но явно въобще не разбра, защото към седмия ми предложи отново да замина за чужбина за половин година - тогава й казах, че съм бременна и няма да е възможно. Тя направо не повярва, но аз й казах, че преди майчинството искам да си взема и остатъка от отпуската си и така десет дена преди термина и седмица преди планираната дата за секцио се появи дъщеря ми.

Писах толкова дълго, може би защото съм имала нужда да го разкажа, но преди всичко, за да ви кажа, мили момичета, че тази военна риторика, която прочетох в началните постинги не е от най-полезните. Думи като кураж, бори се, не се примирявай - може да звучат бойко, но жената, преживяла меко казано "кухо яйце", не се стяга за фронта. Мисля, че по-добре е, мили момичета, да сте спокойни, че каквото и да ви се случи, то е за добро и да сте благодарни за това. Защото знам и друг случай с дъщерята на моя близка - след спонтанен аборт, серклаж при втората бременност, всякакви изследвания, но не и амнисцинтеза, защото беше на 29 години, а това изследване носи някакъв риск - накрая дългоочакваното бебе се оказа със синдрома на Даун. Тя го обича и го гледа, живее в страна, където се полагат много грижи да деца с такива проблеми, но както майка й казва - Природата искаше да се освободи от него, а медицината не й позволи. Желая ви цялата сила на света да можете да примате това, което се случва така както се случва. Ако искате - борете се. Изборът все пак си е ваш.

Забравих да ти пиша, че и след така наречения missed или "кухо яйце" - също ми сложиха инжекция срещу анти тела. Освен това знам, че и по време на бременност се правят тестове - на мен са ми правили само, когато бях бременна със сина ми - всичко беше в нормите. Моята лекарка тогава ми разказа, че тя самата когато била бременна, някъде през 60-те години, имала невероятно много антитела - нямало апаратура като сегашната, минавали й какви ли не мисли - всички притеснения били напразни. Колкото й да е странно обаче споменът за тях остава - затова съветът ми е, спестете си ги, не им се поддавайте! Природата най-добре знае!

Първо искам да се извиня, ако прозвуча грубо, но явно страхът на Миминка е по-силен от желанието да има бебе. Казвам го от личен опит. Преди почти 5 месеца загубих бебе в началото на шести месец от бременността ми. Това беше първата ми бременност. Не бих искала да ви казвам как се почувствах като разбрах, че лошият край е неизбежен. Опитаха се да се загнездят много неприятни и натрапчиви мисли в главата ми, които бяха "подхранвани" от съжалението на всички заобикалящи ме. Единственото, което ми помогна да преодолея депресията незабавно беше позитивизмът ми. Благодаря на Адела, че го е формулирала толкова правилно.
Природата знае как да запази читавото и да се освободи от дефектното.
Повтарях си непрекъснато, че това е било писано, че така е трябвало да се случи и, че може би това е по-малкото зло. И сега продължавам да казвам, че по-добре да загубя бебе в 6-ти месец, отколкото до родя недъгаво дете. Бъдете позитивни и мислете само, че един ден ще си родите най-прекрасното човече на света! 

 Немога да се съглася с мнението на karmelita MK.Още повече,че е преживяла загуба.Не съм искала да прозвучи,че страха ми е по-голям от желанието,даже по  скоро е обратно.Исках просто да споделя болката си от преживяното и желанието за бебче.

А всъщност влязох в темата да ВИ кажа,че вече твърдо съм решила да преборя страховете си и след настоящия МЦ,започваме работа за бебче  .
Благодаря Ви за подкрепата. 
  се всички да си имаме дечица и да са ни  живи и здрави.

 miminca - поздравления за решението, което си взела 
стискам палци съвсем скоро да се похвалиш с нова бременност
мисли позитивно

pretty ще се радвам да се срещнем пак в някоя от отчетните теми   

Напълно съм съгласна с написаното от Астер.
miminca, поздравявам те за решението и ти пожелавам успех и дано скоро да се похвалиш със здраво бебе 
Аз също винаги съм смятала, че ако някоя жена направи спонтанен аборт, е по-малкото зло, поради същата причина, която сте обсъдили, природата си знае работата  Трябва да сме й благодарни.

Астер, много хубаво си го написала! Благодаря ти!

Преживях мисед съвсем скоро и в момента още съм във фазата на възстановяването - психически имам предвид, физически проблеми, да чукна на дърво, нямах никакви. И в главата ми още се блъскат разни въпроси и съмнения, свързани с причините за случилото се и възможните бъдещи проблеми. В този момент всеки глас на разума като твоя ми е от голяма полза. Още веднъж благодаря!   

caritas, много съжалявам за това, което те е сполетяло . Помня, че преди около два месеца се похвали в седмичната тема за  . Дано се възстановиш бързо.

caritas съжалявам,че и на теб ти се е наложило да изпиташ болката и разочарованието.Знам как те боли,но намери сили.На мен ми помогнаха много и момичетата от форума.БЛАГОДАРЯ ВИ МОМИЧЕТА.

Стич, Миминка, благодаря ви, момичета! 

Миминка, успех! Страхотно е, че си му стъпила на врата на страха! То нали това е животът - падаш, ставаш, отупваш се, превързваш раните и продължаваш напред. И мен ме е страх. Но искам бебе. И пак ще опитаме.

 

 Страхотно е, че си му стъпила на врата на страха! То нали това е животът - падаш, ставаш, отупваш се, превързваш раните и продължаваш напред. И мен ме е страх. Но искам бебе. И пак ще опитаме.


[/quote]
Да caritas реших и му "смачках фасона",беше ми трудно,но по-важно е че искам да гушна едно малко човече с малки и любопитни очички.
Знам,че и ти и много други ще преодолеете страха и ще пробвате пак.УСПЕХ на всички.  

Миминка, много се надявам скоро да ви ви видя с Прити в отчетните темички, пожелавам ви го от сърце и вярвай, че всичко ще бъде наред

daya9 
а на теб - леко раждане и най-сладкия бебок!

daya 9 благодаря за пожеланието.
На теб пожелавам леко раждане и едно здраво и усмихнато бебче на финала.

П.С. Поздрави на мамчетата от февруарската тема.Чета ви редовно,но ми се струва неразумно да се включвам .  за всички и леко раждане.

Много ви благодаря момичета 

Страхът не трябва да те ръководи,а мисълта за едно прекрасно създание,което можете двамата да сътворите Мога да ти пожелая успех и кураж И аз съм преживяла аборт и знам как се чувстваш Никога не се забравя,но след време идва друго,на което да се радваш

Кураж и от мен. Трябва да вярваш в добрия развой на нещата. 

Момичета затворих му вратата под носа,на страха.Надявам се другия месец да ви се похваля - стискайте ми палци.Благодаря ВИ още веднъж за подкрепата.    и  за всички.

Миминка 
Стискам палци, мила! Дано скоро да се похвалиш!  И да повлечеш крак 

Напълно ви съчуствам от преживяното, защото и аз мога де се поставя на ваше място, случи се и с мен миналата година.Кураж всичко ще е ок .Дори във момента съм бременна в 8-ми месец.Премахнете страха си лошите мисли и всичко ще се оправи.

Ако  е станало направо ще си суркам и двата крака да ме последвате.
Sisi_8227 наистина първата крачка е да прогониш страха,благодаря че се включи леко раждане и здраво и усмихнато  .