Искам бебе,но се страхувам.

Няма рецепта... стегни се,вдигни глава и ще успееш!

 

кураж и най -вече вяра !има много по страшни неща аз съм минала през много но нямам намерение да се отказвам стискам ти палци. Не се отказвай за нищо на света- ЗАСЛУЖАВА СИ да гушнеш един сладък бебчо и той да е твоят 

Миминца съжалявам за това което си преживяла,но вдигни глава стисни зъби и се бори.Бори се момиче за твоето си щастие.Опитай да бъдеш положително настроена и да се надяваме че скоро ще успееш.Нормално е да си отчаяна и да те преследват страхове,но ти опитай.Късмет и успех.
М_миленка,съжалявам за случилото ти се,но защо мислиш че ние знаем по-добре от гинеколога ти.Щом той така е преценил значи така трябва да е.Или просто искаш да ти напишем това което ти се иска да чуеш.

Здравейте, и ние искаме бебе, но съвсем наскоро разбрах че аз съм кръвна група А (-), а той е 0 (+), възможно ли  е заради това да не можем да имаме бебе? Знам, че е лошо когато майката е с отрицателен резус фактор, а таткото е с положителен. Изчетох доста неща от форума и за ваксините с гамаглобулин, дали е препоръчително да си направя такава докато правим опити? А той много иска да си имаме едно момиченце, не съм му казвала че се съмнявам, че това е причината, защото ми стана много болно, като разбрах, че за майката не е хубаво да е с (-) резус фактор.

аз съм 0- а мъжа ми е А+ и имаме дете.

А имаше ли някакви проблеми по време на  твоята бременност?

Сигурно някой специалист ще ти обясни всичко научно, но аз ще ти дам примера от живота. Аз съм със същата кръвна група като теб, мъжът ми е А (+). Имам две деца - и двете със секцио. И двете са с А (+). И след двете ми сложиха специалните инжекции за антитела. След второто се колебаех дали има нужда - все пак след две секцио каквото и да ми хрумва, е доста рисковано, казват. Лекарят ми каза да си сложа при това двойна доза, тъй като при операция вероятността от смесване на кръвта на майката и на бебето - аз го послушах - платих 340 лева за инжекциите, тогава толкова струваха, майка ми обиколи София, за да ги намери и да ми ги сложат в срока от 72 часа.

И не е само това. Като четох темата дотук ми се върнаха старите спомени. И аз преживях "кухо яйце". И лекарката ми каза да внимавам да не забременявам 1 година. Една акушерка обаче ми каза да не чакам. Беше ми много криво, задавах си много въпроси, но някак си тези 30% ме извадиха от мъката. Една жена, която лежеше в отделението, ми показа книжка, в която пишеше, че 30% процента всички бремености завършват неуспешно - понякога толкова рано, че дори не разбираме, че сме бременни, а си мислим, че закъснява. Сега има интернет и вие знаете, че не сте изключение - тогава нямаше. Онази жена, с книжката - спаси мислите ми, душата ми от излишните съмнения и въпроси. Някак си приех, че се случва, че не съм изключение, не съм наказана, не съм дамгосана. Просто се случва. Природата знае как да запази читавото и да се освободи от дефектното. Преживях го като благодарих, че природата ме е спасила.

Пет месеца по-късно забременях отново. Установих със сигурност седмица преди дълго пътуване - реших да не се отказвам и заминах. Летях над 50 часа със самолети, над 5000 км с автомобил. Като се върнах, веднага отидох при лекарката. Тя се ужаси от километрите с кола, не й казах за часовете в самолета - вече бях в 10тата седмица. Един месец ме остави в болница за изследвания. Благодарна съм й. Навън върлуваше грип - а аз идвах от 40 градуса на минус 15. По-нататък всичко беше нормално, с изключение на един лекар, от тези дето си плещят каквото им хрумне. Но такива май все се явяват - тогава друга жена почти пред раждане ми разказа как нея я стресирал лекар, който й казал, че бебето в корема й било с диабет. Жената роди съвсем нормално бебе още докато лежах в болницата. Тогава си казах, че ще вярвам само в едно - че всичко ще е наред.  Все пак май не успях да се насладя на бременността си - бях решила да не я обсъждам с никого, не исках никой с нищо да ми влияе - нито с хубаво, нито с притеснения. Два дни преди термина ми синът ми се роди с планирано секцио.

След няколко години забременях отново - този път съвсем си спестих първоначалните стресове (не че го препоръчвам, но аз така се справих). Няма да казвам кога, но първо реших да изчакам трите месеца, после се оказа, че пак трябваше да пътувам и чак когато се върнах отидох на специално подбрана лекарка. Обясних й причините толкова да се забавя, тя напълно прояви разбиране, прегледа ме внимателно и отхвърли всякаква възможност да има проблеми. Оттам нататък изкарах съвсем нормална бременност, която както първия път не че криех, но и не демонстрирах. Шефката, която често пътуваше и не се засичахме, ме видя в шестия месец, но явно въобще не разбра, защото към седмия ми предложи отново да замина за чужбина за половин година - тогава й казах, че съм бременна и няма да е възможно. Тя направо не повярва, но аз й казах, че преди майчинството искам да си взема и остатъка от отпуската си и така десет дена преди термина и седмица преди планираната дата за секцио се появи дъщеря ми.

Писах толкова дълго, може би защото съм имала нужда да го разкажа, но преди всичко, за да ви кажа, мили момичета, че тази военна риторика, която прочетох в началните постинги не е от най-полезните. Думи като кураж, бори се, не се примирявай - може да звучат бойко, но жената, преживяла меко казано "кухо яйце", не се стяга за фронта. Мисля, че по-добре е, мили момичета, да сте спокойни, че каквото и да ви се случи, то е за добро и да сте благодарни за това. Защото знам и друг случай с дъщерята на моя близка - след спонтанен аборт, серклаж при втората бременност, всякакви изследвания, но не и амнисцинтеза, защото беше на 29 години, а това изследване носи някакъв риск - накрая дългоочакваното бебе се оказа със синдрома на Даун. Тя го обича и го гледа, живее в страна, където се полагат много грижи да деца с такива проблеми, но както майка й казва - Природата искаше да се освободи от него, а медицината не й позволи. Желая ви цялата сила на света да можете да примате това, което се случва така както се случва. Ако искате - борете се. Изборът все пак си е ваш.

Забравих да ти пиша, че и след така наречения missed или "кухо яйце" - също ми сложиха инжекция срещу анти тела. Освен това знам, че и по време на бременност се правят тестове - на мен са ми правили само, когато бях бременна със сина ми - всичко беше в нормите. Моята лекарка тогава ми разказа, че тя самата когато била бременна, някъде през 60-те години, имала невероятно много антитела - нямало апаратура като сегашната, минавали й какви ли не мисли - всички притеснения били напразни. Колкото й да е странно обаче споменът за тях остава - затова съветът ми е, спестете си ги, не им се поддавайте! Природата най-добре знае!

Първо искам да се извиня, ако прозвуча грубо, но явно страхът на Миминка е по-силен от желанието да има бебе. Казвам го от личен опит. Преди почти 5 месеца загубих бебе в началото на шести месец от бременността ми. Това беше първата ми бременност. Не бих искала да ви казвам как се почувствах като разбрах, че лошият край е неизбежен. Опитаха се да се загнездят много неприятни и натрапчиви мисли в главата ми, които бяха "подхранвани" от съжалението на всички заобикалящи ме. Единственото, което ми помогна да преодолея депресията незабавно беше позитивизмът ми. Благодаря на Адела, че го е формулирала толкова правилно.
Природата знае как да запази читавото и да се освободи от дефектното.
Повтарях си непрекъснато, че това е било писано, че така е трябвало да се случи и, че може би това е по-малкото зло. И сега продължавам да казвам, че по-добре да загубя бебе в 6-ти месец, отколкото до родя недъгаво дете. Бъдете позитивни и мислете само, че един ден ще си родите най-прекрасното човече на света! 

 Немога да се съглася с мнението на karmelita MK.Още повече,че е преживяла загуба.Не съм искала да прозвучи,че страха ми е по-голям от желанието,даже по  скоро е обратно.Исках просто да споделя болката си от преживяното и желанието за бебче.

А всъщност влязох в темата да ВИ кажа,че вече твърдо съм решила да преборя страховете си и след настоящия МЦ,започваме работа за бебче  .
Благодаря Ви за подкрепата. 
  се всички да си имаме дечица и да са ни  живи и здрави.

 miminca - поздравления за решението, което си взела 
стискам палци съвсем скоро да се похвалиш с нова бременност
мисли позитивно

pretty ще се радвам да се срещнем пак в някоя от отчетните теми