Мъжът ми не иска дете!

zdraveite! Edva li nqkoi shte prochete tova, koto pisha po tazi stara tema. no vse pak iskam da go spodelq....
zgodena sym ot 5 godini, s priqtelq mi imame neveroqtno silna vryzka, stranno moje bi za nqkoi sled 5g vryzka nqkoi da se obicha kato prez pyrvata sedmica:)), no e fakt, nie sme adski mnogo vliubeni....., no za syjalenie toi ne iska da chue za svadba nito za deca.....az sym na 31, a toi e na 35.....toi ima predishen brak i dete na 9 godini....neznam dali tejkiq razvod e prichina da ne iska brak ili kakto kazva toi "az imam veche dete", sa prichinite da ne iska poveche deca.....neznam, znam i sym sigurna samo v edno, az sym gubeshtata v sluchaq.....ne moga da go razbera, kak moje da me obicha, a da ne gradi bydeshte s men....taka mu e dobre( negovo dumi)....NO NA MEN NE.....iskam i az da chuq dumata MAMO, iskam i az da imam smisyl v jivota.....Chuvstvam se izgubena..., obicham go bezgranichno, no az ne moga da prodyljavam da jiveq taka...

Недей така  Щом си намерила човек, с който се обичате ще дойде и желанието за деца. Поради най-различни обстоятелства, сред които и факта, че той не се чувстваше готов, бяхме женени от 10 години, преди да имаме деца, но пък бях сигурна, че той ще е най-добрият баща за децата ми и исках да съм с него независимо от всичко.  И сега наистина е прекрасен татко, че и двоен! Станахме родители на 35 години 
Не си огорчавай живота с подобни тъжни мисли, опитай се да му обясниш всичко спокойно, за този, който те обича истински, са много важни и твоите чувства.  Щом вярваш в човека до себе си всичко ще си дойде на мястото. 

Сега виждам, че си писала и за сватба - бракът не е нещото, което държи двама души заедно 

Blagodarq za dobrite dumi!:)
ot vreme na vreme me napradat tezi loshi misli i chuvsta, koito sym izkazala po-gore....., no dylboko v syrceto si znam i chuvstvam, tochno tvoite dumi...prosto ponqkoga e trugno da gi priema.....V moqta situaciq edinstveno trqbva da imam tyrpenie, da ne iznervqm situaciite ( vypreki, che nie pochti nikoga ne kazvame kakvo chuvstvame, kogato edin ot dvamata e razstroen....prosto se ostavqme da ni mine...golqma greshka spored men, trqbva da govorim,no....), i da prodylja da poddyrjam nashtata silna vryzka....pyk znae li se, edin den vschko moje da se promeni kakto kazvash ... koi znae a po vyprosa za braka...az sym malko staromodna, za men toi oznachava, ne che choveka do teb shte "byde samo tvoi", a jest na uvajenie i liubov...kakto i da e ...moe mnenie ne go natrapvam....

А пък една позната живяла с нейния приятел 10 г - работа, придобивки, всичко било супер. Той обаче "Не съм готов да имам дете, не искам да се женим"/бил против брака/ Както и да е, 10 години връзка не е малко, живот на семейни начала. Докато не се влюбил в някаква друга и след 3 месеца се оженил за нея, на 4-тия била бременна. Значи, един мъж, който е отговорен като човек, ще знае, че за едно дете ще се изискват грижи, средства, внимание, т.е. ще е център на семейството, но също така ще зачете и женското желание, а все пак на 30 г не си престаряла, но си на прага да минеш към проблематичните бременности, понеже все пак всички лекари си казват думата, след 30-ката всичко става по-трудно. Някои мъже или жени никога не са готови за дете. Да ви кажа честно, не съм осъзнавала каква е отговорността, когато реших, че искам да бременея, просто казах, че може би няма да е зле да съм бременна.  И той веднагически схвана намека, имах късмет, че от при една от трите проби дали ще проработи апаратурата ми, тя се задейства. Но да кажа, че съм била готова - ще излъжа! Така беше и при него. Сега, нямам представа твоят мъж как ги мисли нещата. Факт е, че мъжете и на 60г могат да станат бащи, а жените с всяка година натрупана все повече го закъсват. Говоря обобщено, разбира се че има изключения.

Намери си друг мъж!!!

С мъжете трябва да се действа, не със сърдити муцуни и заплахи, а с хитрост.
Не може да накараш един човек, да иска това, което и ти.

Съдя по себе си, голям инат съм. Трябва аз да си го реша, че да стане, дори да е в мой минус това чакане.

Вие си познавате мъжете най - добре, намерете начина

п.п. И още нещо, такива приказки, че това е смисълът на живота, не говорете, ТЕ няма как да  разберат тези неща. На тях им трябва време, дори след като се появи детето, да осъзнаят какво става - с малки изключения

И в този форум ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се пише на кирилица...
Следващо мнение на латиница ще бъде изтрито...

 Няма нужда да се притесняваш за глупости. Не слушай какво говори мъжът ти, а гледай какво прави )
Щом "работите" по въпроса всичко е наред. Причините да говори така са сложни и вероятно многобройни. Ти се съсредочи върху собствената си готовност за "делото", опитът ми говори, че не особенно уверените хора често се съсредочават върху чуждата неувереност. Ако разговорите ви/го притесняват - пипай леко. Това е всичко. Нещата ще се наредят добре - сигурен съм, няма нужда от драми:-)

Edit: Сега видях, колко е стара темата. Извинявам се, за неадекватното включване.

здравейте! Едва ли някои ще прочете това, кото пиша по тази стара тема. но все пак искам да го споделя....
згодена съм от 5 години, с приятеля ми имаме невероятно силна връзка, странно може би за някои след 5г връзка някои да се обича като през първата седмица:)), но е факт, ние сме адски много влюбени....., но за съжаление той не иска да чуе за свадба нито за деца.....аз съм на 31, а той е на 35.....той има предишен брак и дете на 9 години....незнам дали тежкия развод е причина да не иска брак или както казва той \"аз имам вече дете\", са причините да не иска повече деца.....незнам, знам и съм сигурна само в едно, аз съм губещата в случая.....не мога да го разбера, как може да ме обича, а да не гради бъдеще с мен....така му е добре( негово думи)....НО НА МЕН НЕ.....искам и аз да чуя думата МАМО, искам и аз да имам смисъл в живота.....Чувствам се изгубена..., обичам го безгранично, но аз не мога да продължавам да живея така...


Благодаря за добрите думи!:)
от време на време ме напрадат тези лоши мисли и чувста, които съм изказала по-горе....., но дълбоко в сърцето си знам и чувствам, точно твоите думи...просто понякога е тръгно да ги приема.....В моята ситуация единствено трябва да имам търпение, да не изнервям ситуациите ( въпреки, че ние почти никога не казваме какво чувстваме, когато един от двамата е разстроен....просто се оставяме да ни мине...голяма грешка според мен, трябва да говорим,но....), и да продължа да поддържам нащата силна връзка....пък знае ли се, един ден вшко може да се промени както казваш ... кой знае  а по въпроса за брака...аз съм малко старомодна, за мен той означава, не че човека до теб ще \"бъде само твои\", а жест на уважение и любов...както и да е ...мое мнение не го натрапвам....

Фибри - спри сериалите 

и ползувай това :

http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php

Немо, лесно е да се каже...спри сериалите...ама питаш ли я дали с какво друго да си уплатнява времето жената!!!

Не, обаче познавам обратният случай.

Здравейте казвам се Илиана на 20 г. съм.Омъжена съм.Мъжът ми е на 22 г.заедно сме от 4 г. а сме женени от 2 г. Аз много го обичам а и той казва че ме обича,но имаме проблем колкото и да говорим все не стигаме до едно мнение.аз много искам да имам деца от него но той все ми казва че не е времето сега това дете иска много пари разходите са много по него.Аз му казвам че ще се справим това не трябва да го плаши.Но той пак казва същото.Пробвах първо с разговори но не стана.След това взех да го карам да излизаме с приятелите който имат деца пак не става пак същото.Като излизаме аз избирам маршрут по който има паркове с деца като ходим по магазини аз нарочно минавам през детските дрешки,правя малки намеци но нищо не помага.Отчаях се вече незнам какво да правя искам дете от него защото това е мъжът на живота ми много го обичам и искам да е баща на децата ми.Странното е че преди да се омъжим той много ми говореше за деца но от като се омъжихме спря да говори.Моляви кажете ми какво да направя за да го обедя.                                                                                                                                                                                Извинявам се ако имам правописни грешки.

Илиана, на 20 г е много рано да се притесняваш. На тези години аз мисля, че е по-добре да си живеете заедно, да се опознавате като партньори, като хора, тепърва ще си изграждате характерите - защото вярвай ми, между 20 и 30 години човек много се променя. Не в самата си същност, но поведенчески, житейски опит има да трупа. Бременността няма да избяга, не бързай да растеш в тази посока. Да, познавам няколко, които са родили млади-млади, но не са спечелили от голямата лотария на живота. /ако не броим самото дете за едно чудо и несметно богатство/
Мояето мнение е, че сега е времето за активен живот - работа, учене, събиране на дом, но и много веселие, търсене на мястото ти в живота, професията. Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, така е, но все пак не пропускай възможността да изживееш най-хубавото на тези години.
Добре, решила си, че това е мъжът на живота ти, няма лошо. Малко крайно може да прозвучи, но толкова рано едва ли си видяла много от него и не бързай да взимаш толкова генерални решения.   На 20-22 ми се вижда леко безумно да се обебите. Мое мнение.

Обикновено става така - жената иска дете, мъжът не е готов. Това е в по-голям процент от случаите, защото жената има този инстинкт, мъжът по-рядко. Започни да мислиш егоистично! Малко поне. Я си живей и си пей, нека той да поиска дете от теб, ти не се давай, премери, прецени, премисли...моят баща все казва" Най-голямата грешка на една жена е да забременее тогава, когато мъжът не иска". Че дори и да е много гадно, едно дете е автогол за жената - ако не е дошло в правилното време то ще твое, но не и негово. Сега да не ме изядат с парцалите, казвам го само от гледна точка на една евентуална раздяла. Да, то хората и на 40 се развеждат, гаранция - Франция, но контрата си остава у теб.

И на мен ми е чудно как се пречупва мъж, който не иска деца в момента.

Когато жената му каже, че иска дете и със или без него, ще го има  

п.п. Зависи от конкретните хора, обстоятелства, причините, поради които мъжът не иска ...