Публикувана: 2 ноем. 2008, 22:25 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2008, 16:02 ч.

Много грижовна или вманиачена?!?

3 352
66
1

# 45 3 ноем. 2008, 23:56 ч.

Мнения: 961

Миличка, повярвай, че си чудесна майка и се грижиш за децата си превъзходно. Никой друг няма да го направи по-добре от теб. Така че се успокой. Наложи си една нощ да не ставаш, колкото и да ти е трудно и ще видиш как постепенно ще започнеш и за по-често да ги оставяш.

Нормално е да се чувстваш така - и аз в началото проверявах малкият дали диша, но вече се успокоих. Въпреки това все още ми е много трудно да оставям детето на друг. Мисля си, че има време и за това. Ако искаш да си поговорим повече по темата, пиши ми на лични. Hug

# 46 4 ноем. 2008, 00:39 ч.

София
Мнения: 17 592

Имаш нужда от 1 - 2 консултации с истински специалист. Помага. И ще можеш отново спокойно да спиш в 1 стая със съпруга си, както е редно, а децата да спят отделно - както е редно, без да се пощуряваш.

# 47 4 ноем. 2008, 01:01 ч.

Мнения: 991

Самият факт, че осъзнаваш, че това състояние не е съвсем нормално е обнадеждаващ:) Аз също обичам дъщеря ми да спи до мен. Така тя е по-спокойна и всички спим по-добре. Също не обичам да я оставям много-много. Но това състояние на постоянно напрежение ще те срине в един момент. Не знам дали психолог или психиатър ще ти помогне, но малко самоанализ и опит да се добереш до корените на това непрестанно безпокойство, според мен е необхидим.

# 48 4 ноем. 2008, 01:14 ч.

Пловдив
Мнения: 857

Грижовна - да, но в никакъв случай вманиачена Peace

Относно консултацията със специалист - ако грижите за децата оказват негативно влияние на физическото и на психическото ти здраве, както и на взаимоотношенията със съпруга ти - да, но ако всички се чувствате добре и най-вече ти, то тогава мисля, че подобна консултация е ненужна.
Всяка майка отглежда по различен начин децата си и това е нейно право.
Обичта към децата е еднакво силна при всички, но се изразява по различен начин.
Аз също съм от типа майки-закрилници, но не го отчитам като нещо ненормално. Спокойствието, като състояние го зачеркнах още с раждането на сина ми.
Нещата с времето се променят, неминуемо е. Ще спреш да ставаш по сто пъти на нощ, за да проверяваш как са децата, но пък ще се притесняваш за нещо друго. Нормално е, защото си майка Peace

# 49 4 ноем. 2008, 06:27 ч.

Мнения: 340

За всичко ли си толкова притеснена и загрижена или само за спането? Защото при всички случаи е доста глупаво да ставаш по 100 пъти да завиваш бебе или дете. Тая мания със завиването е адски смешна, но и много масова по нашите ширини. Моят син до 1 годишна възраст спеше без завивки (опасно е за малки бебета да се завиват!), а после никога не сме ставали да проверяваме дали е завит или не. Като гледам май никога не се завива. Голяма работа! Не е болнав изобщо. Ако у вас е по-студено, просто обличай бебето по-дебело и готово... Има къде-къде по-важни неща за едно бебе/дете от това дали е завито...

# 50 4 ноем. 2008, 18:46 ч.

Мнения: 60

Снощи малката спа в леглото си и учудващо не ставах да я завия, нито да проверя дали диша. Подскочих на два пъти, когато измрънка, но веднага се спрях и изчаках да видя какво ще стане - тя си спеше и сънуваше нещо. Взех я при мен чак към три часа, защото се разплака и успокоявайки я и приспивайки я съм заспала. Баткото кашля много, и все се ослушвах, но да ви кажа и си поспах.
Може би е трябвало по-рано да споделя с някого за това, но аз трудно се доверявам, особено на хора, които не познавам. Оказва се, че това е най-добрата терапия. Благодаря ви че сте с мен .
Колкото до основите на проблема, аз мисля че началото са здравословните проблеми на сина ми - до третата му годинка преживяхме много. Много лекари, много диагнози, много лекарства и прочие. Когато ми казаха, че вече всичко е наред, аз не повярвах (и до ден днешен не мога да повярвам, страх ме е че ако се успокоя и всичко ще започне пак).
С дъщеря ми също преживях много и преди и след раждането и и все треперя да няма усложнение.
Аз сам много чувствителна и крия това, но то ми вреди, защото трупам всичко в себе си и когато се отпусна и си излея болката се чувствам виновна, защото натоварвам някой с нея. Знам че си вредя и се опитвам да поправя и това - мисля, че с тази тема го доказвам.

# 51 4 ноем. 2008, 18:56 ч.

Мнения: 789

Е,ето че напредваш Peace

!Щом детето ти е добре и е здраво...стига излишни нерви Hug

!Успех по-нататък и карай по-спокойно Peace

# 52 4 ноем. 2008, 19:08 ч.

София
Мнения: 23 110

Мисля, че трябва да успокоиш малко топката Peace

Ето сега в момента - аз си пиша, а бебето е в другата стая и се люшка в люлката си. Ходя от време на време да я проверявам, но съзнанието ми не е постоянно ангажирано с това дали нещо би й се случило през това време. Децата няма винаги да са залепени за теб!

# 53 4 ноем. 2008, 20:03 ч.

Мнения: 2 651

Винаги съм чувствала вина,че не съм като теб Grinning

Ако знаеш колко съм се упреквала,че не мисля всяка минута за децата,че съм ги пращала при баба им за да се наспя...Възхищавам се на такава всеотдайност,която на мен не ми е присъща Wink

# 54 4 ноем. 2008, 21:49 ч.

Мнения: 340

Цитат на: dimi73 в вт, 04 ное 2008, 20:03

Винаги съм чувствала вина,че не съм като теб Grinning

Аз пък не се възхищавам изобщо. Мисля, че тая "всеотдайност" е вредна за индивидуалността на детето. А и тези майки после стават най-лютите свекърви и тъщи...

# 55 4 ноем. 2008, 22:19 ч.

Мнения: 666

Ами направо си прекалила да ти кажа честно, то ако нещо има да се случва, ама да не дава Господ. Всеки родител се притеснява за децата си, но чак пък да не спиш по цели нощи и да проверяваш дали диша е прекалено наистина. Нищо крайно не е на хубаво, нито прекалената незаинтересованост, нито пък и обсебващата загриженост. Замисли се все пак, че децата трябва да развият някаква индивидуалност както е казала Сиси Боата преди мен. Неизменно един ден децата ти ще се изправят сами пред някакъв житейски проблем и ако са свикнали винаги да разчитат за всичко на теб няма да могат да се справят ефективно. Опитай се да бъдеш малко по-умерена.

# 56 4 ноем. 2008, 22:59 ч.

София
Мнения: 12 459

Браво, Gery_s! Ще се оправят нещата. Разбираемо е, че си изпаднала в такова състояние след проблеми със здравето на детето, но ако имаш търпение ще ти разкажа в два реда една история. Имах съученик в гимназията, който беше частен ученик, неподвижен вкъщи. Поканиха ни на гости да се запознаем и тогава видях едно родителско отношение, което ме шокира и чак сега разбирам. Третираха го като здраво момче и му казваха "Изпрати гостите", а той се вдигна на ръце на една метална проходилка и едва се влачеше след нас към вратата.
Незнам каква сила са имали тези родители, за да забравят за недъга на сина си, но те го бяха отгледали като здраво дете и той се държеше като такова. Предполагам, че и техният живот е бил по- лек след като са приели действителността и са се научили да живеят с нея.
Опасността е част от живота, но за да не се побъркаме е по добре да се фокусираме върху възможностите.
Много хора от фатализъм не спират да се страхуват, защото ако спрат нещо лошо ще се случи. Вярвам, че ти не си от тях и ще се отпуснеш и ще се научиш да живееш с любов и без страх. Hug

# 57 4 ноем. 2008, 23:11 ч.

Мнения: 114

И аз съм така.Все си мислех,че имам проблем.Детето не съм го оставяла даже на баща му за повече от 15-тина минути и то точно 2 пъти.Не ми пречи-освен,че не мога да си свърша работата у дома,защото той трябва да е до мен непрекъснато.Пробвах веднъж да го дам на свекървата да го гледа докато спи на обяд,за да пия кафе с приятелки,но не издържах и се прибрах на 5-тата минута(а барчето е срещу къщата и).
Обичам си детето и искам да съм с него непрекъснато!!!Ще порасне и ще се махне от мен все някой ден.Сега ми се е паднало да го гледам как спи и да го завивам по 100 пъти на вечер.
Лошото е,че ще трябва да го давам на градина догодина и от сега ми се свива стомаха,че няма да сме вече като"скачени съдове".И той не може без мене,крещи всеки път,когато не може да ме види до него.
Предполагам това моето вманиачаванe е от факта,че дълги години го чаках и сега го пазя като орлица от всичко и всеки.Даже на детската площадка не давам децата много,много да се доближават до него за да не му направят нещо(големите деца де,не мъничките).Наречете го мания,ако искате и психоза.Но аз съм си наред,щом ми е добре така значи нямам проблем. Laughing

ПП:Ако това обаче ти пречи и се чувстваш некомфортно,ще трябва да стиснеш зъби и да се опиташ да се промениш. Wink

# 58 4 ноем. 2008, 23:26 ч.

Мнения: 60

само за снимка, вероятно има е коствало много на тези хора. Свалям им шапка.
Bibi2202 , когато три месеца не си знаела дали това дете ще се роди или не и след това си чакала да видиш дали ще чува, вижда, говори ..... (това е за дъщеря ми), или когато дупчат детето ти постоянно и никой не ти казва, как точно стоят нещата и кога ще спрат (това е за сина ми) едва ли ще говориш така.
Повярвайте ми, не е лесно!
Сиси Боата, аз не смятам, че ще бъда лоша свекърва и тъща, само защото обичам децата си и съм загрижена толкова за тях.
dimi73, не чувствай вина, няма защо. Аз пък искам да съм като теб, но майчинските ми чувства не ми го позволяват и понякога се чувствам изсмукана, защото не мога да си почина пълноценно макар и за час.
Илюзия, аз ги оставям понякога, но мислите ми са все с тях, и звъня постоянно. С градината и на мен ми беше трудно, но свикнах, сега той е щастлив с другарчетата си и аз съм доволна от това.

# 59 5 ноем. 2008, 00:19 ч.

Мнения: 1 367

Ето,че вървиш в правилната посока.Повярвай,споделянето с непознати понякога има по-добър ефект от това да плачеш на рамото на най-добрата си приятелка.Поне не трябва да се чувстваш винова,че товариш непознатите с проблемите си.Те ще те изслушат /прочетат/, ще те посъветват,но няма да се натоварят така,както близък човек би го направил.Но пък нали близките и приятелите са за това-в труден момент да се опреш на тях...Никой няма право да те упреква за начина,по който се грижиш за децата си,особено след продължителните тревоги за здравето им.Радвам се,че започваш полека-лека да се успокояваш,продължавай така! Hug

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 98

469
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

700
Бъдещи майки

Генетичен неинвазивен пренатален тест след 10 седмица- кой избрахте?

897
Бъдещи майки

Естество ражане при кривогледство (страбизъм) на очите

Причина:

Причина: