Много грижовна или вманиачена?!?

В началото бях така.Сега вече съм по-спокойна.

хммм и аз съм така. Спя с малкия сега, баткото в другата стая с баща си
все гледам да огрея на всякъде и това доста изтощава разбира се. Ама аз си мислех, че повечето майки са така , а то на психо терапевт ни пращат. Май ще трябва да се замисля.

Ами ето това мисля е част от проблема, в никакъв случай не трупай всичко в себе си, защото това е като бомба със закъснител. Всеки има нужда да споделя и е хубаво, че ти си го направила тук. Съжалявам, че си се сблъскала с болести и други неприятности с дечицата. Всеки от нас преминава през определени трудности в дадена част от живота си, ако си мислиш че моят е безоблачно пътуване, вярвай ми не е така. Но аз много споделям с близки хора, тук във форума и понякога дори със съвсем непознати майки в парка например. Всичко това ми помага да разбера, че не съм сама и че има и други, които преживяват трудни моменти като мен. Затова още веднъж  чудесно е че отвори душата си тук и се надявам с времето да се поуспокоиш.

Гери   
Аз лично, смятам, че просто си "много грижовна" както си се изразила. Но щом ти го приемаш като проблем, значи е такъв. Явно ти тежи. Направи си самотерапия. Когато понечиш да направиш нещо (което според теб е прекалено) пробвай да не го правиш или да го отложиш във времето. Не смятам, че си вманячена защото детето спи при теб. И моят син спи до мен  Така ми е по-лесно и не съжалявам. Наслаждавм се на миговете ни заедно.
Когато беше новороден скачах като ужилена на всяко помръдване или звук. С това ми скачане в леглото, будех баща му по 100 пъти на нощ и накрая ми каза да го взема при нас, за да съм по-спокойна. Така се нормализираха нещата при нас. Сега съм по 24часа с детето. Без почивка и без събота и неделя да го гледа някой. Дори като го гушне някой за малко ми става неприятно, че се разделяме и копнея отново да го взема  Не съм го казвала на никой това, че ще ме сметнат за откачалка. Изчаквам чинно да му се порадват и пак си го взимам  Да го оставя някой да го гледа ми се струва немислимо. Пробвала съм два пъти (само на майка ми й имам доверие) и беше трагично. Не мога да мисля за нищо друго и умирам от притеснение дали е добре детето (като съм сигурна, че майками е перфектна с деца и бебета  ) Втория път отидохме в новия Кауфланд и се замотахме, че имаше страшно много хора. Тръгнах да й звъня да видя добре ли е детето и виждам, че няма сигнал  Из целия магазин Глобул няма връзка. Еее казвам ви изперках тотално. Почнах да ги мисля едни. Че е гладен и се къса да реве за мен (на кърма е) и други разни. Докъто не излезнахме и не се обадих, вече треперех и когато чух, че нищо такова няма и детето си е екстра се разревах  От тогава е навсякъде с мен.
Сажалявам за дългия пост.

Няма значение с какви думи ще го наричаш. Изключително е спешно да се спасиш! Ти няма да издържиш така. Трупаш твърде много страх в себе си, негативна емоция, така не се издържа дълго. Прекрасно е за другите, че си толкова отговорна и е ужасно за теб.
Приеми по-философски нещата! Има неща, от които никого не можеш да спасиш. За съжаление е така! Събирай силите си за момента, когато наистина ще се наложи някого да спасяваш! Казано направо - ще се разболееш от рак или от нещо такова, ако продължаваш така да се страхуваш, да не спиш, да си загрижена безкрайно. Миличка, ти също си човек. Колкото и да обичаш децата си, имаш нужда от сън и от спокойни моменти. Непременно намери начин да си ги осигуриш! Да, смятам, че е прекалено. И ти го знаеш. 

Да, винаги има за какво да се тревожим и за какво да не спим! Предполагам, че просто трябва малко да му отпусна края. Станала съм много нервна и избухлива, а това не е никак добре, защото ме кара да се чудя дали съм добра майка за децата си. Старая се да мисля по-позитивно и да се радвам на живота, но около мен има толкова нервни и натоварени хора, че май аз попивам техните отрицателни настроения. Мисля, че е време да спра. Сега ми предстои да започна да се променям и това няма да е лесно, но нищо в живота не е даром!