Третокласници се готвят със старание,за математическо състезание!

  • 17 013
  • 248
  •   1
Отговори
# 75
  • гр.София
  • Мнения: 4 166
 Радостина,странно ми е,защото според мен се подразбира,че трябва да пишеш грамотно, а не да си изключение и да получиш медал за това.

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
Така е, но да не забравяме, че грамотността е първият признак на образоваността. Не е задължително всички да са грамотни, важното е нашите деца да са.  Laughing
Май няма да е зле и на български да има такива състезания. Сигурно ще има много отпаднали.

# 77
  • Мнения: 6 871
Момичета,благодаря ви,много сте мили! Hug  За диктовки и на нас не ни остава време,а да преписва едва ли ще иска...Аз също мисля,че четенето върши страхотна работа и по отношение на правописа и затова наблягам на него.

# 78
  • София
  • Мнения: 62 595
По случай диктовките - учителката на щерката иска диктовки, а на сина - не. По този случай го приобщавам и него на принципа 2 в 1. Или му давам малко да преписва. Не много, един път в седмицата. Ефектът е, че почеркът му става все по-уверен, пише по-красиво (нищо, че е с най-добрия краснопис сред момчетата) и допуска съвсем малко грешки. А и иска да се доказва на сестра си, че може да пише бързо като нея (тя нали е четвърти клас).

# 79
И аз си мислех, че четенето помага за правописа, но при нас не стана така. Марти чете много, но правописа продължава да му е проблем. Преди само събота и неделя правихме диктовки или препис, но и това май не му беше достатъчно, защото продължаваше да допуска много грешки. Сега всеки ден правим диктовка и май започна да дава резултати, намали грешките доста, дори госпожата го похвали миналата седмица. Така че зависи от децата, на някои им трябва по малко занимания, на друг повече.

# 80
  • Мнения: 620
Emisal, четенето помага за правописа и то много, но в по-дългосрочен план. Резултатите ще се проявят след няколко години. Но има значение и видът паметта, разбира се. За да има ефект от четенето - зрителната памет трябва да е доста добра, което също се развива, между прочим.

Изводът е - че всякакви упражнения са добре дошли - и четенето и диктовките и преписването (то подобрява и почерка и концентрацията, освен правописа, именно защото е досадно) и устните игри и т.н. Ще ни станат грамотни децата, според мен, но трябва време за това.

# 81
  • Мнения: 826
Това с "човешките" предмети и мен ме разсмя.  Mr. Green И аз помагам за тях,още няма изработена своя система за учене по тях.
И по двата човешки е отличник. До тук равносметка от бележника- общо 16 шестици  Shocked  И това при положение, че госпожите им са доста взискателни.
За грамотното- грамотен е, и то доста Mr. Green Пише по- вярно от доста възрастни, които познавам. Чете много, старая се и да говори правилно. Не диктувам, и не преписва /а май трябва/. Пише все по- грозно  ooooh!

# 82
  • Мнения: 998
Момичета, радвам се на успехите на вашите деца! Има наистина изключителни деца, на които повечето неща им идват отръки и без много усилия. И аз съм била така някога и се чувствах страхотно.
Обаче като чета за вашите успехи и често сърцето ми се свива, че не мога да се похваля и аз с широка душа пред вас. Всъщност в момента моят Б. се справя много добре, резултатите в бележника му са отлични. Но знам, че го постига мноооого трудно и още не мога да си отпусна душичката. Има ли и други майки "комплексарки" като мен, които четейки за успехи по олимпиади и други подобни конкурси, предпочитат да си замълчат за малките, но важни постижения, които прави собственото им дете, преборвайки само себе си?!

# 83
  • София
  • Мнения: 62 595
Сама си го казваш - комплексът си е твой, а не на детето. Всяко дете полага усилия и труд, независимо дали е за обикновено домашно или олимпиада. Навсякъде трудът е много, но някак после и отстрани изглежда лесно. Според мен има смисъл в онази приказка, че трябва да си подбираме битките, в които да се впускаме и кои от тях можем да спечелим. И аз по едно време в първи клас се бях комплексирала и очаквах едва ли не да пише без грешка. Но в един момент ми светна, че не може така да тормозя себе си и детето.. И минах на принцип, че каквото си изкарат - тяхно си е и да му се радват. Не искам да развиват неврози заради някакви мои несбъдваеми очаквания.

# 84
  • Мнения: 998
Радостина, аз говорих само за себе си. Изобщо не съм намесвала детето, защото неговите чувства са друго нещо.  АЗ си вярвам в него, знам че е умен (независимо от спецификите) и се опитвам да го подкрепям в това, което му е трудно. Но факт е, че не бих го подложила на състезанието по математика, макар че много ми се иска.
И не бих казала, че всички деца се трудят еднакво Wink
Всъщност това, което исках да споделя е дисконфорта, който изпитвам, когато слушам за блестящите постижения на другите деца.
Вече се чудя, дали трябваше изобщо да го пиша...

# 85
  • Мнения: 673
Радостина, аз говорих само за себе си. Изобщо не съм намесвала детето, защото неговите чувства са друго нещо.  АЗ си вярвам в него, знам че е умен (независимо от спецификите) и се опитвам да го подкрепям в това, което му е трудно. Но факт е, че не бих го подложила на състезанието по математика, макар че много ми се иска.
И не бих казала, че всички деца се трудят еднакво Wink
Всъщност това, което исках да споделя е дисконфорта, който изпитвам, когато слушам за блестящите постижения на другите деца.
Вече се чудя, дали трябваше изобщо да го пиша...

  Няма смисъл да се самоизмъчваш. Напомняш ми за времето ,когато Иво беше малък и излизахме с количките цяла една тайфа майки по паркове и градинки.  Тези майки могат да те докарат до депресия , ако ги слушаш - моето вече седи /а е на 2 месеца/, моето вече говори / а е само на годинка/....Виждаш ,че твоето не прави това и започваш да се самоупрекваш, да упрекваш и детето си. Защо???
 Всеки е личност , при това уникална. Всеки има своя индивидуалност. Всеки е добър в нещо - кой по математика , кой по литература, кой по рисуване. Гордей с твоето дете, дори и само заради усилията ,които полага, за да те зарадва.

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че всички минаваме през такъв период или моменти, в които се чудим дали чуждите деца не са гении. Но минава.

# 87
# 88
  • гр.София
  • Мнения: 4 166
 Вълничке,възхищавам се на успехите на другите деца. Но и не смятам да умирам от срам,че моят не е отличник.Каквото си направи-сам си го прави. Добро дете е,надявам се,че ще е такъв и като голям. Радвам се като чете,радвам се,че има енергия да вилнее,бих се радвала да изяви интерес поне в една област. Пък аз с каквото мога ще му помагам.

# 89
Вълничка успокои се и не се комплексирай -  според мен е  важно е да се старателни в училище, да ги подкрепяме и да им показваме, че се  гордеем и с най малкия им успех. Важно е да полагат усилия, независимо с много или малко труд. Ние също не ходим на състезания (да не говоря, че разбрах за тях от форума), но това не прави детето ми по не умно от другите. От състезанията се придобива повече опит, поне според мен, за престоящите им изпити и матури, полезни са за тяхното самочувствие.

....
 Всеки е личност , при това уникална. Всеки има своя индивидуалност. Всеки е добър в нещо - кой по математика , кой по литература, кой по рисуване. Гордей с твоето дете, дори и само заради усилията ,които полага, за да те зарадва.
   Peace

Съгласна съм с radivdani неможе да са добри във всичко. Моя син напримерно има проблем с правописа, но за сметка на това не мога да се оплача по другите предмети за сега.

 Така, че да ни са живи и здрави децата, и да ни радват с техните малки и големи успехи.

Общи условия

Активация на акаунт