Възможно ли е едното дете да бъде обичано повече от другото?

  • 6 591
  • 71
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
Здравейте майки!
Напоследък все повече си задавам този въпрос. Аз все още нямам деца, но около мен всички приятелки с по две деца явно показват предпочитанията си към едното. Възможно ли е все пак едното да бъде обичано повече от другото, на какво се дължи това?
Моля ви за вашата искреност!

# 1
  • Лондон
  • Мнения: 403
Не !Не е възможно според мен.Но като чуя ,че едното дете и/му / е слабост ,ме свива  сърцето.дали тези хора нямат нужда от професионална помощ

# 2
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Оф, нямаше ли вече подобна тема  newsm78

# 3
  • Мнения: 2 631
Не мога да кажа дали обичта е на неравна везна, но в много случаи родителите имат своите 'предпочитания'. Майка ми е загрижена повече за брат ми, баща ми за мен.
Момченцата са слабост на майките, момиченцата - на бащите. То това си е заложено в човешката психология и природа...

# 4
  • Мнения: 1 187
Понякога едното изисква повече грижи, понякога другото. Но това не означава, че децата се обичат различно. Поне аз така мисля.

# 5
  • Мнения: 2 631
Понякога едното изисква повече грижи, понякога другото. Но това не означава, че децата се обичат различно. Поне аз така мисля.

Грижите се пораждат от обичта към човек... (животно, обувки, или каквото и да е)!

# 6
  • Мнения: 12
И на мен ми се свива сърцето, когато го наблюдавам сред майките. Жалко наистина. А на вас самите случвало ли ви се е, вашият брат или сестра да бъдат обгрижвани повече?

# 7
  • Мнения: 2 631
И на мен ми се свива сърцето, когато го наблюдавам сред майките. Жалко наистина. А на вас самите случвало ли ви се е, вашият брат или сестра да бъдат обгрижвани повече?

Да! Брат ми го глезят повече, и повече се грижат за него, отколкото за мен. Маийа ми твърди, че това било, защото съм много по-самостоятелна от него и се справям сама с всчико. А той е по-голям от мен и все още го пере, чисти, и му готви...  Peace

# 8
  • Мнения: 1 897
Обгрижването няма нищо общо с количеството обич.
Понякога едно от децата е по-самостоятелно и инициативно, а другото по-чувствително и лабилно, затова и то получава повече внимание и грижи. Естествено различността на децата поражда и различното отношение към тях, защото всяко е с различен характер и темперамент и различни потребности. Това не е задължително свързано с предпочитание към едно от тях. У околните може и да се създаде впечатлението, че родителите 'обрижват=обичат' повече второто дете, но реално те да се гордеят и радват повече на успехите на първото, а да му оказват по-малко помощ и отделят по-малко внимание просто защото виждат, че то се справя успешно и само.  
Накратко-според мен е невъзможно да обичаш различно собствените си деца. Възможно е просто обичта ти да намира различно проявление и изражение.

# 9
  • Мнения: 54
Майките повече гледат за синчетата си, а бащите за дъщерите и от това кой командва е ясно кой печели. Laughing

# 10
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Едното ми дете получава повече внимание по стечение на обстоятелствата, но това не значи, че за другото ме боли по-малко.
А за възможно- да възможно е.

# 11
  • Мнения: 12
Все пак е хубаво темата да бъде дискутирана от, майки, които имат 2 или повече даце. Родителите с едно дете няма как да са наясно.

# 12
  • Мнения: 1 897
Все пак е хубаво темата да бъде дискутирана от, майки, които имат 2 или повече даце. Родителите с едно дете няма как да са наясно.
Ако последното беше отправено към мен-дълбоко грешиш.
Предишния ми пост е написан от позицията на дете в семейство с две деца, а не от позицията на родител на две деца. Надявам се,  погледнато по този начин, да имам право да взема отношение по темата ти.

# 13
  • Мнения: 378
Аз не познавам пък някой който не ги дели.Всички около мен приятели роднини,баби,лели всички имат някакви предпочитания към едното си дете,аз съм едно дете мъжа ми има брат майка му и майка и имат слабост към брат му а от другата страна е обратното.За сега имам 1 дете и честно казано имам страх ако имам 2 да не се получи така и не вярвам,че има такива дето не делят никоя майка няма да си признае,но отстрани всичко се вижда.

# 14
  • Linz
  • Мнения: 11 619
denigali, за баби, лели и прочее роднини е нормално да има такива предпочитания, но за майката- не. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат отстрани.
 

# 15
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 575
Никога не съм мерила на везни обичта на родителите ми към мен и брат ми /много е тъпо/, обичта ми към двете ми деца също.
Обгрижването не е мярка за любовта.
Разбира се, че различните деца изискват различни грижи - примерно в момента за бебчо се грижа много повече, то от това има нужда. Голямото дете е самостоятелно физически и за него отделям по-малко време, което не значи, че го обичам по-малко - тя получава от мен помощ в учението, внимание, пари за уроци или забавления. Просто преценявам потребностите на децата си.
Накратко, отговорът ми е НЕ.

# 16
  • Мнения: 12
Дано да сте прави, че не се делят децата!   Praynig
Тогава на какво се дължи когато майките хвалят повече едното, говорят повече за него, когато му се карат се по-различно, отколкото на другото? Незнам дали е слабост, но го има това явление!

# 17
  • Мнения: 2 401
Не мога да си го представя, наистина.  Еднаквички са ми.

# 18
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 575
Тогава на какво се дължи когато майките хвалят повече едното, говорят повече за него, когато му се карат се по-различно, отколкото на другото? Незнам дали е слабост, но го има това явление!

Не знам, не го одобрявам това, може би така ти се струва погледнато отстрани. Всяко дете има черти от характера/постижения, за които да бъде похвалено, и такива, за които да му се караш.

# 19
  • Мнения: 1 495
Ние сме три деца в семейството. Брат ми е обгрижван в пъти повече и от двамата родители, сестра ми може да се каже че има специална връзка с баща ми, някак си се разбират по-добре. Но не бих казала, че някое от трите деца е обичано повече, мисля че ги радваме и ги боли за нас еднакво.

# 20
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Дано да сте прави, че не се делят децата!   Praynig
Тогава на какво се дължи когато майките хвалят повече едното, говорят повече за него, когато му се карат се по-различно, отколкото на другото? Незнам дали е слабост, но го има това явление!
Естествено, че хваля повече едното и се карам повече на другото... децата са с различен темперамент. Но това няма връзка с обичта.

# 21
  • Мнения: 126
Ако си порежеш палеца и показалеца само единия пръст ли те боли? Не, нали. Децата се обичат еднакво. Това, че понякога едното изисква повече грижи от другото не го прави по-обичано.

# 22
# 23
  • Мнения: 1 062
За мен, няма разлика. Нямам предпочитания към едното от децата си. На различна възраст са, имат различни потребности, съответно получават различни грижи и внимание. Обичта, тя няма нищо общо в случая. Както бих умряла за едното си дете, така и за другото. Когато малката падне и се удари, ми се свива сърцето, когато голямата ми дъщеря дойде разплакана, че най-добрата и приятелка и казала, че няма да играе с нея, също ми се свива сърцето.
Но, има различни хора...

# 24
  • Кьолн
  • Мнения: 1 220
И аз съм на мнение ,че майката и бащата обичат по равно двете си деца.Сега се грижа повече за бебка, но си обичам еднакво и каката. Според мен всичко погледнато отсрани е по-различно.

# 25
  • София
  • Мнения: 38 499
Възможно е, за съжаление. Виждала съм много примери. Едното дете му се прощават всякакви грешки и го лигавят и го обожават, а другото си скъсва дупето да се докаже пред родителите, а те все са недоволни.

Майка ми сега ми твърди, че ни е обичала еднакво, ама аз съм виждала как му трепери на брат ми, щото бил осмаче и заеквал и не даваше косъм да му падне от главата даже като стана голям мъж.

# 26
  • Мнения: 9 814
Има много такива случаи за съжаление.
Не знам дали е повече любов или повече предпочитание.

# 27
  • Мнения: 473
Да, за съжаление познавам семейства, в които едното дете е прокудено напълно, а пък другото се обгрижва като бебе. Не разбирам такива хора, просто ми е непонятно как е възможно това. Все пак смятам, че това са хора без интелект, без нормален човешки разум.

# 28
  • Мнения: 4 668
Около мен е пълно с такива примери - хора , които явно предпочитат едното си дете ... Confused

# 29
  • Мнения: 1 558
Около мен е пълно с такива примери - хора , които явно предпочитат едното си дете ... Confused
И около мен е така.

# 30
  • Мнения: 120
А вие коя ръка си обичате повече-лявата или дясната?
И 10 деца да имам ще ги обичам еднакво.Ако в един момент едното дете има нужда от внимание повече от другото,за мен не означава ,че го предпочитам повече или по-малко.На всеки според потребностите.

# 31
  • Мнения: 13
А да не би да очаквате, че някоя ще си признае, че предпочита едно от децата си повече? Ами няма да стане. Тук всички са перфектни. Амин!

# 32
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
ами явно е възможно  - и аз съм имала такива наблюдения с познати деца - за моите - голямата е дете образец/16г/ - и в училище и най-вече извън него просто няма за какво да се хванеш - като я видя и все едно слънцето е изгряло. малката /9г/ е същински буреносен облак  и винаги знае къде да те "настъпи" ,  как да ти отговори и какво да направи за да те вбеси най-много. но....когато вдигне температура например - целия свят ми се срива - и никой друг не искам да видя. или когато ми донесе двойка и пак тая"тъпа"госпожа" е виновна - и реве - ми идва да  я изям от кеф. та така - не може да обичаш децата си по-малко - просто ги приемаш по-различен начин.

# 33
  • Мнения: 2 478
Разбира се,че всичко е възможно.Особено от родители идиоти.
Въпреки,че аз не съм срещала такова различно отношение към децата нито в моето семейство,нито в семейството на мъжа ми.
А и всичките ми познати и приятели показват еднаква любов към децата си.

# 34
  • Мнения: 2 229
Аз не познавам пък някой който не ги дели.Всички около мен приятели роднини,баби,лели всички имат някакви предпочитания към едното си дете,аз съм едно дете мъжа ми има брат майка му и майка и имат слабост към брат му а от другата страна е обратното.За сега имам 1 дете и честно казано имам страх ако имам 2 да не се получи така и не вярвам,че има такива дето не делят никоя майка няма да си признае,но отстрани всичко се вижда.

Да бе, нали. И майка ми ми е разказвала как са я питали непрекъснато, кое от децата си обича повече и видиш ли, не можели да й повярват, като казвала, че обича и двете еднакво! ooooh! Аз се чудя колко трябва да си прост, да питаш една майка кое от децата си обича повече. Tired

А дори и да имат предпочитания родителите, по никакъв начин не трябва да го показват.

# 35
  • Мнения: X
ОХ,надявам се ,като станат две да нямам такива въпроси.
А иначе,ние сме три сестри. Докато бях малка,са ми минавали такива мисли,признавам си,но сега като се замисля ми е смешно Joy
Децата са различни и от там идва различната нужда от родителско тяло,но за обич...моля ви ,никога не бих обичала едното повече..
Ще ви разкажа за това след няколко години,като станат поне две.. Wink

# 36
  • Мнения: 1 062
А да не би да очаквате, че някоя ще си признае, че предпочита едно от децата си повече? Ами няма да стане. Тук всички са перфектни. Амин!

Дааааа, връх на перфекционизма е, да си обичаш еднакво силно децата. Да ти имам акъла  Tired
А най-голяма мадама си, ако ги делиш, е*ати ценностната система.

# 37
  • София
  • Мнения: 3 754
Ъпсурт! Two Hearts txtloves Two Hearts

# 38
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Аз си признавам, че малкият ми син ми е моята слабост.
Не защото е по-малък... просто характерчето му е такова - отворено, весело и усмихнато.
Баткото е по-затворен, по -намръщен на пръв поглед, но тък е душица.
С двамата заедно полудявам, но когато не сме заедно ми липсват всяка секунда.
Не обиам единият повече , а другият по-малко.
Обичам черти от характера в единият, и други - в другият.
Ще бъда ужасна свекърва, никоя няма да е достатъчно добра за моите златни момчета казвам го на шега!

# 39
  • Мнения: 5 710
Винаги съм искала да знам мнението на Анджелина Джоли по тази тема, жалко че не пише в бг мамма.
Иначе, аз вярвам, че деца се обичат еднакво, просто в резличните моменти се отговаря на различни нужди на децата, което от повърхностните наблюдатели може да бъде изтълкувано, като не достатъчна обич.
Въпреки, че като се замисля, познавам семейство в което едното дете беше доста по-толерирано от другото без видима причина. С годините улегнаха нещата, като че ли.

# 40
  • Мнения: 13
Грешка, извинете!

Последна редакция: вт, 04 ное 2008, 19:16 от Malko diva

# 41
  • Мнения: 13
Публикувана от: Пълнолуние
Дааааа, връх на перфекционизма е, да си обичаш еднакво силно децата. Да ти имам акъла  Tired
А най-голяма мадама си, ако ги делиш, е*ати ценностната система.
[/quote]

Изискано и елегантно! Харесва ми стилът ти!
Още една перфектна - точно по темата.
Какво пък, явно някои толкова си могат.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Може би е възможно. Нищо чудно.

# 43
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
ами явно е възможно  - и аз съм имала такива наблюдения с познати деца - за моите - голямата е дете образец/16г/ - и в училище и най-вече извън него просто няма за какво да се хванеш - като я видя и все едно слънцето е изгряло. малката /9г/ е същински буреносен облак  и винаги знае къде да те "настъпи" ,  как да ти отговори и какво да направи за да те вбеси най-много. но....когато вдигне температура например - целия свят ми се срива - и никой друг не искам да видя. или когато ми донесе двойка и пак тая"тъпа"госпожа" е виновна - и реве - ми идва да  я изям от кеф. та така - не може да обичаш децата си по-малко - просто ги приемаш по-различен начин.

Мила, ти говориш за моите деца, само дето те са по-малки. Grinning

Едната е нежна, мила, грижовна, любвеобвилна, засмяна, артистична - направо я обожавам.
А другата е винаги намръщена, сериозна, дисциплинирана и готова да противоречи за всяко нещо, и все пак изпълнена с любов - как да не я обичам, като е точно мое копие, все едно да не обичам себе си.

Просто са толкова различни, че начинът по който ги обичам и им показвам обичта си няма как да е един и същ.
Едното има нужда непрекъснато да го докосвам, галя, глезя, говоря,
докато другото има нужда да се чувства самостоятелно, не обича да го докосвам, и иска само да уважам мнението му.

Едното ме слуша и не е нужно да му викам или давам нареждания,
на другото му трябва строга дисциплина и неотстъпчивост.

Ами това е  кажете, кое обичам повече. Защото ако някой ме погледне отстрани и види как по различен начин се държа с децата си, то кой знае до какви генерални изводи ще стигне Grinning


ПП: Имам, брат, който наистина получаваше повече грижи и внимание по една или друга причина. Само че аз по никакъв начин не съм се чувствала по-ощетена от това. Получила съм толкова обич, от колкото съм се нуждаела и никога не съм си и помисляла дори, че съм пренебрегвана.

Така че количеството грижи и внимание не са критерий за количеството обич.

# 44
  • Мнения: 337
...Възможно е, и какво от това? Според мен не е по-малко обич, а просто по-друга ситуация. Не е нещо странно, стига да не се показва явно.
Аз например както съм треперила и ще треперя за дъщеря ми, съм убедена, че няма да бъде така с евентуално второ дете. Разбира се, ще го обичам, но с нея съм изживяла първите си майчински усещания и хубави и лоши и тя винаги ще е първа! А второто ми евентуално дете никога няма да усети разликата, иначе бих била ужасен родител  Sick

# 45
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
toni_ls,

с вторите деца не попадаш в същите ситуации, но повярва ми, има с какво друго да те изненадат. Grinning


Ето обаче пример за по-малко или направо липса на обич към второто дете:

С мъжа ми се женим, след сватбата са събрани роднини и приятели на допълнителна почерпка. В този момент става свекарва ми, прегръща другата си снаха и казва" Аз имам един син и една дъщеря" , естествено имайки предвид не мен и моя мъж, а другият си син и снаха.

Всички се умълчават  Shocked, майка ми става и казва" Щом имаш един син и една дъщеря, то аз си взимам мойта"
И аха-аха да си отида вкъщи в деня на сватбата.
Ама аз нали съм кротка, търпелива и прощавам всичко, та останах.

# 46
  • No Line On The Horizon
  • Мнения: 2 738
Отстрани хората често си правят погрешни изводи. Децата са различни по пол, възраст, характер и тези разлики предполагат различно отношение и възпитание.
Любовта на кантар не се мери.

# 47
  • Мнения: 337
Оооох....luda  Peace, май неправилно съм се изразила в частта за ситуацията.                 
Сигурна съм, че няма да е същото. Имах предвид, че с второто дете може би ще съм по-зряла, по-обучена, ако мога така да кажа и няма толкова лесно да се плаша и да преживявам най-незначители неща. Например - паднала и се ударила - голяма работа, вече знам, че ще стане, ще се изтупа и ще продължи...

# 48
  • Мнения: 378
denigali, за баби, лели и прочее роднини е нормално да има такива предпочитания, но за майката- не. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат отстрани.
 

Имам предвид баби,лели-за техните деца,дано си права понякога изглежда досто показно и грозно.

# 49
  • Шумен
  • Мнения: 403
Може ! До преди сватбата не знаех че може, защото не че имам перфектните родители /лека му пръст татко вече не е между нас/ , но те никога не са ни делили с брат ми. НО.елате да видите как е в семейството на половинката ми. При положение че имат голямо,3 стайно жилище в центъра родителите му са го набутали в старото си жилище в края на града,просто са го изгонили.Нали щерка им е при тях!Та-те си живеят в добре обзаведеният апартамент,а моят-в жилище което се ползва като мазе-всичко ненужно и старо просто се оставя там.Като видях как живее-си казах "е'си родителите" .Сина си - само да го видят - и почват да му се карат, от рода на защо така си облечен, защо не ни звъниш. Е как да им звъннеш като знаеш че всеки път ще ти се скарат.Един вид-ако има начин и не ги е срам от хората-ще се отрекът от него.

Знам че много дълго стана, но моят горчив опит го казва.ДА-има хора които си делят децата. Но тези хора са болни душевно, те са сакати, защото доброволно се отказват от обичта на другото,"осиновеното" дете.А то,милото ми очичките му светят-да му кажат една добра дума,да го похвалят-защото е много умен,чакащ нежност,жадуващ за обич и внимание.И сиго обичкам

# 50
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 575
Vilism не мисля, че да предоставиш на детето си апартамент говори за липса на любов към него. Малко ремонт и нови мебели - отлично самостоятелно жилище. Аз не живея при родителите ми, а брат ми - да, ни най-малко не се чувствам пренебрегната от този факт. Не се заяждам, просто безпристрастно мнение.

# 51
  • Шумен
  • Мнения: 403
дааа, и аз мисля че е съвсем нормално,но не вярвам да са ти казали "отивай си, тука няма място за теб". защото на него точно така са му казали. и него още го боли,че е бил прокуден от дома.има още мнооого факти, защото не е лесно на никого да приеме че е необичаното,детето което се облича с дрехи от преди 10 години.та преди да се оженим той още ходеше с блузи които са му отпреди 10години. ooooh! на някои места вече с дупчици. но сега може да им се вижда че бог високо,цар далеко-но за всяка злина си има наказание.защото стореното от тях наистина е зло-да си делиш родните деца.

# 52
  • на майната си
  • Мнения: 425
Мооже, може и още как.
Аз имам едно и няма да мога по себе си да преценя, въпреки че много пъти съм се чудила, дали ако мислех да имам 2-ро ще мога да го обичам толкова - просто колкото и да се караме и спорим с дъщеря ми - тя е най-лъчезарното и отворено към света дете  Hug.
Това беше лирично отклонение. Имам доста близка "роднина" с 3 деца, 2 от които я обгрижвата колко могат от над 10 год. и въпреки това една добра дума не съм чула, но виж за изтърсака - все е най-умен, най-оправен, най-най, а другите, особено едното  #Cussing out, абе не ми се мисли какво му е.

# 53
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 575
О.К. Vilism, възможно е да има и такива родители, но смятам, че те са само изключения, които потвърждават правилото: децата се обичат еднакво.

# 54
  • Мнения: 2 556
vilism, мисля, че родителите на мъжа ти са направили предостатъчно за него, осигурявайки му дом. Не знам на колко години е бил, когато сте се запознали, но за блузите - нормално е той да си ги е купувал, а не да носи само такива купени от родителите му. Нима те са виновни, че той е ходел със стари дрехи? Просто падам, когато чуя, че на някой му е осигурено жилище от родителите, но той страда и е недооценен и необичан. Ами да им тегли една майна, да се изнася от неприятното жилище и да се справя всичко сам тогава. Но не, доста по-лесно е хем да взимаш каквото може, хем да не си доволен. Впечатлена съм. Не искам да те засегна лично, но според мен хората са направили доволно много за мъжа ти.

# 55
  • София
  • Мнения: 62 595
Ей, пусти имоти! ТОй има късмет, че са МУ ДАЛИ жилище, а не са го натирили да живее под наем. Явно горчилката е, че не са МУ ДАЛИ по-хубавото жилище.

# 56
имам 2 деца. за мен и мъжа ми разлика няма в чувствата ни. дъщеря ни мъжа ми я глези повече, докато аз нито единия нито другия глезя. второто ни дете е момче. никога няма да почувстват това което описвате - единия да се чувства по специален и оттам по обичан или каквото и да е. за нас е важно като родители да отговорим на нуждите им и в моменти, когато те имат нужда да усетят любовта и загрижеността им към тях.
аз бях дете, което не беше разбрано от родителите си. никога не съм говорила с майка си за нещо, никога не сме излизали, тя май никога не ме е целунала или ако го е правила някакси вече е нямало смисъл за мен. никога  никога не се е интересувала какво мисля, какво смятам да правя, а това ужасно много тежи особено в пубертета, или в моменти когато съм била объркана и съм се чудела какво решение да взема. това което все го чувствам е как съм била сама, все сама...а така е доста изтощително да се бориш с живота, без подкрепа, без съвет...

# 57
  • Мнения: 4 965
Обичам еднакво децата си, но често им го показвам по различен начин, защото самите те са с различни характери, различни емоции, различни нужди и т.н.
Не знам. Възможно е, когато имам след години (живот и здраве) още едно дете, отстрани да изглежда, че го обичам повече, защото планираме по-голяма разлика между децата ни. Но не вярвам, че и 10 деца да имам, бих обичала някое повече или по-малко от другите...

# 58
  • Шумен
  • Мнения: 403
не искам да споря с никого.нито се оплаквам. просто казах че ги делят и това е. а това за жилището - да, не е на квартира, но не му се отделя и една стотна от вниманието което се отделя на другото им дете. да не би другото, любимото пък да е на открито. на едното винаги на празници се даряват подаръци тип "почисти гардероба", дрехи които е видно че няма да му станат.

но здраве да е .

# 59
  • Мнения: 2 556
Разбирам, разликата е в отношението. За себе си - не мога да я усетя, понеже нашите нямат предпочитания към мен или към сестра ми (не личи да се интересуват особено и от двете, така че няма как да се засегнем Wink)

Самата аз имам две деца, напълно различни като характер и като визия, и двамата са ми абсолютни любимци, не знам какво трябва да се случи, та да почна да фаворизирам едното примерно.

# 60
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
vilism, мисля, че родителите на мъжа ти са направили предостатъчно за него, осигурявайки му дом. Не знам на колко години е бил, когато сте се запознали, но за блузите - нормално е той да си ги е купувал, а не да носи само такива купени от родителите му. Нима те са виновни, че той е ходел със стари дрехи? Просто падам, когато чуя, че на някой му е осигурено жилище от родителите, но той страда и е недооценен и необичан. Ами да им тегли една майна, да се изнася от неприятното жилище и да се справя всичко сам тогава. Но не, доста по-лесно е хем да взимаш каквото може, хем да не си доволен. Впечатлена съм. Не искам да те засегна лично, но според мен хората са направили доволно много за мъжа ти.



Какво ли щеше да каже vilism, ако на сестрата бяха предоставили самостоятелното жилище, пък сина и снахата се бутаха под един покрив със свекъра и свекървата. Grinning
Внимавай момиче, мъже дето се правят на жертви и онеправдани, от гърба на родителите си, лягат направо върху гърба на жена си. Ти ли ще му купуваш дрехите вече, или пък ще го издържаш, или ще му обзавеждаш жилището. Защо направо не му купиш ново?
Хайде махни розовите очила и си опичай акъла, да не плачеш после.

# 61
  • Мнения: 434
"Децата са като пръстите на ръката ти. Всяко дете е различно (характер, нужди), така както са различни и пръстите на ръката ти, но който и пръст да ти отрежат боли по един и същи начин."

# 62
  • В сърцето на ММ
  • Мнения: 932
Браво,desyta .Мисля,че това изчерпва темата.И аз в момента усещам,че обръщам повече внимание на малкия си син.Зададох си същия въпрос,когато го родих-дали наистина не обичам повече него?Когато големия се разболя/от най-обикновена настинка/,толкова ми беше болно и на мен,стоях неотлъчно до него и тогава  открих отговора-обичам ги и двамата повече от всичко на света.Просто в различните моменти,се обръща различно внимание на децата. Heart Eyes

# 63
  • Мнения: 1 062

Изискано и елегантно! Харесва ми стилът ти!
Още една перфектна - точно по темата.
Какво пък, явно някои толкова си могат.



Благодаря, старая се   Joy
Всъщност, изобщо не е по темата. И да, разкри ме, перфектна съм, можеш да почерпиш опит. Трудно се постига, да си обичаш децата еднакво, не е лесна работа. А ти, колко деца имаш всъщност? Трудно ли ти е да ги обичаш, без да ги делиш?

# 64
  • Мнения: 3 611
Вьzможно е и оЩе как. Интересното е, Че самите родители не се усеЩат. Кофти трьпка е zа децата.
Имам поzнат, с брат му са преминали трийсетака, но все оЩе живеят при мама и тати.
Братьт е невероятно обгрижван, от Шиене на нови дрехи, готвене на каквото му се дояде, та до оправяне веЧер на леглото му, като с л°бов бива сложено и едно меЧе _ пл°Шена играЧка. Има оЩе много, но да не zадьлбавам.
По_ големият брат переШе на рька своите си работи, Щото пускането на пералнята беШе табу zа него. Не му обрЪЩаха внимание кога иzлиzа, кога се прибира, но пьк си плаЩаШе Чинно "постоянния престой". Не смееШе в банята да влеzе, Че трабва да плати допьлнително zа ток... а сготвеното в хладилника не смееШе и да опита.
Не намирам zа нормално поведение ни това на брата, ни на моя поzнат... а на майка им пьк сьвсем.
Ма да се оправят...  hahaha

# 65
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Децата ми са с различни потребности, различни характери са, но това не означава ,че ги обичам различно. Грижите по двамата са различни,предвид  възрастта им.  И не ги гушкам еднакво, но в сърцето ми има еднакво място и за двамата. Боли ме еднакво и за двамата, както и се гордея с постиженията им. Не ги сравнявам, те са различни индивидуалности, старая се да поощрявам идентичността им, не да налагам стандарт!
 А хора има всякакви, свят широк  Rolling Eyes

# 66
  • Мнения: 1 900
"Децата са като пръстите на ръката ти. Всяко дете е различно (характер, нужди), така както са различни и пръстите на ръката ти, но който и пръст да ти отрежат боли по един и същи начин."
Според мен това е правилният отговор. Макар, че хора разни и мнения разни. Примери за това как едното дете в семейството е по толерирано от другото много.
Не смятам това за правилно или оправдано по каквито й да е причини.
Не го разбирам.
Причини за такова поведение има и те се коренят дълбоко в душата на родителя.
Не мисля, че ще мога да обичам едното дете повече от другито/е. Може би по различен начин предвид индувидулните различия на всеки човек/дете/, но повече не.

# 67
  • София
  • Мнения: 1 508
Възможно е, но никога не съм разбирала тези родители.Със сестра ми не сме делени по обич, сега, когато тя е майка виждам, че не дели децата, а и аз като леля не ги деля.

# 68
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
не знам дали сте гледали филма "избора на софи" - ако не сте - гледайте го - и си задайте въпроса - ако ми се наложи да избирам между децата си - кое да остане живо и кое -не - веднага и на момента -  какво ще направя? - преди още да гледам филма отговорът ми беше- ще си тегля ножа за да не ми се налага да решавам- та така - колкото и различни да са децата ми,  са ми еднакво скъпи и за миг не бих се поколебала - чий живот е най-ценен - естественно че - техния - и на двете по-равно, а ние...ние сме на този свят за да ги обичаме, учим и да им показваме колко са специални и уникални сами по себе си. за разни - деления, предпочитания и т.н просто ми е смешно да говоря - от гледната точка на майка разбира се. а пък как баба, дядо, леля, учинайка и лелинчо делят децата ни - е тъп битовизъм - колкото и да влияе - не е най-важното - важното е децата ви да знаят че за вас те са всичко най-хубаво на този свят и да им го доказвате всеки ден пък било то и само с тайно намигване или звучна целувка - вие си знаете как- само не спирайте да го правите...

Последна редакция: вт, 04 ное 2008, 22:58 от Wild_rabbit

# 69
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 695
Възможно е. Виждала съм много такива истории. Изглеждат грозно.

# 70
  • Мнения: 90
Мили майки, престанете да си задавате  въпроси, а отговорете само на един:
Готови ли сте да си дадете живота, за което и да е от децата ви, сигурна съм, че отговора е ДА. Следователно ги обичате еднакво силно. Що се касае до това, че някое дете ви е слабост, това е въпрос на сходство на характери, а не на любов.

# 71
  • Мнения: 69
любовта към двете деца може да бъде различна,но винаги ще те боли еднакво за тях.Второто дете се обича по-различно дори и само поради факта че вече си бил родител и няма да ти се налага да се учиш а се наслаждаваш на момента.Като сила обичта е еднаква ,но е различна като начин на изразяване и изживяване Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт