Публикувана: 3 ноем. 2008, 10:10 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2008, 16:18 ч.

Възможно ли е едното дете да бъде обичано повече от другото?

6 596
71
1

# 45 4 ноем. 2008, 10:32 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

toni_ls,

с вторите деца не попадаш в същите ситуации, но повярва ми, има с какво друго да те изненадат. Grinning

Ето обаче пример за по-малко или направо липса на обич към второто дете:

С мъжа ми се женим, след сватбата са събрани роднини и приятели на допълнителна почерпка. В този момент става свекарва ми, прегръща другата си снаха и казва" Аз имам един син и една дъщеря" , естествено имайки предвид не мен и моя мъж, а другият си син и снаха.

Всички се умълчават Shocked

, майка ми става и казва" Щом имаш един син и една дъщеря, то аз си взимам мойта"
И аха-аха да си отида вкъщи в деня на сватбата.
Ама аз нали съм кротка, търпелива и прощавам всичко, та останах.

# 46 4 ноем. 2008, 10:40 ч.

No Line On The Horizon
Мнения: 2 738

Отстрани хората често си правят погрешни изводи. Децата са различни по пол, възраст, характер и тези разлики предполагат различно отношение и възпитание.
Любовта на кантар не се мери.

# 47 4 ноем. 2008, 11:16 ч.

Мнения: 337

Оооох....luda Peace

, май неправилно съм се изразила в частта за ситуацията.
Сигурна съм, че няма да е същото. Имах предвид, че с второто дете може би ще съм по-зряла, по-обучена, ако мога така да кажа и няма толкова лесно да се плаша и да преживявам най-незначители неща. Например - паднала и се ударила - голяма работа, вече знам, че ще стане, ще се изтупа и ще продължи...

# 48 4 ноем. 2008, 11:29 ч.

Мнения: 378

Цитат на: РЕНИ в пн, 03 ное 2008, 12:06

denigali, за баби, лели и прочее роднини е нормално да има такива предпочитания, но за майката- не. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат отстрани.

Имам предвид баби,лели-за техните деца,дано си права понякога изглежда досто показно и грозно.

# 49 4 ноем. 2008, 12:27 ч.

Шумен
Мнения: 403

Може ! До преди сватбата не знаех че може, защото не че имам перфектните родители /лека му пръст татко вече не е между нас/ , но те никога не са ни делили с брат ми. НО.елате да видите как е в семейството на половинката ми. При положение че имат голямо,3 стайно жилище в центъра родителите му са го набутали в старото си жилище в края на града,просто са го изгонили.Нали щерка им е при тях!Та-те си живеят в добре обзаведеният апартамент,а моят-в жилище което се ползва като мазе-всичко ненужно и старо просто се оставя там.Като видях как живее-си казах "е'си родителите" .Сина си - само да го видят - и почват да му се карат, от рода на защо така си облечен, защо не ни звъниш. Е как да им звъннеш като знаеш че всеки път ще ти се скарат.Един вид-ако има начин и не ги е срам от хората-ще се отрекът от него.

Знам че много дълго стана, но моят горчив опит го казва.ДА-има хора които си делят децата. Но тези хора са болни душевно, те са сакати, защото доброволно се отказват от обичта на другото,"осиновеното" дете.А то,милото ми очичките му светят-да му кажат една добра дума,да го похвалят-защото е много умен,чакащ нежност,жадуващ за обич и внимание.И сиго обичкам

# 50 4 ноем. 2008, 13:05 ч.

There I was on a July morning
Мнения: 4 575

Vilism не мисля, че да предоставиш на детето си апартамент говори за липса на любов към него. Малко ремонт и нови мебели - отлично самостоятелно жилище. Аз не живея при родителите ми, а брат ми - да, ни най-малко не се чувствам пренебрегната от този факт. Не се заяждам, просто безпристрастно мнение.

# 51 4 ноем. 2008, 13:27 ч.

Шумен
Мнения: 403

дааа, и аз мисля че е съвсем нормално,но не вярвам да са ти казали "отивай си, тука няма място за теб". защото на него точно така са му казали. и него още го боли,че е бил прокуден от дома.има още мнооого факти, защото не е лесно на никого да приеме че е необичаното,детето което се облича с дрехи от преди 10 години.та преди да се оженим той още ходеше с блузи които са му отпреди 10години. ooooh!

на някои места вече с дупчици. но сега може да им се вижда че бог високо,цар далеко-но за всяка злина си има наказание.защото стореното от тях наистина е зло-да си делиш родните деца.

# 52 4 ноем. 2008, 13:34 ч.

на майната си
Мнения: 425

Мооже, може и още как.
Аз имам едно и няма да мога по себе си да преценя, въпреки че много пъти съм се чудила, дали ако мислех да имам 2-ро ще мога да го обичам толкова - просто колкото и да се караме и спорим с дъщеря ми - тя е най-лъчезарното и отворено към света дете Hug

.
Това беше лирично отклонение. Имам доста близка "роднина" с 3 деца, 2 от които я обгрижвата колко могат от над 10 год. и въпреки това една добра дума не съм чула, но виж за изтърсака - все е най-умен, най-оправен, най-най, а другите, особено едното #Cussing out

, абе не ми се мисли какво му е.

# 53 4 ноем. 2008, 13:40 ч.

There I was on a July morning
Мнения: 4 575

О.К. Vilism, възможно е да има и такива родители, но смятам, че те са само изключения, които потвърждават правилото: децата се обичат еднакво.

# 54 4 ноем. 2008, 13:42 ч.

Мнения: 2 556

vilism, мисля, че родителите на мъжа ти са направили предостатъчно за него, осигурявайки му дом. Не знам на колко години е бил, когато сте се запознали, но за блузите - нормално е той да си ги е купувал, а не да носи само такива купени от родителите му. Нима те са виновни, че той е ходел със стари дрехи? Просто падам, когато чуя, че на някой му е осигурено жилище от родителите, но той страда и е недооценен и необичан. Ами да им тегли една майна, да се изнася от неприятното жилище и да се справя всичко сам тогава. Но не, доста по-лесно е хем да взимаш каквото може, хем да не си доволен. Впечатлена съм. Не искам да те засегна лично, но според мен хората са направили доволно много за мъжа ти.

# 55 4 ноем. 2008, 13:46 ч.

София
Мнения: 62 595

Ей, пусти имоти! ТОй има късмет, че са МУ ДАЛИ жилище, а не са го натирили да живее под наем. Явно горчилката е, че не са МУ ДАЛИ по-хубавото жилище.

# 56 4 ноем. 2008, 13:50 ч.

имам 2 деца. за мен и мъжа ми разлика няма в чувствата ни. дъщеря ни мъжа ми я глези повече, докато аз нито единия нито другия глезя. второто ни дете е момче. никога няма да почувстват това което описвате - единия да се чувства по специален и оттам по обичан или каквото и да е. за нас е важно като родители да отговорим на нуждите им и в моменти, когато те имат нужда да усетят любовта и загрижеността им към тях.
аз бях дете, което не беше разбрано от родителите си. никога не съм говорила с майка си за нещо, никога не сме излизали, тя май никога не ме е целунала или ако го е правила някакси вече е нямало смисъл за мен. никога никога не се е интересувала какво мисля, какво смятам да правя, а това ужасно много тежи особено в пубертета, или в моменти когато съм била объркана и съм се чудела какво решение да взема. това което все го чувствам е как съм била сама, все сама...а така е доста изтощително да се бориш с живота, без подкрепа, без съвет...

# 57 4 ноем. 2008, 14:03 ч.

Мнения: 4 965

Обичам еднакво децата си, но често им го показвам по различен начин, защото самите те са с различни характери, различни емоции, различни нужди и т.н.
Не знам. Възможно е, когато имам след години (живот и здраве) още едно дете, отстрани да изглежда, че го обичам повече, защото планираме по-голяма разлика между децата ни. Но не вярвам, че и 10 деца да имам, бих обичала някое повече или по-малко от другите...

# 58 4 ноем. 2008, 14:09 ч.

Шумен
Мнения: 403

не искам да споря с никого.нито се оплаквам. просто казах че ги делят и това е. а това за жилището - да, не е на квартира, но не му се отделя и една стотна от вниманието което се отделя на другото им дете. да не би другото, любимото пък да е на открито. на едното винаги на празници се даряват подаръци тип "почисти гардероба", дрехи които е видно че няма да му станат.

но здраве да е .

# 59 4 ноем. 2008, 14:17 ч.

Мнения: 2 556

Разбирам, разликата е в отношението. За себе си - не мога да я усетя, понеже нашите нямат предпочитания към мен или към сестра ми (не личи да се интересуват особено и от двете, така че няма как да се засегнем Wink

)

Самата аз имам две деца, напълно различни като характер и като визия, и двамата са ми абсолютни любимци, не знам какво трябва да се случи, та да почна да фаворизирам едното примерно.

Препоръчани теми

Не знам нали някога ще мога да простя

защо искаме трето дете

... дете на разведени родители

Някой друг да го дебнат така?

Причина:

Причина: