моето ангелче го няма

И знаете ли кое е най лошото,че моята свекърва е раказала на всички/дори и на фризиорката ми/ какво се е случило.Казала е "тя падна с кучето и бебето почина".Знам го със сигурност защото няколко жени ми предадоха думите й.
Писна ми вече да слушам
"махни това куче"
"това куче е проклето"
"за какво ти е това псе"
"к'во ти пука,млада си"
"млада си,ще имате друго"
и едно което няма да забравя"голям карък си"





Знаете ли,че всички те тези месеци,в който се "крия" вкъщи,ако го нямаше щеше да ми е много по трудно.Знам че е само едно куче,но от далеч се вижда колко ми е предан,слуша ме и винаги ме защитава.Когато ме заговори някой и приближавайки се,той моментално започва да ръмжи,с цел да не го допуска до мен.Или пък когато,прегръщам мъжа ми и го целувам по бузката,неговата реакция е винаги еднаква,идва при нас и започва да ме лиже по лицето.
Казва се Били и го имам от 2 години,найстина обичам го много и за миг не съм си помислила че той е виновен.По скоро бих обвинила себе си,че бях безотговорна да го разхождам в 7-мия месец.
Ами то,аз винаги търся вината в себе си.Надявам се всичко лошо да е зад гърба ми и от тук нататък да ми се случват само хубави неща.

Искам още нещо да споделя.Както ви казах аз не излизам от вкъщи освен за неотложни неща 1-2 пъти в седмицата.Преди няколко месеца проявих инициатива и реших да отида до нашата поща/тя е в жилищния комплекс/.Влизайки вътре,говорих по телефона с баба ми и и казах да не затваря,а да изчака минутка да си взема пощата.С влизането ми служителката/която ме познава само визуално/каза " разбрах,че си АБОРТИРАЛА,ееее нито ще си първата нито последната"
Стана ми лошо,свят ми се зави,баба ми също бе чула.Ако знаете само колко плаках,тази дума ме прободе право с сърцето.Мъжа ми като се прибра и като видя в какво състояние бях,отиде до пощатата и вигнал луд скандал.
Има всякакви хора,безчувственни и нагли

Силви,много съжалявам,мила
Относно секциото-аз имам два броя.Основно,от мен като съвет-потърси добър специалист.Ако се наложи -иди до София,аз също не разчитам на лекари в нашия град.Нека те прегледат,за да се види как се възстановяваш,всеки организъм е различен.Аз след първото секцио се възстанових изключително бързо,при все че преди него 24 ч .се мъчих да родя нормално и бях адски изтощена.Второто секцио-планово-много болки след операцията,много трудно възстановяване,с месеци,кошмарно,не искам даже да си спомням.
Оптималния вариант-според докторите при които аз ходих-да има две години между две операции,т.е.да мине поне една година от секциото и тогава нова бременност.Разбира се,и при по-ранно забременяване всичко може да мине добре,чела съм тук от доста майчета забременели скоро след секцио,но риска от усложнение е по-голям.Ники може да се включи по темата.Аз също следя всички теми за секцио и виждам много майчета,родили живи и здрави дечица скоро след секцио.
И недей да си вменяваш вина,защото нямаш такава.Опитай се да се отърсиш от това чувство,защото е убийствено.
Ако мога да помогна с още нещо,само кажи

Леле Силви ,малко ти е това което те е сполетяло, че да се връзваш на думите на някакви си клюкари  .Нали знаеш ,че хорските думи край нямат. И мен в началото ме питаха и се мъчеха  да ме разпитват, обаче знаеш ли как ги отрязвах .Който не му е дошло до главата и представа си няма каква мъка е . Бъди силна не позволявай да те смачкат  .

Силви те хорските приказки нямат краи.И аз сам се наслушала на какви ли не нешта.Винаги си повтарям че трябва да сам силна,но немога. силно,не слушаи хората

Толкова много мъка има в този разказ...Сърцито ми се раздира от болка,при мисълта,че и други момичета страдат като мен...
Миличка,и аз мразя съвета да съм силна,затова няма да ти го давам.Само се моля да успееш да се пребориш с хорската простотия и да успееш да я игнорираш от съзнанието си.Аз самата още не мога да се преборя с нея.Но за нищо на света не се обвинявай и не позволявай другите да ти вменяват вина.Едва ли някой страда повече от теб,ти си тази която е минала през ада,направила си всичко по силите си...Ти си достойна за възхищение,а не за упреци.Няма нищо лошо и неестествено,че си разхождала кучето си,какво като си била в 7 месец,все пак бременните не са инвалиди и няма нищо лошо да водят нормален живот-така трябва.А в това ,че си водила нормален живот и си паднала-ами всеки може да падне...Е и ...Това ли те прави виновна?!?Аз лично мисля,че бебетата са достатъчно защитени в коремчето на мама и не виждам логика в това бебето ти да е получило разкъсвания от твоето падане.Все пак не си попадала в месомелачка.Неточните версии и диагнози в твоя случай/както и в моя/водят до извода кой има вина.И това със сигурност не си ти.И при теб лекарите не са си свършили работата,затова е и това шикалкавене-ако нямаха вина,нямаше да се налага да измислят 10001 версии за твоята трагедия.
А на хората от улицата-ами да си говорят каквото си искат.Те няма как да разберат твоята болка и явно са достатъчно глупави и вместо да замълчат,като незнаят какво да кажат,те ръсят простотии.Не им се ядосвай,те са достатъчно жалки,за да се тормозиш за тях.Те са не по-малко наказани от нас.Едва ли е лесно да си толкова прост и нечовечен.Да живееш с простотията си и да заливаш околните с нея.
Прегръщам те силно и ти пожелавам много скоро да се радваш на една прекрасна,безпроблемна бременност,която накрая да ти донесе едно здраво,красиво и щастливо бебче!

Силви, Били е прекрасен! Сладур!Не слушай хората! От опит знам как животните помагат да преодолееш ужаса! Нито ти, нито той сте виновни!  Радвай му се сега, а няма да е далеч и денят, в който твоята рожбичка ще го мачка и възсяда! 

А пък за свекърва ти - думи нямам просто! 

  Благодаря ви мили момичета.Чувствам се много по добре.
Зная,че простотията няма край,хората няма да се променят.Те допринесоха много за моята изолация,вече 6 месеца се минаха,а все едно бе вчера.Трудно е,защото съм си все у дома.Приятелките от който бях заобиколена преди,сега ги няма.Разбирам ги,аз съм депресирана,потисната,унила,и всеки бяга от такъв човек,поне за тях е така.Аз не бих постъпила по този начин.Но така разбрам много неща,че те притежават завист,коварство и злоба,но не и приятелски чувства.Сама се опитвам да се преборя,може би така е най добре.Всичко което преживях направи от веселото безгрижно момиче,в една силна жена,която няма намерение да сломява глава пред никого

Миличка,толкова са ми познати чувствата и мислите ти...Наистина сега,когато сме претърпели такава загуба,в този тъй труден момент можем да преценим колко малко са истинските хора сред нас.Сега преценяме по-точно качестата на хората около нас.За съжаление са много малко тези,които не ни разочароват Но е вярно и това,че живота и мъката ни превръща от весели и жизнерадостни момичета в тъжни,но по-силни и борбени жени.Трябва независимо колко ни тъпче животът да намираме сили да се изправяме и да продължим напред!Трябва да продължим да преследваме мечтите си,защото никой и нищо не може да ни ги отнеме!Може съдбата да ни отне най-скъпото,но ние сме длъжни да продължим да се борим!Заради себе си и заради хората,които обичаме!Аз ще го направя най-вече заради синът си...Съдбата може да му отне така желаната и обичана сестричка,но аз ще се боря със зъби и нокти ако трябва ,за да изпълня мечтата му и той да стане батко на едно живо и здраво бебе.С цената на много страх и болка,с цената на всичко ,ще се боря да го направя щастлив батко...
Господи,колко е трудно...Но ще се справим...Трябва да се справим...Трябва да вярваме ,че ще се справим...
Прегръщам всички момичета,които се чувстват сломени като мен,но вярвам,че все някога и ние ще изпитаме радостта и щастието отново А милите ни ангелчета винаги ще бъдат в мислите и сърцата ни и обичта ни към тях ще ни помогне да се справим.Те ще ни закрилят и ще ни помагат...

Мила, съжалявам много за ужасът, през който си минала  Нямам думи, с които да те успокоя. Момичетата вече са ти го казали, нито ти си виновна, нито животинката и само наистина ограничен човек може да твърди такива простотии. И аз като теб никъде не излизам, вкъщи ми е най-добре (до колкото това е възможно) и дори само мисълта за излизане или заведение ме депресира още повече. И до магазина не ходя даже. Относно секциото, познавам момиче, което забременя 3 месеца след секцио и всичко беше наред с втората бременност. Бяха й казали да изчака 6 месеца. Предполагам все пак, че е индивидуално и е най-добре да се консултираш с наистина добър специалист, в друг град ако трябва, за да каже дали матката ти се е възстановила достатъчно. Стискам палци, вярвам, че всичко ще е наред 

Мила Силви не се обвинявай за нищо. Кучето ти е много хубаво, то ти е приятел от който имаш нужда.
Не обръщай внимание на хорската простотия, тя никога няма да спре, никога няма да си начешат езиците. Явно живота им е достатъчно скучен, щом проблемите на другите хора ги интересуват и с това си запълват жалкото ежедневие.
Не трябва да се затваряш толкова много, така вредиш само на себе си. Опитай се да се изправиш въпреки случилото се, мечтай и вярвай, че скоро ще имаш така желаното бебче. Прегръщам те 

Силви, много съжалявам че си една от нас.
Наистина няма думи с които може човек да те успокои, никога вече може би няма да сме същите и по някакъв наш си начин се научаваме да живеем със спомените и болката...Не обвинявай никой за случилото се, дори доктор пък да не говорим за себе си, защото няма да се почувстваш по добре, напротив.Аз се опитах да живея с чувството че некадърните доктори от поликлиниката ме лишиха от моето малко ангелче, но това още повече ме караше да страдам и да мисля че "ако"... , щеше да има шанс.Аз за себе си приех че всеки по малко има вина, но няма връщане назад."Дали ако" го изтрий от съзнанието си и ще се почувстваш много по добре.Само така човек се научава да живее "смирен" с болката си.
Кученцето е много хубаво и наистина е добре че в такъв момент ти е истински приятел, защото явно това е мода сред "приятелките" в такъв момент да се покажат колко са приятелки.Аз останах силно разочарована от абсолютно всички , които не са много , но въпреки това им прощавам.Както е казал Исус "Господи, прости им те не знаят какво правят".На същия принцип съм и аз, прощавам но само защото наистина не знаят.Но определено повече никога няма да скоча в огъня за тях.Жалко е наистина ,но нека всеки живее така както му харесва , ясно е че от човека по егоистично същество няма!
Прегръщам те и се надявам скоро да се пребориш сама със себе си.Сега като се оправи времето почни да правиш дълги разходки сред природата, общувай с някой.На мен това много ми помогна да излезна от дупката.

И при мен като се случи да родя дете с аномалия, изведнъж секнаха обажданията,но не се мисли,че приятелите са те изоставили-понякога те просто незнаят какво да ти кажат,как да те успокоят,дали ще ти помогнат като човъркат в раната или е по-добре да си го преодолееш сама.Постепено всичко пак ще си дойде по местата!Истинките ще останат
А околните,които те нараняват избиват комплекси-може да не са изживели точно това-но се радват някак на болката на другите,сякаш така те превъзхождат като човешки същества.Горе главата и дано не ги сполети!
След секцио минимумът е 6 месеца от операцията( според това как се възстановяваш).Аз забременях 4 години след първото цезарово сечение-първо се пазих,после не ставаше...След всяко следващо болките+контракциите при кърмене са по-големи.Но макар непосредствено след второто секцио да имах усложнения се възстанових за около 1 месец и сега даже нямам постоянните тегления,придърпвания,болки,които останаха години след първото...

       Силве,  и аз ще се включа за да те посъветвам нещо! Помисли за младостта си и за бъдещето! Зная, че загубата ти е голямя. Преживяла съм го чрез мои близки! Видях толкова болка, че стига за пет живота! Човека до теб сигурно те обича много и страда заедно с теб. Той не мисли за майка си или за другите хора, но и не може да ги игнорира напълно! Жените са по-силни, въпреки преживяната загуба - ти трябва да бъдеш силна и да дадеш същата на хората около себе си! В моите бременности аз също  преживях големи изпитания и само късмета , може би , ми помогна всичко да завърши благополучно! Първия път екипът, който ме пое при спешното раждане / наложи се ВАКУМ/, остана с впечатлението, че съм платила на другия екип и ме оставиха в предродилно 38ч., а втория път, когато се опитах да пратя ми отказаха/защото разбраха, че баща ми е висш служител от полицията/. Така  имам две тежки раждания и явно много късмет, но титрябва да бъдеш силна и ПОДГОТВЕНА , заради бъдещите си РОЖБИ!

   Моето послание е: Не забравяй, но БЪДИ СИЛНА!

Докато четях се разтреперах от яд и болка!  Умът ми не го побира как може... как може да има такива хора...

Силве, не те познавам, но пак ме заболя ужасно много! Много тъжно и мъчно ми стана! И ми се прииска да те прегърна и утеша... доколкото ми е възможно.    Не знам как се живее с такава болка. Не мога и да ти кажа да бъдеш силна, защото ми е непонятно как някой може да бъде силен в това!  Но сигурно може и аз ти го пожелавам! Само едно те моля, не се обвинявай! Защото ти си последния човек, който има вина! А ония чудовища, за които разказваш... всичко се връща! Така да знаеш!

Рожба не се забравя, нито се прежалва! Но ще се моля за теб да го преодолеете и да имате силите да се борите и да имате други деца! Целувам те и силно те прегръщам!

ужасно е това, което се е случило  нямам думи просто...за съжаление повечето медицински лица са такива - безсърдечни и безотговорни!
милото бебенце