моето ангелче го няма

Мило Силве, не се затваряй, мило, недей!Аз загубих син на 15 ненавършени години и тогава разбрах  кой ми е приятел.Истинските ми се обаждаха, постоянно  ме караха да излизам, а другите се страхуваха да ме срещнат.Не се упреквай за нищо и не плащай данък на чуждото мнение.Върви напред и мисли позитивно за да можеш да забременееш пак.Раната няма да изчезне, но трябва да живеем.И друго ще ти кажа, аз имам котка и тя месец спа на леглото на сина ми и като че ли и тя страдаше с мен.В годината на смърта на синчето ми тя роди за последно и моята дъщеря с много молби ме накара да оставя едно от малките котета- най-малкото и най черното.Сега то е най-гальовното същество в моя дом.Постояно ми се гали и ме търси.Така, че мила животните не са виновни за съдбата ни , но ни даряват с обичта, която сме загубили.Бъди здрава и по-малко гледай назад.

Искам само да споделя нещо с вас,може би е незначително,но аз и до сега незная как да го тълкувам.За моето нещастия обвинявам,сега,само лекарите,но от момента на падането ми до момента когато загубих моето ангелче минаха 7 дни.То почина на 29.09 това е рождения ден на брат ми,когото обичам страшно много и с кого сме неразделни.И винаги когато си помисля за всичко което преживях немога да си обясня защо бебенцето ми почина точно в  този прекрасен ден.Прекрасен е защото брат ми се е родил,защото този ден той трябва да е щастлив,а не натъжен.Брат ми не си празнува тогава рождения ден,нито пък не черпи колегите си с бонбони,и никой не му го чистити,защото всички гледаха мен.Малко ли болка всички преживях ме,защо точно в този ден.Незнам дали някога ще мога да намеря отговор на този въпрос.

Благодаря на всички който ми пишете,вие сте ми по близки от всички около мен "приятели"
Представете си  някой човек да се спъне и да падне,в случая вие бяхте хората който ми помогнахте да стана.Прегръщам ви силно всички и от сърце ви благодаря

Здравей Силви!Много съжалявам за загубата ти,искам да ти вдъхна кураж аз също съм загубила моето 1во бебе доста отдавна преди13години и знам как се чувстваш.Трудно е и то много но с времето болката намалява,ще си имаш друго не се отчайвай пък и може да е било за хубаво.Бъди силна и не се връщай назад със спомените защото те няма да ти помогнат.Това е животът много хубаво не е на хубаво.Когато стана при мен аз си мислех ,че ще полудея но уви жива и здрава съм .Синът ми е на 12години.Извинявай ако с нещо съм те обидила ако искаш нещо да ме питаш ми пиши! според мен никой не може да ти помогне тук във форума само ще се разстройваш още повече.

Силви много съжелявам за твоята загуба аз до преди 20 дни бях бременна за 3 път и пак го загубих бих искала да ви разкажа за моята болка и за загубата на три ангелчета много ми е трудно но... вие ще ме разберете най-добре 1вата ми бременост завърши в 2рия месец с леко розово течение и благодарение на некадърната докторка след бъркане изкървих чиста кръв и каза че трябва да го махна без да ми предпише лекарсва за спиране на кръвотечението и така 2005г. бях без детенце.2рата ми бременност настъпи 2007г.11месец абсолютно безпроблемна бременост е във 2рия месец пак прокървих но малко и новата докторка ми предписа дуфастон и всичко беше наред до 20г.с. 5тия месец и половина получих страшни болки-контракций веднага в болницата оказа се че мехура е паднал във влагалището а от силните контракций детето умира в мен и така родих мъртво момиченце ох така го искахме но...а 3тата бременност настъпи 2009г.01месец беше много тежка от 2рия месец болки прокървяване пак в 2рия месец и в 3тия спирахме го заради болкте влизах 3 пъти в болница 03.05.2009 влязох в 5тия месец страха ме обзе и на 20.05 изкървих силно и край отлепила се плацентата роди се живо момиченце и след 15мин.умря кажете какво да правя balk_145казаха че имам недоразвита матка

Мила Илиянче,знам какво преживяваш,болката ми е добре позната.9 месеца се минаха от моята загуба,според лекаря съм готова за нова бременност,но господ само знае колко много ме е страх,страх че може да загубя отново бебето си.Пред мъжа ми все намирам причини за да отложим опитите за бебок.За жалост много малко съвестни лекари останаха на който можеш да повериш своя живот и този на бебето.
Трябва да си обещаем,никога да не се предава ме,аз си го обещах след един дълъг разговор с мъжа ми.Моля се от все сърце нещата да се оправят при теб и след време да си имате едно прекрасно слънчице.Прегръщам те силно 

Много мъчно ми стана,като четях какво си преживяла...Незнам дали някой от нас може да ти каже какво да правиш,но сигурно всички ще ти стискаме палци за успех.Намери си гинеколог,на който да имаш доверие,разбери дали е причината в недоразвитата матка или нещо друго и дано намериш решение на този проблем!Искерно ти пожелавам скоро да се зарадваш на своето детенце!   

ПумукълБЛАГОДАРЯ ТИ ЗА УКОРАЖИТЕЛНИТЕ ДУМИ НО ВЕЧЕ МЕ Е СТРАХ ПАК ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ ЗАЩОТО НЕЗНАМ ДА ЛИ ЩЕ СТИГНА ДО КРОЯ ДОРИ НЕЗНАМ КЪМ КОИ ДА СЕ ОБЪРНА ВЕЧЕ ЗАГУБИХ ДОВЕРИЕ ВЪВ ВСИЧКИ И ВСИЧКО

аз съм от Пазарджик кажете ми някои специалист

Дано някой от момичетата ти помогне с информация.Знам че Корсемов е от Пазарджик.Много добър ехографист,но дали точно за твоя проблем е подходящ и дали може да ти помогне не знам.Дали би помогнало и лежане в болница за цялата бременност- за задържане.С първите бременности лежала ли си в АГ-отделение?

Пумукъл  ЗДРАВЕЙ само с третата бременност съм лежала в ЗДРАВЕ три пъти заради болки и карвене

Мила Силве, мила Илиянка,  !? Бъдете много силни и вярвайте, че птичката на щастието ще кацне и на вашите рамене!

tania2007 благодаря за милите думи дано тая птичка доиде по скоро и се задържи до края

След това което прочетох ми е малко трудно да бъда адекватна и .........объркана съм.
Когато дъщеря ми беше на почти 3 забременях с второто си дете.Трябваше да се роди края на януари....а каката трябваше да е на 3.5 м.Вече в седмия месец една нощ усещам че почва да ми става ту горещо ту да ме тресе,вадя термометър и разбирам че за почвам да вдигам темп.Това става около 9 вечерта,мъжа ми започва да ми прави хладни компреси а аз лежа като парцал и ту се треса ту си дърпам дрехите и пуфтя от жега.Звъннахме на майка ми и тя каза ако не можем да я свалим,или не започне поне малко да спада да слизаме в спешния кабинет(живея съвсем в края на града и нямаме кола).
Към 1 без нещо вече неиздържам и мъжа ми вика такси за да идем в болницата.Там ми мерят кръвното ,записват че е ниско(каквото си е винаги когато съм бременна),записват и че съм в 7-мия месец и че съм с темп.Дават ми 1 аналгин да изпия и ми казват отивайте си няма ти нищо ...Минаваме през майка ми,казваме и какво е станало(те спяха разбира се вече хората) и после си викаме пак такси за наобратно.
Прибираме се и се почва на ново тресе ме,студ..горещо ...бебе рита силно .Така издържахме до 3 посред нощ,като накрая казах на мъжа ми хвърляй тоя термометър не мога повече заспивам(започваше да ме унася вече).
Събуждам се в 7 сутринта с адски болки,аз рева на леглото детето става от кошарата и реве и то(каката).Мъжа ми криво ляво ме облича погъната на 2 и ме свалят в болницата.Акушерката се обажда на докторка и започва да си пише бумагите до мен.Пита ме на колко мин са ми контракциите казах на 1,засече ги и каза че няма и 30 секунди.Сложи слушалката на корема ми и каза "Оооо аз няма да те пипам,нека дойде доктроката не чувам нищо".На него етап вече съвсем незнаех къде съм и какво става,знаех само всичко отвътре се дере и къса...
Дойде докторката,пукна ми водата със същата красива ношица и същата сила с която разказва и silveto_23 .Водата излезе като под налягане и беше тъмно ЗЕЛЕНА.
Не след дълго ме качиха на масата за раждане.Оставиха ме сама и се наредиха зад мен до вратата....още не осъзнавах защо няма никой до мен,и защо са наредени там и мълчат.Оставиха ме да родя сама,когато вече ми стана ясно какво става и е станало започнах да плача.....Нямах сили да погледна и детето въпреки че имах тази възможност....не го направих и винаги ще ми тежи колкото и да ми казват че така е трябвало........Акушерката дойде до мен и ми каза "Стига си се надувала да ревеш млада си,можеш да си родиш друго...а и си имаш едно живо здраво радвай се на него" Дори не се замислях какво му говори,но никога няма да забравя думите й.
Оставиха ме в отделението със все плачещите бебета и щастливи майки,така нетрябва ....не е редно...
Почвнаха да ми бият антибиотик,но на 2-рия ден аз им казах че ако не ме изпишат може да ме намерят в двора на болницата простряна(отделението е на 6-тия етаж с тераси).Изписаха ме...гентамицина продължих у майка,леля ми идаше да ми го прави.На 3-тия ден когато вече бях в майка реших да се изкъпя хубаво с топла вода.От мен падна съсирек колкото пръста ми.Обадихме се на леля ми която ме дупчеше тя е мед сестра и тя каза да отивам че е на работа.
Заведе ме първо на невролог,там ми изписаха непомня вече какви точно някакви френски хапчета.Незнам как точно съм изглеждала тогава,но знам че треперех като лист и сълзите ми не спираха с дни......Минахме и през генеколог,казаха "я то квот е имало е паднало нищо и няма".
Минаха още няколко дни и вече се прибрах в нас с дъщеря ми и мъжа ми,като преди това бяхме всичките у майка за да не оставам сама.
Нещо което пропуснах да спомена,аз имах 2 сиамски котки,в злополучната нощ моята женската не искаше цяла вечер да слезе от корема ми.Мъжа ми я сваляше но тя пак идваше и се качаше точно на малко под корема ми...
Когато се прибрахме,мъжа ми и свекърва ми започнаха да водят дъщеря ми на градина...аз не бях нормална не исках и неможех да виждам никого,дори дъщеря си за което имам грях...Котката ми плачеше с мен,а когато вляза в тоалетната тя сядаше пред вратата и виеше.....
След седмица ми се обади моя приятелка която учеше и работеше в друг град,след всичко което и разказах ми каза вземи си малко пари и се качи на микробуса чакам те в (другия град)ще те водя при моя генеколог.
Вече сме при генеколога,прегледа ме и ни обясни да идем в спешно след 8 вечерта за да могат да ме приемат поспешност за да доизчистят парчетата от неузрялата ми изстръгната плацента....Аз ходех като призрак,падах във всяка една дупка и приятелката ми буквално ме влачеше за ръка по улицата.Купи ми най необходимото за 2 дни в болницата и ме заведе.На другата сутрин ми направиха кюртаж в пълна упойка която като мина усетиха че още нещо с мен не е наред.Питаха ме какво пия и аз им извадих опаковката с френските хапчета.Само дето не ме набиха,обясниха ми че дозата която е изписана и на възрастни не се дава,ударна била и от това не съм наясно каъде съм какво правя и съм като пияна.Намалиха ми ги на по 1 на ден....прибрах се.
От тук се почна една луда мания да забременя веднага и пак.След месец и това стана..................не мога повече да пиша и следващата бременност стигна до там,но по друг начин.Може би ще разкажа друг път..........

И на мен не ми "дават"да говоря за това,а имам нужда.Имам нужда и да кажа че съвеста ми не е спокойна заради това че непогледнах  красивото си малко бяло момиченце с тъмна чуплива дълга коса..............Беше 1300 а когато шефката на детско отделение дойде да отчете смърта се разплака с мен.....На него етап в болницата ни за 2 седмици имаше само 2 бебета родени от ромки,с подписи за оставяне в дом............Около тази случка има още много грозни подробности но наистина не искам да пиша повече...


п.п.Хапчетата който пиех се казваха Транксен или нещо такова,минаха почти 10 г.и наситина не помня точно.

bg_mama ,това което разказваш е ужасно .Аз неиздържах и сълзите ми отново потекоха .........
  те силно .Това е то  в нашата милата родина............

Разказвай и пиши, ако ти става по- леко. Аз едновременно изпитвам болка за двете рожбички, които си загубила и яд, че има толкова много безотговорни уж компетентни медицински лица...