Здравейте, момичета!
Сега открих темичката, тръгнах да ровя за родители с по-големи деца. Мойта щерка е 10-ти клас. Родих я много млада, с баща й сме разведени от доста време. Уж не ми дава ядове (големи ,де, само нормалното) но от известно време доста ме тревожи. Имаме гадже от 2 години, почти е станал член на семейството, не е лошо момчето, първа година студент. Но забелязвам, че мойта щерка от общително дете с много приятели се е превърнала в много затворена. Само с него е по цял ден, вече не общува с приятелки, а и с мен нищо не споделя за връзката им, а бяхме толкова близки. Иначе си говорим и мисля, че знам какво се случва в живота й. Много се тревожа като гледам как целият й свят се е свел до това момче. Вчера се скараха и видях как тежко го изживя. Затвори се в стаята и плака, а на мен сърцето ми се скъса. Опитах се да й говоря, как не може целият й живот да зависи от него, как трябва да има и собствен живот, приятели... ама, получих само - ти пък какво разбираш, тя си знаела. Как да й втълпя, че той не е целият свят. С ужас си мисля как ще го изживее ако нещо се случи и се разделят, а то ще стане, толкова са малки още..Уффф, с първият си пост в темата се оплаках, ама като ми тежи ...
Иначе с училището сме добре, доколкото изобщо учат в специализираните художествени училища
Е, лека вечер ви пожелавам. Не е лесно да имаш тийнове, май
Сега открих темичката, тръгнах да ровя за родители с по-големи деца. Мойта щерка е 10-ти клас. Родих я много млада, с баща й сме разведени от доста време. Уж не ми дава ядове (големи ,де, само нормалното) но от известно време доста ме тревожи. Имаме гадже от 2 години, почти е станал член на семейството, не е лошо момчето, първа година студент. Но забелязвам, че мойта щерка от общително дете с много приятели се е превърнала в много затворена. Само с него е по цял ден, вече не общува с приятелки, а и с мен нищо не споделя за връзката им, а бяхме толкова близки. Иначе си говорим и мисля, че знам какво се случва в живота й. Много се тревожа като гледам как целият й свят се е свел до това момче. Вчера се скараха и видях как тежко го изживя. Затвори се в стаята и плака, а на мен сърцето ми се скъса. Опитах се да й говоря, как не може целият й живот да зависи от него, как трябва да има и собствен живот, приятели... ама, получих само - ти пък какво разбираш, тя си знаела. Как да й втълпя, че той не е целият свят. С ужас си мисля как ще го изживее ако нещо се случи и се разделят, а то ще стане, толкова са малки още..Уффф, с първият си пост в темата се оплаках, ама като ми тежи ...
Иначе с училището сме добре, доколкото изобщо учат в специализираните художествени училища
Е, лека вечер ви пожелавам. Не е лесно да имаш тийнове, май
.До една се държат като женени,орязват си другите контакти,момчето е целия им свят.Това трае до няколко години.После се усещат какво са пропуснали и хукват да наваксват в другата крайност-само женски компании,щури купони,пижамени партита и какво ли още не.Аз много мрънках на моята,че сега й е времето да е свободна,цял живот ще е омъжена,да има гадже,но да не го дава толкова сериозно и съответно не бях послушана.Естествено,те до една са сигурни,че ще се омъжат за това момче.Докато чакат да станат пълнолетни обаче,им идва акълът в главата и им писва да са "съпруги".
!
?
Много щастливо и усмихнато "гардже" и все така послушно, че да не ядосва мама 
И от там - всички учители казват "той все не е виновен , апатичен или спори " . Не го оправдавам , казах му , че не винаги трябва да казва какво мисли ( за съжаление ) . Обаче поне за да си отмени наказанието за ходене на РД научи 4 стихотворения на Ботев и каза " той бил велик бе мамо " 
