ЗАЩО искаш да се видиш с нея?!
...
...
Защото не и е хрумнало да си купи "голяма" кола, че да се съобразяват с нея и тролеите и колите в трафика по улиците.
Нищо лично, ама се разсмях.
Имам респект към ангелите, та само затова ти отговарям.
- Публикувана: 3 ноем. 2008, 20:27 ч.
- Последно мнение: 17 май 2010, 00:18 ч.
Как да съобщя на биологичната си майка, че искам да се видя с нея
Защото не и е хрумнало да си купи "голяма" кола, че да се съобразяват с нея и тролеите и колите в трафика по улиците.
Нищо лично, ама се разсмях.
Имам респект към ангелите, та само затова ти отговарям.
Мираетке 
,
винаги успяваш да повдигнеш духа и настроението ми.
Страхотен отговор.
Аз не мога да разбера защо хора, които нямат нищо общо с осиновяването, които никога не могат да разберат какво е в душите ни, как туптят сърцата ни се включват и дават безумните си съвети.Явно не могат да осъзнаят колко абсурдни са разсъжденията и съветите им.
,винаги успяваш да повдигнеш духа и настроението ми.
Страхотен отговор.
Аз не мога да разбера защо хора, които нямат нищо общо с осиновяването, които никога не могат да разберат какво е в душите ни, как туптят сърцата ни се включват и дават безумните си съвети.Явно не могат да осъзнаят колко абсурдни са разсъжденията и съветите им.
Винаги съм приемала форума като място, в което човек може да се опита да помогне. Заяждането, ненужните препратки от други теми, "интелигентните"забележки за сметка на другия са ненужни, според мен. Чувството за хумор е допустимо, да, когато не е злобно.
Повече няма да влизам в темата, явно мястото на душата ми ...
Аз не мога да разбера защо хора, които нямат нищо общо с осиновяването, които никога не могат да разберат какво е в душите ни, как туптят сърцата ни се включват и дават безумните си съвети.Явно не могат да осъзнаят колко абсурдни са разсъжденията и съветите им.[/color]
...не е тук.
Интересно как преценихте това. Знаете ли нещо за моя живот?
Желая ви щастие! По начина, по който го разбирате вие.
Повече няма да влизам в темата, явно мястото на душата ми ...
Аз не мога да разбера защо хора, които нямат нищо общо с осиновяването, които никога не могат да разберат какво е в душите ни, как туптят сърцата ни се включват и дават безумните си съвети.Явно не могат да осъзнаят колко абсурдни са разсъжденията и съветите им.[/color]
Интересно как преценихте това. Знаете ли нещо за моя живот?
Желая ви щастие! По начина, по който го разбирате вие.
angel?.
Няма смисъл да се обиждаш и да заемаш отбранителна позиция. Този подфорум е едно специфично място, където имаш шанс да обогатиш познанията си относно вътрешния свят на осиновените деца.
Десетки пъти в изповедите си порасналите осиновени деца са отговорили на този ти въпрос. Всички те са с най-различен жизнен път, но всички обясняват ясно защо за тях е особено важно да познаят хората, които са ги създали, независимо кого реално чувстват като истински родители.
По-добре влез и в останалите теми и почети по-задълбочено когато имаш време... И тогава ще разбереш защо никой не се зарадва и не благодари за нелепите ти съвети.
Моля, не приемай и моите думи като заяждане. С най-добри чувства ги пиша.
Няма смисъл да се обиждаш и да заемаш отбранителна позиция. Този подфорум е едно специфично място, където имаш шанс да обогатиш познанията си относно вътрешния свят на осиновените деца.
ЗАЩО искаш да се видиш с нея?!
По-добре влез и в останалите теми и почети по-задълбочено когато имаш време... И тогава ще разбереш защо никой не се зарадва и не благодари за нелепите ти съвети.
Моля, не приемай и моите думи като заяждане. С най-добри чувства ги пиша.
Здравей,Мелинда.Казвам се Жени и съм в такава ситуация.На 28год.съм и разбрах от хората,защтото майка ми-осиновителка се изтърва докато се карахме и тъй като,не и повярвах разпитах и се оказа,че са ме осиновили и биологичната ми майка е била на 15 г.а биологичният бащта 17г.Осиновителите моята си мама и татко са се развели 2г.след като, са ме осиновили.Мама ме е отгледала сама,бащта ми почина прекаляваше с пиенето.От както разбрах,че сам осиновена моят свят,ум,сърце се разбиха.Станах нервна,тъжна и все гаджето го отнася,а не издържам вече.Искам да се запозная с биологичните родители,като че ли исками се да съжеляват,да ми се помолят за прошка,но за такова нещто не бих простила.Незнам нищто за тях заедно ли са или не.1-во ще си искам старият акт за раждане.2-ро там са имената и егенета,ще ги намеря по тази информация.Скъпа, Мелинда моят съвет е разбери къде работи твоята биологична мама.Отиди на работното и място и посещавай я през ден.Целта ти е да станеш редовна клинтка или позната,целта ти е да се оставиш да те вижда и тя сама ще се досети.Ще ти е по лесно, като нейна позната да я поканиш на кафе.Имаш номера и пред мъжът и за да измъкнеш къде работи кажи,че си или застрахователен брокер предлагаш интересни продукти или измисли друго за да измъкнеш информация.Надявам се, че съм помогнала. ..
като че ли исками се да съжеляват,да ми се помолят за прошка,но за такова нещто не бих простила.
като че ли исками се да съжеляват,да ми се помолят за прошка,но за такова нещто не бих простила.
Не съм видяла някоя БМ да се е извинила.
Искат да им се благодари на тях.
В най-скромния случай - да ги канонизираме за светици.
Като тези със сурогатството са.
Същата стока.
Не съм видяла някоя БМ да се е извинила.
Искат да им се благодари на тях.
В най-скромния случай - да ги канонизираме за светици.
Искат да им се благодари на тях.
В най-скромния случай - да ги канонизираме за светици.
Не само че не се извиняват, вечно си намират извинение и се изкарват изстрадали, онеправдани, лишени от избор, измислят всякакви трагични историйки. Дрън-дрън.Всеки има избор и не мога да приема измислените им трагедии.Аз самата забременях на 19 години и родителите ми предложиха първо това, да изоставя детето.Опълчих се, вярно срещнах подкрепата и на бащата, но те клекнаха още преди да поиска той ръката ми.Бях млада, неопитна, притисната от обстоятелствата, но дори за миг не помислих че е възможен този вариант.Затова не приемам подобни тъпи оправдания.Освен това смятам, че тези които оставят децата си са рядка порода, има нещо което ги прави различни от нормалните, можещи да нарекат себе си "майки"
Аз разбрах,че съм осиновена на 10 години още.Приех го и не съм и мислила да търся биологичната си майка,първо от уважение към осиновителката която ми е майка и мило и драго давам за нея и второ изпитвах отвращение към тази био.Но дойде и моето време милата ми майка почина внезапно и след година реших да потърся истинската си майка,да се запознаем абе с две думи да видя коя е тази която ме е захвърлила.Вече я познавам но в сърцето ми е само другата жена която ме е отгледала не тази която ме е родила.Приказва ме си за близо 2 години не сме се виждали само по тел си говорим но хора повярвайте,не очаквайте чудеса от био майките си.Щом веднъж за ви оставили значи това е тяхното решение.
Препоръчани теми