Днес си мисля, че ще се чувствам интегрирана в момента, в който се запознавам с някой не ме пита откъде съм с поглед.... (възпитанието им пречи да любопитсват, но погледът им ги издава)
- Публикувана: 3 ноем. 2008, 22:08 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2008, 15:40 ч.
до колко се чувствате интегрирани
Днес си мисля, че ще се чувствам интегрирана в момента, в който се запознавам с някой не ме пита откъде съм с поглед.... (възпитанието им пречи да любопитсват, но погледът им ги издава)
Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам. Не мисля, че някога ще спрат да питат, защото тук и на родените в Холандия турци, мароканци и антилианци редовно им се напомня...
От 10 години съм тук, за себе си смятам, че съм много добре интегрирана. Животът ми и семейството ми са тук, говоря езика, празнувам тукашните празници, следя тукашните събития, тук работя, тук плащам данъци, тук гласувам, имам свой "социален кръг", проядох и миризливо сирене 
Разбира се, една част от мен завинаги ще си остaне тъмния балкански субект
дошъл с един куфар и много ентусиазъм, езика ще го говоря с акцент сигурно до гроб и ще ми е все така приятно да се събирам с форумки на по чаша кафе и приказка на български. 
Разбира се, една част от мен завинаги ще си остaне тъмния балкански субект
дошъл с един куфар и много ентусиазъм, езика ще го говоря с акцент сигурно до гроб и ще ми е все така приятно да се събирам с форумки на по чаша кафе и приказка на български. Днес си мисля, че ще се чувствам интегрирана в момента, в който се запознавам с някой не ме пита откъде съм с поглед.... (възпитанието им пречи да любопитсват, но погледът им ги издава)
Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам. Не мисля, че някога ще спрат да питат, защото тук и на родените в Холандия турци, мароканци и антилианци редовно им се напомня...
И мен ме питат, хиЧ не им преЧи възпитанието или пък са невъзпитани.
ОбаЧе мен това не ме дразни и не мисля Че има връзка с интеграцията. Единственото което показва е Че са Чули акцента ми. А пък аз си знам Че имам акцент, не се срамувам и дори не се опитвам да убеждавам себе си и всиЧки останали Че нямам. ОбаЧе и аз питам като Чуя акцент. Лошо ли е? Тия чужденци, дето живеят само от социалната система не знам дали успяват да си купят къща например само със социални помощи или пък са добре третирани от местните 
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?
О-о-о, веднага ти давам пример със скъпата ми провинция Кебек, и къщи си имат живеещите от социални, и коли си карат лъскави...Нямат впечатлението, че някой се чувства обществен аутсайдер, по простата причина, че обществото, в което се движат ги разбира прекрасно на...роден език.
.....Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите 
Разни хора, разни идеали, някои са по-лесни за постигане, други не съвсем...
Много сложна тема. На мен дори ми е мъчно за звука на строшения трамвай пред блока на
булеварда. Най- голямо значение за мен е владеенето на езика ,перфектно с добър акцент,
хубава работа да носи самочувствие, за която се отчайвам направо, тук чужденците са само чистачи ,оххх, малкия е роден тук, той е важен, на него си му е добре, ние вече няма за къде толкова да му мислим....
Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам.
Чак пък гордо. Наистина ха-ха.
Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам.
Чак пък гордо. Наистина ха-ха.
Защо да не е гордо?
С гордост казвам,че съм българка и дори им казвам къде се намира България.Защото много често ме питат,дали България е провинция на Румъния. 
Не искам да отвличам темата в друга посока, но понякога не разбирам защо много тука приравняват "акцент" с владеене или не на език. Наистина ли толкова важно където живеете? Аз познавам добре уважавани професионалисти с явен, съвсем не-европейски акцент, но комуникират успешно и имат добър лексикон. Между другото, Щатите са толкова големи, че от едно място на друго акцентите и на родените тук се различават.
Не съм сигурна и за само-отричането в името на децата. Ако мама или тате нямат шанс да са щастливи или да имат самочуствие на пълноценни хора на което и да е място, какъв пример даваме на децата си?
Не съм сигурна и за само-отричането в името на децата. Ако мама или тате нямат шанс да са щастливи или да имат самочуствие на пълноценни хора на което и да е място, какъв пример даваме на децата си?
Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам.
Чак пък гордо. Наистина ха-ха.
Защо да не е гордо?
С гордост казвам,че съм българка и дори им казвам къде се намира България.Защото много често ме питат,дали България е провинция на Румъния. Да, защо да не е гордо? По трудолюбие и старателност + умения съм се доказала ( и добре го виждат), така че съм си много горда.
А "ха, ха" беше, че питат с поглед в дадената държава на дадената потребителка. Холандците са по преките неща.
При нас акцентът не се свързва с владеенето на даден език. Мисля, че по-скоро е първият въпрос, който им изниква, защото образа за чужденците тук малко или много (по разбираеми причини) е свързан с дадени групи, които 30 години живеят тук и нивото им на владеене на езика е доста ниско до никакво. Та този въпрос го задават някак си с идеята "тя от таи група ли е и виж, че може да се говори езикът ни". Аз поне така си го обяснявам.
Да, чувствам се напълно интегрирана и си мисля, че това е защото през първите години от престоят ми тук, нямах никакви контакти с други българи.
И все пак смятам, че носталгията и интеграцията нямат нищо общо едно с друго.
Всеки може да си има някаква носталгия и това не му пречи да е интегриран.
И все пак смятам, че носталгията и интеграцията нямат нищо общо едно с друго.
Всеки може да си има някаква носталгия и това не му пречи да е интегриран.