ДЕТЕТО МИ НЕ МОЖЕ ДА СВИКНЕ С ДЕТСКАТА ГРАДИНА!!!!!!!!!!!!!

Синът ми е на ясла. Лелите казват от опит, че адаптацията продължава 3-4 месеца. Освен да се заредиш с търпение друго не знам. Всъщност другият вариант е да я спреш и да я заведеш на детски психолог, за да се установи причината за напикаването.

Има всякакви деца, нека се примирим, че има и такива, за които градината е мъчение и дори и да не реват, тя ще си е такова и последици ще си има, както има и деца, за които тя е голям купон от самото начало. Не се ядосвай /има такъв емотикон сложен в темата/, детето най- не е виновно, а ако е от първия тип и ти не можеш да направиш много, а не е нужно.
Аз не бих изтезавала детето си, ако не му харесва толкова време, а ако се породи и допълнителен проблем, като упоменатия, определено не бих настоявала.
Ако педагог ти заяви в прав текст, че "всички свикват", той е толкова педагог, колкото аз съм ветеринарен доктор, а последното определено не съм.
Самото място може също да не му харесва. Моят син "орева" и "опищя" за три седмици едно детско заведение, спрях го- това ми е предостатъчно, не съм си намерила хлапето на пътя. В следващата ДГ дори не е плакал.

Здравей,

Има едно хомеопатично лекарство Ignatia нещо си, което спомага да по-лесно приемане на раздялата с родителите. Напълно безвредно е, но все пак трябва да се консултираш с хомеопат.

И при нас нещата вървят трудно и плаче доста сутрин, но все пак са минали само три седмици.

Успех, говори на детенцето само хубави неща за яслата и се усмихвай като го оставяш, колкото и да ти се плаче!

За напишкването не мога да помогна. Знам, че е стресова реакция на детето, но дотам.

За съжаление съвет не мога да ти дам, защото и ние имаме проблем с яслата. С каката също бяха истории големи. Може би все пак е добре да направите консултация с психолог. Няма ли възможност да я преместите в друга група, ако сегашната не и харесва  .

Моето мнение е, че щом детето 2 м. продължава да плаче -  има причина за да не се чувства добре там. Вероятно е по-чувствително дете, но ако там се чувства добре и му е интересно, периода на адаптация, трябваше да е минал.

1/Опитай да откриеш причината. Децата не са склонни да говорят за проблемите, но под формата на игра може да "изкопчиш" нещо за което да се захванеш. Опитай да поиграеш с нея на "детска градина", извадете куклите, сложете им имена - това са децата, това са госпожите и пресъздай всяка ситуация за която се сещаш - ето децата влизат в дет. градина, какво правят децата, играят ли, закусват ли, сега децата сядат на гърнетата .... време е за обяд, какво правят госпожите, а какво правят децата .... време е за сън, какво правят госпожите, помагат ли на децата, всички деца ли спят, ето това дете не спи, какво прави госпожата....
Това би направил и психолога /казвам го от опит/. И наблюдавай много добре реакцията на детето, то само ще покаже, това което го е притеснило. Детето трябва да е спокойно, да приеме като игра всичко, иначе може да се "затвори" в себе си.


2/Разговаряй с всеки от персонала, може някой от тях да ти подскаже нещо.

3/Помоли някои майки на други деца  да поразпитат детето си, как се чувства твоето дете, играе ли, може да са забелязали нещо.

4/Никога не обещавай на детето, че там ще е хубаво. Когато там изникне проблем, то ще мисли, че си го предала, няма да ти вярва повече. /Аз допуснах тази грешка и разбрах за това след консултацията с психолога/.
Обясни му, че мама и тате трябва да работят, защото всички родители работят, а всички деца са в детската градина. Повтаряй многократно, че го обичаш, че не го изоставяш, че ще го вземеш, както всички други деца ги вземат.

5/Напикаването е реакция от преживяния стрес, важно е да откриеш причината и когато дразнителя го няма, детето ще се успокои, напикаването ще спре.

6/Хомеопатията е чудесна идея и може да помогне детето да се поуспокои по-бързо. Тя е безопасна и може да опиташ, задължително след консултация със хомеопат. Но хомеопатията едва ли ще е полезна, ако в градината има нещо, което травмира детето и ако не се елиминира проблема.

Говори с госпожите - това е моят съвет!
И ние имахме проблем с адаптацията - и все още плаче понякога сутрин, но едната госпожа, с която говорих е много мила и предприе успешни действия - споделих и, че синът ми страда от липса на приятели в групата и тя започна да му възлага задачки, заедно с други дечица, направила го един ден дежурен и той беше много горд - дори бягаше към детската градина на следващият ден. Въобще правилният подход, топлината и грижата към децата от страна на учителките и лелките действат ок - само да има кой да вземе присърце проблема.
Обаче според мен възраста също има значение - колкото по-малко е детето, толкова по-трудно ще му бъде да се справи и да се открие причината за проблема, така, че според мен е по-добре е да си го гледаш, докато се поуспокои, ако имаш възможност.

Според мен е възможно да се намери подход към детето и то да започне да се чувства по-добре, но възможно е и на това място просто да не му харесва. Ние в момента също сме в период на адаптация (но само от 2 дни ), но твърдо съм решила, че ако плаче повече от 1 седмица, спираме градината и по-късно мислим наново, на същото или на друго място. Доста вярвам на детето си и смятам, че макар да не може да опише какво точно не му харесва, ако се чувства зле, няма да му го причинявам. (Естествено, съзнавам, че на мен ми е лесно, защото работя вкъщи и макар да не можем едфективно хем да се гледаме, хем да работя, все пак варианти има.). Аз лично изключих всички градини, в които ми обясниха как "детето непременно ще свикне", че "няма дете, което не се приспособява, а родители, които не свикват", че "е, ще плаче 1-2-3 месеца, но какво от това, те повечето плачат". Не знам дали съм права, това просто е моето виждане и споделям 

Съжалявам, че не мога да ти помогна със съвет, но ми стана много мъчно за детето.
Дано да намериш начин и най-вече желание, да го спасиш от този стрес.

Всяко правило си има изключение, някои деца просто не се адаптират в детските градини. Дано при вас нещата се оправят. Днес  говорих с майка, детето и миналата година се е успокоило и приело факта, че ще ходи на градина едва след 6м.

Подкрепям с две ръце! Потърси защо не иска да ходи.

Моята дъщеря също от 2 месеца е на градина и все още мрънка (само мрънка вече, но 1-я месец плачеше и пищеше). След разследване от моя страна, разбрах защо - "Много ми липсваш, мамо. По едно време ми се иска да ме гушнеш, а пък теб те няма." и "Нали ще ме вземеш от градинката днес?".

 Съгласна съм със твоето мнение ...с първата си дъщеря нямах такъв проглем ..затова съм шах и мат...деца всякъкви  В своята паника бях решила да водя дъще ря си дори на уролог (заради напишкването) но когато си е вкъщи това го няма , значи все пак това е стрес...

На каква възраст е детето? Ако може да говори, говорете за градината, обстановка, играчки, деца, учителки и т.н. Така може би ще разбереш къде е проблемът. А вероятно я тормози режимът. Там всичко е по часовник. И ако е била на по-свободен режим, това я стряска.
По мои наблюдения по-големите деца (навършили 3 г.), които не са ходили на ясли, по-трудно свикват в 1-ва група в градината. Поне така е в групата на дъщеря ми. 
По описанията ти детето явно го преживява доста трудно. Но мисля, че ако сега я спреш, после пак трудно ще свикне с градината.

И това за яслите и градините е строго индивидуално. В групата детето ми, едно момиченце (посещавало ясли) вече 1 месец не може да свикне с новото място. Отказва да си сваля дрехите и бойкотира всички лелички там

  Благодаря на всички мами за отговорите...туко що се връщам от ДГ щерката за първи път не е била тъжна изяви желание да ходи на народни танци...въпреки това според мен все още проглема не е решен ....приятнавечер на всички.

 

Точно, кратко и ясно. Заставам зад всяка дума, включително и от личен опит с моите две деца. Бих постъпила именно по описания начин.

Намесвам се в темата без да мога да дам съвет, защото дъщеря ми е вкъщи при баба си по програмата за детегледачки. Искам да кажа само на  venush да не предписва хомеопатични лекарства. Няма безвредно хомеопатично лекарство. За състоянието на детето може да помогне едно от стотиците лекарства за проблеми при раздяла, но точно Ignatia Amara да му навреди много, защото не е неговото лекарство. Затова има хомеопати и аз бих казала само да посети класически хомеопат ако иска.
Лично мнение по проблема на детенцето е, ако имате възможност го спрете от градина, не ми се струва нормално 2 месеца да плаче така, та то ще се съсипе.

Плаче ли през деня или само сутрин около раздялата?
Сърцето ми се късаше миналата година, когато дъщеря ми плачеше сутрин. Няма да крия, че се чувствах виновна, че я оставям и не вярвах на госпожите и лелите, че всичко ще мине, че трябва време и подкрепа. Наистина за 1-2 месеца спря да плаче и сама казваше, че там е интересно, а госпожите са добри. Миналата година противно на схващанията ми една от лелките пътьом ми подхвърли, че не трябва да удължавам раздялата и аз първосигнално реших, че жената е груба. Впоследствие тя много закачаше дъщеря ми, а аз имах приказка с нея и установих, че тя е много мила жена.
Тази година в началото дъщеря ми пак поднови репертоара с дългите и ревливи раздели. Една сутрин се пробвах и й казах, че трябва много бързо да се обуе и преоблече и да тича при децата, за да не губи време. В този ден плачът просто спря и тя е нов, бърз и неревящ питомец на градината.
Съвсем противно на очакванията и чувствата ми, при нас проработи този вариант, който аз мислех за груб. Не мисля, че тя е по-нещастна от бързите раздели. Пиша го, за да споделя, че за всяко дете си има лек и понякога ни е трудно да го открием. Търси подкрепа и съвет от госпожите - те ще ти подскажат как й минава деня, от какво има нужда. Дано сте попаднали на свестни госпожи и леля.
ПС Изобщо не помня как се е адаптирал големия ми син - просто нямаше нужда от адаптация.

Обърнете се към хомеопат (класически), може да помогне на детенцето да се адаптира. Успех!

П.П. И не давайте Ignatia. Лекарства, пък били те и "напълно безвредни", не се предписват по интернет.

Много позната ситуация...
Не виждам какво общо има хомеопатията с психиката на детето. Аз дори бях пускала преди месец подобна тема. За мен просто детето е по-чувствително, вероятно тълкува нещата по по-драматичен начин и трябва  много да се говори и показва, че го обичаш. За мен този ад се повтори за трети път- ясла, 1 група и сега пак. Тъй че явно ще си е по-чувствителен на раздялите. Което се доказва и с други ситуации. Аз мисля че реших по-леко проблема така- първите седмици не го водех всеки ден- на два дена примерно давах един почивка и полсе пак, после събота и неделя...и наново. Наистина, ако се забавиш повече на изпращането, нещата излизат от контрол и става много тъжна картинка. Проверено. Обяснението е, че нямат време да реагират, веднага попадат в новата обстановка и започват да трупат впечатления от там- децата имат бързопреходни чувства, разсейват се лесно. Но...аз обстойно разузнах дали пък няма наистина причина за рева- по-строги учителки, лели, деца...Разпитвах и майки и госпожи, и мойто човече. Не ми хрумна играта с куклите- много ми хареса идеята. Сега сме по-спокойни, дории вечер не иска да си тръгва, а докато беше светло и оставахме по час с други деца от групата на двора да се донатичат. Съвета ми е да не прибягваш до лекарство, а до "мама терапия"- гушкане и демонстративно показване на любовта си към дететнцето. Дори напикаването май преборих с това.

Моите децича също са от по-чувствителните. Малкият започна да свиква с яслата едва тази седмица, а ходи вече цял месец. Каката ми е по-тежък случай, тя и досега (5 г. е) си мрънка сутрин и казва, че не иска да ходи на градина. След много приказки от моя страна и с помощта на госпожите не реве и се включва в игрите на децата, но определено си страда от раздялата с мен. Моите тактики са: поощрения след градина, много съвместна игра, гушкане и разговори с хлапетата. Много ми е трудно, но гледам всеки ден след като ги взема да поиграем и да съм на тяхно разположение, а не да се заема с домакинските си задължения, тях върша вечер ... Не бих водила децата си на доктор, нито бих давала лекарства, а просто ще му показвам всеки ден по всякакви начини колко много го обичам и че градината е задължителна, а от тях зависи да направят там да им е хубаво.

Има, има. Хомеопатията е холистичен подход към здравето, т.е. разглежда проблема цялостно (това, което детето чувства, ходейки на детска градина, се соматизира в напикаване - така освобождава напрежението). Определено се постигат много добри резултати при психоемоционални проблеми (възможностите й са далеееч по-големи, но се отклонявам от темата).

Едва ли има майка, която да не показва на детето си, че го обича, да не го обгрижва и да не му говори много, когато то тръгва на детска градина.
Да, много е важно да се разбере дали има някаква обективна причина за нежеланието на детето да ходи на детска градина (някое дете да го е удряло, грубо отношение на персонала и т.н.). Но често се оказва, че такава няма или поне не може да бъде открита...а детето все така се стресира и травмира, ходейки на детска градина.

Разбира се, че е по-добре, ако проблемът може да се реши само с гушкане и обяснения. Но за да продължава вече два месеца, скептично съм настроена към тази възможност.
Та хомеопатията е един вариант човек да стане по-устойчив на промените, да се адаптира към тях без те да го тормозят.
Друг вариант (напълно безвреден) е терапията на д-р Бах - цветолечението. Ето темата, в която можеш зададеш въпроса си: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165501.0
Аз давах Бахови есенции на сина ми преди да започне да ходи на детска градина - рев е имало само един ден (продължи не повече от минута).
Баховите есенции може да дадат повече сигурност и спокойствие на детето. Ако не помогнат, съветвам ви да се обърнете към хомеопат (класически).

Струва ми се Мaxin че не си ме разбрала. Не предписвам лекарства и съм предложила преди всичко консултация с хомеопат. Чети внимателно и не бързай с поученията 

Направила съм напълно нормално предложение за решение на проблема на жената, което обаче трябва да се изконсултира задължително с лекар.
А това хомеопатично лекарство специално, лекар хомеопат го е предписвал и по интернет, след подробно обяснение на майка за състоянието на детето й. Става дума за д-р Михайлов във форума на "Часът на мама".

Никога не бих показвала, че градината е задължителна. Задължително е училището. Обяснявам на Ния, че това е нейната работа в градината: да хапва, да спинка и да си играе с дечицата. Сама не може да си направи хубавото, то зависи от педагозите и другите деца там.

Да, това, че градината не е задължителна е много хубаво и трябва често да си го напомняме - в смисъл, че доста майки се самонавиват, колко е хубаво, колко е полезно за децата са са сред връстници, далеч от дома.......!
Ами не е чак толкова хубаво. Ако не ми се налагаше и ако не бях попаднала на много хубава градина, от която съм много доволна наистина, нямаше да записвам сина си нито пък догодина дъщеря си. Всяка майка, която обича детето си и има възможност да си го гледа може да прояви старание и да открие начини за обучение, забавление, да осигури контакти с връстници на детето си - и ще се справи много по-добре от който и да е обучен персонал  !

MamaBelle 

На 3 годинки , беше на ясла ,но пак плачеше ,забелязала съм че трудно приема и свиква с чужди хора , дори с бабата и дядото има трудности .Да решението не е  да се спре от детска , а да се намери проблема .... но освен притеснение за себеси нищо друго не откривам.

Според мен пък решението е точно да се спре от детската градина, но решението си го взимаш ти.
Едва ли времето за адаптация не и е било достатъчно, щом и на ясла е ходила и пак не е била на върха на щастието си. Щом трудно приема чужди хора, като я насилваш да ги приема и я пращаш при тях, въпреки че ти показва, че не иска, най-много да задълбочиш проблема, което е и станало.

И на мен не ми се струва нормално, но се налага да работя...а относно хомеопатията .. безвредна е но наистина IGNATIA не е подходяща .Определя се терена на дететео ,моито е Calcarea Carbonica  това означава много за мен и ми говори,че ще се боря доста продължително

Сега от форума разбирам,че този проглем го има.Аз също имам по голяма дъщеря тип детете  където го оставиш  там стои без протести...С малкия дребосък обаче  не знам ...сега утановихме ,че я притесняват децата в градината ни..водят се юмручни борби за играчки...Спецяно за лелките и учителките  не мога да се похваля..цари едно бездуши и никаква топлота...не могат да намерят правелния подход към децата...

Говори с госпожите .Да и   обарнат малко малко повече внимание вероятно всичко се далжи на стреса от раздялата с мама.Аз нямам проблем с моите деца и двамата много малки трагнаха на ясли и свикнаха за седмица,малкия е на1г и 3м изобщо не плаче дори барза да влезе при децата.Пожелавам всичко да се оправи.Успех

Интересно и аз имах проблем не с първото си, а с второто си дете. Когато заведох сина ми на детска градина бях много притеснена, още повече - аз самата не съм ходила на детска градина. Той обаче свикна без почти никакъв проблем, разплака се само втория ден, но тогава госпожата го гушна и ми каза, че ще го заведе на прозореца да ми махне за довиждане. После това стана ритуал - той бързаше да влезе и да отиде на прозореца да ми махне за довиждане. Мислех си, че така ще е и с дъщеря ми и въобще не се притеснявах за нея - оказа се точно обратното. Тя плачеше по целия път до детската градина. Аз дори я носех на ръце поне 700 метра до градината. Все се надявах нещата да утихнат, докато една сутрин както я носех не се спънах и двете паднахме - аз се ударих доста лошо, за да я предпазя, да не падна върху нея. Оттогава й обясних, че вече не мога да я нося и трябва да вървим - така и проблемът с  детска градина изчезна. Звучи невероятно, че някакво падане ни е помогнало. Разбира се, аз по целия път дни наред съм обяснявала, че я обичам, че не я изоставям и такива неща, но те изглежда проговориха, когато тя ме видя със сълзи в очите от болката при удара. Естествено това не е рецепта, но е пример, че децата много ясно ни чуват и наблюдават сигналите, които съзнателно или несъзнателно им подаваме. Ако в главата ви звучи колебливата мисъл "Дали не е по-добре да си остане вкъщи и да я гледа баба й" - тя със сигурност усеща тази алтернатива и ще ви направи луди, особено ако е привързана към баба си.

От моя опит на дете, което не е ходило на детска градина, и на майка на деца, които са ходили на детска градина - искам да ви кажа, че социалните умения, които човек там придобива са изключително предимство след това - в училище. Сега дъщеря ми е в първи клас и в класа й има едно момиченце, което дразни всички и никой не иска да е приятел с него. Аз също още на втория ден засякох, че нещо не е точно с това дете, защото тя ми кресна за нещо без дори да съм влязла в контакт с нея, после в трамвая я чух как командва баба си, че повече нямало да се качва на трамвай и трябвало да си вземат такси. След няколко дни разбрах, че тя не е ходила на детска градина и сега има доста да си наваксва. Както се казва животът ще я очука, но съм сигурна, че и родителите й имат голям принос в избора на момента.

 Време е ..да благодаря за вашите съвети ...те ми дадаха куража да не се откажа.Да си кажа бях просто пред нервен срив..Сега вече не ревем не изпадаме в истерия, но не стоим  по цял ден в градината ....компромис между нас двете....Зимата дойде и почнаха настинките но когато е читава е на градина... 

Горкото детенце Моят също ревеше,в началото го водехме двамата с баща му и беше голям зор.Сега мъжът ми го води сам и не реве,но мънка и се пазари...

Според мен това е идеалният компромис. Браво на вас! Надявам се, че напролет ако решиш да я оставяш по цял ден, вече ще се адаптира по-лесно.
Всъщност преди да прочета последния ти пост, исках да споделя, че и на мен като на Вишна, хич не ми се струва добра тази толкова трудна адаптация, макар че от малкото ти думи не става ясно къде е причината. Децата са много адаптивни и за тях няколко месеца са страшно дълго време - нормално трябва да е свикнала вече.
При нас беше така: Дъщеря ми е много контактно и весело дете. Смятах, че ще се адаптира бързо. Тя рева няколко месеца, през които се убедих, че госпожите са големи змеици. Преместих я - в новата няма рев, още от първия ден.

Чудих се, дали да се включвам, защото темата е от преди месец, но реших все пак да споделя и аз опита си, за кураж на всички майки с подобни проблеми.
Синът ми е на 3г. и от септември е на градина. Все още си плаче традиционно сутрин, трудно се разделяме, особено след периодите на отсъствие по болест. Обаче установих, че след това, по време на занятията и игрите, му е интересно и много се забавлява. Как го разбрах - ами имам близка, която работи в същата градина и на която имам доверие, а и групата му е на първия етаж и си позволявах да надниквам през прозореца, наблюдавах ги и докато играят на двора, без той да ме види, разбира се.
Та мисълта ми е, че за да се реши проблема, трябва да се формулира какъв точно е той - дали детето плаче, защото нещо не му харесва в градината или просто преживява мъчително самата раздяла сутрин. Във втория случай (който за тази възраст е по-масовия, по мои впечатления)  действително лекът е възможно най-кратко сбогуване и бързо изпращане на детето в стаята. В първия - смяна на групата или градината, но трябва да сме сигурни, че нещо там не е наред, защото в противен случай стресът за детето може да стане още по-голям.

Записвам  се  да  следа  темата  и  аз ще  се включа  скоро.

И моята дъщеря беше от ревящите и то месеци наред. Късаше ми се сърцето отначалото. Резултата от трудното свикване е гризането на ноктите, което си остана и до днес след многобройните опити да спре. Важна роля  играе и персонала в градината.

Когато дъщеря ми тръгна на ясла, беше същия ужас. Да свикне, да свикне, ама накрая влязохме в болница. Не го казват да те плаша, разбира се, ама така и не свикна. След като закрепна, я преместих в друго заведение. Страх ме беше, честно казано, бях много по-смела когато я записвах първия път. Директорката викна госпожата на новата група, дойде усмихната, лъчезарна жена, клекна, разтвори широко ръце и каза - здравей, красавице, откога те чакаме! Дъщеря ми отиде при нея, прегърна я, госпожата я занесе на ръце в групата и повече проблеми не сме имали с ясли и градини. Даже се пазареше да я взимам последна, за да си играе.
Може би това не е точното място за твоето детенце.

Много е важно какво е отношението на персонала към децата.

моята дъщеря беше същата когато тръгна на ясла, в началото плачеше малко но пък мисля че уж и хареса да е сред деца, но в последствия някое дете я ухапа, кой знае и какво друго са правили и тя така се беше стресирала че започна всеки ден да плаче все повече, така месеци минаха но тя така и не свикна, спрях я. Мина лятото, дойде есента записах я в частна градина, само първия ден се разплача че трябваше сама да се качва и пътува с рейсчето, после не е плакала а напротив с голям трепет чакаше да ходи всеки ден. Идеята ми е че може нещо да я притеснява в тази градина, дали някоя от госпожите, дали някое дете не я тормози, поговори с госпожите, поговори с детето, ако имаш възможност смени групата или градината

Няма да е първото, което не може да свикне. Много дечица около нас, а и в отчетната ни темичка не успяха да свикнат и просто ги спряха. Синът ми не е помирисвал ясла, много съм против тези заведения. Незнам доколко те успокоява това, обаче.

Моят син рева в продължение на 6 месеца,но след това свикна и започна да иска сам да ходи.Така,че се зареди с търпение.

След 2-3 месеца персонала ще е същият така, че не зная какво очакваш. Дано детето да може само да се адаптира и  да се успокои.

Иво също не се почувства добре в първата си детска градина-направо си беше нещастен. Плачеше всяка сутрин. Всъщност, "плачеше" далеч не е точната дума. Той изпадаше в истерия.
Преместих го в друга градина и мисля, че в нея наистина е щастлив. Много харесвам учителките му, той ги обича, настроението в групата е съвсем различно от това в предишната. Изобщо-безкрайно съм доволна от промяната.
Когато преди 2 години се колебаех какво трябва да направя и пуснах тема за това, че искам да го преместя в друга градина, почти всички ме посъветваха да сменя градината. Много майки ми даваха примери със собствените си деца-как смяната на мястото се е отразило чудесно. При Иво също промяната беше за добро.
Лошото е, че когато четях съветите да сменя ДГ останах с впечатлението, че това е най-лесното нещо на света, едва ли не-само трябва да го поискаш.  Не, не е така. Да се смени градината-поне в София, е трудно.
Стискам ви палци!

Аз да споделя, че малката не свиква с градината. И проблема не е в персонала. Ния казва, че са много добри жените и че я гушкат и я хвалят, правят и прически...  Просто не иска на градина.

Ние свикнахме и ходим с желание.Сега с нетърпение чака понеделника,за да отива.

Има и такива деца, аз също сън била такава и не съм имала по-късно проблеми нито в предучилище нито в училище

Така е. Аз също не съм доволна от градината( по точно от персонала) на Марти, но не можах да я сменя. Няма места никъде в близките до нас градини. Само да добавя, че още от самото начало не можахме да се вредим в най близката градина до дома ни. Отначало се зарадвах, че все пак успяхме да се вредим някъде макар и не много близо до нас. Но по късно разбрах и защо там имаше и свободни места. Както и да е, отават ни още няколко месеца да посещаваме градината. Дано после нацелим добър педагог в училище.

Ако имаш възможност, махни детето от градината и потърси друго решение. Дъщеря ми така тръгна с нежелание на градина, започна да се напикава, повръщаше сутрин, преди да влезе в сградата, започна да боледува, разви бронхо пневмония, след това астма. След консултация с хомеопат, мнението на лекарката е, че причина за всичките и болести е именно изпращането в детската градина и раздяла с родителите, които тя не е могла да преживее. Аз пробвах и друга детска градина - беше малко по-добре, но пак не тръгна както трябва. След това я записах в читалището до нас и всички си отдъхнахме - нито е плакала, нито е боледувала, нито се е противопоставяла. Ходи до предучилишна възраст там.
Психиката на децата е много крехка и такива преживявания имат много сериозни отражения върху тях.

аз не свикнах с  детска градина и след 2 години ходене , просто персонала се държеше отвратително с децата агресивно и общо взето това учеше и децата на агресия , след две години стана така че се смениха 4 човека от този персонал на тяхно масто дойдоха 4 млади момичета усмихнати с желание да работят с децата точно след 3 дни от проблемно дете което пращаха вече на лекар се превърнах в едно усмихнато послушно и спокойно дете и ходех на градина с желание , агресията межди децата намаля до минимум , така че аз си мисля че причината е в персонала на градината  , смени я ако можеш . Определено много травмира това да си подложен на ежедневен тормоз

Това, че дъщеря ти е започнала да се напикава може да се дължи на много неща - може да се е изплашила от него - било то в градината, или извън нея. Попитай я дали нещо я притеснява, може да ти загатне нещо. Що се отнася до адаптирането към градината, респективно към яслата, периодът може да е доста по-дълъг. А имай предвид, че и след всяко прекъсване, ще има отново мъчителни раздели и период на адаптация. В нашата ясла имахме един месеец, в който бяхме във ваканция, и след това почнахме пак наново. Но горе главата, щ е свикне. И опитай се да бъдеш по-спокойна, защото на детето сигурно му е по-весело през деня. попитай дали се заиграва с играчките и с другите деца. Ако се отпуска през деня, значи всичко ще е наред.

Опитай да говориш с госпожите в ДГ и да разбереш от тях колко продължава да плаче детето след като си тръгнеш.Много е вероятно да плаче вече само по навик че довчера е плакала.Опитай се да не показваш външно колко те разтройва това че детето плаче.Друг вариант е да опиташ да се водят с бащата на ДГ.

И моята дъщеря си харесва госпожите,но не иска да играе с децата.По цял ден си седи на столчето и се включва само в груповите занимания.Не иска да ходи и това е.Засега съм я спряла.