ДЕТЕТО МИ НЕ МОЖЕ ДА СВИКНЕ С ДЕТСКАТА ГРАДИНА!!!!!!!!!!!!!

Говори с госпожите .Да и   обарнат малко малко повече внимание вероятно всичко се далжи на стреса от раздялата с мама.Аз нямам проблем с моите деца и двамата много малки трагнаха на ясли и свикнаха за седмица,малкия е на1г и 3м изобщо не плаче дори барза да влезе при децата.Пожелавам всичко да се оправи.Успех

Интересно и аз имах проблем не с първото си, а с второто си дете. Когато заведох сина ми на детска градина бях много притеснена, още повече - аз самата не съм ходила на детска градина. Той обаче свикна без почти никакъв проблем, разплака се само втория ден, но тогава госпожата го гушна и ми каза, че ще го заведе на прозореца да ми махне за довиждане. После това стана ритуал - той бързаше да влезе и да отиде на прозореца да ми махне за довиждане. Мислех си, че така ще е и с дъщеря ми и въобще не се притеснявах за нея - оказа се точно обратното. Тя плачеше по целия път до детската градина. Аз дори я носех на ръце поне 700 метра до градината. Все се надявах нещата да утихнат, докато една сутрин както я носех не се спънах и двете паднахме - аз се ударих доста лошо, за да я предпазя, да не падна върху нея. Оттогава й обясних, че вече не мога да я нося и трябва да вървим - така и проблемът с  детска градина изчезна. Звучи невероятно, че някакво падане ни е помогнало. Разбира се, аз по целия път дни наред съм обяснявала, че я обичам, че не я изоставям и такива неща, но те изглежда проговориха, когато тя ме видя със сълзи в очите от болката при удара. Естествено това не е рецепта, но е пример, че децата много ясно ни чуват и наблюдават сигналите, които съзнателно или несъзнателно им подаваме. Ако в главата ви звучи колебливата мисъл "Дали не е по-добре да си остане вкъщи и да я гледа баба й" - тя със сигурност усеща тази алтернатива и ще ви направи луди, особено ако е привързана към баба си.

От моя опит на дете, което не е ходило на детска градина, и на майка на деца, които са ходили на детска градина - искам да ви кажа, че социалните умения, които човек там придобива са изключително предимство след това - в училище. Сега дъщеря ми е в първи клас и в класа й има едно момиченце, което дразни всички и никой не иска да е приятел с него. Аз също още на втория ден засякох, че нещо не е точно с това дете, защото тя ми кресна за нещо без дори да съм влязла в контакт с нея, после в трамвая я чух как командва баба си, че повече нямало да се качва на трамвай и трябвало да си вземат такси. След няколко дни разбрах, че тя не е ходила на детска градина и сега има доста да си наваксва. Както се казва животът ще я очука, но съм сигурна, че и родителите й имат голям принос в избора на момента.

 Време е ..да благодаря за вашите съвети ...те ми дадаха куража да не се откажа.Да си кажа бях просто пред нервен срив..Сега вече не ревем не изпадаме в истерия, но не стоим  по цял ден в градината ....компромис между нас двете....Зимата дойде и почнаха настинките но когато е читава е на градина... 

Горкото детенце Моят също ревеше,в началото го водехме двамата с баща му и беше голям зор.Сега мъжът ми го води сам и не реве,но мънка и се пазари...

Според мен това е идеалният компромис. Браво на вас! Надявам се, че напролет ако решиш да я оставяш по цял ден, вече ще се адаптира по-лесно.
Всъщност преди да прочета последния ти пост, исках да споделя, че и на мен като на Вишна, хич не ми се струва добра тази толкова трудна адаптация, макар че от малкото ти думи не става ясно къде е причината. Децата са много адаптивни и за тях няколко месеца са страшно дълго време - нормално трябва да е свикнала вече.
При нас беше така: Дъщеря ми е много контактно и весело дете. Смятах, че ще се адаптира бързо. Тя рева няколко месеца, през които се убедих, че госпожите са големи змеици. Преместих я - в новата няма рев, още от първия ден.

Чудих се, дали да се включвам, защото темата е от преди месец, но реших все пак да споделя и аз опита си, за кураж на всички майки с подобни проблеми.
Синът ми е на 3г. и от септември е на градина. Все още си плаче традиционно сутрин, трудно се разделяме, особено след периодите на отсъствие по болест. Обаче установих, че след това, по време на занятията и игрите, му е интересно и много се забавлява. Как го разбрах - ами имам близка, която работи в същата градина и на която имам доверие, а и групата му е на първия етаж и си позволявах да надниквам през прозореца, наблюдавах ги и докато играят на двора, без той да ме види, разбира се.
Та мисълта ми е, че за да се реши проблема, трябва да се формулира какъв точно е той - дали детето плаче, защото нещо не му харесва в градината или просто преживява мъчително самата раздяла сутрин. Във втория случай (който за тази възраст е по-масовия, по мои впечатления)  действително лекът е възможно най-кратко сбогуване и бързо изпращане на детето в стаята. В първия - смяна на групата или градината, но трябва да сме сигурни, че нещо там не е наред, защото в противен случай стресът за детето може да стане още по-голям.

Записвам  се  да  следа  темата  и  аз ще  се включа  скоро.

И моята дъщеря беше от ревящите и то месеци наред. Късаше ми се сърцето отначалото. Резултата от трудното свикване е гризането на ноктите, което си остана и до днес след многобройните опити да спре. Важна роля  играе и персонала в градината.

Когато дъщеря ми тръгна на ясла, беше същия ужас. Да свикне, да свикне, ама накрая влязохме в болница. Не го казват да те плаша, разбира се, ама така и не свикна. След като закрепна, я преместих в друго заведение. Страх ме беше, честно казано, бях много по-смела когато я записвах първия път. Директорката викна госпожата на новата група, дойде усмихната, лъчезарна жена, клекна, разтвори широко ръце и каза - здравей, красавице, откога те чакаме! Дъщеря ми отиде при нея, прегърна я, госпожата я занесе на ръце в групата и повече проблеми не сме имали с ясли и градини. Даже се пазареше да я взимам последна, за да си играе.
Може би това не е точното място за твоето детенце.

Много е важно какво е отношението на персонала към децата.

моята дъщеря беше същата когато тръгна на ясла, в началото плачеше малко но пък мисля че уж и хареса да е сред деца, но в последствия някое дете я ухапа, кой знае и какво друго са правили и тя така се беше стресирала че започна всеки ден да плаче все повече, така месеци минаха но тя така и не свикна, спрях я. Мина лятото, дойде есента записах я в частна градина, само първия ден се разплача че трябваше сама да се качва и пътува с рейсчето, после не е плакала а напротив с голям трепет чакаше да ходи всеки ден. Идеята ми е че може нещо да я притеснява в тази градина, дали някоя от госпожите, дали някое дете не я тормози, поговори с госпожите, поговори с детето, ако имаш възможност смени групата или градината

Няма да е първото, което не може да свикне. Много дечица около нас, а и в отчетната ни темичка не успяха да свикнат и просто ги спряха. Синът ми не е помирисвал ясла, много съм против тези заведения. Незнам доколко те успокоява това, обаче.

Моят син рева в продължение на 6 месеца,но след това свикна и започна да иска сам да ходи.Така,че се зареди с търпение.

След 2-3 месеца персонала ще е същият така, че не зная какво очакваш. Дано детето да може само да се адаптира и  да се успокои.