"Защото в българската държава грижата за младото поколение е обществено задължение на пенсионерите".
За съжаление и аз така го виждам.
За съжаление и аз така го виждам.
- Публикувана: 4 ноем. 2008, 23:24 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 00:48 ч.
БЪЛГАРСКОТО ДЕТЕ - НАХРАНЕНО, ОБЛЕЧЕНО И НЕОБИЧАНО
Статията е твърде крайна и немотивирано негативна. Не съм съгласна с нещата "по принцип", "всеизвестно е".
Не смятам, че митологизирането на миналото ще донесе нещо добро, още по-малко пък ще накара някой да промени модела си на възпитание към челядта с поднесен по този начин опит за народо-философстване.
Моите родители, във така прекрасното време преди промените, НЕ ме пускаха навън, без да знаят точно къде съм. Никога не са ми разрешавали да ходя и правя каквото си поискам, едва ли е било щото са били много спокойни. Очевидно е, че не сме имали къща с двор, нито баби с такива къщи с дворове, както е очевидно, че съм израснала в град (градове - ходех летата при бабите ми - също гражданки). Мога ли тогава да твърдя и вярно ли ще бъде, ако кажа, че моите родители са били обичащи и загрижени за мен и затова не са ме оставяли да хойкам, а на всички останали "хаймани", така спокойно пуснати да "играят", родителите им просто са били като тези, описани в статията - желаещи да не бъдат притеснявани индивиди?
Моята дъщеря има постоянен достъп до компютър и телевизор - те са фон, не забелязвам у нея никакво пристрастяване, дано и занапред да е така; т.е. не смятам, че ограничаването е единственият възможен начин да накараш детето да не седи пред телевизора/компютъра, както и не смятам, че те са толкова пък ужасни неща.
Не одобрявам отглеждането на децата от баби/дядовци, съответно аз не го правя. Детето ми ходи на ясла, предпочитам го пред детегледачка, за което имам своите аргументи. Не смятам, че детето ми нещо губи от това.
Не смятам, че митологизирането на миналото ще донесе нещо добро, още по-малко пък ще накара някой да промени модела си на възпитание към челядта с поднесен по този начин опит за народо-философстване.
Моите родители, във така прекрасното време преди промените, НЕ ме пускаха навън, без да знаят точно къде съм. Никога не са ми разрешавали да ходя и правя каквото си поискам, едва ли е било щото са били много спокойни. Очевидно е, че не сме имали къща с двор, нито баби с такива къщи с дворове, както е очевидно, че съм израснала в град (градове - ходех летата при бабите ми - също гражданки). Мога ли тогава да твърдя и вярно ли ще бъде, ако кажа, че моите родители са били обичащи и загрижени за мен и затова не са ме оставяли да хойкам, а на всички останали "хаймани", така спокойно пуснати да "играят", родителите им просто са били като тези, описани в статията - желаещи да не бъдат притеснявани индивиди?
Моята дъщеря има постоянен достъп до компютър и телевизор - те са фон, не забелязвам у нея никакво пристрастяване, дано и занапред да е така; т.е. не смятам, че ограничаването е единственият възможен начин да накараш детето да не седи пред телевизора/компютъра, както и не смятам, че те са толкова пък ужасни неща.
Не одобрявам отглеждането на децата от баби/дядовци, съответно аз не го правя. Детето ми ходи на ясла, предпочитам го пред детегледачка, за което имам своите аргументи. Не смятам, че детето ми нещо губи от това.
За мен статията съдържа истина, но е същевременно преекспонирана. Не всички баби са грохнали и болни и не всички деца обичат да гледат телевизия.
Не можем обаче да гледаме децата си по старому, защото едно време нямаше компютри и компютърни игри преливащи от насилие, нямаше телевизия (кой гледаше тогава скучната програма), нямаше порнография, филми с насилие и медии, които заливат хората с помия. Нямаше ширеща се престъпност и наркомания - децата спокойно можеха да играят вечер около блоковете без майките им да се притесняват за тях. Боклуците в лавките се свеждаха до банички-подметки и мазен чипс, които така или иначе никой не ядеше. За децата държавата имаше пари - асамблеи, ТНТМ, детски лагери, кръжоци, олимпиади, опитно-трудови полета и какво ли не.
Но днес нещата се промениха, а някои родители като че не усещат. Днес не можеш просто да оставиш детето на грижите на държавата или обществото, защото... такива няма. За нашите деца държавата не дава пари (не казвам че няма, има и то огромни фондове от евросъюза!), и не ги пази, а обществото, както някой каза, липсва.
Затова, драги майки, каквото ние си направим като родители, това ще е. Никой не може да ни помогне отвън, време е да го разберем. Държавата в момента е орган за събиране на данъци от които се облагодетелстват на шепа самозабравили се лидери. Не е редно от такива неадекватни хора да искаме да ни пазят и отглеждат децата.
Та, споделете сега какво можем да направим за да не става реалност написаното в статията.
Не можем обаче да гледаме децата си по старому, защото едно време нямаше компютри и компютърни игри преливащи от насилие, нямаше телевизия (кой гледаше тогава скучната програма), нямаше порнография, филми с насилие и медии, които заливат хората с помия. Нямаше ширеща се престъпност и наркомания - децата спокойно можеха да играят вечер около блоковете без майките им да се притесняват за тях. Боклуците в лавките се свеждаха до банички-подметки и мазен чипс, които така или иначе никой не ядеше. За децата държавата имаше пари - асамблеи, ТНТМ, детски лагери, кръжоци, олимпиади, опитно-трудови полета и какво ли не.
Но днес нещата се промениха, а някои родители като че не усещат. Днес не можеш просто да оставиш детето на грижите на държавата или обществото, защото... такива няма. За нашите деца държавата не дава пари (не казвам че няма, има и то огромни фондове от евросъюза!), и не ги пази, а обществото, както някой каза, липсва.
Затова, драги майки, каквото ние си направим като родители, това ще е. Никой не може да ни помогне отвън, време е да го разберем. Държавата в момента е орган за събиране на данъци от които се облагодетелстват на шепа самозабравили се лидери. Не е редно от такива неадекватни хора да искаме да ни пазят и отглеждат децата.
Та, споделете сега какво можем да направим за да не става реалност написаното в статията.
Няма никакво митологизиране на миналото. Можеш да отвориш някоя от книгите по етнология, история или антропология и да прочетеш какво пише там. Правени са описания на българския бит и култура, има и съвременни такива проучвания. Традициите в отглеждането на децата не започват с поколението на соца или демокрацията, а са много по-назад във времето. Моделът на възпитание се е променил до известна степен заради промяната в икономическата структура и взаимодействието с господстващи или популярни в момента чужди модели и култура.
Няма никакво митологизиране на миналото. Можеш да отвориш някоя от книгите по етнология, история или антропология и да прочетеш какво пише там. Правени са описания на българския бит и култура, има и съвременни такива проучвания. Традициите в отглеждането на децата не започват с поколението на соца или демокрацията, а са много по-назад във времето. Моделът на възпитание се е променил до известна степен заради промяната в икономическата структура и взаимодействието с господстващи или популярни в момента чужди модели и култура.
и хубавото е, че никога няма да се върне във тогавашния му вид, слава Богу, че Дарвин ще се обърне в гроба. Пък вместо етнология, история или антропология бих препоръчала Фройд например и прочети за неврозите и корените им, защото в трудовете по етнология, история или антропология не се говори за шамарите, които са били доста приемлив начин за възпитание, нито пък за кръвосмешенията, блудствата... Какво си мислиш, че понеже сме в Бг подобни неща тук не са се случвали, не, те просто не са описвани. Вярно е иначе, че "отглеждането на децата не започват с поколението на соца или демокрацията, а са много по-назад във времето".
Кой го смята за по-добро? Казах, че сравнението откъм общуване с децата не е в полза на сегашното време и това е МОЕТО мнение.
Не се бой, и Фройд съм чела, че и други книги. А и Фройдизмът е само едно течение в психологическата и психоаналитичната наука. Колкото до шамарите - и сега ги има, но вече се смятат за насилие. Това не пречи на много родители да ги даряват на децата си за щяло и нещяло. И дори не става въпрос за родители, които са от изпадналите слоеве на населението. Насилието не е само шамари, а и психическо. Например, поставянето на високи изисквания към децата, все едно са малки възрастни; липсата на свободно време или наказанията с лишаване от разни придобивки заради някакви глупави родителски амбиции. Ако едно време са играли предимно физически шамари, сега в много семейства играе железният юмрук в кадифена ръкавица - детето трябва да е точно такова, каквото искат родителите, да живее по часовник и винаги да е на 100%.
Не се бой, и Фройд съм чела, че и други книги. А и Фройдизмът е само едно течение в психологическата и психоаналитичната наука. Колкото до шамарите - и сега ги има, но вече се смятат за насилие. Това не пречи на много родители да ги даряват на децата си за щяло и нещяло. И дори не става въпрос за родители, които са от изпадналите слоеве на населението. Насилието не е само шамари, а и психическо. Например, поставянето на високи изисквания към децата, все едно са малки възрастни; липсата на свободно време или наказанията с лишаване от разни придобивки заради някакви глупави родителски амбиции. Ако едно време са играли предимно физически шамари, сега в много семейства играе железният юмрук в кадифена ръкавица - детето трябва да е точно такова, каквото искат родителите, да живее по часовник и винаги да е на 100%.
До преди година живеехме в София.Там се задушавах,децата ми растяха в бетонна джунгла.Най-доброто,което направихме със съпруга ми за тях и цялото ни семейство е че вече не живеем там.Сега дъщерите ми имат на разположение поляна с ябълкови дървета,улици с малко автомобили,приятели ,с които ходят на училище с училищен автобус, а след това си играят навън, на детската площадка.Живем на село и дъщерите ми се запознаха с кълвача,сойката и синигерите,обичат да си играят със съседските котета и ,вярвайте ми , щастливи са.
Хм, Радостинче не мога съвсем да се съглася с теб. Мисля, че във всяко едно време родителите са искали децата да бъдат по-добри от тях.
И винаги е имало свръх-амбициозни родители.
И за психическия тормоз не мога да се съглася, мого майки се опитват да вникнат в чувствата на децата си, вместо да им обършат по дава шамара, както беше навремето.
А многото курсове и занимания са, защото има търсене и от страна на децата, никой не ги насилва да ходят навсякъде. Просто децата са по-разностранно развити.
И смятам че тази статия е доста едностранчива и непълна. Въобще как решиха, че децата са нахранени и облечени, пък необичани. Може би от наблюденията върху няколко майки-снобки се направи този генерален извод за цялото ни общество.
Понякога си мисля, че живея някъде другаде, защото аз често виждам обичани и гледани деца, макар и не празнично облечени, усмихнати, нормално боледуващи и с нормални интереси и амбиции.
ПП: albenap,
и аз на това се надявам следващата година. Дори съм склонна децата да посещават обикновено селско училище, вместо свръхскъпо частно заведение. Така или иначе човек може да се образова цял живот, но детството е само едно и не се връща никога вече.
И винаги е имало свръх-амбициозни родители.
И за психическия тормоз не мога да се съглася, мого майки се опитват да вникнат в чувствата на децата си, вместо да им обършат по дава шамара, както беше навремето.
А многото курсове и занимания са, защото има търсене и от страна на децата, никой не ги насилва да ходят навсякъде. Просто децата са по-разностранно развити.
И смятам че тази статия е доста едностранчива и непълна. Въобще как решиха, че децата са нахранени и облечени, пък необичани. Може би от наблюденията върху няколко майки-снобки се направи този генерален извод за цялото ни общество.
Понякога си мисля, че живея някъде другаде, защото аз често виждам обичани и гледани деца, макар и не празнично облечени, усмихнати, нормално боледуващи и с нормални интереси и амбиции.
ПП: albenap,
и аз на това се надявам следващата година. Дори съм склонна децата да посещават обикновено селско училище, вместо свръхскъпо частно заведение. Така или иначе човек може да се образова цял живот, но детството е само едно и не се връща никога вече.
До преди година живеехме в София.Там се задушавах,децата ми растяха в бетонна джунгла.Най-доброто,което направихме със съпруга ми за тях и цялото ни семейство е че вече не живеем там.Сега дъщерите ми имат на разположение поляна с ябълкови дървета,улици с малко автомобили,приятели ,с които ходят на училище с училищен автобус, а след това си играят навън, на детската площадка.Живем на село и дъщерите ми се запознаха с кълвача,сойката и синигерите,обичат да си играят със съседските котета и ,вярвайте ми , щастливи са.
До преди година живеехме в София.....
Е, аз пък съм от тези, които се отказаха след две години да живеят в близката до столицата провинция /35 км./ Въобще не е тази приказка, която се опитват някои да ме убедят, че е.
До преди година живеехме в София.....
Е, аз пък съм от тези, които се отказаха след две години да живеят в близката до столицата провинция /35 км./ Въобще не е тази приказка, която се опитват някои да ме убедят, че е.
Кой го смята за по-добро? Казах, че сравнението откъм общуване с децата не е в полза на сегашното време и това е МОЕТО мнение.
Не се бой, и Фройд съм чела, че и други книги. А и Фройдизмът е само едно течение в психологическата и психоаналитичната наука. Колкото до шамарите - и сега ги има, но вече се смятат за насилие. Това не пречи на много родители да ги даряват на децата си за щяло и нещяло. И дори не става въпрос за родители, които са от изпадналите слоеве на населението. Насилието не е само шамари, а и психическо. Например, поставянето на високи изисквания към децата, все едно са малки възрастни; липсата на свободно време или наказанията с лишаване от разни придобивки заради някакви глупави родителски амбиции. Ако едно време са играли предимно физически шамари, сега в много семейства играе железният юмрук в кадифена ръкавица - детето трябва да е точно такова, каквото искат родителите, да живее по часовник и винаги да е на 100%.
Не се бой, и Фройд съм чела, че и други книги. А и Фройдизмът е само едно течение в психологическата и психоаналитичната наука. Колкото до шамарите - и сега ги има, но вече се смятат за насилие. Това не пречи на много родители да ги даряват на децата си за щяло и нещяло. И дори не става въпрос за родители, които са от изпадналите слоеве на населението. Насилието не е само шамари, а и психическо. Например, поставянето на високи изисквания към децата, все едно са малки възрастни; липсата на свободно време или наказанията с лишаване от разни придобивки заради някакви глупави родителски амбиции. Ако едно време са играли предимно физически шамари, сега в много семейства играе железният юмрук в кадифена ръкавица - детето трябва да е точно такова, каквото искат родителите, да живее по часовник и винаги да е на 100%.
Всеки е свободен сам да реши дали да ползва ток и парно, или не (образно казано), това обаче няма да направи поколението само лошо или само добро, то винаги ще е различно от предишните и е поне толкова неуважително към родителите да се твърди, че те са еди-какви-си априори, колкото и да им се удари по един шамар. Вярвам, че си наясно, щом и Фройд си чела, че и други книги, може би от там е и увереността, че "едно време са играли предимно физически шамари, сега в много семейства играе железният юмрук в кадифена ръкавица - детето трябва да е точно такова, каквото искат родителите, да живее по часовник и винаги да е на 100%."? Това не е въпрос.
Много родители се опитват, а други не да вникнат в душите на децата си. Не всички родители са искали и искат децата им да са по-добри от тях. Удрянето на шамар доскоро не се е смятало за насилие, дори сравнително доскоро (не помня ООН кога приема хартата за правата на детето) детето не е било смятано за отделен индивид, а по-скоро за собственост на родителите.
И в момента има много семейства, където родовите връзки са много силни и децата живеят в малка общност. Но в големия град това става много трудно.
Но както и да е, отклоних се малко от темата. Всяка от нас мисли, че прави най-доброто за децата си и им показва постоянно, че ги обича. Но се съмнявам това да е представителна извадка за всички родители.
Поне на думи всеки родител (дори и този, който пребива детето си) твърди, че прави всичко за доброто и в името на детето. Но фактите говорят по-добре от думите.
И в момента има много семейства, където родовите връзки са много силни и децата живеят в малка общност. Но в големия град това става много трудно.
Но както и да е, отклоних се малко от темата. Всяка от нас мисли, че прави най-доброто за децата си и им показва постоянно, че ги обича. Но се съмнявам това да е представителна извадка за всички родители.
Поне на думи всеки родител (дори и този, който пребива детето си) твърди, че прави всичко за доброто и в името на детето. Но фактите говорят по-добре от думите.
Ludmil е прав.Въпрос на приоритети.И въобще не е приказка живота на село.Но това е нашият избор и се радвам, че той прави децата ни щастливи.Всъщност не ми беше трудно да убедя Деси,че е много по-интересно и забавно да цапаш в реката и да се опитваш да хванеш с ръка сребърните рибки,отколкото да седиш с часове пред телевизора.Не знам какво ще стане с нея когато порасне и подгони мечтите си,но искренно се надявам споменът от детството винаги да стопля душата й.