ше истипосало преди няколко дни на първа страница . Момче на 16г което върви по два км. в едната посока за да иде на училище в ТЕТ "М. Ломоносов" и още толкова в обратната посока за да хване влака за Стражица и да се върне в дома в Горски Сеновец, но иска да учи и го прави. Та да се върна на тая жена, малката , тихата , селянката която днес дойде в Г. Сеновец за да предложи дом, и подслон на това дете за да облекчи не лекият му живот. Не , че тя си няма, има си син осиновен голям хубавец дипломиран инженер, на 25 години реализиран в живота началник смяна в Голям машиностроителен завод в Габрово. Попитах я " защо го правиш" и получих отговор, който ме накара да се засрамя от себе си от тъпия въпрос който зададох.
Отговора "Всеки на този свят идва с някаква мисия, моята мисия е да бъда добра и да се отзовавам там където имат нужда от мен, всеки си кара своята лодка и я блъска там където иска,
моята роля е да помогна на човека да се качи в своята си лодка. Само това правя, помагам на човека да си подкара лодката. Надявам се , че не престъпление." Не мила приятелко , не е престъпление, напротив геройство е.
Имам смелостта да напиша тия редове защото знам , че тя няма да ги прочете , защото няма компютър. Може да ги прочете синът и, но никога няма да и каже, защото много ме обича и знае , че тя ще ме линчува за това което правя публично достояние. Мили момичета, написах всичко това с една единствина цел. Добротата и човечността не са качества които се придобиват, и се доусъвършенстват, те са качества които или имаш, или нямаш. Разбирам негудуването ви към дамите от София, да те критикуват, карат ни се като на първокласници и ни хокат нас "зрелите жени" от дълбоката провинция и едва ли в нашите очи "се правят на велики" но разберете ги и тях. Те са хората основали тази фондация, хората които годи на ред са били рамо до рамо и са изградили екип които работи безотказно поне на тяхното ниво. Не можем да ги корим, че искат зда съхранят това кито са изградили с много труд и са наказали семействата си с безброй-много отсъствия от къщи. Ние направихме два, три базара и се почуствахми безсмъртни , но не сме. Момичета извинете ме за израза, ама ние мятаме крачоли по отъпкани пътеки и небива да се сърдим на тези които са ги отъпкали и са обрали тръните и са осякли пречещите клонки. Скъпи мами днес, една друга жена взе едно дете от този дом за празниците, достатъчно голямо дете за да разбере каква чест му е указана и да не е разочаровано когато отново трябва да го върне там. Та тая жена, му купи подаръци за новогодишната нощи го положи да спи до собствените си деца, тая жена ще готви и ще гласи маса с още едни прибори в семейството си , тая жена ще трепери и ще бди над това дете д се чуства комфортно и да не се разболее цели четери дни. Дано не прозвучи банално , ама на такива хора трябва да се възхищаваме. Защото тя не го прави за първи път, и ще продължи да го прави и за напред. Ама неапелира и не се бие в гърдите , какво е направила. Тая жена ще се лиши от празници зада осигури на това дете комфорт за няколко дни и няма да заведе нейните си никъде , защото тоя вид деца не се котират много в нашето иначе тъй "възвишено общество., а нямя как да го остави само в къщи. Аплодисменти за тая безименна дама. Много дълго се проточих за което искренно се извинявам, но дано съм успяла да ви намеря тема за размисъл през почивните дни. Хора които с лека ръка захвърлят едногодишен труд собствен и на другите поне за мен не са достойни за уважение. Ако искаш да те уважавт другите, уважавай се сам" е казал Екзюпери. Весели празници и Щастлива нова година, здраве и късмет на всички.