Втори бракове

Всичко става ако силно го пожелаеш ! С времето ще се отпуснеш - стига и човекът отсреща да има нужното търпение и разбиране ! Децата Ви ще Ви сплотят - отнасяйте се с търпение, уважение и любов по между си - не допускайте грешките от преди. И двамата в крайна сметка търсите едно и също  нещо и следователно ще гледате в една посока ! Успех и Любов !!! 

Преди 3 дни казах"ДА" за втори път...Надали ще мога обаче да се доверя повече на мъж...

Е тогава какво те накара да кажеш "Да"?!

Той иска да заминем с детето тримата в чужбина,а ако имаме брак е по-лесно с документите за мен и детето и със здравните застраховки..

Елица, честито!  Доверието се гради, но се подарява с едно да.Има време за всичко!

 b_terzieva , както ти е казала Стелс с времето всичко се преодолява.Не съм го изпитала още, но съм сигурна, че щом сме дали шанс за нова връзка значи все пак се надяваме това "едно на ум" да изчезне.Не го мисли много това.Само ще си отиде.

   Мерси!Аз за себе си знам,че трудно ще е да го преодолея,но поне нека другите да могат!ПОжелавам го на всички!

Здравей, скъпа, и аз бях/съм като теб. Не вярвах, че е възможно, но се влюбих без много да мисля и се случи Сега имам до себе си най-прекрасния мъж. Обича и се грижи за сина ми много повече от БНД. Стискам палци за вас, дано всичко е наред и ви желая много щастие!!
Мисля, че само човек минал през това да отгледа сам дете може да го почуства толкова силно.

Мили момичета цял ден се забавлявам и се опитвам да намеря моите отговори във вашите писания. И тъй като нещо не се справям сама, реших да си поискам помощ.
От 20 години съм разведена. Имам чудесни отношения с БНД и цялата съпътстваща рода /интересно, че ме харесаха след развода/, дъщеря ми тази година ще навърши 25 години, сега се дипломира и общо взето в отношение всичко ми е ОК. Не ви го разказвам за да се хваля а защото е така - т.е там приеми няма.
За разсека от личния ми живот, за да не кажа сексуалния. Такъв Хауса цареше там до преди две години, че това мъжете изобщо ги бях отписала. Срещах само неудачници които или трябваше да издържам, или трябваше да правя ремонти, или да плащам старо парно с пари взети назаем от мен, които респективно аз връщах. Обзавеждах къщи, правех ремонти, сменях мъжки гардероби, търпях пиянски сцени.... и всички ек стри, като в латино сериал.... Обаче представете си след всички безумни връзки, в нета се запознах с българин живеещ в САЩ. Няколко месеца - почти година си писахме и редовно си говорехме в Skype. Прекарвахме заедно рождените и именните си дни, Нова година и Коледа - в Skye разбира се..... И  той си дойде, видяхме се на живо, харесахме се. През лятото отново се върна и аз прекарах трите  месеца през живота си на 43 годишна жена. В крайна сметка решихме да живеем заедно. Минах през всички перипетии за да взема виза за САЩ. Той дойде през ноември 2009 и заедно дойдохме в САЩ. Всичко е супер като изключим двете му деца които не искат да приемат развода с майка им и това че баща им вече има друга жена. А неговите деца също са големи и самостоятелни - сина му на 29 г. дъщеря му тази година ще навърши 22. Майка им е напуснала баща им преди пет години и аз нямам нищо общо с развода, та аз дори не съм го познавала тогава. Той се надява че децата му в един момент ще ме приемат а аз вече втори месец съм тук и дори не съм ги виждала.
В крайна сметка да обобщя какво ме притеснява. Смятам че липсата на контакт между мен и децата му ще затрудни неговият душевен мир, защото неизбежно ще се разкъсва по празници с кого да бъде. Пък аз така или иначе скоро ще му стана съпруга /не че се гордея с този факта, но закона тук го налага/. Ужасно се чувствам и не знам какво да направя. Искам да е щастлив, искам всичко да е наред, но честно казано не знам как да постъпя. Едновременно с това се страхувам че неразбориите в така създадените отношения /или по скоро липсата на каквито и да било отношения/ бавно но сигурно е разрушат нашата връзка. Няма начин как да подлагам връзката ни на изпитания, да поживея година, две пък тогава да го мисля, защото за да останем заедно в САЩ трябва да се оженим. Той не вижда бъдеще в БГ след като 12 години е живял тук. Нямам право да го карам да се връща в БГ за да мога аз да си преживея моите пробни периоди.
Пък аз не съм свикнала така. Освен че имам много добри отношения с БНД имам прилични отношения и със жената с която живее. Както казвах когато се развеждахме детето не е виновно че ние не се разбрахме. То си има нужда и от двамата и ние сме длъжни да бъдем до нея когато тя има нужда от нас. Така че когато беше абитуриентка спокойно поканих в къщи всичките му роднини, присъства приятелката му и сина и.  И сега честно казано не ги разбирам тези деца, колкото и да се напъвам, не мога да ги разбера. А толкова, толкова искам Мишенце да е щастлив и да не го заливаме всички с проблеми.

kiki6819 ...    
Ти си силна жена ... преминала си през толкова перипетии.... Моля те , не позволявай на нищо да попречи на връзката  ти с този човек ! Децата са си деца ... Аз съм по - малка от теб , но  с чиста  съвест мога да ти кажа  ЧЕ трябва да  се погрижиш вече за себе си    ЧУ ЛИ?
Децата ще си поемат  по своя път а ти .... ще стоиш самотна ли ?
Мога да ти кажа  само едно - РИСКУВАЙ !!! Неговите деца така или иначе ще свикнат с времето - в момента разсъждават като егоисти спрямо баща си а никак не са малки - не са на 5-6 години за да се чудиш как най-добре да им представиш нещата .... Егоизъм трябва да проявиш единствено ТИ !!!
Бори се , няма да  съжаляваш !!! 

kiki6819 Дерзай 
С моя мъж също сме интернет любов. вече трета година сме заедно, от една година щастливо женени, сега и с прекрасно момченце от нашата връзка.
Знам че такива любови оцеляват, защото предварително човек разкрива всичко за себе си и изненади по-късно почти няма.
Децата или ще разберат, или ще се примирят и в двата случая няма да живеят с баща си. Човека до него ще си ТИ.
Бащата на големия ми син също живее с приятелката си, без детето да иска да го вижда. Това не им пречи на връзката уверявам те.
Споко, смелост и мноооого щастие ти желая 

kiki68191 -просто се остави на течението и живей!Обичай го и живей!Никога не си позволявай да критикуваш децата му за това им отношение кам теб.Влез му в положение-говорете по въпроса само ако той иска да говори.Обсипвай го с любов и изживей мечтите си спокойно...А за родовите неудачи не мисли-ти ще си първата ,която ще разчупи стереотипа в рода ви:))))))).Късмет и щастие ти желая!!!

kiki68191, по- оптимистично го давай, като си трето поколение разведена, не значи че си обречена на неуспех в брака. Нали знаеш от мъдростта на приказките, дето сме чели-нещата се нареждат на третия път.  
 За проблема с децата на мъжа ти, вината не е в теб, а в тяхното неадекватно поведение. Не се обезкуражавай, а потърси идеи, с които на практика да се облекчи положението. То е ясно,че не може отведнъж да се реши.
 Може например за рождения си ден да заведе децата си на ресторант, след като е празнувал с теб. Но празнуването с теб да е с приоритет. Децата му са големи хора и се съмнявам по всички празници да са си седели с татко си и преди ти да се появиш в живота му. И интересно, и с майката заедно ли са празнували? По-смело го давай, с времето нещата се наместват. И приеми ча естествено мъжът ти да е зад теб в ситуацията. Ако ти търсиш вина в себе си го насочваш и той да я търси в грешната посока( т.е. в теб)

 Надникнах в темата, защото и аз съм с втори брак, който е успешен. Донякъде причината е в късмета. Донякъде обаче в това, че съм се поучила от някои свои грешки, сменила съм малко модела на поведение, сега не чакам човекът до мен да се сеща какви са очакванията ми, а си казвам навреме и не оставям нещата да се изплъзват и забиват в задънена улица. Поддържането на хубави отношения ми коства усилия, но си заслужава. Убедена съм, че е абсолютна илюзия, че като попаднеш на верния човек всичко си става от само себе си. Просто, ако човека е точния, като работиш по въпроса нещата се получават.
 Ако не е точния- да се скъсаш от усилия- само се влошават.

 А, и още нещо. Мен в началото  на втория ми брак свекърва ми абсолютно не ме приемаше. Проблемът си беше сериозен, но той застана зад мен. Една година не се виждахме с майка му, но после полека  се нормализираха отношенията. Хич не беше лесно, обаче.

Кики, нали не се шегуваш, че децата му са на 29 и на 22? Защото такова инфантилно поведение - паяци в баня и т.н е характнерно за пуберите! На почти 30, че и на 22  хората имат собствени семейства и родителите на трябва да ги дундуркат като бебета и да позволяват да им управляват личния живот! Майка им ги  е"зарязала" когато те са били пълнолетни и чак такова лигавене...еее стига де! Това е Америка!!!! Там никое дете не е pampered от родителите си на 22!!! Ша ма прощават! Просто поговори с бъдещия ти мъж за децата му и за неговото отношение към тях и обратното. И недей, моля те, някакви лигльолвци, пък било то и негови деца да ти провалят връзката! Казвам го от личен опит - имах "заварени" сестри и братя на голяма възраст....В началото мръндеха, но първо майка ми поговори сериозно с втория ми баща, леко му "отвори" очите и след това те бяха едно! Накрая децата му уважаваха майка ми много, макар, че никога не я заобичаха...но причините там са други...А и говорим за хора, които бяха около и над 30 госишни все пак...