Втори бракове

И аз да се включа - след като се натресох на такова чудо, че чак адвокатката ми се чуди как съм го изтраяла - предпочитам съжителство без брак и в момента така си живеем. По отношение на щастливи втори бракове/връзки сериозни - да, има такова животно.  Въпросът е да не тръгнеш да си лекуваш раните с новия човек, той няма нищо общо с предишния ни живот. Е, не че е лесно, но лично аз се радвам, че се отървах при все цената в кеш която платих и не само това. Харесвам си живота сега, обичам си човека до мен, децата ми са разкошни, пу, пу  Всичко е в самите нас, и ако ние се харесваме и приемаме, и ако си простим, нещата си идват по местата, а с тях и истинските хора. 

Аз май съм за тук 
За съпругът ми това е трети брак, за мен - първи. С бащата на големият ми син не бяхме женени. Съпругът ми няма деца от предишните бракове, прие Вики като негов син, и Вики го прие като баща. Нарича го "татко", правят разни мъжки неща заедно - сглобяват къщичка за птички, боядисваха детската. Вики държи когато съпругът ми е в БГ, той да го буди, той да го води и взима от училище. Обича, че татко прави най-вкусната закуска, най-вкусните пържени картофи, пуска филмчета.... и никога не повишава тон (за разлика от мен  )
С БНД се разделихме когато синът ми беше на година и малко, не помни нищо от съвмесният ни живот - и по-добре! Беше на 3 години когато се запознах със съпругът ми. Детето веднага го прие, ако не беше, сигурно щях да се отдръпна или да имам резерви.
Единственният минус при нас е езикът като комуникация - съпругът ми говори много малко български. Понякога се налага да си поговорят по мъжки, а немогат. За това мъжът ми усилено учи български, а Вики английски (по собственно желание).
Правим всичко възможно децата да не ревнуват едно от друго, каквото има единият - има и другият, хем се карат, хем се обичат и търсят  Вики иска да прилича на малкият си брат, малкият иска да е като големият... поне не е скучно.
За доброто положение в къщи помага и факта, че бащата (биологичният) на Вики не живее в БГ и се обажда от дъжд на вятър (нещо което напълно ме устройва). А лятото дойде и доброволно ми донесе документи за пълни родителски права и правомощия детето да може да излиза извън България с мен.

Олинце, много се радвам за теб!

Това отново показва, че чужденците нямат такива предразсъдъци като наште мъже относно разведената жена с дете/деца..))

Благодаря ти! 
След целият тормоз който издържах от бившият, Господ ме възнагради!
Вначалото, когато заживях със съпругът ми, се щипех, за да повярвам, че е истина, ане бълнувам.
Всяка вечер благодаря на Бог за децата си, за прекрасният си съпруг и за семейството за което винаги съм си мечтала 

Олинце, пожелавам ти много щастие. Но твоята история още веднъж показва, че чужденците наистина могат да приемат жена с дете без предразсъдъците и гадориите на нашите мъже. И като чета такива истории все повече си мечтая като стигна в преклонна пенсионелска възраст и съм свободна от задължение по детеотглеждане да взема да си потърся един дядо иноземец, с който да си дуднем на английски и да не се занимавам повече с родните пеницилинови произведения!

Моргана, желая ти да намериш и ти твоят мъж с голямо "М"! На всички които все още търсят го пожелавам!
И защо трябва да чакаш да остарееш? Детеотглеждането не пречи на любовта, Ако пречи, значи не е правилиният мъж.

При мен нещата трябва да се правят едно по едно. Сега не искам никакви мъже да ми се мотат в краката и допълнително да ми затормозяват живота. Виж, като се освободя от ангажиментите по малката...като стане голяма и хване своя път, тогава ако изобщо имам желание бих се решила...Но има едно голямо АКО...прекалено много опит съм натрупала за да бъда оптимистично-розово настроена към мъжете като цяло.

Здравейте,искам и аз да се похваля,че има успешен втори брак и дай Боже все да ми е такъв-пупупупу да не са ми уруки
От близо три години съм с втория си мъж и естествено преди категорично се заричах,че няма да се занимавам повече с мъже
А той човека,ерген при това има търпението да ме изчака да го харесам,да го обикна,да се отърся от бившия си и накрая да се наслаждаваме на обичта и уважението си.
Прие ме с детето ми,което тогава беше на 3 и до ден днешен го гледа като свое-пак дай Боже да е все така. И с него беше много търпелив-първо станаха приятели и тогава баща и син. Детето само пожела да му казва татко и го обича като такъв. За второ дете никога не ми е настоявал,знае че когато съм готова и това ще стане. Помага ми във всичко и за детето и за домакинството и за родителите ми и е винаги до мен,опора ми е за всяко нещо. Тази година чак сама се реших да сключим официално брак,явно съм го почувствала достатъчно близо до сърцето си. Градим всичко заедно,няма мое,няма негово. А на всичкото отгоре е и романтичен,при всеки удобен случай ми засвидетелства любовта си.
Благодаря на Господ,че в най-трудният момент от моя живот ми прати този човек и ми помогна да имам дома и семейството,за които винаги съм мечтала!!!

Ета такива чудеса, като мъжлето на anidimova - с лупа да ги търсиш,
един на един милиард са май !!!!

Късмет и дай Боже на всяка една от нас  мъжът с главно "М" !!!! 

мен не ми е много ясно, защо трябва да се изказват негативистични мнения за 'бившите' . Доста противно занимание, простете. Ако този човек е живял, оженил се е и е имал деца от някоя жена, а ако и жената даже си гледа детето/децата, не е ли... ами, направо казано, все пак той е я избрал тази жена, имало е за какво, незнам, елементарно уважение ми е на мене. Дано никога да не се налага да стигам дотам, да коментирам /при това с лошо/ - бившата му. Все едно да му кажа - абе виж се колко си прост, отде я намери тая  , ами аз ако наистина го мисля, какво правя там... , т.е. поставям под съмнение способностите му да избира, оттам уважението към него... незнам, натам ми вървят мислите, за да уважавам човека, не е ли нужно да уважавам и изборите, които е правил през живота си... 

и да и не
категорично обаче възприятията коренно се променят. с дистанцията на времето си видял разбира се грешките си в онзи брак/връзка, и в крайна сметка разбира се се оказваш помъдрял, и малко или много си се научил да постъпваш по-правилно... незнам дали ме разбирате
но и .... вторите да са като първите - виж ся, хората са различни. точка. има готини мацки и не готини, същото важи и за мъжете.

Здравейте бракувани и съжителстващи за п-ти път 
Реших и аз да се запиша , защото така нелегално само да чета ми се струва гадно и някак клюкарско.Искрено се радвам на тези които са успели да срещнат своята половинка след първи,втори или п-ти път и са щастливи, но напълно разбирам и онези като Моргана, които са решили да изчакат, и щастието, което им носят децата им стига.Аз също съм с  "сапунена история" , но сега преди празниците не ми се говори.Най-общо и двамата с мъжа ми сме с по-един брак и сега съжителстваме с моето момиче и неговите две -всички са тинейджърки.Лудницата е пълна и който беше споменал тук, че с големите деца по- малко проблеми има при второто бракуване - ще знаете в голяма грешка е .
Ееее,  хайде за сега предпразнично стига толкова - записах се , оплакването ще го оставим за след това.Весели празници- здраве и късмет за всички майки, татковци и техните "ремъркенца" и новоизлюпени.

Всичко е въпрос на късмет, а и на правилен критерий. Когато се разведох с бащата на първата ми дъщеря, аз съвсем ясно формулирах потребностите си в бъдеще - че няма да търся мъж на всяка цена, а само ако е наистина любов и че основният ми критерий, ако някога пак се обвържа, ще е отнтошението към детето ми. Не мина дълго време - една година след раздялата с мъжа ми, срещнах друг. Нещата станаха просто и лесно, любовта ни беше голяма, а детето (тогава нямаше 2 г.) го нарече "тати", още щом го видя. Четири месеца по-късно заживяхме тримата заедно, година след това се оженихме официално, а от миналия ноември си имаме още едно момиченце. Щастлива съм, децата ми също - никой от околните, дори ние самите, вече не си спомняме, че първото ми дете не е от настоящия ми съпруг. Той е грижовен, добър с нея, изобщо 100% разчитам за всичко на него и му имам доверие. И всичко това при условие, че истинският й баща все пак я вижда и я извежда понякога. Сега първата ми дъщеря ( която е на почти 5 г.) по някакъв си свой начин си обяснява, че има двама татковци и не изглежда недоволна от това. Не ме е питала все още защо, макар че съм готова за това. Бившият ми мъж също е приел, че нарича " татко" новия - така е честно, нали основната грижа за нея полага той. С две думи - щастлива съм и се надявам, че това няма да се промени!

И аз съм щастливо обвързана с втори мъж,но не желая да сключвам брак,имам приятелки се изпожениха пореден път,правят бебета и пак кошмар и ужас и по-големи каши стават с децата,но всичко е до въпрос на късмет да срещнеш точната половинка.Казват,че всеки си има някъде половинка и като я намери е невероятно.Аз пак си го наричам мъжът ми,защото той се оказа точно това,за което съм си мечтала винаги и естествено е пълна противоположност на НЕЩОТО с което съм вече щастливо разведена от 11 години.Грешка на младини,така мога да си определя първият брак.БНД рядко се интересува от детето,което е вече на 17,а то се разбира чудесно с вторият ми мъж,той пък има син на 24,с който аз се разбирам и си живеем много добре,без скандали и простотий,няма случай да ми крещи или пък обиди.И двамата сме преживяли кофти бракове,децата ни са страдали от лошо отношение на половинките ни и сега преди всичко се наслаждаваме на живота и един на друг.Мога да крещя с пълно гърло,че съм щастлива .За първи път в живота ми.

Каси къде в мнението си сбърках? Нищо негативно не съм писала. Да противно е да злословиш.
Да направил е тогава на времето своя избор, да разбрал е, че е сгрешил и е прекратил брака си.
Мисълта ми беше друга, бивши и настоящи бивши да споделят, тревогите си. Ако бившата нещо не и харесва у настоящата
да го каже в прав текст, а не да ползва детето. Ей, за това се напъвах.
Трудно ми е  понякога да разбера бившата му, но не съм спряла да се опитвам .