Семейни приятели?

# 30 12 ноем. 2008, 14:44 ч.

Мнения: 698

Важното е какво биха направили, ако изведнъж имаш спешна нужда от тях. Ще пропуснат ли английския и турнира? Това е отговорът на въпроса ти дали са ти приятели.
А иначе и на мен би ми станало мъчно. В специалните си дни, човек иска да е с любимите си хора.

# 31 12 ноем. 2008, 15:04 ч.

Мнения: 49

В случая със съгласна с мнението на Tess. То това със семейните приятели е сложна работа. И какво точно значи "семейни приятели"? Дали наистина това не са хора, с които ни свързва фактът, че имаме деца на една и съща възраст? Или хора, с които сме израснали заедно (или поне с единия от двамата партньори се познаваме отдавна)? Хора, с които имаме общи интереси, разбирания, приятно ни е да сме заедно?
Ние имаме приятели. Не ги наричаме семейни, защото някои от тях нямат сериозни връзки, други наистина имат семейства, трети пък живеят заедно с партньор без брак. Някои са с деца, други - не. С всички обаче се виждаме, защото в нещо ги чувстваме близки.
Истината е, че досега са ме разочаровали само хора, които са се появили в живота ми по-късно. Наричала съм ги приятели, защото нещо ни е свързвало. Но в един момент някак си се случва така, че ме разочароват. Досега единствено хората, с които съм заедно от детските ми години, си остават до мен. Факт.
Сега, да кажа нещо на авторката. Нашите кумове са прекрасни хора. Виждаме се често, винаги е невероятно приятно. Но: в последните години забравят рождения ден на съпруга ми. Ами не правим драма от това. Не го правят нарочно, сещат се винаги ден или два по-късно. Обаче когато имаме нужда от тях, на секундата се отзовават. Ми това ми е по-важно.

# 32 12 ноем. 2008, 15:16 ч.

Мнения: 301

Цитат на: nista в ср, 12 ное 2008, 15:04

И при мен е така - приятелите ми от студентските години и тези на мъжа ми (пак от студентството - тогава се запознахме) се поомешаха и сега сме една твърде голяма компания. Кой женен, с деца или без ... важното е, че когато действително имаме нужда от помощ, от приятел, са винаги там, на линия. Пропуснати поводи - колкото искаш. Не те показват отношението, а непропуснатите протягания на ръка, когато си в нужда. Само от една приятелка съм разочарована за целия ми живот - по-скоро именно от това, че в един момент реши, че живота и е уреден - мъж, дете, работа и няма нужда от другите. Ми всеки си определя приоритетите. Не я търся, тя мен обаче - да, за помощ и услуги. Помагам й. Значела е нещо за мен, затова може би.

# 33 12 ноем. 2008, 15:40 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Въобще не си ги слагам на сърцето тези неща. Peace

Имаме едни приятели,които от 2 години ни канят на гости амам някой друг път. Wink

Други,с които където и да отидем все са недоволни и мрънкат,че нещо не им е наред,вгрочават ми почивката от всякъде.
Трети,които стават на обяд и искат да се видим,когато ние лягаме за следобеден сън /тяхното дете не можело да става рано сутрин/.
На други детето тормози нашето постоянно.
Да си разваля приятелството с всички ли.
Намираме начин и се напасваме,без излишни очаквания и тормоз. Peace

Последна редакция: ср, 12 ное 2008, 17:09 от Фантичка

# 34 12 ноем. 2008, 16:53 ч.

София
Мнения: 7 990

Като цяло фразата "семейни контакти" ми е малко по-чужда, защото има мои приятели, или приятели на мъжа ми. Вярно, че нямаме деца, та не зная какво би се получило по тая линия...В конкретно описаната от теб ситуация..... Би ми направило впечатление, със сигурност. На съобщението, че утре няма да дойдат, бих питала дали всичко е наред... Това с турнира по шах малко и на мен не ми се струва съвсем истинско...А на предложението да дойдат вкъщи... бих се съгласила, с уговорката да не е за дълго, защото ще сме изморени от празнуването през деня...
Като цяло нямам проблем да отрежа в прав текст някой да не идва, но вероятно нямаше да придавам и чак такова значение на случката...Социалните контакти според мен са по-скоро с цел социализация, до известна степен куртоазия, но не и истинско приятелство....Тоест не бих имала особени очаквания към тия хора, респ. не бих се и обидила. Като се замисля, всъщност това, което вече истински би ме раздразнило е, ако трябва да плащам предварително менюто на човек, той ми е потвърдил, а накрая не дойде.

# 35 12 ноем. 2008, 18:40 ч.

Мнения: 0

Нямаме семейни приятели и не ми трябват.
Мразя да ми идват гости.
Не обичам и да ходя на гости.
Това с домашните обстановки не ми е любимо.

Причина:

Причина: